МОТИВИ НОХД 2/2020г. на СсОС
Против
подсъдимата Г.Ф.С., е предявено обвинение по чл.255, ал.1, т.1 във вр.с чл.26,
ал.1 НК, за това, че през периода 10.07.2008г.- 07.07.2015г. в гр.Дулово, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси, в големи
размери – 8 776,03 лева, като не е подала съответните декларации по чл.49, ал.3
от Закона за местните данъци и такси и Наредба № 15 на Община – Дулово, за
определяне размера на местните данъци и такси към Дирекция „ Местни приходи“
при Община Дулово. Декларации не са подавани за нито едно от получени 282
дарения от различни лица от чужбина, възлизащи на обща стойност от 203 941.73
лева.
В
съдебно заседание, подсъдимата лично и чрез процесуалният си представител в
процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК изразява желание и желаят съдебното
производство да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК, т.е.
съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В
тази връзка, подс.С. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като лично и чрез защитата си, се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, предвид на което, с определение по реда на чл.372,
ал.4 НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва направените
самопризнания от подсъдимата, без да се събират доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа
предявеното обвинение, като счита обвинението за доказано, както от обективна,
така и от субективна страна. Намира квалифициращите признаци на престъплението
за доказани по несъмнен начин. Пледира за налагане на наказание по вид лишаване
от свобода в размер между една година и половина и две години, като същото да бъде редуцирано
в съответния размер, предвид задължителните
изисквания на разпоредбата на чл. 58а от НК. По отношение на кумулативното
наказание „ Глоба“, предлага, то да се определи към максималния размер,
предвиден в текста на чл.255, ал.1, т.1 от НК. Счита, че така индивидуализирано
наказанието, може да бъде отложено за изтърпяване, като един изпитателния срок
от три години, би повлиял превантивно и превъзпитаващо по отношение на С..
Защитата
на подсъдимата, не оспорва установената фактическа обстановка. Изтъква
наличието на чисто съдебно минало и липса на данни за извършени други
противообществени деяния, както и направените самопризнания в хода на
производството. Навежда доводи за незнание от страна на подсъдимата, че
средствата получени като дарение, следва да се декларират, както и, че въпреки
всичко тези средства са влезли в голяма степен в икономиката на Държавата. Предвид
на това иска съда да постанови справедливо наказание в минимален размер.
Подсъдимата
изразява съжаление за извършеното, а в последната си дума иска от съда
справедливост.
Граждански
иск, в настоящото производство, не бе предявен.
Съдът
като прецени по отделно и в съвкупност събраните доказателства, приложени към
ДП № 6518 ЗМ-137/2019г. по описа на ОД МВР гр.Силистра, становищата на страните,
изразени в съдебно заседание, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Г.Ф.С. ***, български гражданин, с основно образование, омъжена, безработна,
неосъждана,
През 2008 г. до 2015г., започнала да се запознава
с различни лица /мъже/ от чужбина, предимно от Турция, като във водени по между
им телефонни разговори им споделяла колко тежко живеела в България или е
представяла някакви други версии и те решавали да и помогнат, като за целта и
изпращали парични средства чрез международните системи за бързи парични преводи Western Union и Money gram,
извършващи експресни парични преводи, като сумите се превеждат по банков път и
се получават лично. Изпращача посочва имената на получателя, от коя държава е,
размера и вида валута. Получателят при получаване на сумата трябва да представи
документ за самоличност и уникален десет цифрен код /съобщен му от изпращача/.
Подсъдимата, получавала лично паричните преводи или чрез съпруга си Мюрсел С.С.. Теглили сумите от различни финансови къщи,
както и от търговски банки, предлагащи услуги на системата за бързи парични
преводи.
Така,
в периода от 2008 г. - 2015 г., Г.С. е получила множество парични преводи от
различни граждани, като сумите са получавани от самата нея, чрез международните
системи за бързи разплащания „Western Union” и съответно същите са теглени от нея
или съпругът и, в различни пунктове на финансовите институции.
Видно
от събраните писмени доказателства и съдебно-икономическата експертиза през
инкриминираните данъчни периоди обвиняемата е получила, на свое име и на името
на съпруга си, парични преводи на
стойност, както следва:
През 2008г. преводи на стойност 18642.00 Евро и 810.00 USD, като левовата
равностойност се равнява на 37558.41 лв., за която сума се дължи данък при
дарение и съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Дулово размера на същия възлиза на 1877,92 лв;
През
2009г. преводи на стойност 36586.00 Евро, като левовата равностойност се
равнява на общо 71646.00 лв., за която сума се дължи данък при дарение и
съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Дулово размера на същия възлиза на 3582,30 лв;
През
2010г. преводи на стойност 20913.00 Евро и 1150.00 USD, като левовата
равностойност се равнява на общо 40883.66 лв., за която сума се дължи данък при
дарение и съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Дулово размера на същия възлиза на 1918.92 лв;
През
2011г. преводи на стойност 1670.00 Евро, като левовата равностойност се равнява
на 3266.24 лв., за която сума се дължи данък при дарение и съгласно Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово
размера на същия възлиза на 248,53 лв;
През
2012г. преводи на стойност 1302.00 Евро, като левовата равностойност се равнява
на 2546.49 лв.., за
която сума се дължи данък при дарение и съгласно Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Дулово размера на същия
възлиза на 195,50 лв.
През
2013г. преводи на стойност 7753.76 Евро, като левовата равностойност се равнява
на 15164.96 лв.., за която сума се дължи данък при дарение и съгласно Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово
размера на същия възлиза на 626,33 лв.
През
2014г. преводи на стойност 1350.00 Евро, като левовата равностойност се равнява
на 2640.37 лв.., за която сума се дължи данък при дарение и съгласно Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово
размера на същия възлиза на 133,49 лв.
През
2015г. преводи на стойност 2820.00 Евро, като левовата равностойност се равнява
на 5514.74 лв.., за която сума се дължи данък при дарение и съгласно Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово
размера на същия възлиза на 193,04 лв.
Общият
размер на получените, чрез международните системи за експресни парични преводи
сума, за периода 2008 год. до 2015 год. възлиза на 203 941.73 лева, като
дължимия данък, съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Дулово е в размер на 8776.03 лева.
Подсъдимата
Г.С. не е подавала изискуемите по ЗМДТ годишни данъчни декларации, въпреки, че
е имала такова задължение.
Видно от заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза става ясно, че подс. С. за периода от 10.07.2008г. до 07.07.2015г.
е получила чрез международните системи за експресни парични преводи обща сума в
размер на 203 941,73 лева. Дължимият данък за периода съгласно чл.47, ал.1 т.2
от ЗМДТ и наредба №15 на Община Дулово, 8 776,03 лв.
До
приключване на наказателното производство Ибрям, не е възстановила дължимата,
като данък сума.
Липсват
данни за подавани уведомления за сключени трудови договори, както и липсват
данни за изплатени суми по граждански договори. Не е включвана и в програми за
временна заетост. Така получените суми са с неустановен произход и липсват
законови източници на доходи в страната и чужбина. Средствата получавани от
подсъдимата са изпращани като дарение и са предоставяни доброволно, като
липсват данни за противоправно поведение, което да е основание за получаването
им.
За получените средства в инкриминирания период
2008г. - 2015г. пос. С., не е подавала декларации по чл.49 ал.З от ЗМДТ.
От
заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че през инкриминирания период, дължимият от подсъдимата данък по реда на
Закона за местните данъци и такси върху получените като дарение парични
средства чрез международни системи за експресни парични преводи възлиза на 8
776,03 лева. При изчисляване на размера на дължимия данък, валутата е
превърната в левова равностойност, като сумите са приравнени съгласно обменните
курсове на БНБ към датата на изплащане на превода.
Съдът
намира, че фактическата обстановка е установена безспорно от събраните и
проверени гласни и писмени доказателства в хода на досъдебното производство.
Съдът счита, че доказателствените източници установяват по несъмнен начин
фактите очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимата.
Няма
причина да не се кредитират обясненията и, че получените суми, всъщност са
дарени от различни лица. Липсват и доказателства в обратна насока, поради което
не може да се приеме, че тези средства са доходи, за да се облагат по ЗДДФЛ.
След като са придобити по безвъзмезден и доброволен начин и не са необлагаеми,
то тези средства са обект на облагане съгласно чл.44 ал. 1 и ал.2 ЗМДТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.44 ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата,
придобити по дарение, поради което за подсъдимата е съществувало задължение за
деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.З от същия закон,
вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да подадат декларация
за облагането му с данък, и заплащането му в двумесечен срок от получаването.
Данъкът се заплаща в общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
Анализирайки
доказателствата в наказателното производство, такова не е осъществено.
С
бездействието си подсъдимата С., обективно е осъществила състава на престъплението
по чл.255 ал,1, т.1 от НК, тъй като, с неподаването на декларация по чл.49 ал.З ЗМДТ е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 8
776,03 лв, които според чл.93 т.14 покриват признака „големи размери".
Всяко едно от тези деяния, досежно
получените дарения, по отделно, осъществява един и същ състав на това
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват
продължение на предшестващите от обективна и субективна страна, поради което и
престъпленията са извършени в условията на чл.26 НК.
Престъплението
е извършено умишлено. Съдът приема, че Г.С. е съзнавала, че с неподавайки на
декларациите ще се избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите
данъци върху получените суми.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на данни за други
противообществени прояви, направените самопризнания. Като отегчаващи, съдът
прие упоритостта и продължителността с която подсъдимата е осъществявала
деянията.
До
приключване на досъдебната производство, подс. С. не е внесла в бюджета,
дължимото данъчно задължение.
При
относителната тежест на смекчаващите вината обстоятелства, съдът
индивидуализира наказанието на подс. Г.Ф.С., над предвидения от закона минимум,
а именно три години, като предвид характера на производството /съкратено
съдебно следствие/, при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК, редуцира така
определеното наказание с една трета и определи същото в размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Отчитайки
материалното състояние на подсъдимата, съдът определи и размера на предвиденото
кумулативно наказание глоба, а именно: 500 /петстотин/ лева.
С
оглед реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК, и след преценка
на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът прие, че спрямо С., са налице
предпоставките за приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК.
На
подс. Г.С., следва да се предостави възможност в един отлагателен период от три
години да преосмисли поведението си и да демонстрира, че наказанието е
въздействало предупредително и поправително.
Предвид
осъдителния диспозитив и установяване на вината, подсъдимата, следва да заплати
и съответните разноски направени в досъдебното производство.
На
основание чл. 309, ал. 1 от НПК съдът потвърди взетата по отношение на подс. Г.Ф.С.
мярка за неотклонение - “ПОДПИСКА”.
Съдът
счита, че наложеното наказание, в този си вид и размер ще изиграе своята
превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.
Водим
от тези съображения съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: