РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Радомир, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно
дело № 20221730200233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Перник е наложил на жалбоподателя М. Д. Г. административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 18.03.2022 г. бил съставен акт № . за установяване на
1
административно нарушение от свидетеля Н. Г. Х. в присъствието на свидетеля Г. А. Г.,
срещу М. Д. Г., за това, че на 18.03.2022 г., в 11,20 ч., в гр. Р., по ул. „А. Б.“, с посока към ул.
„Р.Д.“, до офис на „Еконт“, жалбоподателят е управлявала личния си лек автомобил „Т.“, с
рег. № ., като при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация от 01.02.2022 г. поради липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г.,
като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна, разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регламентира, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
съгласно който прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП се извършва след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал. 2 на същата разпоредба
при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра.
По делото е установено, че Гаранционният фонд е изпратил на МВР уведомление за
липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Т.“, с
рег. № ., въз основа на което на 01.02.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от МВР е
извършено служебно прекратяване на регистрацията за посочения автомобил.
По делото липсват доказателства собственикът на лекия автомобил – М. Г., да е
2
уведомяван за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.
С оглед на горното, се установява по несъмнен начин, че на 18.03.2022 г.
жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „Т.“, с рег. № ., като към тази дата
автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 10 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал.
1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира
под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е извършено виновно.
Липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е само
една от предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, като
прекратяването на регистрацията на автомобила не настъпва ex lege единствено въз основа
на това обстоятелство. Законодателят е регламентирал предпоставките, при които възниква
задължение за административния орган служебно да извърши прекратяването на
регистрацията, като обвързва това задължение с момента, в който органът получи
информация от Гаранционния фонд за това, че не е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за конкретното МПС.
Предвид горното, регистрацията на съответното МПС не се прекратява от момента, в
който то е останало без застраховка, респективно от изтичане на сроковете, в които
собственикът е следвало да сключи такава, а едва от момента на уведомяването от страна на
Гаранционния фонд на органите на полицията.
Действително, уведомяването на собственика на автомобила за извършеното
служебно прекратяване на регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а последващо действие на администрацията.
Същото обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Независимо, че собственикът на съответния автомобил е бил длъжен да съзнава
предвидените с чл. 574, ал. 11 КЗ последици за прекратяване на регистрацията на
автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, не са налице основания от същия да бъде изисквано да знае конкретната дата,
на която посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да е наясно с
момента на прекратяване на регистрацията.
Именно поради причина, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще
настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на
автомобила, законодателят с разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от
3
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното
прекратяване на регистрацията, от който момент е длъжен да знае, че при управление на
превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно
нарушение.
Ето защо, наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по
съответния за това начин, че към 18.03.2022 г. жалбоподателят е знаел, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, което обуславя извод за
субективна несъставомерност на санкционираното деяние, включително и под формата на
непредпазливост.
Липсват предпоставките за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Перник, с което на М. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул.
„Г.“ № . е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4