№ 1227
гр. ***, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430101598 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***"АД, ***, срещу Г. Г. К., с ЕГН
**********, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземането на ищеца от ответника на сумите, както следва:
2060,91 лв.. – главница за периода от ***, 513,78 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 3***; 270,70 лв. – мораторна лихва за периода от ***; 202,07
лв. такси за периода от ***; 162,00 лв. – нотариални разноски за периода от
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението *** до окончателното й изплащане. Моли съда да
признае за установено съществуването на задължението по ч.гр.д. № *** по
описа на ПлРС, по отношение на ответника, във връзка с неизпълнение на
задълженията по Договор за издаване на кредитна карта *** от *** с който на
ответника е предоставен револвиращ потребителски кредит в размер на
2200.00лв. Твърди, че от *** ответникът преустановил редовното заплащане
на дължимите от него суми по мес.извлечения, и кредитът е бил обявен за
1
изцяло предсрочно изискуем от него, а ответникът – уведомен за това чрез
фингирано връчване. Сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила на ***
Твърди, че правният му интерес от водене на исковете е връчването на
длъжника на издадената по по ч.гр.д. № *** по описа на ПлРС, заповед за
изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Моли съда да установи
съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да
осъди ответника да заплати разноските в исковото и в заповедното
производство.
Ответницата, чрез особен представител, е оспорил претенциите в
исковата молба. Оспорва действителността на договора на осн. чл. 22 от ЗПК,
твърди неравноправност на клаузи в него, оспорва действителността на Пакет
F и Сертификат към него, оспорва, че вземането е ликвидно и изискуемо,
прави възражение за злоупотреба с право. Развива детайлно оспорванията,
прави възражение за прихващане на погасени суми по неравноправните
клаузи само със задълженията по главницата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца е с правно основание чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед №
*** по ч. гр. д. № *** по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй
като издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК
от ЧСИ, съдът е указал на заявителя да предяви претенцията си по реда на чл.
422 от ГПК, и в указания едномесечен срок заявителят е сторил това в
настоящия процес.
Между страните по делото е налице облигационно правоотношение по
представения Договор издаване на кредитна карта *** от *** съгласно който
ищецът е предоставил кредит с разрешен лимит в размер на 2 200лв. /чл. 3/.
Съгласно чл. 7.2 от ОУ, разполагаемият кредитен лимит се формира от
общата дължима сума, представляваща сбора от всички начислени по Общите
условия, но непогасени задължения на Кредитополучателя по договора,
формирани от сбора на всяка транзакция с картата плюс стойността на всяка
начислена от банката месечна вноска, за транзакция, плюс стойността на
всички лихви, такси и други разходи. Чл. 10.1 и 10.2 от ОУ сочат, че всички
2
възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по
кредитния лимит на картата, и че лихва се дължи, считано от датата на
транзакцията върху всички начислени задължения по кредитния лимит по
картата. Още при тези общи уговорки, без конкретика по отношение на
вземанията по договора, съдът намира, че се касае за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП – тези уговорки не позволяват на потребителя
/каквато е безспорно ответницата/, да прецени икономическите последици от
сключването на договора, не позволявайки й да прецени при неплащане,
какви договорни и какви мораторни лихви би заплатила и че лихвите ще
бъдат изчислявани и върху прибавени към главницата предходно начислени
лихви. Изготвената по делото СИЕ е констатирала именно такова
начисляване и олихвяване, като дори и таксата на превишаване на кредитния
лимит е начислявана и се е увеличавала всеки месец именно поради
прибавяне на непогасени такси и лихви към кредитния лимит, без наличие на
тегления или разплащания от страна на кредитополучателя. Така заложена
още в ОУ уговорка за прибавяне на лихвите към кредитния лимит –
главницата/и някои от таксите/, и начисляването върху така получената сума
на договорни и наказателни лихви, освен неравноправна, противоречи и на
закона – касае се анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, който е
допустим само при търговци по см. на чл. 294 ал.1 ТЗ. Доколкото в случая е
налице неправилно формиране на самата главница, съдът намира, че освен
неравноправните уговорки, формиращи размерите на договорната и
наказателната лихва, то и начисляването на такси за надвишен кредитен
лимит е неправилно, доколкото видно от доказателствата и твърденията на
самият ответник кредитния лимит е 2200лв., а усвояванията не го надвишават
– те са в размер на 2060.91лв., както е установила и самата СИЕ по делото. В
случая ищецът претендира и такса от 15.00лв. за блокиране на карта /т. 1.7 от
Приложение № 1/, и такса за администриране на просрочен кредит – 30.00лв.,
като последната липсва като конкретна точка в тарифата и остава неизяснено
на базата на каква от уговорките между страните е начислена. Тези такси
също се явяват недължимо начислени, доколкото блокирането на картата е на
базата на начисляване на суми към кредитния лимит по неравноправни и
нищожни клаузи, както беше посочено по-горе, а таксата за администриране
се явява недоказана, поради липса на конкретна уговорка между страните за
начисляване на такава. Дори и да беше налице конкретна уговорка за
3
начисляване на такса за администриране, то тя би била в противоречие с
нормата на чл. 33. ал. 1 от ЗПК, в който е предвидено, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Такава уговорка цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК, оскъпява кредита и това води до
неоснователно обогатяване, която се явява противоречаща на закона уговорка
по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира и такса за застрахователна премия, като в случая
като част от договора е представено и приложение - *** *** от *** към
групов застрахователен договор по застрахователна програма Защита на
плащанията, застрахователен пакет покритие на задълженията ПЛЮС,
представена е декларация за присъединяване на застраховано лице, кратък
медицински въпросник и декларация. В случая задстрахователите са две
дружества – ***, клон ***, и *** ***, клон ***, със застрахователна премия –
месечна, с размер 0.736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по
кредитната карта към *** число от съответния месец вкл. и 2% данък. В
случая застрахователната премия се претендира не от застрахователя, като
действителен кредитор на кредитополучателя, а от самия кредитор, и то под
формата на такса. Следва да се отбележи, че такава такса няма уговорена
между страните, тя не фигурира в Приложение № 1, поради което ищецът не
може да претендира сумата като такса. Той е ненадлежна страна като
кредитор в тези правоотношения, доколкото застрахователната премия се
дължи на самия застраховател. Същевременно и от отговора на изготвената
по делото СИЕ на въпроса дали съответните застрахователни премии са
заплатени от банката, се установява, че документи за такива преводи не са
представени на в.л. Поради горното, съдът намира, че тази претенция се явява
недоказана, както по отношение на активната легитимация на ищеца по
отношение на застрахователната вноска, така и по отношение на дължимостта
й под формата на такса или изпълнение от страна на банката към
действителния кредитор.
Заключението на СИЕ по делото, което съдът кредитира изцяло, сочи, че
при разрешен кредитен лимит от 2200лв., усвоените по картата суми са в
размер на 2060.91лв., като 130.91лв. – чрез касови плащания, а 1930.00лв. –
теглене в брой, за периода ***.*** – ****** Плащанията по договора от
4
страна на кредитополучателя са в размер на 270лв., които са погасили
следните задължения: договорна лихва — 117,90 лв. за периода от ******;
такса теглене в брой — 114,90 лв. за периода от *** такса надвишен кредитен
лимит — 2 лв.; застрахователни премии — 35,20 лв. от ***. В тази връзка,
съдът намира, че при изводите за недължимост на лихви по договора, като
уговорени при условията на неравноправност и нищожност, липса на
основание за начисляване на такса надвишен кредитен лимит и липса на
основание за начисляване на такса застрахователни премии, погасяването от
270лв. е погасило само начислените такси за теглене в брой 114,90 лв. /които
фигурират в Приложение № 1- т. 2.2. и т. 2.2 и представляват действителни
уговорки/, а остатъкът от 155.10лв. е погасил главницата до размер на
1905.81лв. Съдът извършва това изчисление служебно, при констатация за
плащане по неравноправни клаузи по договора, а също и въз основа на
своевременно направеното от ответницата възражение за прихващане.
