№ 8099
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110166222 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 345431/01.12.2023 г.,
подадено от „А С В“ ЕАД, ЕИК ............., гр. София, бул. ..........., офис сграда –
......., ет.2, офис 4 срещу длъжника К. С. Д., ЕГН **********, гр. София,
ул.......... като кредитополучател по договор за потребителски кредит №
564221, сключен със „С К“ ООД, за сумите:
1. 1100 лева главница, по Договор за потребителски кредит № 564221 от
30.08.2021 г. със „С К“ ООД
2. 138.86 лева, представляващи договорна лихва за периода от 30.09.2021 г.
до 30.01.2022 г.
3. 485.28 лева, представляващи мораторна лихва от 01.10.2021 г. до
01.12.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
01.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от №
1
564221/30.08.2021 г. между „С К“ ООД като кредитодател и К. С. Д., като
кредитополучател, с начален падеж 30.09.2021 г., като кредитът е бил
разсрочен на 10 месечни анюитетни вноски, като падежът бил на различно
число на месеца. Последният падеж е на 30.06.2022 г. В заявлението не е
написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В погасителният плат
вноските са разбити по главница и договорна лихва.
Посочено е, че кредитополучателят не е плащал по договора.
Кредитодателят е сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания на
14.06.2023 г. със заявителя А С В“ ЕАД, съгласно който вземането на „С К“
ООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от
30.08.2021 г. е прехвърлено на заявителя ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочено е, че
уведомително писмо с известие за обратно доставяне от дата 17.11.2022 г. е
изпратено на длъжника от името на заявителя.
Претендират се и разноски в размер на 34.48 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните
нередовности: 1. Да посочи по какъв начин е подписан договорът за потребителски
кредит. Ако е чрез електронен подпис – кой вид страните са избрали за валидност на
сделката, да предостави публичния ключ и връзката между приложения подпис и
физическото лице, както и договора в оригинал, ако е в електронна форма. 2. Да
посочи сумата от 1228.20 лева, представляваща неустойка дали е включена в Договора за
потребителски кредит. Ако да – по какъв начин, тази сума как е разпределена в
погасителния план и каква част от нея се включва в главницата. 3. Да представи договора
за Цесия ведно с приложенията към него – от които да е видно датата и предмета на
цесията, т.е. дали процесният договор е част от прехвърлянето. 4. да представи
доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. 5. Да представи погасителен план
само за главница и договорна лихва, без включена в него неустойка 6. Да се посочи
ГПР, ако в него се включи неустойката 7. Следва да се посочи какво длъжникът е
платил по пера – само по главница и договорна лихва, без да се включва неустойката 8. Да
посочи каква сума длъжникът е погасил по главница и договорна лихва, без в тези суми да
се начислява неустойката 9. Да посочи до коя дата – датата на заявлението или
датата, предхождаща заявлението, е сформирана лихвата за забава 10. Да посочи в
табличен вариант как е сформирана лихвата за забава по пера от кой период за кой
период, като в главницата върху, която е сформирана лихва за забава, да не се включва
неустойката. 11. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия – каква
2
сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с писмени
доказателства или доказателства средства. 12. Да посочи по какъв начин е усвоен
кредитът. Да представи доказателства за това.
В указания срок е постъпила молба с вх. № 374630/29.12.2023 г., с която
заявителят излага съображения по същността на заповедното производство.
Счита, че съдът не следва да проверява дали заявителят е действителен
носител на претендираната право, не следва цесията да е съобщена на
длъжника, не следва да се представят документи за изискуемостта на
вземането. Не следва да се представят документи за извършено плащане по
вземането.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 1724.14 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
34.48 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 20.11.2023 г.
(л.6 от делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
3
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Видно от представените материали не е ясно за съда по какъв начин е
сключен договорът за потребителски кредит и договор за поръчителство, тъй
като съгласно чл. 11, ал.1, т.27 и ал.2 ЗПК, договорът трябва да съдържа
подпис. В уточнителната молба твърди, че договорът е подписан на хартия и
има подпис. Същевременно съдът установи, че липсва подпис на всяка
страница. Ето защо съдът не приема, че има сключен договор.
На следващо място, за да претендира качеството на кредитор,
заявителят следва да представи Договора за цесия, за да се установи дали
договорът за поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е
валиден, е осъществено частно правоприемство между суброгиралият се
кредитор, който е цесионер – заявителят и цедента – първоначалният кредит
„Ай Тръст“ ЕООД Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на
заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй
като идеята на законодателя е посредством тези документи да се
удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите
по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за
издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е
необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за
цесия. Въпреки дадените указания, такъв договор не е представен.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
4
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен.
Не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор –
липсва договор за цесия и че същата е връчена на длъжника.
На следващо място, съгласно договора за потребителски кредит
длъжникът дължи неустойка в размер на 1228.20 лева, ако не представи
обезпечение в срок от сключване на договора. В представения погасителен е
начислена такава неустойка, а той изхожда от същия ден, в който е изключен
договора, а не в гратисния период. Съдът приема, че с тази неустойка
кредиторът заобикаля чл.10а ЗПК и води до увеличаване на кредита извън
нормите на чл19 ЗПК. С включването на неустойка към договора, който се
разсрочва на вноски към погасителния план на длъжника, кредиторът по
неясен и неразбираем начин представя договор за потребителски кредит и
потребителят не е уведомен как е сформиран ГПР и вноските по кредита –
чл.111, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът направи извод, че вземането се основана на
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗППотр., клауза в договор, която
противоречи на закона – чл.22 ЗПК. Съдът е дал указания на заявителя да
посочи погасителния план по пера, без да се включва неустойка, да посочи
колко длъжникът е платил, за да може да извърши служебно прихващане и
проверка за добрите нрави и неравноправна клауза. Въпреки указанията
заявителят не е отстранил нередовностите в срок. Като не е направил това,
вземането остава неиндивидуализирано, тъй като така претендира в него се
включва неравноправна клауза и съдът служебно не може да посочи колко е
по неравноправната клауза и колко е по договора за кредит – ако я няма.
Съдът не може да присъди сумата по кредита – главница и лихва, тъй като не
знае колко са те без да се включва неравноправната клауза и колко
длъжникът е платил, за да изключи платеното на неравноправната клауза или
нищожната клауза.
Не е ясно как е сформирана лихвата за забава – до коя дата – датата на
заявлението или датата, предхождаща заявлението. Въпреки дадените
указания, заявителят не ги е отстранил в срок.
5
Не е ясно по какъв начин сумата е усвоена. Въпреки дадените указания,
заявителят не ги е отстранил в срок.
На следващо място, с оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той и първоначалният
кредитор не събират депозити. И на това основание липсва материална
легитимация кредитора, новия и стария, който дава заем и го търси.
На следващо място, с оглед приетото в С-427/22, заявителят не
представлява кредитна институция, доколкото той и първоначалният
кредитор не събират депозити. И на това основание липсва материална
легитимация кредитора, новия и стария, който дава заем и го търси.
След като не се знае как е сформирана главница, т.е. включва ли се
неустойката, която представлява несутойка, опради непредставяне на
обезпечение на кредита, то съдът не може да направи извод, каква е чистата
стойност на заема, колко длъжникът е платил по неравноправната клауза и
колко по главницата и договорната лихва. Вземането не е индивидуализирано
и произтича от договор с неравноправна клауза, противоречи на закона и
добрите нрави.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 345431/01.12.2023 г., подадено от „А С В“
ЕАД, ЕИК ............., гр. София, бул. ..........., офис сграда – ......., ет.2, офис 4,
поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със закона и с
добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411,
ал.2, т.1-3 ГПК.
В допълнение на изложението, отхвърлянето на заявлението не
означава, че кредиторът не може да подаде второ заявление и да избере
подходящия за него състав.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6