№ 32
гр. Шумен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело
№ 20213600100330 по описа за 2021 година
В молбата си до съда ищцата А.. Б. М. излага, че на 22.01.2021г. около 19.30ч. водачът
на МПС „Тойота Корола Версо“ с рег.№РР.... БМ-К.М.К., движейки се по общински път
SHU 1150 , на около 200м. преди началото на с.С....., в посока от с.Т., попаднал на заледен
участък от пътя, при което автомобилът станал неуправляем и последвало ПТП, при което
автомобилът се блъснал в бетонна канавка вляво на пътя. При пристигането на патрул от
сектор „Пътна полиция“ на мястото на инцидента, бил издаден протокол за ПТП с
пострадали лица №2021-1038-34, като в него състоянието на пътната настилка било описано
като „заледено“. М. излага също, че пътувала в автомобила /на предната дясна седалка/ ,
като след настъпване на инцидента била приета за оперативно лечение в отделение по
ортопедия на „МБАЛ-Шумен“АД-гр.Шумен за времето от 23.01.2021г. до 01.02.2021г.. При
направените й изследвания били установени следните травми: фрактура на раменна кост с
оперативна намеса-поставяне на имплант; прорезни рани в областта на устните и
брадичката; загрозяващи белези в областта на устните и брадичката, натъртвания в областта
на гърдите и кръвонасядания в областта на гърдите. Освен претърпените физически болки и
страдания при М. и до момента бил налице посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо
депресивно разстройство. Ищцата претърпяла и имуществени вреди в резултат на соченото
ПТП, изразяващи се в закупуване на имплант на стойност 1510лв.. Сочи, че претърпените от
нея имуществени и неимуществени вреди били следствие от бездействието на ответната
община. Съществувало нормативно задължение за ответната страна, чрез своите служители
да поддържа пътната обстановка на територията на общината в подходящо за ползване от
гражданите състояние, а ако възникнат препятствия-да ги сигналицзира и отстранява, което
не бил сторено в случая. По силата на чл.31 от ЗП, поддържането на общинските пътища
било задължение на общината, като нейно право било дали да осъществява тази поддръжка
чрез свои служители или други наети лица. В случая инцидентът бил причинен от ответника
чрез бездействие-липса на осъществен контрол за безопасност и цялост. Бездействието било
в пряка причинно следствена връзка с причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди. Ето защо моли, община Х. да бъде осъдена да й заплати сумата
40000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата
1520лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие настъпилото на
22.01.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.01.2021г. до
1
окончателното им изплащане.
Ответникът оспорва заявените претенции по основание и размер. На първо място, не
бил съгласен с обстоятелството, че пътният участък, в който настъпило процесното ПТП, е
част от общинската пътна мрежа, както и че било налице бездействие от страна на общината
във връзка с поддържането на пътната мрежа . Сочи, че по силата на рамково споразумение
/РС-1/25.10.2017г./ общината била сключила договор по реда на ЗОП №ОП-9/02.11.2020г. за
зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа на територията на
общината през зимен сезон 2020/2021г., считано от 03.11.2020г. до 30.04.2021г., т.е. и за
времето на настъпване на процесното ПТП. Изпълнител по договора било
„Пътинженерингстрой-Т“ЕАД-гр.Т., имащо задължение по снегопочистването на
общинската пътна мрежа, разчистване на снежната покривка от платното за движение,
разчистване на снежни валове върху банкети, разчистване на снегонавявания и отстраняване
на уплътнени пластове, обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане през целия зимен сезон.
Съгласно Протокол №1/18.02.2021г. през целия м.01.2021г. изпълнителят е осъществявал
дейността зимно снегопочистване и опесъчяване на общинската пътна мрежа. На
релевантната дата пътят бил проходим при нормални зимни условия, като към часа на
настъпилото ПТП температурите били нормални за сезона, времето било ясно, а пътят
обработен с необходимите смеси от дружеството, извършило зимното поддържане на
общинските пътища. Ето защо и общината не следвало да носи отговорност за настъпването
на пътния инцидент и последиците от него. Общината не следвало да заплаща обезщетение
на ищцата и поради факта, че същата вече била получила обезщетение за претърпените от
нея вреди от Гаранционен фонд. Т.е., доколкото обезщетението целяло обезвреда на вече
компенсирани от фонда вреди, общината не следвало да възмездява лицето за същите вреди.
Ответната страна оспорва и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между
непочистената пътна настилка и настъпилото ПТП, вследствие на което ищцата претърпяла
имуществени и неимуществени вреди. От приложение към исковата молба констативен
протокол за ПТП било видно, че водачът на МПС, в което пътувала ищцата, не бил
съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя и станал причина за
възникването на ПТП. Или не бездействието на общината, а действията на водача на МПС
били причина за процесното ПТП. От представените документи във връзка ПТП било видно
и че водачът не бил изследван за наличието на концентрация на алкохол в кръвта. Сочи
също, че претендираният, размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер
40000лв., от една страна се явявал завишен и недоказан, а от друга, не бил съобразен с
принципа на справедливостта. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице
причинно-следствена връзка между заледената пътна настилка и настъпилото ПТП, прави
възражение за съпричиняване на вредите, тъй като съгласно отбелязаното в констативния
протокол, водачът на лекия автомобил нямал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, а ищцата е знаела или най-малкото имала възможност визуално да установи
липсата на застраховка, каквато се изисквала според действащия закон. Ищцата също така
била без предпазен колан при настъпване на ПТП.
По искане на ответната страна, с определение от 10.09.2021г., на основание чл.220 от
2
ГПК, като трето лице-помагач на страната на община Х. е конституирано
„Пътинженерингстрой-Т“ЕАД-гр.Т.. Дружеството в дадения му срок не е депозирало
становище и не е направило доказателствени искания.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1038-34,на
22.01.2021г., около 19.30ч., на път SHU 1150 , на около 200м. преди началото на с.С....., в
посока от с.Т., водачът на МПС „Тойота Корола Версо“ с рег.№РР.... БМ-К.М.К., не
съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя/заледена, хлъзгава пътна
настилка/ и с релефа на местността/дясна крива/, вследствие на което автомобилът се
преобърнал в ляво извън пътното платно и станал причина за възникването на ПТП. За МПС
нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Констатирани били щети по
цялата лява част то МПС, предна броня, преден капак и ляв фар. Посочени са три
пострадали лица, сред които и А.. Б. М.-ищцата, с „Фрактура на лява ключича и контузни
рани на устни и брадичка.“
По делото е представена епикриза от МБАЛ-Шумен, съгласно която ищцата е постъпила
на 23.01.2021г. и е изписана на 01.02.2021г., като окончателната й диагноза е „Счупване на
горния край на раменната кост/хумерус/, закрито, като същата била лекувана оперативно. В
епикризата е отразено, че постоперативният период е гладък, без усложнения.
По делото са представени болнични листа, издадени на М. за последователни периоди, за
времето от 23.01.2021г. до 21.07.2021г., като причина е отразено-нетрудова злополука, за
времето до 01.06.2021г.- диагноза:“Счупване на горния край на раменната кост“, а за
последващия период-„Забавена консолидация при фрактура“.
Представена е и фактура №131712/29.01.2021г. и фискален бон към нея, отразяващи
заплащането от ищцата на сумата 1510лв. за закупуване на имплант.
Съгласно представената справка от Гаранционен фонд/л.27/за лекия автомобол, с който се
е движела ищцата е била налице Гражданска отговорност за периода 03.04.2020г.-
02.04.2021г., но същата била прекратена в ИЦ на ГФ на 19.01.2021г., поради невнесена
вноска.
По делото е представена и справка от НИМХ-филиал Варна, съгласно която, в периода
08.01.2021г.-17.01.2021г. в с.Венец, Шуменска обл., валял с прекъсване слаб до умерен сняг
и дъжд, с височина на снежната покривка от 10см., спадаща до 1см. на 21.01.2021г., в
периода 09.01.2021г.-17.01.2021г. в с.Х.... валял с прекъсване слаб до умерен сняг и дъжд,
като височината на снежната покривка от 16см. спаднала до 3см. на 21.01.2021г., а в
периода от 08.01.2021г.-18.01.2021г. в гр.Л.... валял с прекъсвания слаб до умерен сняг и
дъжд, като височината на снежната покривка от 11см., спаднала до 2см. на 22.01.2021г.. В
посочените три станции не били регистрирани явления и не се извършватли измервания на
температура на въздуха. Съгласно данните от наблюденията на 22.01.2021г., в
метеорологична станция Р.... на 22.01.2021г., в 20.00ч., температурата на въздуха била 6.9
3
С.След полунощ до сутринта била регистрирана силна слана.
Представени са и автотехническа експертиза химическа експертиза, протокол за
медицинско изследване, както и снимков материал, налични по ДП№64/2021г. на РУ-
Шумен.
Съгласно заключението на САТЕ, на 22.01.2021 г. около 19,30 часа, през тъмната част
на денонощието, лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег.№ РР .... ВМ, управляван от
правоспособният водач К.М.К., се е движил по общински път SHU 1150 по посока от с. Т.
към с. С..., като на предната дясна седалка (до водача) е пътувал Хамди Демиркъран, на
задната седалка вляво зад водача - ищцата А.. Б. М., а на задната седалка вдясно - Е.Р.Д..
Платното за движение било с широчина 6 метра, разделено на две еднакви ленти по 3 метра
всяка, с непрекъсната разделителна линия между тях. По посоката на движение на
автомобила, на около 200 метра преди изходна табела „С...“ имало поставен пътен знак В24
забраняващ изпреварването на МПС. От двете страни на пътя били изградени банкети-
затревени, разкаляни и на места покрити със сняг. След банкетите имало изградени
затревени канавки, водещи до бетонен отводнителен канал. Пътят в отсечката на
местопроизшествието бил с наклон на спускане 3% и с траектория на лек десен завой по
посоката движението на автомобила, без да е ограничена видимостта в завоя. Пътното
платно било застлано с дребнозърнест гладък асфалт, без кръпки и неравностти.