Същевременно претенцията на ищеца включва и разноски, направени във
връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на вземането, за сумата от
162.00лв., представляващи извършени нотариални разноски за връчване на
покана до ответника - картодържател за периода от ***, от които 60 лв. такса
за връчване на покана по настоящ адрес, платена на ***, 12 лв. такса за
справка за адрес, платена на ***, 18 лв. такса за заверка на подпис платена на
***, 72 лв. такса връчване на уведомление, платена по сметка на ***.
Доказателствата за тези плащания, предсатвени на л. 69-70 от делото, сочат
действителното им извършване, тези разходи са дължими от
кредитополучателя и на осн. чл. 20.3 от ОУ, поради което като доказани, тези
разходи са дължими от ответницата на ищеца. Те са извършени преди
подаването на Заявление за издаване на ЗИ в съда, и като необходимо
действие за редовността на такова заявление по смисъла на т. 18 на
Тълкувателно решение ***. на ОСГТК на ВКС.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи: Доказа се по делото наличие на облигационно отношение между
страните, при което ответницата има качеството на кредитополучател по
кредит, който следва да бъде усвояван по кредитна карта. Установи се теглене
на суми и плащане при трети лица при разрешен лимит от 2200лв. общо на
сумата от 2060.91лв. независимо от възражението на ответника, че липсват
5
доказателства за предаване на платежното средство – кредитната карта, съдът
намира, че поради естеството на усвояване на сумите от лимита – само и
единствено при наличието на такава карта, самото теглене на суми от нея е
доказателство, че кредитната карта е предадена на кредитополучателя. Както
вече беше посочено, начинът по който ищецът е уговорил начисляването на
лихви и такси към кредитния лимит/главница/, който впоследствие се
олихвява, представляват нищожни и неравноправни клаузи, поради което
съдът намира, че всички уговорки в ОУ към договора, касаещи начина на
изчисляване на договорната и мораторната лихва не следва да се вземат
предвид и исковете за тяхната дължимост следва да се отхвърлят. Съдът е
посочил и недоказаността на основанието за начисляване на таксата за
надвишен кредитен лимит, таксата за блокиране на карта, таксата за
администриране на просрочен кредит, както и на претендираната като такса
застрахователна премия, поради което в тази част претенциите също следва
да бъдат отхвърлени. В резултат на изложеното, и съобразно изчисленията
при направеното възражение за прихващане, съдът намира, че следва да
уважи исковите претенции до размер на 1905.81лв. – главница и 162.00лв.,
представляващи разноски по обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, като отхвърли претенциите на ищеца за разликата от 1905.81лв. –
главница до претендирания размер от 2060,91 лв. и за сумите: 513,78 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 3***; 270,70 лв. – мораторна лихва за
периода от ***; 202,07 лв. - такси за периода от ***
При този изход на делото, съобразно уважената и отхвърлена част на
претенциите, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски, направени в исковото производство в размер на
1002.37лв. Съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. С оглед изхода на делото, ответницата дължи
разноски съобразно установената дължима сума в заповедното производство
6
в общ размер на 224.04лв.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Г. Г. К., с ЕГН
**********, от ***, ***, ДЪЛЖИ на „***” АД, ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, район „***”, ул. *** ***, сумите от: 1905.81лв. –
главница по Договор между страните за издаване на кредитна карта *** от
12.05.***; и 162.00лв., представляващи разноски по обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № *** по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ *** на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „***” АД, ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, район „***”, ул. *** ***, против Г. Г. К., с ЕГН
**********, от гр. ***, ж.к. “***“, ***, за признаване установена на осн. чл.
422 от ГПК, дължимостта на следните суми: разликата от 1905.81лв. –
главница до претендирания размер от 2060,91 лв., 513,78 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 3***; 270,70 лв. – мораторна лихва за
периода от ***; 202,07 лв. - такси за периода от ***, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № *** по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № *** на
ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Г. Г. К., с ЕГН **********, от
***, ***, да заплати на „***” АД, ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, район „***”, ул. „***” ***, следните суми: разноски по исковото
производство в размер на 1002.37лв. и 224.04лв. - направени деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ *** по описа на ПлРС, и
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7