Р Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 4278 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Oбразувано
въз основа на жалба с
вх.№07999/05.11.2018 година, от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, срещу Разпореждане
от 19.07.2018 г., постановено по изп.д.№20189250402423, по описа на ЧСИ И.Ч.,
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия под № 20189250402423 по
описа на ЧСИ Р.Г.-Ч..
В жалбата се твърди, че въз основа на изп.лист, издаден
на 27.07.2015г. от ОС – гр.Враца, с който „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, е осъдена
да заплати сумата от 200лв, въз основа на съдебно решение по ч.т.д.№621/2013г.
по описа на ОС – гр.Враца и ч.т.д.№663/2014г. по описа на АС – гр.София и
ч.т.д.№2213/2014г. по описа на ВКС, е образувано изп.д.№ 20189250402423, по
описа на ЧСИ И.Ч., в взискател „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******. На 12.02.2016г.
банката-длъжник е получила покана за доброволно изпълнение, като в срока за
доброволно изпълнение сумата от
200
лв., по изп.лист, е платена. По изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия, прекъсващи давността по смисъла на чл.433, чл.1, 8 ГПК.
Изтъква се, че съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ.Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение (ПДИ), проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършване на справки, набавяне на книжа и др.давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършване на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Вместо да постанови акт, с който
прогласи настъпил вече факт – перемпция по изпълнително дело № 2167830400063,
на 12.07.2018 година, е изпратено запорно съобщение за сумата от 410,02лв и на
20.07.2018 година сумата от 410 лв. е удържана от банковите сметки на настоящия
жалбоподател. Този факт се сочи, като допълнително основание за прекратяване на
делото под № 2167830400063, а не да го изпрати за продължаване на
съдопроизводствените действия от ЧСИ Г.-Ч.. Въз основа на изложеното се
изтъква, че образуването на ново изпълнително производство е незаконосъобразно,
тъй като дългът изцяло е платен и това блокира окончателно силата на изпълнителния
лист и освобождава СИ от служебните му задължения по отношение на взискателя.
Жалбоподателят твърди, и че взискателят
не е процесуално легитимиран да иска изпълнение и това е така, тъй като същият
е в открито производство по несъстоятелност – постановено е решение №42 от
24.03.2015г. по описа на ОС- гр.Враца и правомощията на неговите органи са
прекратени, а функциите им ги осъществява назначеният синдик. С решение от
19.04.2018 година производството по несъстоятелност е спряно, на основание
чл.632, ал.5 ТЗ, а този факт се отразява на правомощията на синдика.Това
означава, че всички правомощия на синдика са преустановени. В случай, че съдът
не сподели доводите в тази жалба, жалбоподателят оспорва да е налице основание
за продължаване на действията по изп.дело№20189250402423, тъй като всички
дължими суми са били платени още по време на изпълнителното дело, което е било
висящо пред ЧСИ Ч.. Жалбоподателят моли съда, след като съобрази неговите
доводи, да постанови акт, с който отмени разпореждане от 19.07.2018г. по
изп.дело №20187830400064 по описа на ЧСИ Ч., прехвърлено за продължаване на
изпълнителни действия под №20189250402423 по описа на ЧСИ Г.– Ч.а като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановен акт, с който бъде задължена
ЧСИ Г.-Ч. да прекрати делото.
Взискателят по делото „А.К.“ ЕООД (н),
ЕИК *******, не взема становище по жалбата.
Изложени са мотиви, на основание
чл.46 ГПК, от М.Л.– ПЧСИ на ЧСИ Г.– Ч.а.Твърди, че в изпълнителното
производство не е имало непрекъснат срок на бездействие, от две години, за да
настъпи перемпция. Изпълнителното дело е образувано на 03.02.2016 година. По
това дело е обжалван размера на адвокатския хонорар на адвоката на взискателя,
образувано е дело пред СГС, по което е постановено решение №5262/23.06.2016г.
по ч.гр.д.№7398/2016г., с което хонорарът е намален до 200 лева. Докато е било
висящо това дело, не са извършвани изпълнителни действия срещу длъжника, тъй
като е бил наличен спор за материално право, който съдът е следвало да реши по
същество. Поради спиране на изпълнителното дело страните не могат да упражняват
своите процесуални права, а това означава, че спират да текат всички срокове,
включително и срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ето поради тази причини СИ не е
прекратил делото. Освен това по изпълнителното дело са извършени множество
действия по искане на взискателите, които в хода на делото, по реда на чл.456 ГПК, непрекъснато се увеличават.Наложени са множество запори.Обяснява какво представлява
перемпцията и защо същата не е налице.Оспорва доводите на жалбоподателя относно
наличната легитимация на взискателя, не спори, че дължимите му се суми са
платени, но делото е висящо до приключване на ч.гр.д. по тази жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 03.02.2016 година в деловодството на
ЧСИ И.Ч. постъпва под вх.№0994 молба от „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, за образуване
на изпълнително дело срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, за дължима от това лице
сума от 200 лв., чието удовлетворяване дири по реда на принудителното
изпълнение, въз основа на издаден от ОС – гр.Враца, изпълнителен лист от
20.07.2015 година. Взискателят е поискал при липса на плащане в срока за
доброволно изпълнение, върху вземанията на длъжника по банковите му сметки в
БНБ да се наложи запор. Претендирал е разноските по принудителното
изпълнение.На същата дата ЧСИ Ч. прави искане за издаване на документ,
отправено до НАП, а на 04.02.2016 година издава постановление за образуване на
изпълнително производство срещу длъжника Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********. На
05.02.2016 година изпраща ПДИ до банката, инкорпорираща и постановление за
дължимите разноски. По делото не е представено съобщението до банката,
удостоверяващо кога ПДИ е връчена на страната, но на 18.02.2016 година постъпва
молба от нея, с която се оспорва размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
От находящия се на лист 25 от
изпълнително дело №242382016г. по описа на ЧСИ Ч., протокол за извършено
разпределение, се установява, че дължимата сума от 200 лв. е платена от банката
на 24.02.2016 година и разпределена от него.