Асфалтовата настилка на пътното платно преди участъка на местопроизшествието (преди
завоя) била суха, без снегонавяване и заледяване. При достигане на км. 5+300 и навлизайки
в десния завой със скорост 73,4 км/час, платното за движение е било заледено с тънък слой
лед (т.нар. „черен лед“), като поради въздействието на центробежната сила в завоя и
хлъзгавата настилка автомобилът се занесъл към лявата част на пътя, като пресякъл
непрекъснатата разделителна линия и лентата за насрещно движение. Водачът направил
опит да запази управлението на автомобила чрез завиване на волана в противоположна
посока, но не успял и автомобилът излязъл косо вляво извън платното за движение, като
предното ляво колело навлязло в лявата канавка, след което се блъснал с предната си лява
част в бетонен отводнителен канал в края на канавката от лявата страна на пътя. Ударът бил
челен кос, в областта на левия край на предната броня и левия фар на автомобила с южния
край на бетонен отводнителен канал от лявата страна на пътя. В резултат на удара в
отводнителния канал водачът на автомобила бил притиснат от предната лява врата и
останал в автомобила, поради което автомобилът бил изтеглен за оказване на медицинска
помощ. В резултат на удара били нанесени щети по лекия автомобил в предната лява и
странична част - преден капак, предна броня, ляв фар, преден ляв калник, предна лява врата.
В резултат на удара при ПТП била нанесена средна телесна повреда на А.. Б. М., пътник на
задна лява седалка. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на лек автомобил „Тойота
КоролаВерсо“ непосредствено преди настъпване на ПТП е била 73,4 км/час, а в момента на
удара в бетонния отводнителен канал - 67,6 км/час.Опасната зона за спиране на автомобила
при конкретните условия на движение/тъмната част на денонощието, по заледен пътен
участък с наклон на спускане/ при скорост на движение 73,4 км/час е 343,51метра. За
4
сравнение, в случай, че пътят не е бил заледен, а със суха настилка, тогава опасната зона за
спиране на автомобила би била 66 метра. Технически съобразената скорост, при която
водачът на л.а. „Тойота Корола Версо“ би могъл да спре аварийно на разстояние 50 метра в
осветената зона пред автомобила на късите светлини при конкретните пътни условия е 38,2
км/час. В конкретния случай, водачът се е движил със скорост 73,4 км/час и поради
голямата дължина на опасната зона - 343 метра, в случай на възникване на опасност, той не
би могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране без излизане извън пътя. Вещото лице
сочи, че в този случай, при движение по заледен път не се препоръчва използването на
спирачки за намаляване на скоростта и рязко завъртане на волана, а това следва да става с
последователно превключване на по-ниска предавка и с плавно въртене на волана за да се
запази зададената траекторията на движение. При конкретната пътна обстановка - намалена
и ограничена видимост при движение на фарове през тъмната част на денонощието, по път с
хоризонтална крива/десен завой/, с наклон и със заледена настилка, със забрана за пресичане
на средната разделителна линия, водачът се е движил с по- висока скорост /73,4 км/час/ от
технически безопасната скорост/65 км/час/ за участъка на ПТП при конкретните условия на
движение, поради което настъпило и страничното плъзгане на автомобила при навлизане в
завоя.В случай, че водачът е намалил скоростта преди да навлезе в завоя и се е движил със
скорост под 65 км/час, не би се появило странично плъзгане при преминаване през
заледения участък и той би запазил управлението в дясната лента за движение без
автомобила да промени траекторията си на движение и тогаава не би настъпило ПТП. Или
произшествието би било избегнато в случай, че водачът е намалил скоростта на движение и
е преминал през заледения участък в десния за него завой със скорост не по-висока от 65
км/час.
Вещото лице е посочило също/съобразявайки снимките от албума при огледа на
местропроизшествието, особеностите на пътя и надморската височина, на която се намира/,
че след залеза на слънцето и спадане на температурата под 0° е възможно стичащата се вода
по асфалтовата настилка да замръзне и да образува тънък леден слой с цвета на асфалта,
т.нар. „черен лед“. Това води до изключително слабо сцепление на гумите с настилката с
резултат плъзгане и загуба на управление от водача при употреба на спирачки, или, както е
в конкретния случай-плъзгане поради въздействие на центробежната в кривата на завоя.
Заледеният по този начин път най-често не е възможно да се забележи на светлината на
фаровете през ноща, а само при непосредствен контакт с пътната настилка. Според вещото
лице, в конкретния случай, причината за настъпване на ПТП била загубата на управление от
водача на л.а.“Тойота Корола Версо“ поради неправилно подбраната скорост на движение
от водача, която не е съответствала на състоянието на настилката и характеристиките на
пътя при движение в завой по път с наклон и заледена настилка. Налице била пряка
причинно-следствена връзка между описания механизъм за настъпване на ПТП и
настъпилите имуществени вреди по автомобила и травматичните увреждания на пътувалата
в автомобила А.. Б. М.. В съдебно заседание експертът заявява, че ако пътят не е бил заледен
в участъка и при скоростта, с която се е движел водачът-73.4км.ч., автомобилът е щял да
остане в очертанията на пътното платно и инцидентът е щял да бъде избегнат.
5
Съгласно заключението на СМЕ, при претърпяно ПТП на 22.01.2021 г. ищцата А.. Б. М. е
получила следните травматични увреждания: Съчетана травма грава, крайници: 1.Контузия
на главата: Хематом на главата; Разкъсноконтузна рана на лява половина на горна устна в
цялата й дебелина и на долната устна; Разкъсноконтузна рана на брадичката. 2.Контузия на
крайниците: Фрактура на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка с
разместване на фрагментите. Съгласно наличната медицинска документация, в резултат на
получените травматични увреждания ищцата М. е била временно нетрудоспособна шест
месеца. Предстояла операция по изваждане на метала и последваща рехабилитация, като
едва след приключването им било възможно да се направи окончателна оценка на обема на
движенията на лявата раменна става. Вещото лице е посочило също, че болката е субективен
сетивен феномен и не подлежи на количествена оценка, но с оглед обективните медицински
данни, най - изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през първите 2-3 седмици
след претърпяното ПТП, след което би следвало постепенно болките да започнат да
намаляват и отзвучават.В конкретния случай в ранния следоперативен период са налице и
допълнителни неудобства свързани с носенето на ортеза фиксираща оперирания крайник
към тялото в продължение на 30 дни след операцията. Към настоящия момент както
консолидацията на счупването, така и матурацията на кожните ръбци билили завършили.
Налице била остатъчна болезненост, в лявото рамо при промяна на времето, при физическо
натоварване, при определени движения - да лежи на лявата си страна - рамо, при отвеждане
на крайника встрани, описано по долу.
В резултат на установените наранявания в областта на лицето, получени при ПТП са
се формирали кожни и лигавични ръбци. В резултат на оперативната интервенция били
налични и следоперативни ръбци. Матурацията им била завършена и динамика в развитието
им в бъдеще не се очаквало. Имали траен и постоянен характер и не можели да се заличат от
само себе си с времето. Същите обаче не причиняват груби деформации на лицето, не
променяли симетрията на лицето и лициизраза и съответно - не покривали медицинските
критерии на медико - биологичния признак „обезобразяване“.
Вземайки предвид опита на съдебномедицинската травматология, клинични
наблюдения, конкретно установената фрактура (хирургична шийка на раменна кост с
разместване) и избрания метод на лечение (кръвна репозиция и метална остеосинтеза),
вещото лице е посочило, че средният имобилизационен период е 5 - 6 седмици, а
възстановяването на трудоспособността - не по малък от 2 1/2 - 3 месеца. Видно от
наличните медицински документи обаче, в конкретния случай консолидирането на
фрактурата е протекло затегнато. Последните два болнични листа на ищцата (Е 2021
0306502 за 30 дни и Е 2021 0306618 за 20 дни от ДКЦ 1 - Р.... ЕООД са издадени с диагноза:
Забавена консолидация при фрактура. Обективно задоволителна консолидация на
фрактурата се изобразява на рентгенографията от 26.10.2021г.. Липсвали регистрирани
данни, как е протекъл възстановителния период за останалите травматични увреждания
/лицевата травма/.
В заключението се посочва също, че към настоящия момент у ищцата са налице
6
частично ограничени движения отвеждане на крайника встрани от тялото (абдукция).
Налице е и лекостепенна хипотрофия на раменна мускулатура. Клиничното обследване на
ищцата показвало и наличие на синдром на болезнената дъга. Това състояние е свързано с
притискане на мускулни сухожилия или бурса между костните сегменти, които изграждат
раменната става. Това притискане било често срещан проблем, който може да е причината за
наличие на болка в рамото. Получавал се при повдигане на ръката. Считало се, че един от
рисковите фактори са повтарящи се движения на крайника над главата. Освен претоварване,
причините могат да се дължат както на анатомични деформации в някои от изграждащите
раменния комплекс кости, в т.ч. и фрактурата на мишничната кост.
Съгласно заключението на комбинираната АТМЕ, травматичните увреждания на
ищцата А.. Б. М. след ПТП-то са причинени по механизма на удар с/върху твърди тъпи
предмети. Касаело се за високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП -
травма в автомобила. От направената ревизия на рентгенографията на лявото рамо на
ищцата при приемането било видно, че дислокацията на фрактурата е отпред назад и отвън
навътре. От механизма на настъпване на ПТП било видно, че за лек автомобил „Тойота“
ударът е „кос челен удар“ с предната лява и странична част на автомобила, като
направлението на ударния импулс е под ъгъл около 20° и в посока от ляв ръб на предна
броня към десен ръб на задна броня. В резултат на удара по посока на ударния импулс се
деформирали детайли от предната лява част на автомобила навътре към купето (ляв край на
предна броня, преден капак, преден ляв калник, ляв фар, предна лява врата), докато тялото
на пострадалата е продължило движението си в обратна посока - напред и наляво към
деформиращите се детайли от лявата вътрешна страна на купето. В случай, че ищцата е била
без поставен предпазен колан и е седяла на предна дясна седалка до водача, горната част на
тялото и главата биха се насочили в посока към арматурното табло, волана и предното
обзорно стъкло. Ако ищцата е седяла на задна лява седалка зад водача, горната част на
тялото и главата биха се насочили към облегалката на предна лява седалка, към средна лява
колонка и задна лява врата. В случай, че ищцата е била с поставен предпазен колан, и в
двата случая коланът би предотвратил свободноинерционното движение и би задържал
тялото към седалката, без да се осъществи контакт с детайли от вътрешността на купето.
Предвид механизма на настъпване на ПТП, направлението на ударния импулс и
деформациите по автомобила, способът на действие на предпазните колани, с които е
оборудван автомобилът, получените травми от пострадалата и липсата на специфичните
увреждания при поставен предпазен колан (гръдни, коремни и шийни) категорично сочи, че
при удара тялото на пострадалата е извършвало свободноинерционно движение и към
момента на настъпване на произшествието ищцата А.. Б. М. е пътувала без поставен
предпазен колан.В случай, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, съчетаната
травма на А.М. не би настъпила или същата би била в значително по-лека степен.
Съгласно показанията на свид.Е.Х./пътувал по процесния път/, състоянието на пътя до
участъка на ПТП било добро, пътят бил сух, като само в процесния участък от около 250-
300м. пътят от двете страни бил заледен. В тази част пътят изглеждал като влажен, като не
7
се виждало, че е заледен. Едва когато видял подадения му светлинен сигнал да спре,
установил, че и неговата кола поднася, въпреки че намалил скоростта. Завоят в участъка не
бил остър, но имало наклон. От дясната страна на излизане от селото, или от лявата на
влизане, имало натрупвания на сняг отстрани на пътя/около 50см./.Свид.Д.Ш./приятел на
ищцата и съжителят й К.К./ излага, че пристъгнал на мястото на ПТП след като разбрал за
станалото, за да помага. Пътувал от гр.С., като пътят бил сух. Спрял на около 200м. от
мястото на инцидента и участъкът там бил заледен, а изглеждал като мокър.
В хода на производството е разпитан и свид.Р.Н./младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Шумен, съставил констативния протокол за ПТП/, който сочи, че
пътната настилка била покрита с „черен лед“-много тънък слой лед върху платното, много
трудно забележим и много хлъзгав. По пътното платно не можело дори да се върви
нормално. Заледеният участък бил само при спускането към с.С....
Свид.Ю.Х./кмет на с.С.../ твърди, че нямало натрупвания на сняг по пътя, нито отстрани
на пътя. Платното там където била колата, изглеждало като че ли е мокро. Сочи също, че
общината винаги организирала зимно почистване на пътната си мрежа и пътят винаги се
поддържал както трябва-минавали големи трактори с гребла и хвърляли чакъл.
Съгласно показанията на свид.С.А./майка на водача на лекия автомобил К.К./ след
инцидента ищцата била зле, защото ръката я боляла много. Свидетелката ходела да помага с
домакинството на М., тъй като последната не можела да прави нищо. Месец след като я
изписали от болницата, идвали да й правят превръзка на лявата ръка. И към настоящия
момент не можела да носи торба с покупки с ръката. Имала нараняване и на устните и все
още имала белег. Два месеца със сигурност приемала лекарства-едно за болките и едно за
мазане. Белегът от операцията на ръката бил сравнително голям Свидетелката сочи, че преди
помагала на ищцата за къпането, но сега последната започнала вече да се къпе сама. Шест-
седем месеца след катастрофата започнала и да готви Свидетелката сочи също, че ищцата
психически не се била променила след катастрофата. Само преди шофирала, а сега
изпитвала страх.
По делото е представен и договор №ОП-9 от 02.11.2020г., сключен между община Х. и
„Пътинженерингстрой-Т“ЕАД-гр.Т., по силата на който общината е възложила на
дружеството, а последното е приело да извърши на свой риск срещу възнаграждение,
"Зимно поддържане и снегопочистване на общинска пътна мрежа на територията на община
Х. през зимен сезон 2020-2021г., с дължина 88.78км./“.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенции за заплащане на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.49
вр. с чл.45 от ЗЗД.. Съгласно заявеното от ищцовата страна в съдебно заседание с оглед
разпоредбата на чл.145 от ГПК, претенциите за обезвреда обхващат вредите, претърпени в
периода от настъпване на ПТП до датата на съдебното заседание.
8
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска с
правно основание чл.49 ЗЗД ищецът следва да установи твърдяното бездействие на
служители при ответната община-липса на поддръжка и осъществен контрол за безопасност
и цялост на общинската пътна мрежа в процесния участък, противоправността му, вредите,
настъпили в неговата сфера, причинна връзка между деянието и вредата/включително и че
процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа/, и специфичните за
състава на чл.49 от ЗЗД - наличие на правоотношение между причинителите на вредата
и възложителя, по силата на което изпълнителите да са били натоварени с извършването
на соченото действие/бездействие; преките причинители на вредата да са извършили
вредоносното действие/бездействие виновно; вредите да са причинени при или по повод
извършването на възложената работа/.
Ответната страна следва да ангажира доказателства, че е изпълнила задължението
си за поддържане и контрол за безопасност на общинската пътна мрежа на територията на
община Х. и в частност път SHU 1150, в участъка на около 200м. преди началото на с.С..., в
посока от с.Т., към момента на процесното ПТП, както и доказателства във връзка с
изложените възражения.
В случая безспорно се установява, че ищцата е претърпяла травматични
увреждания/заключение на СМЕ, констативен протокол за ПТП, медицинска документация,
приложена по делото/, както и че същите са резултата от ПТП на 22..01.2021г.. Спор е
налице досежно това, дали ПТП и тези травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с виновното поведение на длъжностни лица от ответната община, които
не са изпълнили задължението си за поддържане на пътната настилка в процесния участък.
По делото е безспорно установено/отразеното в протокол за ПТП/, че процесното ПТП
е настъпило на около 200м. преди с.С..... в посока с.Т., на път SHU1150. Съгласно
спъсъците на републиканските и общинските пътища, съставени съгласно чл.3, ал.4 от ЗП,
процесният път е общински, като това е видно и от наименованието му. В този смисъл е и
посоченото от вещото лице по САТЕ, при определяне механизма на ПТП, както и заявеното
от кмета на с.С.... Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗП, общинските пътища са
публична общинска собственост, съгласно чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно т. 14 на ДР
на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година Предвид това и съдът
намира, че в случая задължението за поддържане, включително и при зимни условия на
пътната отсечка, където е станало процесното ПТП е възложено на ответната общинта.
Установи се също, че пътната настилка в участъка към момента на инцидента е била
заледена/отразеното в констативния протокол за ПТП, показанията на свид.Е.Х., Д.Ш.,
Р.Н./
Установи се също, съгласно установения от вещото лице по САТЕ механизъм на
настъпване на ПТП, че именно поради попадане на заледения участък от пътя, лекият
автомобил „Тойота Корола Версо“ с per. № РР .... ВМ е занесъл към лявата част на пътя , т.е.
9
наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнение на длъжностни лица от
ответната община на задължението им за поддържане на пътната настилка в процесния
участък и настъпилите за ищцата вреди.
Или бездействието на служителите на общината, които не са изпълнили конкретното
си задължение за поддържане на пътя, който стопанисва /в частност процесния участък,
който е бил заледен/, е довело до настъпването на пътното произшествие. Действително с
договор №ОП-9 от 02.11.2020г. общината е възложила на третото лице-помагач "Зимно
поддържане и снегопочистване на общинска пътна мрежа на територията на община Х. през
зимен сезон 2020-2021г., с дължина 88.78км./“, но това не я освобождава от отговорност,
която в случая е обективна такава.
По делото не се нагажираха доказателства за настъпване на случайни събития, причина
за настъпилото ПТП.
Не би могло да се приеме, че заледяването имало случаен характер, още повече с оглед
твърдението на ответната страна, че обледеняването било настъпило в резултат на разтопен
сняг от западния склон вляво от пътя. Произшествието е настъпило през зимния сезон,
видно от справката на НИХМ, седмица преди това в района е валял сняг, било е извършвано
снегопочистване с избутване на сняг отстрани на пътя, поради което напълно предвидимо е
снегът с оглед завоя и наклона на пътя/обстоятества които не са случайни/, при
разтопяването си през деня, да обледени пътя.
Досежно твърдението на ответната страна, че водачът на МПС, в което пътувала
ищцата, не бил съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя и станал
причина за възникването на ПТП:
Действително, съгласно заключението на САТЕ, скоростта на лекия автомобил
непосредствено преди настъпване на ПТП е била 73,4 км/час, а при конкретната пътна
обстановка - тъмната част на денонощието, по път с хоризонтална крива (десен завой), с
наклон и със заледена настилка, със забрана за пресичане на средната разделителна линия,
технически безопасната скорост за участъка на ПТП е била 65км.ч.. Но от събраните по
делото доказателства/ показанията на свид.Е.Х., Д.Ш., Р.Н., констативен протокол за ПТП/
се установи, че пътят преди процесния участък е бил сух, като заледяването е било само в
участъка и много трудно забележимо/т.нар.“черен лед“/. В този смисъл е и заключението на
САТЕ, съгласно което, заледеният по този начин път най-често не е възможно да се
забележи на светлината на фаровете през нощта, а само при непосредствен контакт с
пътната настилка. Предвид това и доколкото ограничението за движение в участъка е било
90кв.м., не би могло да се приеме, че водачът е карал с несъобразена скорост. Самото вещо
лице заявява в съдебно заседание, че ако пътят не е бил заледен в участъка и при скоростта,
с която се е движел водачът-73.4км.ч., същият е щял да остане в очертанията на пътното
платно и инцидентът е щял да бъде избегнат.
Следва да се отбележи също, че дори да се приеме, че в случая причината за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, освен противоправното бездействие на
служителите на община Х., които не са изпълнили законово вменените задължения за
10
осигуряване на безопасност на движението по път, общинска собственост, е и поведението
на водача на моторното превозно средство, то съгласно чл. 53 ЗЗД при установена
солидарна отговорност за причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото
лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса му.
В случая, от представената медицинска документация и неоспореното заключението на
СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила съчетана травма
глава, крайници: 1.Контузия на главата: Хематом на главата; Разкъсноконтузна рана на лява
половина на горна устна в цялата й дебелина и на долната устна; Разкъсноконтузна рана на
брадичката и 2.Контузия на крайниците: Фрактура на лявата раменна кост в областта на
хирургичната шийка с разместване на фрагментите.
Ищцата е била приета за оперативно лечение в болнично заведение, като престоят й е
бил 10 дни, а постоперативният период е бил гладък и без усложнения. В резултат на
получените травматични увреждания е била временно нетрудоспособна шест месеца, като
вещото лице е посочило, че най - изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през
първите 2-3 седмици след претърпяното ПТП, след което би следвало постепенно болките да
започнат да намаляват и отзвучават. В ранния следоперативен период М. търпяла и
значителни неудобства свързани с носенето на ортеза фиксираща оперирания крайник към
тялото в продължение на 30 дни след операцията. Към настоящия момент както
консолидацията на счупването, така и матурацията на кожните ръбци била завършила.
Налице била остатъчна болезненост, в лявото рамо при промяна на времето, при физическо
натоварване, при определени движения - да лежи на лявата си страна - рамо, при отвеждане
на крайника встрани, описано по долу. Съгласно наличните медицински документи, при М.
консолидирането на фрактурата било протекло затегнато/с оглед отразеното в последните
два болнични листа/, но с оглед рентгенографията от 26.10.2021г., била изобразена
обективно задоволителна консолидация на фрактурата. Към момента у ищцата били налице
частично ограничени движения за отвеждане на крайника встрани от тялото (абдукция),
както и лекостепенна хипотрофия на раменна мускулатура. Клиничното обследване на
ищцата показвало и наличие на синдром на болезнената дъга. Движенията в раменната става
били възстановени в пълен обем.
В резултат на установените наранявания в областта на лицето се формирали кожни и
лигавични ръбци, а в резултат на оперативната интервенция били налични и следоперативни
ръбци. Но съгласно заключението на вещото лице, матурацията на същите била завършена и
динамика в развитието им в бъдеще не се очаквало. Ръбците имали траен и постоянен
характер, но същите не причинявали груби деформации на лицето, не променяли
симетрията му и лицеизраза и не покриват медицинските критерии на медико -
биологичния признак „обезобразяване“.
По делото липсват регистрирани данни, как е протекъл възстановителния период за
останалите травматични увреждания (лицевата травма), а и не са ангажирани гласни
доказателства в тази насока.
Ищцовата страна не е ангажирала каквито и да е доказателства досежно изложените в
11
исковата молба твърдения за наличие на посттравматичен стрес, изразяващ се нарушение на
съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх, както и тревожност и рецидивиращо
депресивно растройство. Напротив, свид.С.А. сочи, че след инцидента ищцата психически
не се била променила. Само преди шофирала, а сега изпитвала страх.
Така отчитайки целия комплекс от обстоятелства: естеството на травматичните
увреждания, периода, през който ищцата е търпяла физически болки и страдания от
травматичното увреждане-2-3 седмици след претърпяното ПТП остър период, като
изпитвала остатъчна болезненост към датата на изготвяне на заключението в лявото рамо
при промяна на времето, при физическо натоварване, при определени движения - да лежи на
лявата си страна - рамо, при отвеждане на крайника встрани, при физическо натоварване;
вида на назначената й терапия-претърпяла е операция за поставяне на имплант, като същата
е приемала и болокуспокояващи по време на острия период на оздравителния процес;
продължителността на лечението - била временно нетрудоспособна шест месеца,
неудобствата и ограниченията, които е търпяла-носене на ортеза в продължение на 30дни
фиксираща оперирания горен крайник, необходимост от помощ при извършване на
ежедневни действия свързани с тоалет и организиране на домакинството продължителен
период от време, обстоятеството, че фрактурата засяга горен ляв, а не десен крайник;
наличие на белези от оперативната интервенция в областта на рамото, наличие на белези в
лицевата част, които макар и не причиняващи груби деформации на лицето, имат траен
характер, липса на търпените вреди във връзка с преживения стрес, с изключение на страх
при шофиране, сравнително младата възраст на М., съдът намира, че размерът на
обезщетението възлиза на 15 000лв., като същият съответства на установения в чл.52 ЗЗД
принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди.
