Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260020, 29 октомври 2020 г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Й. К.,
като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 98 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Главният
иск е с правна квалификация чл.49, ал.3 вр. ал.1 от Семейния кодекс за
прекратяване на сключения на 15.10.2008 г. между ищцата Л.Д.А. и ответника А.К.А.
граждански брак по вина на ответника. От брака си имали едно малолетно дете К.,
роден на *** г. Брачните провинения на ответника се изразявали упражняван
спрямо ищцата физически и психически тормоз, което довело да фактическата
раздяла, датираща от месец септември 2019 г. Счита брачната връзка за дълбоко и
непоправимо разстроена и моли да бъде прекратена с развод по изключителна вина
на ответника. Моли на ищцата да се предостави упражняването на родителските
права и при нея да бъде местоживеенето на детето, като на ответника да се
определи режим на лични контакти и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 160.00 лева, считано от 01.09.2019г. Моли след прекратяване на брака
да приеме да носи предбрачното си фамилно име Т.. Не претендира ползване на
семейното жилище, нито издръжка от съпруга си. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява
от адв. М.Г. ***, които поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата и ответникът сключили на
15.10.2008 г. граждански брак в Община Котел, за което е бил съставен акт за
граждански брак № 38/15.10.2008 г. На 14.11.2008 г. е родено детето К..
Семейството се установило да живее в дома на ответника в град Котел. През
2019г. ответникът установил извънбрачна връзка. Започнал да тормози ищцата
както психически, така и физически, държал се грубо и с детето. През месец
септември 2019г. ищцата и детето го напуснали и се преместили да живеят в дома
на нейните родители, а ответникът заживял с друга жена.
Въпреки раздялата, ответникът
продължавал да тормози ищцата. В нейна полза била издадена заповед за незабавна
защита № 2/28.04.2020г. по гражданско дело № 92/2020г. на РС Котел. Ищцата
заяви, че впоследствие оттеглила молбата си, за да не влезел ответника в затвора.
Ответникът не е плащал издръжка
за детето, нито го е търсил. Срещат се случайно из улиците на града.
През настоящата учебна 2020/2021
г. детето К. е ученик в шести клас в НУФИ „Филип Кутев“ в град Котел.
Детето К., изслушано в съдебно
заседание, заяви, че се чувства спокоен и добре обгрижен в дома на баба си и
дядо си, които подпомагат майка му в грижите ù за него.
В социалния доклад се поддържа
извод, че майката разполага с достатъчен родителски капацитет и осигурява
сигурна и безопасна среда за детето К..
Изслушан в съдебно заседание,
социалният работник заяви, че след като било образувано делото за домашно
насилие, бащата подал няколко сигнала до Отдела по закрила на детето, в които
заявявал, че майката била изоставила детето, че не се грижела за него, че детето
било в опасност и пр. При извършените проверки социалният работник не установил
твърдените обстоятелства. След като делото било прекратено, жалбите и сигналите
престанали.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени
доказателства. Съдът се довери и на
показанията на двамата разпитани по делото свидетели, след като прецени, че са
логични и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на свидетелите, които са родители на ищцата, съдът обсъди с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. Липсват доказателства, които да ги опровергават.
Тъй като се изнасят данни от личния живот на ищцата, е обяснимо показанията да
дават хора от най-близкото ù обкръжение.
Всички доказателства,
обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им, позволяват да се изведат вече
изложените факти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната
връзка е доведена до състояние на дълбоко и непоправимо разстроена и не може да
бъде заздравена. В хода на съдебното производство ищцата изрази категоричното
си желание бракът да бъде прекратен. Ищцата и ответникът живеят разделено
повече от една година, по причина че ответникът тормозел ищцата, установил
връзка с друга жена и заживял с нея, като тормозът продължил и след раздялата.
Между ищцата и ответника са изчезнали всякакви емоционални и духовни връзки,
без които съществуването на брачната връзка е немислимо. Брачната връзка е
останала да съществува само формално, поради което е целесъобразно да се
прекрати с развод. От свидетелските показания еднозначно се установи, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има единствено
ответникът.
