СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
01.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 28.01.21г. /с участието на секретаря А.
Тодорова/ гражданско дело № 7127/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от Д. К. против З. „Е.“ АД с правно основание
чл. 432 от КЗ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната
лихва върху посочената главница за периода след 13.09.16г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
На 13.09.16г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищецът е претърпял
физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от И. А..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността на деянието, вредоносния резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на И. А./ са
удостоверени със събрания по делото писмен и експертен доказателствен материал
/преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е И. А. е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства – удостоверяват пряко /еднозначно/ предпоставките на
чл. 432 от КЗ. Отделно от това – ответникът вече е изплатил на ищеца
/извън-съдебно/ обезщетение в размер на 20 000 лева /това обстоятелство
следва да се окачестви като – признаване на иска по основание/.
Главният иск е основателен до размера на сумата 30 000 лева:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всяка хипотеза на физическо
увреждане - наличието на неимуществени вреди /болки и страдания/ следва да се
презумира /т.е. обезщетение се следва принципно - винаги, във всички случаи на причинена
физическа травма/. От друга страна - по делото са събрани и експертни
доказателства /медицински експертизи/, които очертават конкретното измерение на
процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищеца
физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалия и
перспективата за лечението му/.
Процесното обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД – в
контекста на горните принципни съображения и при съобразяване на конкретните
/събрани по делото/ доказателства /медицински експертизи/. Председателят на
състава отчита и обстоятелството /което също следва да се презумира в хипотези
като процесната/, че в момента на инцидента ищецът е претърпял и психически
стрес. Съдът съобразява също възрастта на пострадалия и наличието на
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД/. Приетите по делото експертизи /в това число и допълнителните
обяснения на вещите лица от разширената експертиза/ установяват /еднозначно –
категорично/, че: пострадалият е бил без поставен предпазен колан в момента на
инцидента. Това обстоятелство /принципно - винаги/ следва да се окачествява
като – съпричиняване /по смисъла на посочения законов текст/. В същата насока
обаче – председателят на състава съобразя и констатациите на вещите лица
досежно слабата ефективност на обезопасителния колан /преценена в контекста на
конкретния механизъм на ПТП-е/. Останалите възражения на ответника /заявени в
контекста на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ са неоснователни:
В момента на инцидента – пострадалият е управлявал МПС-во
с допустимата от закона скорост. Ищецът е реагирал /въпреки неизбежността на ПТП-е/
своевременно на създалата се опасност /чрез аварийно спиране/. Действително
/съобразно обясненията на вещите лица от разширената експертиза/ предприетата
от пострадалия маневра /завой вляво и навлизане в насрещната лента/ също е
допринесла за настъпване на сблъсъка на МПС-ва. Тази маневра обаче /доколкото се окачествява от експертите
като „инстинктивна с цел самосъхранение“/ не може /принципно/ да бъде възложена
в тежест на пострадалия /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
На последно място – съдът отчита и размера на вече изплатеното на ищеца
/извън – съдебно/ обезщетение.
Частично основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищеца следва да се присъди /при условията на чл. 497 от КЗ във
връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ и законна лихва върху горната главница
за периода след 13.05.17г. /когато е изтекъл срокът по цитираните текстове от
закона, започнал да тече на 13.02.17г. – когато застрахователят е бил сезиран
извън-съдебно с искане за изплащане на процесното обезщетение/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да плати на Д.М.К.
ЕГН ********** сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ; законната лихва върху тази сума
от 13.05.17г. до цялостното й изплащане и 360 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените
искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 30 000 лева, а акцесорния иск за
периода до 13.05.17г.
ОСЪЖДА Д.М.К. да плати на З. „Е.“ АД 600 лева - съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да плати на
адвокат М. 1 430 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да плати на СГС 1
200 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: