РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. гр.Мадан, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100443 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът К. О. С., ЕГН **********, с адрес; гр. Р., обл. С. , ул.
“********* № **, вх. *, ет. *, ап. *, е предявил против ПРОКУРАТУРАТА НА
Р Б, с адрес: град С., бул. „****” № *, и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
гр. С , с адрес : ****гр. С., бул. „******“ № **, иск за осъждане на
ответниците да му заплатят солидарно: сумата от 9900.00 (девет хиляди и
деветстотин) лева - главница, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени чрез образуване на
наказателно производство ДП (първоначално образувано като БП) № **/****
г.по описа на РУ - М. и проведено по него разследване за извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което наказателно производство е било
прекратено поради това, че не е извършил престъпление; мораторна лихва за
забавено плащане, в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от
28.08.2024 г. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящите искове до окончателно изплащане
на дължимите суми и разноските по делото.
В исковата молба е посочено, че на ***** г. след обяд, около ****** ч., в
гр. Р,, ищецът управлявал електрически скутер, марка „******. Около **** ч.,
на ул. „******“, бил спрян за проверка от К. С. - полицай в РУ М. и свидетеля
В. Ч. Направен му бил тест с техническо средство „******, с № *****,
редовно калиброван с валидност до месец **** **** г. за употреба на
наркотични средства или техни аналози, който отчел наличие на наркотични
вещества - Амфетамин (АМР). Възразил, че резултата не е достоверен, тъй
1
като не е употребил никакъв наркотик и пожелал да даде кръвна проба, като
му бил издаден талон за медицинско изследване. Бил конвоиран до ФЦСМП-
Р., където дал кръв и урина за изследване и изготвяне на експертиза за
установяване на наличие на наркотично вещество по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № *******/****** г. на полицейски инспектор към ОДМВР-С., РУ - М.
му била наложена принудителна административна мярка временно отнемане
на СУМПС, като било допуснато предварително изпълнение на същата.
Временно отнетото СУМПС му било върнато в края на месец ****** **** г.,
през който период той не можел да управлявам нито скутера, нито други
МПС, за които имал необходимата категория. Заради това, че не разполагал
със СУМПС, трябвало принудително да си вземе платената годишна отпуска
от работата, която изпълнявал като шофьор по сключен трудов договор №
****/***** г. с работодателя „******“ ООД гр. П., въпреки, че тя била
предвидена за по-късно, а след това формално го водели на работа докато си
получи обратно свидетелството.
Твърди се, че със Заповед за задържане под стража рег. №
******/******* г. на полицай К. С. от РУ М., в *** ч. ищеца бил задържан, с
посочен в нея срок за задържане 24 часа в помещение за временно задържане
на РУ - М., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР - за това, че е управлявал
МПС след употреба на наркотично вещество амфетамин - престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК. Бил му извършен личен обиск, при който сред личните му
вещи не били открити наркотични вещества, за което бил съставен протокол с
дата ***г. Същият ден - ******* г. било образуваното Бързо производство №
**/*** г. (по-късно преобразувано в Досъдебно производство под същия
номер) по описа на РУ-M. срещу ищеца - К. О. С., за това че: „На *****г. в гр.
Р., е управлявал моторно превозно средство - мотопед с електрически
двигател - неустановена марка и модел с рама № ***** лична собственост,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин установено с техническо
средство ******с инв. № *****с валидност до месец ******* г. -
престъпление по чл. 343б, ал, 3 от НК.“
Сочи се, че в разпространения на ****** г. информационен бюлетин от
ОД на МВР-С. е било посочено, че „*****г. около *****ч. при извършена
полицейска проверка е установено, че 34 годишен мъж от града управлява
мотопед с електрически двигател, който не е регистриран по надлежния ред.
Направеният тест на водача за употреба на наркотични вещества отчел
положителна проба за амфетамини. Лицето е задържано за срок до 24 часа.
По случая са образувани бързи производства.“. Ищецът твърди, че тази
2
изнесена от ОД МВР С. информация е невярна, по отношение на твърдението
за използване на амфетамини и сочи, че публикуването й му причинило
неприятни изживявания, независимо, че в нея не се споменава името му, а
само възрастта и откъде е. Спирането му през деня било наблюдавано от хора,
които са били в този момент наоколо и случая се разчул бързо в Р. Започнали
да му звънят познати и приятели, които бил чули за него и били и прочели
информацията от бюлетина, която за тях е достоверна, защото е публикувана в
официален източник на орган на властта - МВР, който се бори с престъпността
Тъй като го познавали и са били изненадани от написаното, те го питали вярно
ли е това, което е написано в бюлетина и което се говори в същия смисъл по
града или е станала някаква грешка. Било му много неприятно и обидно да се
оправдава за нещо, което не е извършил и да обяснява какво точно се е
случило. Честта и достойнството му били силно засегнати и накърнени.
Сочи, че при разследването по ДП № **/**** г. била назначена и
изготвена съдебно-химикотоксилогична експертиза с изх.№ ******/***** г.
на ВМИ-С., по която вещото лице е дало заключение, че при изследване на
дадените от ищеца проби - кръв и урина - не се е установило наличие на
наркотично вещество. С Постановление от ***** г. на Районния прокурор на
Районна прокуратура - гр.С., на основание заключението на експертизата
наказателното производство по досъдебното производство № **/**** г. по
описа на РУ - М., водено срещу ищеца за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК било прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление.
Ищецът твърди, че чрез описаните по-горе действия на разследващите
органи и на наблюдаващия разследването прокурор в образуваното,
провеждано и наблюдавано от тях наказателно производство му били
причинени сериозни травми и страдания, представляващи неимуществени
вреди по смисъла на закона, тъй като се почувствал силно засегнат и оскърбен,
бил наранено чувството му за справедливост, както и личната му чест и
достойнство от напълно неоснователното и несправедливо обвинение срещу
него за нещо, което не бил извършил.
Сочи, че образуваното досъдебно производство се отразило негативно на
професията и работата му, тъй като отнемането на свидетелството за
управление го принудило да ползва планирания за друг период платен
3
годишен отпуск, а след като той изтекъл и свидетелството още не му било
върнато, работодателят му се принудил да го държи формално на работа, без
да има възможност да си изпълнява преките си задълженията като шофьор,
съгласно сключения трудов договор, това се отразило негативно на дохода му
по този договор, който получавал преди да му бъде отнето СУМПС. Това
неприятно за него, също и за работодателя му съС.ие продължило през доста
дълъг период от време - 5 месеца. Освен на работата му, образуваното и
водено срещу него ДП се отразило на отношенията му с приятели и близки,
тъй като изпитвал огромно неудобство да отговаря поС.но на въпросите им
свързани със случая и да опровергава, това което се говорело по града, че
употребява наркотици. Разследването се отразило на здравето му, на съня му,
на настроението му, което наложило на ****г. да посети лекар и да му бъдат
изписани лекарства за успокоение - амб. лист № ***** от същата дата. Сочи,
че най-напред в деня на проверката и задържането му - **** г. се наложило да
посети ФСМП- Р., поради появилото се силно неразположение и оплаквания.
Получил тахикардичен пристъп, като пулсът му бил стигнал до 122 удара /
минута, а кръвното му налягане, въпреки, че пиел лекарства за хипертония,
било се повишило до 180/110, като тези констатации бли описани в издадения
му Фиш за СМП с № ****/***** г. Заключението на длъжностното
медицинско лице, извършило прегледа било, че поради съС.ието му не може
да бъде задържан от органите на МВР. През следващите дни дискомфорта и
здравословното му неразположение продължавали, което наложило отново да
посети ФСМП-Р. на ***** г. вечерта в ****ч. с оплаквания за световъртеж,
безпокойство, нарушен сън, като пулсът му бил още по-ускорен от
предходното посещение преди месец, а именно 124 удара / минута, а кръвното
налягане при първо измерване 155/100, а при второто - 140/90. Диагнозата,
която му била вписана при прегледа във Фиша издаден от ФСМП-Р. била
Невроза и Хипертонична болест. Пак поради продължаващото влошаване на
здравословното му съС.ие и задълбочаване на оплакванията му за
безпокойство, нарушен сън, отпадналост се наложило на ****г. за трети път да
посети ФСМП-Р., отново през нощта в 00.15 ч., по което време обикновено
получавал пристъпите на сърцебиене, главоболие, отпадналост, страх и
паника за здравето му. като при прегледа пулсът му бил 107, кръвното
налягане 150/95 , а диагнозата - невротично разстройство, което било вписано
в издадения му Фиша за СМП.
4
Ищецът сочи, че тези съС.ия продължили с проявите на изпитваното от
него напрежение, дискомфорт, паника и страх за здравето, нарушение на съня
до прекратяване на наказателното производство срещу него. След това тези
болки и страдания започнали да намаляват и той се успокоил, а показателите -
пулс, кръвно налягане се нормализирали, очевидно, защото факторът довел до
влошаването им по-рано, а именно воденото срещу него наказателно
производство, вече не съществувал и не влияел физическото му здраве и
психиката му. Сега, към датата на изготвяне на исковата молба вече се
чувствал както преди да бъде образувано и водено срещу него процесното
наказателно производство, но и до днес, въпреки че наказателното
производство срещу него било прекратено, поради липса на извършено
престъпление, споменът от случилото се го стряска, макар и рядко и му
причинява нови притеснения, когато види на пътя проверяващи полицаи
винаги изпада в стрес дали кошмарът няма да се повтори отново, въпреки че
не е сторил нищо незаконно.
Твърди се, че описаните по горе факти и обстоятелства досежно
преживяванията на ищеца, както и отражението на несправедливото
обвинение в престъпление, което не е извършвал, на отношенията му с
познати, приятели и клиенти, представляват и покриват критериите за
неимуществени вреди в такива случаи, според съдебната практика. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността: накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта
на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности и личността,
както и социалното му общуване, като в тази връзка ищецът се позовава на
Решение № 480 от 23 .04.2013 г. по гр.д.№ 85/2012 г.поописа на BКC, IV г.о.
Сочи се, че описаните по-горе болки и страдания, представляват
неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответниците - от
разследващите органи и прокуратурата при повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, след като образуваното
5
наказателно производство по ДП № **/**** г. по описа на РУ - М. е било
прекратено, поради това, че деянието не представлява престъпление с
постановление от ****** г. на Районна прокуратура гр. С., за което те на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да отговарят солидарно. Моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
Прокуратурата на Р. Б. чрез П. Б. – зам. районен прокурор при РП С., с който
се оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че не са налице елементите на фактическият състав за ангажиране на
отговорността на ПРБ, като ответник по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Наказателното производство е било започнато от органите на МВР по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК /от разследващ полицай/ за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК. Не е било образувано с акт на прокуратурата, като същото е било
започнато от органите на МВР срещу конкретно лице - в случая ищеца К. О.
С.. Наказателното производство е било прекратено, тъй като извършеното
деяние не съставлява престъпление.
Сочи се, че основание за възникване отговорността на държавата в
лицето на правораздаващите й органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
придобилият стабилитет прокурорски акт или съдебен акт, като се цитира
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 4 от ТР №3 от 22.04.2005
г. по гр. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая постановлението на РП-
Смолян е подлежало на обжалване по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК пред
Районен съд - М. в 7-дневен срок от получаването му, като ищецът е
представил към исковата си молба копие от Постановлението за прекратяване
на наказателното производство от ***г., в което изрично е било отразено
влизането му в законна сила, с оглед установяване, че същото е придобило
стабилитет .
Твърди се, че ищецът К. О. С. не е бил привличан в качеството му на
обвиняем за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, не му е било предявявано
конкретно обвинение и не е бил разпитван в качеството му на обвиняем.
Същият не е бил задържан за срок до 72 часа от прокуратурата и спрямо него
не му е била вземана мярка за неотклонение от изрично предвидените такива в
НПК мерки за неотклонение или наложена друга мярка за процесуална
принуда по реда на НПК. Липсват процесуални действия и постановени
6
актове от разследващ орган и от наблюдаващия делото прокурор, насочени
към ангажирането на наказателната отговорност на ищеца - К. О. С., поради
което искът се явява недопустим, тъй като липсват извършени от
прокуратурата процесуални действия, от които да бъде прието, че същите
попадат сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, за
да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата. ЗОДОВ определя
специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което
и не следва да се тълкува разширително. За неуредените в закона случаи
следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД. Изразът „обвинение в
извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, следва да
се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не да се тълкува по
широко за нуждите на специалния деликт.
Твърди се, че освен доказателства, че ищецът не е бил привличан като
обвиняем за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, то липсват такива и по
отношение на него да е прилагана мярка за процесуална принуда, както и за
обема на извършените с негово участие процесуално-следствени действия. От
цялостното извършено разследване, с оглед съдържащите се по делото
материали, не се установяват каквито и да било действия на прокуратурата
насочени към ангажиране на наказателната отговорност на ищеца, от които
действия, с оглед прекратяването на наказателното производство да се
направи извод, че същите са били незаконосъобразни, поради което
представителят на прокуратурата счита, че липсват законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ПРБ, като ответник по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, с оглед наличието на процесуални пречки за упражняване на иска.
Сочи се, че всеки дължи установяването на фактите, от които
претендира за него да са възникнали права, като тежестта за доказване на тези
факти е за ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на
твърденията си в исковата молба, поради което се оспорва изцяло по
основание и по размер предявената искова претенция срещу Прокуратурата на
Р Б за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, които ищеца
твърди, че е търпял от образуване на наказателното производство и от
проведеното разследване по БП №**/**** г. по описа на РУ-М. за извършено
престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, което наказателно производство е било
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.
7
Твърди се, че за вреди от 24-часовото задържане по реда на ЗМВР,
съставянето на АУАН, налагане на ПАМ „временно отнемане на СУ на МПС“
и лишаване от право на управление на МПС, т.е. за действия, извършени от
административен орган, не съставляващи процесуални действия, осъществени
в рамките на наказателното производство, Прокуратурата не е пасивно-
легитимирана да отговаря.
Сочи се, че в приложения информационен бюлетин на МВР от ****г. не
фигурират имената на ищеца - посочена е само възрастта на мъжа - на 34
години, управлявал мотопед с електрически двигател, който не е бил
регистриран по надлежния ред.
Твърди се, че извършените действия от контролните органи, свързани с
проверката на ищеца, като водач на МПС и съставянето на протокол за
извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, съставянето на Акт за установено административно нарушение,
Заповед за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР, Протокол за обиск на лице
по ЗМВР и ЗПАМ, са били от органите на МВР, по ЗМВР, без участието,
ръководството и контрола на прокуратурата, която в действителност е
получила единствено уведомително писмо съгласно чл. 212, ал. 3 от НПК, че
органите на МВР /РУ- М./ са започнали наказателно производство по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. От органите на
МВР по същото време и място и срещу същото лице - ищеца К. С. е било
започнато и друго наказателно производство - бързо производство № **/****
г. на РУ-Мадан за престъпление по чл. 345, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК -
управление на МПС /електрически мотопед/, което не е било регистрирано по
надлежния ред и по което производство, след прекратяването му от
прокуратурата, същото е било изпратено на административно-наказващия
орган - Началника на РУ на МВР - М., с оглед установено извършено
административно нарушение и относно преценката за налагане на
административно наказание на ищеца К. С.. С Наказателно постановление
№***** от ****. на РУ-М. е било прието, че е осъществено управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно водача К.
С. е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП и било наложено на К. О. С. наказание,
както следва: 1. чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, поради което
8
представителят на прокуратурата счита, че не би могло да бъде възприето с
категоричност от кои точно процесуално-следствени действия и в резултат на
кое от водените наказателни производства срещу ищеца, същия е изпаднал в
съС.ието, за което твърди и конкретно, че е бил подтиснат, притеснен,
засрамен, изпитвал страх и било засегнато честта и достойнството му.
Твърди се, че независимо от обективния характер на отговорността по
ЗОДОВ, изцяло в тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК е да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в
исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и
конкретни процесуални действия извършени спрямо ищеца и насочени към
ангажиране на наказателната му отговорност, като се сочи, че в случая не са
представени и ангажирани доказателства, които да установяват действително
търпените неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от
действия, насочени към ангажирането на наказателната отговорност на ищеца
- К. С., а това е основен елемент от фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
В отговора си представителят на прокуратурата намира за недоказани
твърденията на ищеца, че изпиваните негативни емоции и притеснения са
били в резултат на неправомерни действия на разследващите органи и
наблюдаващия разследването прокурор, касаещо проведеното срещу ищеца
наказателно производство, което счита, че е било незаконосъобразно, както и
проведените действия по задържане, обиск и разпит, тъй като реакцията му по
отношение на проведеното с негово участие наказателно производство е била
в рамките на обичайната, без да остави трайни следи впоследствие. Намира за
недоказани и твърденията на ищеца, че в резултат на тези действия са му били
причинени сериозни травми и страдания, като се е почувствал силно засегнат,
оскърбен и е било засегнато чувството му за справедливост, лична и
професионална чест и достойнство. Оспорва твърденията на ищеца за
преживени сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобства от
воденото срещу него наказателно производство за престъпление, което не е
бил извършил, тъй като не отговарят на обективната истина, поради което се
сочи, че твърденията за претърпените неимуществени вреди, за които
претендира обезщетение в размер на 9900 лева се явяват изцяло
неоснователни.
9
Твърди се, че от приложените по настоящото дело доказателства не
може да бъде обоснована причинна връзка между воденото наказателно
производство и твърденията на ищеца, свързани с възникнали проблеми при
изпълнение на трудовите му задължения и конкретно настъпилите изменения
в трудовото му правоотношение с неговия работодател, свързани с промяна на
длъжността и естеството на извършваните от него дейности, както и, че не се
установява да е настъпило прекратяване на трудовото му правоотношение,
довело до липсата на доходи от това трудово правоотношение и което да е
повлияло негативно спрямо него. От приложения към исковата молба трудов
договор №***/***** г. е видно, че той е сключен със срок на изпитване в
полза на работодателя, поради което той не доказва по един безспорен и
категоричен начин, че към *******г. ищецът е бил шофьор към „*****“ООД-
гр.П. и отнемането на СУМПС му е било пречка да изпълнява задълженията
си по този договор и му е причинило неимуществени вреди.
В отговора се твърди, че от съществено значение в конкретния случай е
фактът, че наказателното преследване е било осъществено в едни разумни
срокове по дело /приключило в срок до 5 месеца/, което е било с фактическа
сложност, с оглед извършваните експертизи. Липсват данни за повдигнато и
предявено обвинение и за налагани мерки за процесуална принуда спрямо
ищеца. Освен това не са били налице данни за извършвани интензивни
процесуални действия с участието на ищеца, които биха могли да причинят
неудобства повече от обичайните при призовавания, явяване пред органите на
ДП и при извършване на необходимите процесуално-следствени действия, при
това единствено в досъдебната фаза. Много преди датата на започналото НП,
ищеца е бил диагностициран със заболявания - хипертония и други
съпътстващи заболявания, за които е провеждал необходимите лечения и е
приемал изписаните му медикаменти, поради което по отношение на
твърденията за вреди от влошено здравословно съС.ие, прокурорът счита,
приложената медицинска документация за недостатъчна за доказване на
причинна връзка между твърдяното увреждане и воденото наказателно
производство. Твърди се, че липсват и доказателства представители на
Прокуратурата да са правили изявления в публичното пространство, за
извършено от ищеца деяние, довело до твърдените от същия негативни
изживявания и вътрешен дискомфорт за него.
10
При условията на евентуалност в отговора се оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди от 9900 лева, като неоснователно и
прекомерно завишен, както и несъответстващ на принципа на справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗОДОВ и социално-икономическите условия в страната,
като счита, претендираното обезщетение за прекомерно завишено от ищеца,
несъответстващо на твърдените вреди и на икономическия стандарт в страната
и несъответстващ на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
както и на установената съдебна практика по аналогични дела /включително и
на ЕСГТЧ/. Изложените обстоятелства в исковата молба на ищеца, сочещи за
претърпени притеснение, неудобство, потиснатост, страх и срам, които
чувства не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи и
съпровождащи всички наказателноправни субекти, спрямо които се прилагат
съответните правно-регламентирани наказателни процедури, поради което се
оспорва и твърди, че не отговарят на обективната истината твърденията му за
преживени сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобства от
воденото наказателно производство за престъпление, което не е бил извършил.
Не би могло да бъде възприето с категоричност от кои точно процесуално-
следствени действия ищеца е изпаднал в съС.ията и преживяванията, за които
твърди. Освен това липсват доказателства, че органи на Прокуратурата на Р Б
са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода
на наказателното производство.
Твърди се, че наказателното производство не е било образувано от
Прокуратурата и конкретно срещу ищеца, той не е бил привличан в качеството
на обвиняем, не е разпитван в това му качество и не е била постановена мярка
за неотклонение спрямо него. Липсват доказателства за твърдените от ищеца
вреди, нито че те са в пряка причинно-следствена връзка точно с воденото
досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУ-М., поради което не би
могло да се направи разграничение дали твърдените неимуществени вреди са
точно от тези процесуални действия спрямо него в хода на производството или
от други производства.
Представителят на Прокуратурата счита, че гореизброените
обстоятелства сочат за изключително ниска степен на увреждане и не могат да
обосноват присъждането на обезщетение в претендираният завишен размер,
поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
11
Алтернативно ако се приеме, че исковата претенция за неимуществени вреди е
основателна и доказана, да се присъди обезщетение в размер значително по-
нисък от определения, тъй като липсват доказателства ищеца да е претърпял
изключителни, над житейските вреди от проведеното досъдебно
производство. Възразява се срещу претендираната мораторна лихва, както и
срещу началния момент, от който е поискана законовата лихва - ******г., а
също и срещу направеното искане за присъждане на разноски, част от които се
явява и заплатен адвокатски хонорар, като се твърди, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност. Представителят на прокуратурата се
позовава на решение на СЕС по дело №******/******г., като счита, че следва
да се присъдят разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не
се обвързват с установените минимални размери на адвокатски
възнаграждения по смисъла на Наредба №1, а се присъдят значително под
определените минимални размери.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Областна
дирекция на МВР – С., с който се оспорва предявения иск като недопустим,
неоснователен и недоказан. Сочи, че образуваното наказателно производство
по ДП № **/**** г. по описа на РУ - М. е прекратено на основание чл. 199. чл.
243. ал. 1. т. 1 във връзка с чл. 24. ал. 1. т. 1 и чл. 243. ал. 2 от НПК, поради
това че извършеното деяние не е извършено.
Твърди се, че в петитума на исковата молба е направено искане
обезщетението да бъде платено солидарно от Прокуратурата на РБ и ОД на
МВР С. Института на солидарната отговорност е уреден в чл. 121 от ЗЗД,
според който „Освен в определените от закона случаи, солидарност между
двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена“. За да е налице
солидарност е необходимо първо да има двама или повече съдлъжници и
второ тя да е изрично предвидена в закона или да е уговорена. В случая нито
едно от условията не е налице. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено
отговорна е държавата - нямаме съдлъжници. Съгласно чл. 31. ал. 1 от ГПК -
по искове срещу държавата пасивно легитимиран е министъра на финансите.
С разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ е въведена специална пасивна процесуална
легитимация по искове за отговорността на държавата по ЗОДОВ „Искът за
обезщетение се предявява срещу органите от чиито незаконни актове,
действия ши бездействия са причинени вредите“. За да бъде конституиран
като ответник, някой от правозащитните органи, като задължително условие е
12
наличие на незаконни актове, действия или бездействия, с които са причинени
вредите. Тоест, при конституиране на ответника, за реализиране
отговорността на държавата е съществено да се определи, кой конкретно
орган е „виновен“ за търсената от държавата отговорност. И докато за ищеца
не е от съществено значение кой или кои държани органи ще бъдат
конституирани, като ответници, то за самите държавни органи това е от
съществено значение с оглед на търсене на регресна отговорност по чл. 9 от
ЗОДОВ.
Съобразно соченото в исковата молба правно основание - чл. 2. ал. 1. т. 3
от ЗОДОВ, представителят на ОДМВР С. сочи, че правото на иск за
обезщетение по този текст е приложим при наличие на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, което се обуславя от настъпването на различни
юридически факти, в конкретния случай - ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Изброените в цитираната разпоредба юридически факти, с
настъпването на които се приема, че е налице незаконно обвинение и които
могат да настъпят в различни стадии на наказателния процес, предполагат, че
за всеки конкретен случай следва да се определи кой от изброените държавни
органи е причина за незаконното обвинение, макар, че отговорността е
обективна. При тълкуването на разпоредбата на чл. 2. ал. 1 от ЗОДОВ в
предвидените на тази алинея хипотези от т. 1 до т. 9 са регламентирани
действия и актове, които са характерни и произтичат изключително и само от
правомощията на разследващите органи, съответно на прокуратурата и съда,
като мултиплицирането им при завеждането на искове във връзка с
претендиране на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, представителят на
ОДМВР С. намира за неправилно.
Сочи се, че действията на разследващите органи са обект на ръководство
и надзор на прокуратурата, която съгласно чл. 46 от НПК повдига и поддържа
обвинението и в изключителните прерогативи на същия е да ръководи
разследването и осъществява поС.ен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор: да може да извършва
разследване или отделни действия по разследването и други процесуални
действия: да участва в съдебното производство като държавен обвинител и да
взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда
13
установен в този кодекс, както и да упражнява надзор за законност при
изпълнение на принудителните мерки. В този ред от съдържанието на
издадените от прокуратурата постановления на нито един етап не се сочи за
установено незаконно действие или бездействие на разследващите органи. На
следващо място, нито в исковата молба, нито в представените писмени
доказателства по делото се съдържат данни, които да обосноват отговорността
на ОД на МВР С. по настоящето, касателно прогласени незаконни актове,
действия или бездействия на разследващите органи, обуславящи нарушения
от последните в хода на досъдебното производство, а от там и причинно -
следствена връзка с настъпилите вреди.
Твърди се, че служителите на МВР са действали в рамките на своята
компетентност, под ръководството и надзора на прокуратурата, която в
съответствие със закона би следвало да е единственият ответник в
производството по реда на чл. 2, ал. 1. т. 3 във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ.
Представителят на ОД на МВР - С. счита, че е недопустимо по иск с
правно основание чл. 2, ал. 1,т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди да се
претендират имуществени такива, изразяващи по своята същност в
пропуснати ползи от трудови възнаграждения, за които въпреки това не се
ангажират доказателства. Алтернативно, ако не се споделят доводите за
липсата на пасивната процесуална легитимация на ОД на МВР - С., в отговора
се сочи, че е налице друго самостоятелно основание, насочващо към
обоснования извод, че ОД на МВР - С. е ненадлежен ответник по настоящо
предявения иск, тъй като съгласно чл. 52. ал. 1 от НПК, разследващите органи
са следователите, служителите на МВР, назначени на длъжност “разследващ
полицай“, полицейските органи в МВР, в случаите, предвидени в кодекса, като
по отношение на разследващите органи, следва да се има предвид, че същите
заемат изпълнителска длъжност в МВР, който служител съгласно чл. 158 от
ЗМВР се назначава от министъра на вътрешните работи или определено от
него длъжностно лице от състава на министерството. В процесния случай
разследването е проведено от разследващ полицай, който е в служебно
отношение с МВР и поради която причина ОД на МВР- С. счита, че
Министерството на вътрешните работи е пасивно легитимирана да отговаря
солидарно по така предявения иск, с оглед на което следва се прекрати
производството по отношение на ОД на МВР С. по исковите претенции за
обезщетение на неимуществени вреди.
14
Твърди се, че претенцията за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на действията по разследване, предявена срещу ОД на МВР С. е
недоказана по основание и размер, тъй като безспорно в процесния случаи,
освен че липсват незаконни действия, бездействия или актове произлезли от
разследващите органи - служители на МВР, от които да са настъпили вреди за
ищеца, липсват най - вече такива които изпълняват, визираното в чл. 2. ал. 1. т.
3 от ЗОДОВ обвинение. Сочи се, че действията по спиране за проверка,
фактическите такива по проверка за употреба на наркотични вещества,
отнемане на СУМПС, задържане на лицето, обуславящо издаването на
административни по своя характер актове в т.ч. и публикуване на информация
в бюлетина на ОДМВР - С. са такива произтичащи от правомощията на
полицейските служители в МВР и не могат да се идентифицират с тези,
очертаващи обхвата на разследването и действията, съгласно чл. 212, ал. 2 от
НПК, а още повече по повдигане на обвинение, обуславящо от своя страна
отсъствието на предпоставките по чл. 2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ относно
ангажиране отговорността, както на Областната дирекция на МВР - С., така и
на Прокуратурата на Р Б.