При разглеждане на иска за родителските права по отношение
на детето съдът е длъжен да прецени интересите на детето, като извърши цялостна
преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото му развитие. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се
възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички
относими обстоятелства, доказани по конкретното дело. В разпоредбата на чл.59,
ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и отношението
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с което в общи
линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално
определение на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно
очертан комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай с най-голяма значимост е емоционалната
привързаност на детето към майката и желанието му именно майката да се грижи за
него. Желанието на детето следва да е водещо при преценката при кого от двамата
родители да живее. Детето е почти на 12 години и е в състояние да формира
позиция по въпросите, които го засягат.
При наличните данни по делото съдът, след като събра лични
впечатления от майката, изслуша свидетелските показания, мнението на социалния
работник и съобрази мнението на детето, намери, че родителските права следва да
бъдат предоставени на майката, съобразявайки се само и единствено с интереса на
детето. Майката е тази, която полага грижи за детето и го издържа, осигурила му
е адекватна на възрастта и потребностите му жизнена среда, нейните родители я
подпомагат. Бащата вижда детето по улиците инцидентно, не се интересува от
отглеждането, възпитанието и издръжката му, което е особено укоримо поведение и
очертава негативен профил на бащата като родител. Бащата явно е устроил е
живота си така, че детето К. вече не е част от него. Ярка демонстрация на
пълната му дезинтересираност от детето е неявяването му в съдебно заседание.
Безспорно майката е тази, която разполага с повече възпитателски капацитет и тя
е по - пригодният родител, на когото да се възложи упражняването на
родителските права. Майката е родителят, който осигурява прехраната и
издръжката на семейството. Напротив, такива данни за бащата не се изнесоха.
Изложените съображения мотивираха съда да уважи искането на ищцата
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на нея и детето да живее при майката, която към момента е с адрес
в град К., ул. В. Л. 33.
На основание чл.59,
ал.3 от СК съдът следва да определи по – разширен режим на лични контакти като
гаранцията срещу започналото емоционалното отчуждаване между детето и бащата
като родителя, на когото не са предоставени родителските права. За първите три
месеца след влизане на решението в сила, съдът следва да определи такъв режим,
чрез който да се възстанови обичта и доверието между бащата и сина. За този
период срещите следва да се провеждат в град Котел, като бащата ще има право да
извежда детето всеки първи и трети съботен ден от 10:00 часа до 15:00 часа,
като срещите да се осъществяват в присъствието на социален работник.
След изтичане на тримесечния срок бащата ще има право да взема детето при себе си с преспиване от
17:30 часа в петък и да го връща до 17:30 часа в неделя. Бащата ще има право да
взема детето при себе си на два пъти по 20 дни през лятото след предварителна
уговорка с майката. Бащата ще има право да присъства на личните празници на
детето (рожден ден, имен ден и др). Бащата ще има право да взема детето при
себе си през официалните празници (Нова година, 3 март - Ден на
Освобождението на България, 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май - Гергьовден, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на
славянската писменост, 6 септември - Ден на Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на България, 1 ноември - Ден на народните будители, Коледните и Великденските
празници) на четна година през целия период, обявен за неработен/неучебен, а на
нечетна година детето ще остава да празнува при майката. Бащата ще има право да
взема детето през цялата пролетна ваканция на нечетна година.
Ищцата
претендира присъждане на издръжка в размер на 160.00 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на
родителя. Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е по – ниска от
¼ от минималната работна заплата, която от 01.01.2020г. е 610.00 лева,
т.е. не по – малко от 152.50 лева, което означава, че ищцата претендира
издръжка в размер на минималния. Детето К. е на 12 и се нуждае от средства, за
да съществува и да се развива като личност. Необходимо е да му се
осигуряват средства за здравословна
храна, облекло, към което предстои да стане по - взискателен, предвид навлизане
в тийнейджърска възраст, за учебни пособия, средства за отопление, за
медикаменти, за козметични продукти и
пр. Ползването компютър, мобилен телефон и достъп до интернет също е безспорно
наложително. В ситуация на епидемична обстановка са необходими и допълнителни
средства за дезинфектанти, защитни маски и пр.