На 16.03.2016 година ЧСИ се произнася по
възражението на длъжника относно разноските, като оставя без уважение
възражението на банката, имащо основанието в нормата на чл.78, ал.5 ГПК, в
частта относно адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя. Това
постановление е обжалвано от длъжника и въз основа на тази жалба е образувано
ч.гр.д.№7398/2016г., по което състав на СГС се произнася с решение от
23.06.2016 г., с което отменя постановлението на ЧСИ от 16.03.2016 година и
намалява размера на претендираното адвокатско възнаграждение до сумата от 200
лева.
На 09.05.2017 година ЧСИ разпорежда на
длъжника да се изпрати съобщение за размера на остатъка от дълга и на
10.05.2017 година длъжникът е уведомен, че има дълг по това изпълнително дело в
размер на 320 лева общо.
На 02.02.2018 година ЧСИ налага запор
върху сметките на длъжника в БНБ, за
което страната е уведомена на 13.07.2018 година. На 19.07.2018 година по делото
постъпва възражение от длъжника, с което страната възразява срещу наложения
запор и удържането на сумата от 410 лева. Възраженията на страната са идентични
с тези, които са въведени с жалбата. Моли да се прекрати делото; да се вдигнат
наложените запори и да бъде възстановена сумата от 410лв на банката. На
20.07.2018 година БНБ уведомява ЧСИ Ч., че сумата от 410 лева е преведена по
него сметка.
На 19.07.2018 година, ЧСИ отказва да
уважи възражението на длъжника. Отказът е връчен на длъжника на 29.10.2018
година. Жалбата постъпва в кантората на ЧСИ на 05.11.2018 година – в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна, разполагаща с процесуална легитимация да
атакува отказа за прекратяване на делото, съобразно нормата на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.Ето защо съдът приема жалбата за
процесуално допустима.
Въз основа на така формираните
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Както е посочено и по- горе молбата за
образуване на изпълнително дело е постъпила в кантората на ЧСИ Ч. на 03.02.2016
г., изпълнителното производство е образувано въз основа на постановление на ЧСИ
на 04.02.2016 година. В молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя налагане на запор върху сметките на длъжника
в БНБ и в този смисъл молбата се явява редовна и въз основа на нея възниква
валидна процесуална връзка. Началото на срока по чл.433, т.8 ГПК започва да
тече от момента на образуване на изпълнителното дело, в случая 04.02.2016
година.
В т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС са посочени, неизчерпателно действията, които водят до
прекъсване на давността в рамките на образувано принудително изпълнение - предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
В конкретния случай, след получаване на
ПДИ, длъжникът е извършил доброволно плащане на 24.02.2016 г., като от същата
дата сумата е разпределена с протокол за разпределение.
Във връзка с обжалването на
постановлението на ЧСИ относно
разноските, е поставено и решението от 23.06.2016 г. на СГС.
С разпореждане от 09.05.2017 г. ЧСИ е
разпоредил изпращане на съобщение на длъжника за пълния размер на дълга му. Тези
действия обаче не са в състояние да прекъснат давността. Такова действие е разпореждането за налагане на
запор от 02.02.2018 г. (стр. 69 по делото). И тъй като това действие е
извършено макар и два дена преди изтичане н двугодишния срок, то тъй като към тази
дата не е изтекъл срокът на бездействие от страна на взискателя, то и
изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.
Ето защо атакуваният отказ на ЧСИ Ч. да
издаде постановление за прекратяване на делото е законосъобразен и поради това
жалбата за неговата отмяна, поради настъпила перемпция, в тези си част се явява
неоснователна.
По доводът на жалбоподателя затова, че
взискателят не разполага с активна процесуална легитимация, поради това, че
същият е обявен в несъстоятелност, а производството по несъстоятелността е
спряно на основание чл.632, ал.5 ТЗ, настоящият състав не споделя практиката,
на която се позовава длъжника-жалбоподател и аргумент за това е възможността, в
резултат на индивидуалното изпълнително производство да се съберат суми, с
които да се покрият разноските по несъстоятелността и да са основание за
възобновяване на универсалното принудително изпълнение. Ето защо и в тази част
съдът не приема жалбата за основателна.
По
доводът в жалбата, че поради пълно изпълнение следва да се прекрати
изпълнителното производство, като съдът издаде акт, с който постанови
прекратявани или задължи СИ да постанови такъв акт.
Изпълнението е основание за прекратяване
на делото, посочено от законодателя с нормата на чл.433, ал.2 ГПК.
Наличието на изпълнение е признато от
ПЧСИ в изложените мотиви, но съдът не споделя, че наличието на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящето дело е основание да се поддържа
висящността на процеса. След като е налице изпълнение, делото следва да се прекрати,
а при липса на изпълнително дело, жалбата ще се яви процесуално недопустима,
поради липса на интерес.
Съдът не разполага с процесуална
възможност да прекрати делото, нито да задължи СИ да стори това. Може само да
констатира наличие на предпоставки за прекратяване, ето защо искането на
жалбоподателя съдът да постанови акт, с който да задължи ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело не може да бъде уважено.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх. № 07999/05.11.2018 година от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******** срещу
Разпореждане от 19.07.2018 г., постановено по изп.д.№20189250402423, по описа
на ЧСИ И.Ч., прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия под №
20189250402423 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис – на страните и на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.