Р Е Ш Е
Н И Е № 260001
гр.Хасково, 05.01.2022 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 572 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
подадената искова молба ищецът „Климатех“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление – ****, е предявил срещу ответника „Джулиано Холидей“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, Северна индустриална зона,
комплекс Сердика, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по
поръчка на ответника от ищеца била изработена, доставена и монтирана
вентилационна инсталация, като от ищеца била издадена Фактура №
**********/29.12.2015г. за сумата в размер на 7771.20 лева, която не била
платена от ответника. Доколкото при търговска сделка, съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между търговци се дължала лихва, освен ако не е уговорено друго, ответникът
дължал и лихва за забава за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г. в размер на
2454.40 лева. За описаните суми ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по
което била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.
Изложеното обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
7771.20 лева, представляваща неизплатено задължение по Фактура №
**********/29.12.2015г. и 2454.40 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 260463/11.12.2020г. по Ч. гр. д.
№ 2897/2020г. по описа на Районен съд – Хасково. Претендира разноски по
заповедното и по настоящото производство.
Ответникът взема становище на
първо място за недопустимост на предявения иск. Същият бил предявен срещу
ненадлежен ответник, тъй като лицето Т. Г. Т. в качеството си на управител на
дружеството ответник не бил възлагал поръчка на дружеството ищец, нито
договарял доставката и монтажа на вентилационна инсталация. Твърди, че не е
подписвал договор за поръчка, с който да бъде изработена, доставена и монтирана
вентилационна инсталация, нито е упълномощавал друго лице за това. За исковата
претенция разбрал на 13.01.2021г., на която дата в качеството му на управител,
му била връчена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка след
проведен разговор с предишния управител на дружеството – Д. С., разбрал, че на
29.12.2015г., няколко дни след вписването на Т. Т. като управител на
дружеството ответник, предишният управител Д. С. сключил договор за изработка с
ищеца за доставяне и монтиране на вентилационна инсталация. По тази сделка Д. С.
встъпил в търговски отношения от името и в качеството си на представляващ „Джулиано Холидей“ ЕООД, въпреки
че вече бил заличен като управител и представляващ. В тази връзка, за
изясняване на обстоятелството дали има осъществен състав на престъпление от
Наказателния кодекс от страна на предишния управител, бил подаден сигнал в
РП-Хасково, с вх. № 2408/21 от 14.05.2021г., по който била образувана
прокурорска преписка. По изложените събражения счита,
че в качеството си на управител и законен представител не е задължил
дружеството ответник с исковата сума. На второ място се изразява становище по
основателността на иска, като същия се оспорва по основание и размер. Оспорва
се, че е възникнала валидна договорна връзка и валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът да дължи исковата сума. Оспорва
се изложеното в исковата молба твърдение, че по поръчка на ответника била
изработена, доставена и монтирана вентилационна инсталация и се заявява насрещното
търдение, че такава доствка
и дейности по монтаж не са били извършвани в полза на ответника и същият не е
получавал подобна престация. Управителят на ответното дружество не бил виждал процесната вентилационна инсталация, нито знаел дали е
монтирана и къде е монтирана тя. Заявява насрещното твърдение, че ответникът не
е приел и получил и не е била извършена доставка и монтаж на процесната вентилационна инсталация. В качеството си на
управител Т. Т. не бил подписвал приемо-предавателен
протокол за приета, доставена и монтирана вентилационна инсталация. Оспорва
твърдението в исковата молба, че между страните по делото е имало валидна
договорка и възлагане на поръчка от страна на ответника към ищеца в тази
връзка. Оспорва се Фактурата, тъй като била издадена от лице, което към датата
на издаването й нямало представителна власт и било заличено като управител на „Джулиано Холидей“ ЕООД на
16.12.2015г. Оспорва се, че е бил получен предмет на престация
по поръчка, включваща доставка и монтаж на вентилационна инсталация. Оспорва претендираната сума по фактурата, като счита претенцията за
недоказана. Предвид всичко изложено, ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск и му присъди разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че възоснова
на подадено заявление по чл.410 от ГПК от ищеца „Климатех“
АД до Районен съд-Хасково е образувано производство на посоченото основание, а
именно Ч.гр.д. № 2897/2020г. Издадена е била Заповед № 260463 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2020г., с която длъжникът „Джулиано Холидей“ ЕООД е осъден
да заплати на кредитора „Климатех“ АД сумата в размер
на 7771.20 лева, представляваща неизплатено задължение по Фактура № **********
от 29.12.2015г.; 2454.40 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г., ведно със
законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 205.50 лева за заплащане на държавна такса и 430 лева за
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат. Било е подадено възражение от
длъжника в законоустановения срок, което обосновава
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск.
Ишецът представи процесната
Фактура № **********/29.12.2015г., видно от която е, че в качеството си на
доставчик е извършил доставка на 1 брой „Вентилационна инсталация“, с единична
цена 6476 лева и крайна цена с включен ДДС 7771.20 лева. За получател на
изработеното и доставено във фактурата е посочено дружеството ответник – „Джулиано Холидей“ ЕООД.
По делото съдът допусна събиране и на гласни
доказателства:
От разпита на свидетеля Ж.В. се установи, че
страните по делото са били в търговски отношения, както и че именно с оглед
предмета на своята дейност, ищецът изработил и доставил на ответника
вентилационна система. На свидетеля, който в периода 2014г. – 2016г. е работил
в Отдел „Качествен контрол“ при дружеството ищец, не му е известно ответното
дружество да е правило възражения или рекламации. Твърди още, че винаги
изделията, които произвеждат, ги доставят за монтаж, като самият монтаж се
удостоверявал с приемо-предавателен протокол. В
случая такъв не бил наличен, което според свидетеля сочи, че ответникът сам е
извършил монтажа на съоражението. В крайна сметка
обаче пред дружеството ищец не били правени рекламации.
Свидетелката В.П. от своя страна
дава показания в насока, че като счетоводител на ответното дружество знае за
издадена от „Климатех“ АД фактура с дата 29.12.2015г.
Фактурата е била заведена в съответните регистри като задължение за месец
декември 2015г. Според свидетелката фактурата я донесъл Д.С. и то преди дата
14.01.2016г. По-късно разбрала, че това задължение не е платено, но при
разговор със Стоянов научила, че не се плаща, защото инсталацията не била
пусната в действие. Последвали разговори между нея и „Климатех“
АД, които настоявали да се плати. Запознала и новия собственик на дружеството
ответник, като останала с впечатление, че спорът ще се разреши доброволно.
За цялостното изясняване на
делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено. От заключението е видно, че процесната
фактура е осчетоводена с дебитиране на с/ка 206 Стопански инвентар – за сума 6476 лева, дебитиране на с/ка 4531 ДДС от
покупки и кредитиране на с/ка 400 Доставчици с общ
размер 7771.20 лева. Установява се още, че фактурата е включена в Дневник за
покупки на ответното дружество за месец 12.2015г. и е ползван данъчен кредит в
размер на 1295.20 лева. Фактурата е включена и в Дневника за продажби при
ищеца. Самата вещ – „Вентилационна инсталация“, ответникът е включил като актив
на дружеството, съответно осчетоводил по с/ка 206
Стопански инвентар, партида 3.
По делото се представи като
доказателство и Писмо, изх. № ВхК-2239/27.05.2021г. на НАП-ТП Пловдив, Офис
Хасково, видно от което е, че ответникът „Джулиано Холидей“ ЕООД е включил в Дневника за покупки за месец
декември 2015г. издадената от ищеца „Климатех“ АД
фактура № **********/29.12.2015г.
Бе приета като писмено
доказателство и копие на Преписка № 2408 по описа на Районна
прокуратура–Хасково за 2021г., приключила с Постановление от 20.08.2021г. за
отказ да се образува досъдебно производство.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Безспорно е,
че се касае за търговска сделка, по силата на която ищецът е изработил и
доставил 1 брой вентилационна инсталация, като през месец декември 2015г. е
издал процесната фактура. От своя страна ответникът
безусловно е приел изработеното и макар да не е бил съставен приемо-предавателен протокол, е категорично установено, че процесното съоражение се намира
именно при ответника. В този смисъл са както гласните, така и писмените
доказателства, които бяха обсъдени по-горе. Своето задължение обаче да плати
изработеното, ответникът не е изпълнил, макар да е заприходил
както самата фактура, така и своята сметка, отразяваща активите му. Нещо повече
– ползвал е и данъчен кредит за тази покупка, което още веднъж сочи на
признаване на изработката и доставката на вентилационната система. Съдът не
споделя навежданите от ответника доводи и възражения, че процесното
задължение е било поето от лице без представителна власт, тъй като в началото
на месец декември 2015г. дружествените дялове на съдружника Д.С. били
прехвърлени на друго лице. На първо място следва да се отбележи, че така
възникналите отношения по повод прехвърляне на тези дружествени дялове касаят
самото юридическо лице, като всички права и задължения възникват и следват
юридическото лице. На следващо място съдът намира, че отношенията между стария
собственик и новия такъв следва да се уреждат между тях самите като вътрешни
техни отношения, а отношенията между търговците – съобразно правната регламентация
на Търговския закон. Или, отношенията с трети лица не могат да се подчиняват на
режима на вътрешнодружествените отношения. Дори и обаче
да се приеме, че лицето Д.С. е действал от името на ответника - търговец, без
да има представителна власт, следва да се приложи презумпцията на чл.301 от ТЗ,
като се приеме, че ответникът е потвърдил неговите действия, тъй като не се е
противопоставил веднага след узнаването им. В подкрепа този извод на съда са показанията
на свидетелката В.П., която твърди, че новият управител на ответното
дружество е узнал за задължението към
ищеца през 2018г., което още веднъж недвусмислено сочи, че ответникът, като
страна по облигационното правоотношение с ищеца, не се е противопоставил на
извършените от лицето Д.С. действия веднага след узнаването им.
Следва да се отбележи, че в хипотезата на чл.301 от ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името
на търговец, настъпва при непротивопоставяне
от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но, само ако е направено
веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване
и позоваване на недействителността. Това противопоставяне
трябва да е изрично и по категоричен
начин да изразява непризнаването на действията на
мнимия представител. Приложението на презумпцията
на чл.301 от ТЗ предполага изследване
на конкретни факти, от които
може да се
направи несъмнен извод, че търговецът
е узнал, но въпреки това не
е оспорил извършените от негово име
без представителна власт действия. За да се приложи
чл.301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да
се ползва от целения с тях
правен резултат. В случая безспорно ответникът
е манифестирал мълчаливо одобрение, тъй като новият управител на дружеството –
Тодор Тодоров, не се е противопоставил изрично на извършените от ищеца действия
по доставка и монтаж на процесната вентилационна
инсталация, включително не се е противопоставил и на издадената по този повод фактура,
въпреки изричното му уведомяване от счетоводителя на дружеството – свидетелката
П..
С оглед всичко изложено по-горе,
съдът приема, че ищецът е изправна страна по възникналото облигационно
отношение с ответника, като е изпълнил задълженията си по него точно и в срок,
но не е последвало плащане от страна на ответника на дължимата сума по
издадената Фактура № **********/29.12.2015г.
От друга срана, както вече бе посочено, ответникът е
ползвал данъчен кредит в размер на 1295.20 лева именно по процесната
фактура. След като ответникът не е платил на ищеца сумата по фактурата в размер
на 7771.20 лева, се налага извода, че вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради
което предявения иск следва да се уважи в неговия пълен размер, в каквато
насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 7771.20 лева – главница, ведно
със законната лихва, считано от 11.12.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2897/2020г. на Районен съд-Хасково.
По отношение на втората претенция
за сумата от 2454.40 лева, представляваща обезщетение за забава, съдът намира
за установено следното: ищецът претендира обезщетение за забава при
неизпълнение на поетото задължение от ответника, което обезщетение се равнява
на законната лихва от датата на възникване на задължението до датата на подаване
на заявлението. Доколкото при търговска сделка, съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ
между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, с оглед на казаното
по-горе съдът намира и този иск за основателен. По неоспорим начин се установи,
че няма извършено плащане по процесната фактура,
както и че се касае за парично вземане, лихва върху което тече от датата на
издаване на фактурата. Тъй като обаче ищецът претендира лихвата за забава,
считано от 30.10.2017г. до 09.12.2020г. съдът изчисли нейния размер именно за
този период с общодостъпна програма, като същият възлиза на сумата от 2454.40
лева. В тази насока съдът счита, че предявения иск за заплащане на мораторна лихва следва да се уважи в пълния му размер, а
именно - за сумата от 2454.40 лева върху
главница от 7771.20 лева за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е
дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент
не е бил изплатил дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 2897/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 205.50 лева – държавна такса и 430
лева – адвокатско възнаграждение, или общо 635.50 лева. Както вече бе посочено,
тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски в пълен размер, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 840.50 лева, произтичащи от внесена държавна такса в размер на 205.50
лева; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева,
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева и възнаграждение за адвокат в
размер на 430 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ДЖУЛИАНО ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, Северна индустриална зона, комплекс Сердика, че ДЪЛЖИ на „КЛИМАТЕХ“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 7771.20 лева - главница,
представляваща неизплатено задължение по Фактура № ********** от 29.12.2015г.;
2454.40 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. до окончателното й изплащане, за
които сума е издадена Заповед № 260463/11.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2897/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „ДЖУЛИАНО ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, Северна
индустриална зона, комплекс Сердика, да заплати на „КЛИМАТЕХ“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление – ****, сумата в размер на 1476 лева, от
която 840.50 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 635.50 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2897/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.