Що се касае до заключението по СМЕ, че на ищцата предстояла операция по
изваждане на метала и последваща рехабилитация, като едва след приключването им било
възможно да се направи окончателна оценка на обема на движенията на лявата раменна
става, то същите се явяват ирелевантни за настоящия спор, доколкото съгласно заявеното от
ищцовата страна претенцията й за обезвреда на вреди обхваща тези, претърпени в срок до
датата на съдебното заседание по делото.
Ответната страна е направила възражение за съпричиняване от страна на ищцата, с
оглед обстоятелството, че същата пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.
За установяване на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде доказано по
категоричен начин при условията на пълно главно доказване от страната, която е направила
възражение за съпричиняване, че поведението на пострадалото лице /конкретни действия
и/или бездействия/ е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. налице
е принос, изразяващ се в конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
В случая заключението на вещите лица по назначената САТМЕ е категорично, че
ищцата е пътувала към момента на инцидента без поставен предпазен колан, т.е. в
12
нарушение разпоредбата на чл.137а от ЗДП. Вещите са заключили и че ако е била с поставен
такъв, то травматичните увреждания не биха настъпили или същата би била в значително
по-лека степен. Предвид това и съдът намира, че пострадалата е допринесла за причинените
й вреди, като изследвайки контретния принос и тежестта на нарушенията, извършени от
делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане, съдът
намира, че приносът следва да бъде определен на 1/3.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в това, че последната знаела, че пътува в
автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Както бе посочено по-горе,
следва поведението на пострадалото лице да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Знаела ли е или не ищцата за липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ е обстоятество, което не е в пряка причинна връзка с настъпилите за нея вреди.
Не се установи ищцата да е получила обезщетение за претърпените от нея вреди от
Гаранционен фонд.
Предвид това и отчитайки степента на съпричиняване/1/3/ отговорността на общината
следва да бъде ангажирана за сумата 10000лв.-обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди и сумата 1006.67лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди,
като в останалата част, до пълния предявен размер, претенциите следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съгласно ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на.
материално затруднени лица, като в случай че в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, той има право на адвокатско възнаграждение, като в този
случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това и с оглед уважената
част на претенциите, дружеството-ответник следва да заплати на процесуалният
представител на М. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 470.73лв., което е
съобразено с разпоредбата на чл.7, от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото, а на М. деловодни разноски в
размер на 53.03лв..
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, общината следва да заплати и
вместо освободената от заплащането на държавна такса страна, държавна такса в размер на
440.27лв..
На основание чл.78 от ГПК, ищцата следва да заплати на общината деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 2116.35лв./дължимият размер на
адвокатското възнаграждение е изчислено на база уважено възражение за прекомерност на
насрещната страна, като същото с оглед фактическата и правна сложност на делото е
определено на 1800лв., 2160лв. с ДДС/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Х., представлявана от кмета Н.Б.И., адрес :ул.“В.... да заплати на А..
Б. М. с ЕГН********** от с.М...., Р....ска обл., ул.“....., действаща чрез адв.Хр.К. при ВТАК,
гр.В.Т., на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 10000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
1006.67лв. поради ПТП, настъпило на 22.01.2021г. в резултат на преминаване на л.а.
„Тойота Корола Версо“ с рег.№РР.... през заледен участък на път SHU 1150 на около 200м.
пред началото на с.С....., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.01.2021г. до
окончателното им изплащане
ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалата им част до пълния предявен размер от 40
000лв., съответно от 1510лв..
ОСЪЖДА община Х., представлявана от кмета Н.И., да заплати на А.. Б. М.
деловодни разноски в размер на 53.03лв..
ОСЪЖДА община Х., представлявана от кмета Н.И., да заплати на адв.Х.Р. К. при
ВТАК адвокатско възнаграждение в размер на 470.73лв..
ОСЪЖДА А.. Б. М.да заплати на община Х., представлявана от кмета Н.И. деловодни
разноски в размер на 2116.35лв..
ОСЪЖДА община Х., представлявана от кмета Н.И., да заплати по сметка на ШОС
държавна такса в размер на 440.27лв., на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач-пътинженерингстрой-
Т“ЕАД-гр.Т., адрес на управление: ул.“Т....., представлявано от изпълнителния директор
Б.С.Т..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
14