Твърди се, че проверка за законосъобразността на издадените
административни актове в т.ч. действия или бездействия от страна на
полицейските служители в ОДМВР - С. при или по повод изпълнение на
административна дейност се реализира при диференциран от настоящия
случай подход, пред друг родово и местно компетентен съд, като едва след
провъзгласяването им за незаконосъобразни е предвидена възможност да бъде
търсена отговорност от държавата, но на друго основание и по друг
процесуален ред за провеждане на исково производство, а именно съгласно чл.
1. ал. I от ЗОДОВ, който в случая не е предприет. В настоящия случай,
издадените административни актове, не са отменени по съдебен ред, като
доводи в тази посока не се излагат и в исковата молба, което предвид
разпоредбата на чл. 204. ал. 1 от АПК, препятства възможността С. да търси
обезщетение за вреди вследствие на издадените административни актове. В
този смисъл ответника се позовава на Решение № 8206/06.07.2021 г. по адм. д.
№ 1315/2021 г. на ВАС. III отд.
Твърди се, че в съответствие с правомощията си по ЗДвП полицейските
служители в РУ - М. са извършили проверка на водача на участващо в пътното
15
движение превозно средство, при която е направен тест за употреба на
наркотични вещества, който пък установява наличие на такова – амфетамин. С
оглед на това закономерно е издадена ПАМ за отнемане на СУМПС, която е
връчена на ищеца, което се удостоверява с подпис от негова страна и същия е
разполагал с възможността да я оспори, като не се е възползвал от тази
възможност.
Сочи се, че данните за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, които обстоятелства притежават потенциала за евентуално
извършено престъпление по чл. 3436. ал. 3 от НК също така дават право на
полицейските органи да задържат лицето на основание чл. 72. ал. 1. т. 1 от
ЗМВР, като се твърди, че ищеца фактически не е бил приведен в помещение
за задържане, тъй като становището на медицинското лице при даването на
кръвни проби в ФСМП - Р. е възпрепятствало това. Самото задържане е било с
изключително ограничен хоризонт на времето от **** ч. до *** ч./. видно от
съдържанието на Заповед за задържане с peг. № ******/******* г. и се е
наложило приоритетно за обезпечаване правото на лицето да подложи на
контролна проверка отчетения с теста резултат, чрез извършването на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване. Към момента на задържане на
лицето и преди резултата от евентуална кръвна проба, разследващите органи
не са могли да формират категоричен извод за употреба на установеното при
проверката с теста наркотично вещество – амфетамин, като въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на
чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични такива данни, които да обвързват
задържаното лице със соченото нарушение не е задължително, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване. Отделно чл. 72. ал. 1. т. 1 от ЗМВР не предвижда полицейския
орган да подлага на преценка констатираните данни за съпричастност на
лицето към осъществен престъпен състав от Наказателния кодекс, а е
императивно обвързан с наличието на такива данни за прилагане на
въпросната мярка, поради обективното наличие на материалноправна
предпоставка за задържането на лицето, което от своя страна съставлява и
изброените такива в чл. 5. § 1.6. "с" от КЗПЧОС. Липсата на изготвена
16
експертиза (по отношение на проби от кръв и урина), която да опровергава
резултата от проверката с теста, до момента на освобождаването на С.
означава, че докато задържането е било текущо не е имало основание за
ревизия на извода за наличие на данни по смисъла на чл. 72. ал. I. т. 1 от ЗМВР
и въобще за ревизия на извода, относно цялостната необходимост от
съответното задържане.
Твърди се, че всички действия към ******г. вследствие на установено
управление на МПС, след употреба на наркотични вещества, както и тези
предприети в хода на досъдебното производство са извършени, съгласно
приложимата нормативна уредба и в частност НПК, без да се уронва честта и
достойнството на лицето, както и доброто му име в обществото, в това число
категорично липсват незаконно извършени процесуално - следствени
действия, включително тези при извършения личен обиск на С.. като аргумент
в тази насока е и изготвения за това Протокол с peг. № *****/********* г., в
който лицето отбелязва, че няма възражения. Спрямо ищеца не само, че не е
повдигано обвинение, но на практика не е притежавал и качеството на
обвиняем. Действията по извършване на личен обиск на лица са изрично
регламентирани. Съгласно чл. 80. ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи
извършват обиск на лице, задържано при условията на чл. 72. ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 75. ат. 1 от ЗМВР при извършване на задържане полицейските
органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност, които
съгласно ал. 2 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на
опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия
полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с
предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. Мерките, в зависимост
от конкретните фактически обстоятелства могат да предхождат, съпътстват
или да са в изпълнение на акта на задържане на лице в хипотезата на чл. 72 от
ЗМВР. Извършването на личен обиск е регламентирано и в разпоредбата на чл.
20 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и
реда в тях в Министерството на вътрешните работи, част е от процедурата по
задържане и не следва да се разглежда отделно от нея. Правомощията на
полицейските органи са уредени в чл. 61 и сл. от ЗМВР, включително и мерки
за административна принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи,
подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване
17
на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения
ред, т.е. те са инструмент за преустановяване на недопустимо повеление.
Представителят на ОД на МВР С. счита, че с първоначалните действия
по наказателното производство, предвид наличието на законно основание не е
упражнена наказателна репресия или ако бъде прието, че е упражнена, то тя е
съразмерна на установените първоначални данни спрямо деянието на ищеца,
които по своята същност не предпоставят същия да се е почувствал унизен,
наранен, охулен. Не са налице и никакви доказателства, от които да следва
извод, че разследващите органи са действали противоправно. Следва да се
направи и разграничение между разследващите органи, които извършват
същинските действия по привличане на едно лице като обвиняем/доколкото се
споделя разбирането, че с това действие се реализира повдигане обвинение/ и
полицейските служители, които имат ограничени правомощия за извършване
на отделни действия по разследване, като действията на последните са били
по служба, извършени са при условията на служебна необходимост и са
изцяло законосъобразни. Сочи се, че полицейските органи са поставили
началото на бързото производство при условията на неотложност, като
действията по разследване подлежат, както на текущ контрол за
законосъобразност от страна на наблюдаващия прокурор, съгласно
разпоредбата на чл. 196 от НПК, така и на последващ, съгласно чл. 242 от
НПК. Видно от материалите по делото същите не са оспорени в хода
досъдебното производство, поради което и претенциите на ищеца не следва да
обхващат отговорността на ОД на МВР Смолян в този смисъл.
Твърди се, че в хода на проведеното досъдебно производство изобщо не
е взета мярка за неотклонение спрямо С.. Твърденията, че в разпространения
на **** г. информационен бюлетин на ОД на МВР - С. невярно е публикувана
информацията и по този начин му е преписано престъпление, вследствие на
което са причинени значителни неимуществени вреди на ищеца, отразили се
негативно на “доброто“ му име, представителя на ОД на МВР С. счита за
неоснователни, тъй като освен че по своя характер действията по публикуване
на информация не представляват нито действия по разследването, нито
действия, с които се повдига обвинение, те не са и неверни. От изнесените
данни в информационния бюлетин, не са посочени имената на ищеца в т.ч.
дори и неговите инициали, като не е индивидуализирано и превозното
средство което е управлявал, предвид което ищеца не може по никакъв начин
18
да бъде асоцииран с така публикуваната информация. Общоизвестен е и
факта, че данните към момента на проверката не са окончателни, а
предварителни и отчетения резултат от теста, подлежи на контролна проверка,
чрез даване на кръвни проби, с оглед което не е оправдано така налаганото от
ищеца безпокойство, бидейки уверен в своята правота. Възможността обаче
първоначалните резултати да бъдат подложени на контролна проверка не
изключва императивните разпоредби на закона за предприемане на
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, както и по
отношение на превенция от извършване на друго правонарушение,
обосноваващи предположение, че конкретно лице вероятно е извършител на
престъпление. От изнесените данни в информационния бюлетин никъде не се
споменава, че е повдигнато обвинение, а че единствено е образувано бързо
производство. Не са приложени и никакви доказателства които сочат, че
конкретно разследващите органи са изнесли такава информация,
предопределящи в този смисъл отговорността на ОД на МВР - С., от което
логично следва да се приеме че твърденията са и недоказани.
Сочи се, че оплакванията на ищеца, че това се е отразило на трудовите
му ангажименти и в частност че не е могъл да изпълнява преките си
задължения като шофьор, което се е отразило и на дохода му, са
преекспонирани, тъй като от представената с настоящия отговор Справка за
сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и
уведомления за промяна на работодател на ищеца, извлечена от Регистъра на
уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите
договори и уведомления на работодател на Национална агенция за приходите,
достъпна чрез средата за междурегистров обмен на Държавна агенция
„Електронно управление“ (Rcgix) е видно, че трудови отношения на ищецът
от ***** г. до настоящия момент изобщо не са били изменяни, особено в
частта на дължимото му възнаграждение. Всичко това навежда на мисълта за
една изфабрикувана защитна теза, от която прозира желанието на лицето да се
облагодетелства за сметка на държавата. Несъстоятелно е и твърдението, че
са се влошили междуличностните отношения в семейството, а отделно е
повлияло и на социалния кръг на ищеца, като в случая трудно би било да се
приеме, че действията по разследване са рефлектирали негативно върху
отношенията на ищеца с околните, довели са до обществен укор от познати и
19
непознати и до сриване на репутацията и “доброто“ му име в обществото, при
положение, че в информационния бюлетин не се съдържат данни за
съпричастност на С. към извършено престъпление и още повече за повдигнато
обвинение в тази връзка. Наред с това, не е бил задържан фактически, като не
му е налагана мярка за неотклонение, а също така след установените
първоначални данни не са извършвани и процесуално следствени действия с
негово участие, като не е притежавал и фигурата на обвиняем в хода на
досъдебното производство. Опитите на ищеца да внуши, че настъпването на
промени в живота му се дължат на реализираното наказателно производство,
ответникът счита, че са необосновани, недоказани и неправилни, тъй като
става въпрос за период от около 5/пет/ месеца и доколкото се търси
отговорността на ОД на МВР - С. за условно причинени на ищеца
неимуществени вреди, то следва да се съобрази, че периодът от образуване
на бързото производство, включая действията по разследване, до прекратяване
на производството от страна на прокуратурата, което представлява
благоприятно за ищеца обстоятелство е от ****** г. до ****г.. Не без значение
е и факта, че разследващия полицай е финализирал развитието на досъдебното
производство с мнение за прекратяване от **** г., което само по себе си
компенсира в значителна степен претърпените негативни изживявания от
ищеца. В тази логична последователност непочтено и силно преувеличени
звучат твърденията за нанесени сериозни травми и страдания, накърнени
чувство за справедливост, лична чест и достойнство, вследствие на
проведеното Досъдебно производство № *****/****** г. по описа на РУ - М.
Съпътстващите производството процеси, както и реализираните
принудителни мерки, макар същите да нямат отношение към това
производство, са неизменни с оглед наличието на данни, съответни на тези
установени в случая на С.. В идентичен смисъл с горното отъждествяват и
твърденията, че същите са дали отражение на здравето, на психическото му
съС.ие, както и че е довело до влошаване на съня му. Относно
удостоверяването на изложените от ищеца обстоятелства, представителят на
ОД на МВР С. сочи, че се предоставят напълно нечетливи писмени
доказателства, което предрешава, като невъзможно установяването на
въпроси, които предпоставят приложението на чл. 5. ал. 2 от ЗОДОВ,
доколкото в значителна степен имат отношение за живота и навиците на
лицето като цяло, както и за това въвличат ли в причинно-следствена връзка
20
обвинението и наличието на евентуалните заболявания или не. Сочи се, че
причините за проявленията на стрес могат да произтичат от различно
естество. Отнасянето на конкретни събития от ежедневието му към
определено безпокойство е меко казано преднамерено. От друга страна тези
преживявания представляват факти и явления от вътрешния и психически мир
на ищеца, чието доказване е почти невъзможно или най - малкото трудно, за
да основават причинно-следствена връзка с предприетите действия от страна
на разследващите органи срещу него. Нещо повече, визираното в иска
хипертонично заболяване обичайно е съпътствано с описаните в иска
проявления, а отбелязаното обективно съС.ие на лицето в Амбулаторен лист
№***** от ***** г. още по - убедително изобличава като тенденциозно
желанието на ищеца да пришие тези проявления към проведеното досъдебно
производство. Сочи се, че няма доказателства също така и за това каква е била
личността, здравния, социален и професионален статус на ищеца преди
образуването на ДП, за да може да се определи как ДП е повлияло върху него
и в частност по отношение на упоменатите аспекти.
Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, в размер на 9 900 лв. представителят на ОД на МВР С. сочи, че
принципно неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки
и преживени страдания, за каквито в случая липсват категорични
доказателства в цялост, но счита, че отсъствието на доказателства независимо
от тяхната категория обуславя по своята същност липса на основание при
предявяването на иск, а още повече причинно - следствена връзка между
претърпените вреди от ищеца и действията на разследващите органи.
Предвид степента на злепоставянето на ищеца пред обществото от воденото
против него наказателно производство и липсата на трайни увреждания на
здравето и психиката, счита, че така предявения иск се явява недоказан по
основание и размер. Твърдените неправомерни действия от страна на
разследващите органи не са с характера да причинят неимуществени вреди,
представляващи визираните от ищеца негативни емоции, стрес, напрежение и
здравословни проблеми, явяващи се предпоставка за ангажиране на деликтна
отговорност. Съдебната теория и практика приема, че не всяко негативно
преживяване, засягащо емоционално-психологическата сфера, представлява
неимуществена вреда. Необходимо е душевния мир на увреденото лице да е
21
„дълбоко потресен“. Единствено негативни преживявания от такова естество
представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, които
подлежат на обезщетяване. Предвид на изложеното и имайки предвид
константната практика на ВКС, при определяне на обезщетения за причинени
неимуществени вреди, при липса на физически увреждания и от гледна точка
на критериите за справедливост представителя на ОД на МВР С. счита, че
претендирания от ищеца размер е значително завишен, присъждането на
такова обезщетение по-скоро би представлявало източник на неоснователно
обогатяване и е в противоречие с изискванията за справедливост.
По отношение на иска на основание чл. 86 от ЗЗД, също счита същия за
неоснователен, поради неоснователност на главния иск, влечаща от своя
страна и неоснователността на акцесорната претенция за мораторни лихви. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № **/2024 г. по описа на РУ на МВР - М., пр.
пр. № ***/**** г. на РП - С., приключило с постановление от***** г. за
прекратяване на наказателното производство.
Събрани са и гласни доказателства - чрез разпит на трима свидетели,
ангажирани от ищеца (протокол от с. з. от 30.01.2025 г.). Св. К. С. - майка на
ищеца посочва, че в деня на случилото се сина й имал ангажименти по
къщата, където работил и на връщане му била направена проверка от органите
на реда и го задържали, затова, че управлявал мотопед след употреба на
наркотик. Сина й оспорил и дал кръвна проба. Живеела заедно със сина й и
била убедена в правотата му. Той бил отговорен като човек, работник и никога
не бил си позволил такова нещо. В компания с приятели бил весел и
добронамерен, но след случая имало коренна промяна в него. Случая го
сринал, защото в интернет било публикувано за него какво се е случило. Това
му въздействало на психическото съС.ие, на здравето и няколко пъти се
наложило да посещава Спешна помощ, всяка вечер имал оплаквания от
безсъние и неспокойство, отказвал да се храни, не искал да излиза навън и да
се среща с никой, сринало му се самочувствието. Преди случая кръвното му
налягане било в нормални стойности, а след това имал високо кръвно налягане
22
и световъртеж. След случката сина й бил лишен от право да управлява МПС,
което му се отразило на доходите му, на работата му, като поС.но бил
притеснен дали ще си запази работата. По времето когато срещу него имало
обвинение, сина й си бил поС.но в къщи. През това време идвали полицаи два
пъти да го търсят, да му връчват документи. Работното време на сина й било -
пет дни работа и пет дни почивка.
Св. Х. Г. – приятел и комшия на ищеца посочва, че го познава от 15
години. Известен му бил случая с отнемането на книжката на К., но той не
присъствал по време на проверката. Разбрал от К. бил спрян проверен и
впоследствие, че му била отнета шофьорската книжка. В интернет също имало
публикувана информация за случилото се. Не бил ставал свидетел органите на
реда да са посещавали в дома му К.. Не знаел и от колко време той е
хипертонично болен, но знаел че пие хапчета. Преди случая К. бил много
общителен, но след това се затворил в себе си, драстично се променил, имал
високо кръвно налягане, не можел да спи нощем. Сочи, че не е ограничил
контактите си с К. след случката. Останалите му приятели също не го винили
за това което се е случило и продължили да му бъдат приятели.
Свид. Д. К. – сестра на ищеца сочи, че случая много повлиял на
психическото съС.ие на брат й, който не е женен и живее с майка им. Пред
това той бил общителен и спокоен. Брат й имал хипертония от преди случая,
за което пиел лекарства, но след това се наложило да посещава спешна помощ
защото вдигал кръвното. В интернет имало статия за брат й, че е задържан.
Разбрало се че е задържан за управление след употреба на наркотични
вещества. Градът им бил малък и всичко се знаело, като започнали да
изпращат на брат й съобщението от интернет, което се отнасяло до него и да
го питат той ли е. Отнемането на книжката се отразило и на работата на брат
й, той не можел да работи. Брат й не можел вечер да спи, не искал да се среща
с никой, защото смятал че го възприемат като престъпник, спрял да яде и да
пие. Изпитвал стрес като види патрулка и това щяло да му остане за дълго
време.
Като писмени доказателства са приети 3 броя фишове за спешна
медицинска помощ от ********г. и ****г.; амбулаторен лист № *****/******
г..
Представен е трудов договор и справка за сключване, изменение или
23
прекратяване на ТД и уведомления за промяна на работодател на К. С..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък
че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като
от събраните доказателства безспорно се установява, че ДП е било образувано
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, но наказателното производство е
било прекратено с постановление на прокуратурата.
Възражението на ответника ОД на МВР за недопустимост на
производството спрямо него е неоснователно. Прокуратурата на Р Б е
компетентният да повдига и поддържа обвинението в извършване на
престъпление от общ характер, както и упражнява надзор върху дейността на
разследващите органи в досъдебното производство и указанията му са
задължителни за тях. Но това не изключва отговорността на разследващите
органи, от чиито действия и актове в рамките на досъдебното производство са
причинени вреди, доколкото са в упражняване на самостоятелно възложени по
ЗМВР и НПК правомощия свързани с разследването на престъпления и
повдигането и предявяването на обвинения. В трайно установената съдебна
практика се приема, че осъществяването на тази дейност определя
разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл.2
ЗОДОВ, за вредите от чиито действия във връзка с незаконно обвинение
отговаря структурното звено на МВР, с което се намират в служебни
правоотношения. Твърденията на ищеца са, че претърпените вреди произтичат
както от действията на прокуратурата във връзка с повдигнатото му
обвинение, така и от действия на разследващите органи-служители при ОД на
МВР С. по досъдебното производство, поради което този орган се явява
процесуално пасивно легитимиран по делото.
Според трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, употребеният в текста на нормата израз „обвинение в
24
извършване на престъпление“ за нуждите на специалния деликт следва да се
тълкува разширително, а не в тесния му наказателно - процесуален смисъл.
Приема се, че когато наказателното производство е прекратено поради това, че
деянието не е извършено от уличеното лице или извършеното такова не
съставлява престъпление, съставът на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е осъществен,
макар и срещу лицето да не е повдигнато обвинение, защото и в тези случаи
лицето търпи вреди вследствие на осъществена спрямо него принуда във
връзка с бъдещо повдигане на обвинение, която е незаконосъобразно
упражнена и това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на
правната норма на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Действително ищецът не е бил
привлечен като обвиняем по ДП, но след промяната в НПК през 2017 г.,
според нормата на чл. 214 ал. 3 от НПК „в акта за образуване на досъдебно
производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е
извършило престъплението“, поради което липсата на образуване на
производството спрямо конкретно лице е в пълно съответствие със законовата
постановка.
Горните съображения се подкрепят от решение № 50009/ 08.02.2023 г. по
гр. дело № 932/ 2022 г. на ВКС, в което е посочено, че лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение. Отделно, в решение № 50084/ 30.05.2023 г. на
ВКС по гр. дело № 1961/2022 г. (постановено по реда на чл. 290 ГПК), е
посочено, че искът по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от
неоснователно упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение,
а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и
за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 от НПК/; тези предварителни
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни, причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено, Държавата в лицето
на разследващите органи ще носи отговорност.
При това положение наистина е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, като
тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
25
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално -
следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на
НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган.
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък
че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като
от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца
действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на
прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият
състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й
органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на
нейните органи - Прокуратура на Р Б и ОДМВР С., като тази отговорност има
обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките
за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни
за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице
виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е
необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са
налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно -
претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка
причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от
съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо
наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със
стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са
пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл
26
претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв
размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани трима свидетели, които описват емоционалното
съС.ие на ищеца във връзка с обвинението - притеснение, безпокойство,
безсъние, нервност, изолация. Показанията им потвърждават изложеното в
исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, подтиснатост,
нежелание за контакти, стрес, напрегнатост и т.н. В случая обаче е необходимо
да се докаже, че това съС.ие на лицето е следствие именно на повдигнатото
срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения.
Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното
обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на
ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са
възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание
за срещи, избягване на контакти с познати) или семейни проблеми (напрегната
обстановка в къщи), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и
общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е
случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от
разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния
избор на личността. В този смисъл отказът да излиза с приятели и познати и
да не комуникира с тях, не е в пряка зависимост от обвинението, а
представлява лично решение. За неимуществените вреди действително има
значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е
отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук),
като гласните доказателства установяват твърденията в исковата молба за
разгласа на случая сред околните. Не се доказа загубено реноме или снето
обществено доверие към човека, като няма и доказателства за случаи на
проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали контакти или
съзнателно да са го изолирали само, защото той е бил разследван. В този
смисъл са и показанията на приятела му св. Х. Г., който сочи че той и
приятелите му не са променили отношението и контактите си с ищеца.
Проблемите в душевен план, както и общата му тревожност, действително са
обстоятелства, които са нарушили в определена степен нормалния и утвърден
ритъм на живот на ищеца, но всичко това отново следва да бъде преценено
27
през призмата на личното възприятие на нещата. В този смисъл съдът приема,
че реакцията на душевността на лицето по отношение на обвинението е била в
рамките на обичайната при досег на един участник в ДП, без да остави
някакви трайни следи в последствие и без да е повлияно към момента
негативно от факта на вече окончателно приключилото наказателно
преследване срещу него. Следва да се има предвид и че към момента липсват
доказателства за депресивност и тревожност у ищеца, при среща с лица
имащи отхвърлящо и подценяващо отношение към него.
Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции
представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не
могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната
сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички
лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в
неговото ежедневие за краткия период от време (около пет месеца), да се
вменят във вина единствено на ответниците, без да е ясно точно кои от тях са
били предизвикани от обвинението.
По отношение на твърденията за това, че разследването било
предизвикало влошаване на здравето на ищеца и по – специално – влошаване
на общото му здравословно съС.ие и влошаване на показателите свързани със
заболяването му хипертония, проблеми с психичното му съС.ие, следва да се
посочи, че от представената по делото медицинска документация се
установява, че ищецът още в периода преди задържането му е имал
заболяването хипертония. Действително в периода след задържането ищеца е
посещавал на два пъти ФСМП Р. с оплаквания от световъртеж, неспокойствие
и притеснение и веднъж лекар – специалист в периода от ***** до ****** г. и
му е предписвано лечение с медикаменти, но в случая предвид наличното
заболяване на ищеца не се установява тези усложнения да са предизвикани
именно вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Видно
от отразеното в амбулаторния лист от ****** г. от д-р З. Е., по време на
прегледа ищеца е бил в запазено общо съС.ие, кръвно налягане 120/80, корем
мек спокоен, крайници без отоци. В този смисъл въобще не може да се
установи съществуването на причинна връзка между воденото наказателно
производство и здравословното съС.ие на лицето. Оттук - не може да се
приеме за доказано твърдението, че именно обвинението е влошило общото
здравословно съС.ие на ищеца. Твърденията за причинения му стрес по време
28
на ДП и влошаване психичното му съС.ие също не могат да обосноват
доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по - скоро следва
да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на
напрегнатост и вътрешно притеснение на всеки разследван.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно
наказателно производство е естествено да предизвика съС.ие на стрес,
притеснения и тревожност, но в процеса не се доказаха толкова силни
отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на
прокуратурата и полицията, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното
обаче обосновава единствено по - нисък размер на търсеното парично
обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв,
доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки
за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства
се явяват продължителността на воденото наказателно производство,
извършените процесуално - следствени действия, както и наложените мерки
за неотклонение. ДП е образувано на 21.03.2024 г., а постановлението за
прекратяване е от 20.08.2024 г. Ищецът е разпитан като свидетел само един
път по ДП, бил е задържан по ЗМВР за срок от 4 часа, от 16 до 20 часа на
21.03.2024. Няма наложена мярка за неотклонение, нито по отношение на него
са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в
свободното му придвижване. В периода на воденото производство ищеца е
бил лишен от право да управлява МПС. Самото разследване в досъдебната
фаза е приключило за кратък срок от около пет месеца, като
продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното
бездействие на служителите на ответниците, а изцяло на обективни причини,
свързани със събиране на доказателства (изготвяне на химикотоксилогична
експертиза във ВМА) за разкриване на обективната истина.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер
на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е
прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло
значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън
29
обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на разследването,
трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според
общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот,
кратката продължителност на разследването и на база анализа на събраните
доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни
дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване,
съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 3000 лева, като искът до пълния предявен
размер от 9900 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Принципно началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този
момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй
като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно
обвинение. По приложеното досъдебно производство са налице данни, че
постановлението е връчено на ищеца на 20.08.2024 г.. При това положение
следва да се приеме, че датата на стабилизиране на прокурорския акт е
28.08.2024 г. /т. е. датата на изтичане на 7 - дневния срок за обжалването му,
считано от връчване на постановлението/, от който момент ще е дължима и
законната лихва върху присъдената главница.
С оглед изхода на делото, а именно - частичното уважаване на исковите
претенции, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от
ЗОДОВ, като същите изрично се претендират. Внесената сума от 10 лева за
държавна такса следва да му се присъди изцяло. Като принципно разноските
за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по
съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според
представения договор за правна защита и съдействие заплатеният хонорар
възлиза на сумата от 1300 лева, от която следва обаче да му се присъдят
393.94 лева, изчислени по съразмерност. Възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото е съобразно с предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за
МРАВ минимум.
Ответника ОД на МВР С. претендира присъждане на разноски, които
съдът определя в размер от 200 лева на осн. чл. 37 от Закона за правната
30
помощ и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ за
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. С оглед отхвърлената част от иска на този ответник му се
следват разноски в размер на 139.39 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б., с адрес: гр. С., бул. "****** №* и
Областна дирекция на МВР - гр. С., с адрес гр. С., бул. "****** № **, да
заплатят солидарно на К. О. С., ЕГН **********, с адрес; гр. Р., обл. С. , ул.
“****** № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 3 000 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на незаконно обвинение срещу него за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, по прекратено ДП №
**/**** г. по описа на РУ на МВР - М., пр. пр. № ***/**** г. на РП - С., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 28.08.2024 г. до окончателно й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени
вреди за разликата над присъдения размер от 3 000 лева до пълния й предявен
размер от 9 900 лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р Б, с адрес: гр. ****, бул. "***** № * и
Областна дирекция на МВР - гр. С., с адрес гр. С., бул. "******" № **, да
заплатят на К. О. С., ЕГН **********, с адрес; гр. Р., обл. С. , ул. “*****“ №
**, вх. *, ет. *, ап. *, разноските по делото, както следва: сумата от 10 (десет)
лева - за внесена държавна такса и сумата от 393.94 лева (триста деветдесет и
три лева и деветдесет и четири стотинки) - за адвокатско възнаграждение,
изчислено по съразмерност.
ОСЪЖДА К. О. С., ЕГН **********, с адрес; гр. Р., обл. С. , ул. “*****“
№ **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на Областна дирекция на МВР - гр. С., с
адрес гр. С., бул. "****** № **, сумата от 139.39 лева (сто тридесет и девет
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща разноски за
юрисконсулстко възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
31
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
32