Р Е Ш Е Н И Е
260470/6.4.2021г.
гр.Варна, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 210 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от В.С.Б. ***
срещу Наказателно постановление № 637/18.12.2020г. на зам. кмета на Община
Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в
размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва изцяло фактическите
констатации на наказващия орган. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Депозира писмен отговор, в която изразява становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и по предвидения в закона ред, както и че
съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Намира, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и е позволило на
наказаното лице да организира адекватно защитата си. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Моли евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
предвидения минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 10.12.2020г. жалбоподателят управлявал товарен
автомобил марка “Рено” с ДК№ СВ 3241 МК по улиците на гр.Варна, като паркирал
автомобила на платното за движение на ул.“Блян“, до магазин „Лидъл“. Около 10,45ч. това обстоятелство било забелязано от свидетелите И.И.Б. и Л.В.Л.- служители в група „Общинска полиция“, сектор
ООРТП, отдел ОП при ОД на МВР-Варна, които установили, че движението по улицата
е изключително натоварено, а паркираният автомобил пречи на преминаването на
останалите превозни средства, на които се налагало да го заобикалят.
Автомобилът също така бил паркиран на около десет метра от пешеходна пътека,
като затруднявал видимостта и създавал условия за настъпване на ПТП. Във връзка
с тези констатации проверяващите започнали оформянето на фиш за налагане на
глоба в отсъствие на нарушителя, но междувременно жалбоподателят пристигнал и
отказал да подпише фиша. Това наложило на същата дата св.Б. да му състави акт
за установяване на административно нарушение за това, че е паркирал процесния товарен автомобил на място, където превозното
средство е пречка за останалите участници в движението. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен, но той отказал да го подпише, като
вписал възражения, че на това място няма обозначителен
знак и ширината на улицата е достатъчна. Писмени възражения не били депозирани
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 18.12.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
била наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите И.И.Б. и Л.В.Л., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност. Двамата лично са възприели местонахождението на
паркирания автомобил и предоставят необходимата за изясняването на делото
информация, като св.Б. е категоричен, че превозното средство е затруднявало
движението по улицата и е пречело на останалите превозни средства, а и на
пешеходците. Показанията на свидетелите са от значение и за установяване
самоличността на нарушителя, тъй като същият се е явил на процесното
място и пред тях не е отрекъл, че именно той е паркирал там.
В жалбата се оспорва приетата в НП фактическа обстановка,
но не се сочат различни обстоятелства, нито доказателства, които да ги
установяват. При това положение и при липсата на доказателства в различна
насока изразеното в жалбата несъгласие с констатациите на АНО следва да бъде
счетено за голословно, а изложената фактическа обстановка -за изяснена по
несъмнен начин.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени
правилно ли са
приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните
в НП факти
и обстоятелства, както и съответстват ли
те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1
от ЗДП забранява престоят и паркирането на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението. Предвид
показанията на свидетелите и конкретно- тези на св.Б., за които липсват
основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че на
посочената в НП дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на
пътното платно, по продължение на пътната лента, вдясно, по посока на
движението, с което е създал пречка за придвижването на останалите превозни
средства. В тази връзка съдът съобрази и установената съдебна практика- в Решение № 2144 от 11.11.2019 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 2419/2019 г.
например се приема изрично, че паркиран автомобил е пречел на движението,
тъй като за преминаващите в тази отсечка МПС е било необходимо да го заобикалят- ситуация, сходна с настоящия
случай. В цитираното решение също така се приемат за достатъчни за изясняването на
фактите по делото показанията на полицейските служители, констатирали
нарушението.
При така
установеното съдът приема, че като е паркирал автомобила си на посоченото в НП
място жалбоподателят действително е нарушил разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Следва да се отбележи, че за
реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е без значение обстоятелството, че на това място
не е имало пътен знак, забраняващ паркирането. В случая Б. е санкциониран не за
неспазване на забрана, установена с пътен знак, а за нарушаване на общата
забрана за паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението, поради което
наличието или липсата на съответен знак е без правно значение. Не могат да
бъдат счетени за основателни и възраженията в акта, че ширината на улицата е
била достатъчна, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
оборят фактическите констатации в акта и показанията на свидетелите, които ги
потвърждават. Съдебната практика приема, че за
санкционираните лица съществува задължение при обжалване да посочват не само твърденията,
но и доказателствата си, като неизпълнението на това задължение следва да се
третира като неправомерно бездействие (Решение № 2112 от 6.11.2019 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 2122/2019 г.), от което не могат да бъдат черпени благоприятни последици.
На следващо място съдът намира, че санкционната норма е определена правилно. Разпоредбата на
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, какъвто е и процесният
случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при
което липсва възможност за индивидуализация.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него
НП съдържат законоустановените
в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове,
като при връчването им не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № 0505/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, а компетентността на актосъставителя се установява от приобщената Заповед
№4129/05.11.2018г. Описанието на нарушението също така е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му
е вменено и да организира адекватно защитата си.
Предвид всичко изложено съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание,
при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй
като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които
тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая
няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на
цитираната разпоредба. Напротив, от показанията на актосъставителя
се установява, че в непосредствена близост до мястото на нарушението е имало
два безплатни паркинга с множество свободни места, от които жалбоподателят
лесно е можел да се възползва, вместо да паркира на пътното платно и да
затруднява движението.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Същото следва да
бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед
изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание
чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Община
Варна следва
да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Производството по
настоящото
дело е протекло в едно
съдебно заседание, в което юрисконсултът не е
участвал лично, като случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
С оглед изхода
на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, а и такова искане по начало не е направено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 637/18.12.2020г. на зам. кмета
на Община Варна, с което на В.С.Б. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лева за
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В.С.Б. ***, ЕГН:********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: