Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 19.04.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.03. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1028 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №611/31.10.2018г., постановено по гр.д. №636/2018 г.
по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените искове от „А."
ЕАД против П.С.К. за признаване на установено, че П.С.К. дължи на „А."
ЕАД, сумата 1000 лв., представляващи неизплатена главница по Договор за паричен
заем №5306415/29.09.2016 г.; сумата 120,14 лв., представляваща договорна лихва
за период 13.10.2006 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.04.2017 г.
(падеж на последната вноска); сумата 341,
46 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 13.10.2016 г. до 13.04.2017 г. /падеж на последна вноска/; сумата 341,46лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 13.10.2016 г. до 13.04.2017 г. /падеж на последна вноска/; сумата
46,37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда;
сумата 175 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания; сумата 70 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, като са изложени
подробни съображения в тази връзка. Направени са оплаквания за допуснати в
решението процесуални нарушения, като също са изложени съображения в тази
насока.
Въззивникът „А." ЕАД е направил искане да се отмени обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и съда да се произнесе по същество
на спора. Претендира за направените пред
въззивната инстанция разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350 лева.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.С.К.,
чрез особения представител на страната, в който е взел становище във
връзка с направените във въззивната
жалба оплаквания. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна.
Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено въз основа на
събраните в хода на делото доказателства
и излага подробни съображения в тази насока. Заявява, че в качеството си на
особен представител на П.К. няма връзка с него. Прави искане да се
потвърди първоинстанционното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен установителен иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК.
Видно от приложеното по
първоинстанционното дело ч.гр.д. №3094/2017 г. по описа на Районен съд – К., по
същото е издадена Заповед
№2069/30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със
същата е разпоредено П.С.К. да заплати на „А.” ЕАД, сумата 1000,00 лева за
главница, представляваща задължение по договор за паричен заем №5306415, сключен на 29.09.2016
г.; 120,14 лева – договорна лихва от
13.10.2016 г. до 13.04.2017 г.; 175,00
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 341,46 лева -
такса за експресно разглеждане на искане
за отпускане на кредит, за периода от 13.10.2016г. до 13.04.2017г.; 70,00 лева- такса разходи за дейност на
служител; 341,46 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение от
13.10.2016 г. до 13.04.2017 г.; 46,03 лева – лихва за забава от 14.10.2016 г.
до 26.10.2017 г. и законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 141,88 лева - разноски по делото.
Вземането на „А.” ЕАД произтича
от договор за паричен заем № 5306415,
сключен на 29.09.2016 г. между „В.“ ООД и П.С.К.. Впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „А.“ ООД, /с
правоприемник „А.“ АД, понастоящем „А.“
ЕАД/, по силата на Приложение №
01/4.05.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания/цесия/ от дата
22.01.2013г.
По делото е представено
подаденото от ответника П.С.К. предложение до „В." ООД за сключване на
договор за паричен заем № 73528 от 29.09.2016 г. за сумата 1 500 лв.
На същата дата въз основа на горепосоченото предложение между „В."
ООД и ответника е сключен договор за паричен заем №5306415, съгласно който
заемодателят „В." ООД е поело задължението да предостави на
заемополучателя П.С.К. сумата от
1 000 лева, която сума заемополучателят се е задължил да върне на
заемателя на 14 вноски всяка от по 104, 40 лв. в срок от 28 седмици.
На 22.01.2013 г. „В."
ООД е сключил рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с „А."
ЕАД, съгласно който е прехвърлило вземането, което има към П.С.К., видно от
представеното Приложение 1 от 04.05.2017 г.
По делото е представено
пълномощно без дата на съставяне, с което „В." ООД е упълномощило „А."
АД /понастоящем „А." ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на „В." и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Ищецът е изготвил и изпратил до длъжника П.С.К.
две уведомителни писма за извършеното прехвърляне с покана за доброволно
изпълнение на прехвърленото задължение – първото с УПЦ-П-ВИВ/5306415 от
09.05.2017 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне, останало
невръчено, второто с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5306415 от 27.02.2018г. – също невръчено.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за
прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл. 75, ал. 1
от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.
Съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, материализирана в
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о. и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І ТО, уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, прил. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Обстоятелствата по настоящия казус, обаче, са различни от
посочената по-горе практика на ВКС.
Дори и съдът да приеме
упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника.
Няма доказателства по делото, длъжникът да надлежно уведомен за цесията. Ответникът по настоящото
дело е представляван от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от исковата
молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно
упълномощена страна/ за извършената цесия, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / т. см. т. 7 от ТР6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013 г., а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че
извършеното с Договор за цесия от 22.01.2013г. прехвърляне на вземания няма
действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като за извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „А."
ЕАД няма качеството на кредитор на ответника П.С.К..
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №611/31.10.2018г., постановено по гр.д. №
636/2018 г. по описа на Районен съд – К..
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.