По делото няма данни за
реализираните от двамата родители доходи, но поради това, че те са в
трудоспособна възраст и липсват обстоятелства, които да препятстват правото им
на труд, съдът приема, че реализират доход в размер на минимална работна
заплата от 610.00 лева.
По
делото не се представиха доказателства, че майката или бащата страдат от
заболявания, както и да имат задължения към други лица, на които са задължени
да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Отчитайки
тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на детето
К., с оглед възрастта му и възможностите на родителите му, е 300.00 лева, от
които бащата следва да поеме по-голяма част – 200.00 лева, той като е
родителят, който не е ангажиран с прякото отглеждане и възпитание на детето, а
останалата част да се поеме от майката. Доколкото обаче се претендира плащане
на по-малка сума, съдът не може да присъди повече от това, с което е сезиран.
Издръжката следва да се присъди с начален момент 01.09.2019г., откогато датира
фактическата раздяла на родителите. Издръжката следва да се присъди заедно със
следващите се лихви за закъснение.
Искът
досежно фамилното име също се явява основателен и съдът следва да постанови
ищцата след прекратяване на брака да приеме да носи предбрачното си фамилно име
Т..
Според разпоредбата на чл.329 от ГПК, съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Тъй като съдът прие,
че вина за разстройството на брака носи изключително ответникът, той следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 625.00
лева, от които 600.00 лева платено адвокатско възнаграждение и 25.00 лева
държавна такса.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00
лева, от които 25.00 лева са внесени от ищцата при образуване на делото, а
останалите 25.00 лева следва да се възложат на ответника. Ответникът следва да
плати по сметка на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса върху
размера на присъдената издръжка в размер на 230.40 лева за периода от подаване
на исковата молба, а за периода от 01.09.2019г. до 14.05.2020г. размерът на
държавната такса е 54.09 лв, общо в размер на 309.49 лв.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК с развод
сключения на 15.10.2008 год. в Община Котел граждански брак между ищцата Л.Д.А.,
ЕГН **********,***, и ответника А.К.А., ЕГН **********,***, за което е бил
съставен акт за брак № 38/15.10.2008 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по изключителна вина на ответника.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на майката Л.Д.А.,
с посочени данни, упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете К. А.А., ЕГН **********, на адреса на която ще се отглеждат
детето, който към момент е в град К.,
ул.В. Л.33.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на бащата А.К.А., с
посочени данни, режим на лични контакти
с детето К. А.А., с посочени данни, както следва : през първите три месеца,
считано от влизане на решението в сила, бащата има право да взема детето всеки първи и трети съботен ден от 10:00
часа до 15:00 часа, като срещите следва да се осъществяват в град Котел в
присъствието на социален работник; след изтичане на тримесечния срок, считано
от влизане на решението в сила, бащата има право да взема детето при себе си с
преспиване от 17:30 часа в петък и да го връща до 17:30 часа в неделя, два пъти
по 20 дни през лятото след предварителна уговорка с майката, да присъства на
личните празници на детето (рожден ден, имен ден и др), да взема детето при
себе си през официалните празници (в момента те са Нова година, 3 март - Ден на Освобождението на България, 1 май - Ден на труда и на
международната работническа солидарност, 6 май - Гергьовден, 24
май - Ден на българската просвета и култура и на славянската
писменост, 6
септември - Ден на Съединението,
22 септември - Ден на Независимостта на България, 1 ноември - Ден на народните будители, Коледните и
Великденските празници) на четна година през целия период, обявен за неработен/неучебен, както и
през цялата пролетна ваканция на нечетна година.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК А.К.А.,
с посочени данни, ДА ЗАПЛАЩА на Л.Д.А.,
като законен представител на малолетното дете К. А.А., двамата с посочени
данни, месечна издръжка в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от
01.09.2019 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изпълнение на задължението.
ПОСТАНОВЯВА по иска с правно основание чл.53 от СК ищцата Л.Д.А.,
с посочени данни, да приеме предбрачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА на основание чл.329 от ГПК А.К.А., с посочени
данни, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.А., с посочени
данни, сумата 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляващи направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА А.К.А., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер на 309.49 лева
(триста и девет лева и четиридесет и девет стот).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :