Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 1101 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба вх. № 30131/22.05.2020 г.
на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат В.М. – САК,
преупълнимощена от адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, срещу
Решение № 1657 от 25.03.2020 г., постановено по гр. дело № 14612/2019 г. по
описа на ВРС, XXXIII
състав, с което първоинстанционният съд приема за установено в отношенята между
ищецa М.Х.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, от една страна, и
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, „Варна Таурс – Г“, от друга страна, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 2756,86 лева, представляваща начислена, в резултат на извършена корекция на
сметка, ел. енергия за периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. , за която е
издадена фактура № **********/28.08.2019
г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст Лозите,
клиентски № ********** и абонатен № **********.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното
решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на
правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между
страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия,
остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 14708 кВтч, на
стойност 2756,86 лева. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият М.Х.М.,
чрез адвокат С.Д., с пълномощно по делото, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
корекционната процедура. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на разноски.
В молба вх. № 262302/22.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адвокат Н.Г. - ВАК, преупълнимощен от адвокатско дружество „Величков,
Желязков и партньори“, представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с
договор за правна защита и съдействие, фактура и отчет по сметка. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемия.
В молба вх. № 262403/23.07.2020 г.
въззиваемият М.Х.М., чрез адвокат Д.Д., с пълномощно по делото,уведомява съда,
че поради служебна заетост адвокат Д. Д. е възпрепятствана да се яви в
насроченото за 27.07.2020 г. съдебно заседание. Представя списък по чл. 80 ГПК
и моли за присъждане на разноски. Намира възражението на въззивника за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия за
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение от въззивното
дружество е значително по-голямо от това на въззиваемата страна. Подържа
представения отговор на въззивната жалба, оспорва въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат Н.Г., с когото се
осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемият М.Х.М., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК. Образувано е по предявен от М.Х.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
чрез адвокат С.Д. - ВАК, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, отрицателен
установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 2756,86 лева, представляваща начислена, в резултат
на извършена корекция на сметка, ел. енергия за периода от 14.08.2017 г. до
13.08.2018 г. , за която е издадена фактура
№ **********/28.08.2019 г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна,
м-ст Лозите, клиентски № ********** и абонатен № **********.
В исковата молба ищецът излага, че е
потребител на ел. енергия за имот с адрес: гр. Варна, м-ст Лозите, по партида с
клиентски № ********** и абонатен № **********. Излага, че процесната сума, по
предоставена информация от ответника, представлява корекция на сметка и е
служебно начислена. Сочи, че не е конкумирал ел. енергия в количеството,
обективирано в процесната фактура. Счита, че сумата е произволно определена от
ответното дружество и настоява, че липсва нормативна възможност, даваща право на
ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Излага подробни
съображения за незаконосъобразността на извършената корекция.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез процесуалния му представител адвокат В.М. – САК, в който се излагат
подробни доводи, че искът е неоснователен. Поддържа се, че е налице правно
основание за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 183 ЗЗД., както и че процесната сума не представлява
санкция, а цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Заявява, че изпълнява
задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 13.08.2018 г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на абоната-ищец,
като изтъква, че посоченото дружество няма вменено нормативно задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, тъй
като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на
неправомерни въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. Излага, че при
проверката, при замервания с еталонен калибриран уред, е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. на електромера има показания в размер на 14708
кВтч. и в сумарния регистър 1.8.0. - 22168 кВтч, като ел. енергията в регистър
1.8.3 съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт
по метрология, Регионален отдел - Варна за експертиза, при която е установено,
че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера с цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в невизуализиран регистър.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, купувачът на стока е
длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. В случай че бъде счетено, че чл.
50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен
на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия. Настоява за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия в
случай че то надхвърля минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът М.Х.М.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С.Д., редовно
упълномощен. Поддържа исковата молба. Предявява списък по чл. 80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната
страна, настоява размерът на разноските да бъде съобразен с минимума за
адвокатските възнаграждения. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът „Енерго-Про
продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат А. К., с пълномощно
по делото. Поддържа отговора на исковата молба. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, настоява размерът на разноските да бъде съобразен с минимума за
адвокатските възнаграждения. Моли за присъждане на разноски.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
От
приложен към делото Констативен протокол № 1202302 се установява, че на
13.08.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер с фабричен № 1114021564357631 на обекта на ищеца, при
която са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 1385 кВтч; по
тарифа 1.8.2 /дневна/ – 6074 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 14708 кВтч; по тарифа
1.8.4 – 0000 кВтч, и по тарифа 1.8.0 – 22168 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 508005, и изпратен
за експертиза в БИМ - Варна. Проверката е извършена в присъствието на ищеца.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и Констативен протокол №
1958/26.08.2019 г. – АУ – Е – 000029-45349/14.08.2018 г. на БИМ – Варна, от
метрологичната експертиза на електромера, видно от който при извършените
проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия и до вътрешността му
не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да
се състои от две тарифи T1 и T2, като
действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа: Т3 - 014708,1 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на
27.08.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ за начисление на
електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 14708 кВтч за периода 14.08.2017 г. – 13.08.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата
28.08.2019 г. за сумата от 2756,86 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114021564357631, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип - ISKRA ME 162, е
произведен през 2015 г. и преминал задължителна проверка за годност в БИМ през
същата година. Срокът на метрологичната му годност е шест години и към датата на проверката –
13.08.2018 г., уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергия. Според констатациите в КП №
1958 от 26.08.2019 г. на БИМ – Варна, е осъществена външна намеса в тарифната
схема на електромера, като е въздействано през инфрачервения порт на същия.
Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания за потреблението на
ел.енергия от видимите на дисплея
тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Електромерът тип ISKRA ME 162 е
произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия по двата
визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2.; натрупаното количество ел.
енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка
намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. В приложеното становище
за начисление на ел.енергия
„Електроразпределение Север“ определя като крайна дата на периода
13.08.2019 г. – датата, на която е направена проверката и електромерът е
демонтиран, а като начална дата 14.08.2017 г., като периодът е определен на точно
1 година - максималния според чл. 50 ПИКЕЕ. В откритото съдебно заседание
проведено на 27.07.2020 г., вещото лице изяснява, че тъй като процесният
електромер не е SMART и съответно не е включен в системата за дистанционен отчет, не е
възможно чрез техническо средство да се определи началната дата на
въздействието, като едногодишният период в Становището е определен съгласно чл.
50 от отменените правила на ПИКЕЕ.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 13.08.2018 год. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 по същество се явява именно разлика между
отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на
ищеца обаче, то трябва действително да е потребено от последния и то за период
не по-дълъг от една година. Според изслушаното в първа инстанция заключение на вещото лице, което
съдът в тази му част кредитира като обективно, не е възможно чрез техническо
средство да бъде установено в кой момент е започнало преминаването на ел.
енергия към невизуализирания регистър. В информационната
база няма данни за датата, от която е започнало натрупването в регистър 1.8.3,
тъй като електромерът тип ISKRA ME 162 не е с дистанционен отчет. Периодът от
една година, отразен във фактурата, е определен служебно, като цялото процесно
количество елекроенергия от невизуализирания регистър 1.8.3 в размер на 14708
кВтч е начислено в рамките на този период, без да има никакви доказателства, че
реално е потребено през него. Настоящият съдебен състав счита, че това
противоречи на смисъла на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, публ. ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г. За процесния период е действаща горецитираната норма, съгласно
която на абоната следва да бъде начислено само онова количество ел. енергия от
невизуализирания регистър, реално потребено от него за период не по-дълъг от 1
година преди датата на проверката. При
тези обстоятелства, съдът счита, че чл. 50 ПИКЕЕ не се явява правно основание
за начисляване на процесната сума.
Препращането
към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на
купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, трите норми обуславят извода, че договорът за продажба вменява
задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния случай,
ищецът е длъжен да плати за констатираното в скрития регистър 1.8.3. на
електромера количество електроенергия в размер на 14708 кВтч само ако то
действително му е доставено от ответното дружество и потребено от него.
Анализът
на доказателствата по делото по никакъв начин не сочи, че това е така. По
делото няма доказателства, че установеното количество ел. енергия в скрития
регистър 1.8.3 е натрупано след като електромерът е монтиран в обекта на ищеца.
Няма констативен протокол или друг документ от
предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден момент след монтажа на
електромера на обекта на ищеца показателите за регистър 1.8.3 са били нулеви.
По делото не е представен и констативен протокол от монтажа на процесното СТИ с
евентуално отразени нулеви показатели за този регистър. Липсва и протокол от
задължителната проверка за годност, проведена през 2015 г. преди монтажа на
електромера в БИМ, която да сочи нулево количество електроенергия в регистър
1.8.3. Така че въпросът дали
установеното количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е
натрупано след като електромерът е монтиран в обекта на ищеца или преди това
остава недоказан. Като следствие от горното, недоказано остава и твърдението на жалбоподателя, че натрупаната
електроенергия в неактивирания за
търговски отчет регистър 1.8.3 в размер на 14708 кВтч е действително доставена
от доставчика и потребена от абоната.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът М.Х.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не дължи на ответника
„Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 2756,86 лева, представляваща
начислена, в резултат на извършена корекция на сметка, ел. енергия за периода
от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. , за която е издадена фактура № **********/28.08.2019 г., за обект
на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст Лозите, клиентски № **********
и абонатен № **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 430,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна
е неоснователно. Претендираният размер от 430,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1008,00 лева с вкл. ДДС, което е повече от два пъти
по-високо от претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и
практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата
и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за
своя процесуален представител.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1657 от 25.03.2020
г., постановено по гр. д. № 14612 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXXIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата в размер на 430,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.