№ 51508
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110114033 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е поискал изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение на
ответната страна от 1300 лв. на 400 лв. и след това изчислено съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
С молба от 07.12.2024 г. ответникът е взел становище по искането като намира
същото за неоснователно.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения двуседмичен срок за
обжалване на решението. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Както е посочено и в съдебното решение претендираното адвокатско
възнаграждение е под минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар.
23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези
разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските,
които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на
правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането
на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
1
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния
представител бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори по делото, а именно обстоятелството, че процесуалният
представител на ответника е участвал в четири открити съдебни заседания, провеждал е
активна защита като е направил няколко доказателствени искания, вкл. по негово искане е
била допусната приетата съдебно-техническа експертиза, от която се установи, че не е
спазено законовото изискване за размера на шрифта на процесния договор, подадена е и
писмена защита. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че общият размер на
предявените претенции е над 17 000 лв., поради което несправедливо и несъответно на
положения труд, извършените действия от адвоката и размера на исковете е адвокатско
възнаграждение под претендираните 1300 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изменение на решение № 18467 от
14.10.2024 г. по гр.д. № 14033/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Преписът от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2