№ 144
гр. Шумен, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Г.ева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500062 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба депозирана от
адв. Г. К. от САК като пълномощник на ищците Л. И. и И. И. срещу
Определение №23/12.01.2023г. на РС – Нови пазар, по Ч.гр.д. №
20223620100495, с което на основание чл.248 ал.3 от ГПК е отхвърлено
искането на Л. А. И. с ЕГН ********** и И. С. И. с ЕГН **********, чрез адв.
Г. К. от АК София, за изменение на решението в частта на разноските за
адвокатско възнаграждение. Изразява недоволството си от постановеното
определение. Смята, че съдът не е обвързан с възражението за прекомерност
и не следва непременно да го уважи. Посочва, че делото е с фактическа и
правна сложност, което не било преценено в мотивите на РС. Не споделя
довода на съда, че съпрузите са необходими другари и не е следвало
поотделно да заплащат адвокатски хонорар за правна защита, защото се
явявали самостоятелни главни страни в процеса. Смята, че съдът е следвало
да съобрази новата редакция на Наредба №1/2004г. за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвиждала
завишен размер от 1500лв. на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по искове по чл.75, 76 и 108 от ЗС. Освен това в Наредбата
нямало предвидена изрична разпоредба, че за заварените случаи към датата на
обнародване, в договорите за правна защита и съдействие следва да се
прилагат действащите към този момент минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Моли да бъде отменено обжалваното определение и вместо
това да бъде постановено друго, с което на ищците да бъдат присъдени
допълнително още 600лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Молят да им бъдат присъдени и разноските за въззивното
производство.
В законовия срок не е постъпил отговор от другата страна.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
1
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради
следното:
Производството по чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл. 78 от ГПК за изменение
на решението по делото в частта му за разноските по настоящото дело пред
РС – Нови пазар е инициирано от ищците. В молбата е било посочено, че
делото е с фактическа и правна сложност, искът е бил по чл. 108 ЗС за
ревандикация на реална част от имот. Пълномощникът на ищците бил
участвал лично по делото, назначена била и приета СТЕ, изслушани били
свидетели, а след приключване на делото била изготвена писмена защита от
пълномощника. С молбата са претендирали дължимост на разноските за
адвокатско възнаграждение в пълния размер на платеното от тях
възнаграждение в размер на 1200лв., а не както съдът е постановил в
решението си само 600лв.
РС – Нови пазар е приел молбата за процесуално допустима, но
неоснователна, съобразявайки, че: По делото е постановено съдебно Решение
№ 325/15.12.2022 г. и Решение № 326/16.12.2022 г. за неговото допълване,
съгласно което е уважен предявеният от ищците иск по чл. 108 ЗС и е
признато по отношение на ответника Г. Е. И., че ищците Л. А. И. и И. С. И., са
собственици на реална част недвижим имот, включваща 99 кв.м. от имот пл.
№ 283 (УПИ І-283) в кв. 60 по плана на с. П... и е осъдил ответника Г. Е. И. с
ЕГН ********** от гр. Шумен, да предаде на ищците владението върху
посочената част от имота. Със същото решение, съдът е осъдил ответника да
заплати на ищците на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, 1765 лв. за направените
по делото разноски, като е отхвърлил искането за разликата до платеното от
2365 лв., поради направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за сумата от 600 лв. Съобразно чл. 81 от ГПК съдът отчел
направените от ищците разноски в общ размер от 2365 лв., от които 1200 лв.
за адвокатско възнаграждение за предявения от името на двамата иск по чл.
108 ЗС, 50 лв. за ДТ, 10 лв. за ДТ за вписване на исковата молба, 600лв.
възнаграждение за особен представител, 470 лв. за СТЕ и 35 лв. за преводач.
НПРС е съобразил и направеното от особения представител на ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищците, действащите размери на дължимите адвокатски възнаграждения към
момента на предявяване на исковата молба (03.05.2022 г.) и към сключването
на договора за правна защита и съдействие (05.04.2022 г.) съгласно чл.7 ал.5
вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., според който за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението е не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни
права върху тях. Преценявайки нормата на чл. 78, ал.5 ГПК, направеното
възражение за прекомерност от представителя на ответника и
обстоятелството, че фактическа и правна сложност на делата по чл. 108 ЗС е
предвидено и от ВАС при определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, НПРС намерил за неоснователни аргументите
на пълномощника на ищците и отхвърлил довода на адв.К., че към датата на
приключване на съдебното дирене следвало да се присъди действително
2
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение от 1200 лв., което от своя
страна, не превишавало посочения нов минимален размер на
възнаграждението по Наредбата от 1500лв.. Съдът присъдил разноските
съобразно действащата към момента на извършването им Наредба № 1/2004г.
на ВАС, посочвайки, че страните по договора за правна защита (ищците и
техния пълномощник) не са актуализирали възнаграждението, след приемане
на измененията в Наредба № 1/2004г. Изложил и доводи по отношение на
недължимостта на платеното второ възнаграждение от 600 лв. на двамата
ищци – съпрузи и необходими другари. В съответствие с чл. 36, ал.1, изр.2-ро
ЗАдв, НПРС посочил, че справедлив и обоснован размер, не по-нисък от
предвидения в Наредбата на ВАС за съответния вид работа, към момента на
договарянето на правната защита и с оглед на направеното възражение за
прекомерност, е вече приетият от съда размер от 600 лв. Поради това счел
молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна и
я отхвърлил.
Въззивният съд напълно споделя правните изводи на РС – Нови пазар,
изложени в мотивите на обжалваното определение и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК, без да ги преповтаря. Действително съдът не е
обвързан с възражението за прекомерност и не следва непременно да го
уважи, но НПРС е изложил детайлно и обосновано аргументите си защо
приема молбата за изменение на разноските за неоснователна. Констатацията
на РС за фактическата и правна сложност на конкретното дело е правилна,
както е правилен и извода, че той е взет предвид от ВАС при определяне на
минимума на възнаграждението. Действията и на двамата ищци – съпрузи са
идентични като главна страна в процеса и обема на предоставената
адвокатска помощ за двамата изцяло се припокрива – няма разлика в
предоставената адвокатска помощ за единия или другия от двамата ищци,
поради което и уговарянето на два отделни хонорара макар и право на
договарящите, не следва да доведе до увреждане на насрещната страна, в
повече от действително необходимото за надлежното упражняване на правото
на защита. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, позовавайки
се на изменената с ДВ бр.88/2022г. разпоредба на чл.7, ал.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
минималното възнаграждение е станало 1500лв., доколкото цитираното
изменение действа занапред, поради което и е неприложимо - както към
датата на предявяване на исковата молба (03.05.2022 г.), така и към датата на
сключването на договора за правна защита и съдействие (05.04.2022 г.), на
която е договорено и изплатено адвокатското възнаграждение между ищците
и процесуалният им представител. Към този момент е действала старата
редакция на изменения чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението е не по-малко от 600лв. за недвижими имоти или вещни
права върху тях. Новата правна норма не може да преуреди онези
правоотношения и факти, които са със завършен фактически състав към
момента на влизането й в сила, т.е. новата правна норма няма "обратно
3
действие". Такова обратно действие е възможно само при условието на чл. 14
от ЗНА - само по изключение и то с изрична разпоредба.
Ето защо определението, с което молбата по чл.248 от ГПК за изменение
на решението в частта за разноските е оставена без уважение, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против
същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото не се следват разноски по настоящото въззивно
производство.
Водим от горното, ШОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №23/12.01.2023г. на РС – Нови пазар,
по Ч.гр.д. № 20223620100495, с което на основание чл.248 ал.3 от ГПК е
отхвърлено искането на Л. А. И. с ЕГН ********** и И. С. И. с ЕГН
**********, чрез адв. Г. К. от АК София, за изменение на решението в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4