Р Е Ш Е Н И Е  № 357

 

гр. Видин 14.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                                       Председател : Владимир Крумов

                                                   Съдебни заседатели:

                               Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ………………….. като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 3150 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД от „КНС –КЕРИЕР НЕТУЪРК СЪЛЮШЪН“ ЕАД, ЕИК : ******* седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул.“Резбарска“ № 5, против В.Б.М., ЕГН **********,***.

Твърди се, че ответната страна е работила в ищцовото дружество като „шофьор международни превози“ през периода от 22.02.20215г. до 15.01.2018г. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 5 / 15.01.2018г. Ответникът изпълнявал трудовите си функции в т. нар. бригада Видин. През време на трудовото правоотношение ответникът е бил командирован в различни европейски държави за извършване на превози на товари с автомобили, предоставени му от работодателя, въз основа на двустранно подписани заповеди за командировка. За изпълнените от шофьора наряди работодателят изготвял валутни авансови отчети, в които се посочват получените от шофьора авансови суми, размера на изчислените командировъчни пари на база на извършената работа, направените разходи по време на работа и крайната сума за получаване по съответния отчет. За бригада Видин отчетите са изготвяни от отчетника П.И.П.. Последният е изпращал в счетоводството изготвените от него отчети, за осчетоводяване и оформяне на съответните счетоводни документи, след което начислените в отчета суми ищецът превеждал по банков път по сметка на съответния шофьор. В платежното нареждане се посочва изрично за кои авансови отчети се отнася съответното плащане. През месец октомври на 2018г. ищцовото дружество установило, че П.И.П.е изготвял отчети с невярно съдържание, отнасящи се за група от 21 шофьора, между които и ответника. Отчетите са изготвяни за периоди, през които шофьорите реално били в платен отпуск, неплатен отпуск или в отпуск по болест. За тези периоди шофьорите не е следвало да получават командировъчни пари, тъй като не са били в командировка. За тях няма изготвени пътни листове, нито заповеди за командировка. Имало случаи, в които за един и същ период, през който шофьорът действително е бил в командировка, са изготвяни повече от един отчет, като допълнителните отчети били фалшиви. Въз основа на неистински отчети ответната страна получила без правно основание сумата в общ размер на 9 774,26евро за периода от месец март на 2015г. до месец февруари на 2017г., която сума е преведена по банковата му сметка. За изготвените фиктивни отчети ищцовото дружество е сезирало Софийска районна прокуратура, като е образувана прокурорска преписка № 43094/2018г. Около половината от шофьорите върнали доброволно получените от тях без основание суми по фиктивни отчети. Ищцовото дружество поканило ответника, с писмо изх. № 412/29.10.2018г., да възстанови неоснователно получените суми. На 30.11.2018г. между ответната страна, ищцовото дружество и „Евротранспорт 2000“ ЕООД, работодател на ответника, било подписано споразумение по силата на което ответника признава, че дължи сумата от 9 774,26евро и се съгласява да внася всеки месец по 400,00евро на ищцовото дружество, чрез удръжки от начислените му от „Евротранспорт 2000“ ЕООД командировъчни пари. По силата на същото споразумение ответната страна е погасил, към момента на предявяване на иска, общо 2 400,00евро. Останалата дължима сума е в размер на 7 374,26евро. Ответната страна не погасява редовно задълженията си съгласно горното споразумение. Налице е имуществена вреда за ищеца вследствие получени без правно основание суми. Иска се да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 7 374,26евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване. Искат се и направените разноски по производството.

Ответната страна не е подала писмен отговор на исковата молба в срока за това. Процесуалният представител на ответната страна е направил възражение за погасени по давност претенции предвид трудовия характер на спора. Направени са доказателствени искания.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза.

По реда на чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение, в частта на размера, на предявения иск, предвид направените плащания от ответника в хода на настоящето производство, като искът е предявен за сумата от 3 374,26евро.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна :

         По силата на трудов договор № 19/20.02.2015г. ответната страна е работила, през исковия период, при ищцовото дружество на длъжност „шофьор международни превози“. Със заповед № 5/15.01.2018г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. На 30.11.2018г. между ответната страна, ищцовото дружество и „Евротранспорт 2000“ ЕООД, работодател на ответника, е сключено  споразумение по силата на което ответника признава, че дължи сумата от 9 774,26евро и се съгласява да внася всеки месец по 400,00евро на ищцовото дружество, чрез удръжки от начислените му от „Евротранспорт 2000“ ЕООД командировъчни пари.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение по поставените задачи. По валутно авансови отчети /ВАО/, съответно : ВАО № 8580  с период на отчет 06.03.2015г. – 17.03.2015г., ВАО № 8782 с период на отчет 24.05.2015г. – 01.06.2015г., ВАО № 106 с период на отчет 08.07.2015г. – 27.07.2015г., ВАО № 20 с период на отчет 09.07.2015г. – 27.07.2015г., ВАО № 8795 с период на отчет 12.07.2015г. – 25.07.2015г., ВАО № 137 с период на отчет 15.10.2015г. – 28.10.2015г., ВАО № 184 с период на отчет 26.10.2015г. – 17.11.2015г., ВАО № 507 с период на отчет 17.04.2016г. – 30.04.2016г., ВАО № 872 с период на отчет 02.08.2016г. – 17.08.2016г., ВАО № 939 с период на отчет 19.09.2016г. – 30.09.2016г., ВАО № 1359 с период на отчет 01.02.2017г. – 19.02.2017г., ВАО № 1649 с период на отчет 01.06.2017г. – 26.06.2017г., ищцовото дружество е заплатило на ответната страна командировъчни пари в общ размер на 9 774,26евро. За същите ВАО и периоди на отчет не се е установило, при проверка в счетоводството на ищцовото дружество, ответникът да е получавал заповеди за командировки, да е водил пътни листове, и показанията на тахографа на автомобила показват изминати 0.00км и че автомобила е бил в престой за същите периоди. За част от отчетите, посочени от вещото лице, има дублиране на част от периодите с други командировки на ответната страна. За същите периоди ответната страна е била в платен годишен отпуск, неплатен годишен отпуск и отпуск по болест. По силата на горното споразумение, ответната страна е заплатила на ищцовото дружество, за периода преди предявяване на иска, както и в хода на настоящето производство до изготвяне на заключението на вещото лице, сума в общ размер на 5 600,00евро. Последното плащане на ответната страна към ищцовото дружество, на процесните суми, е направено през месец май на 2021г., като платената сума е в общ размер на 800,00евро.

            Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са относими към правния спор и не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

Искът е допустим. В настоящия случай страните са били в трудово правоотношение. Ищцовата страна е въвела обстоятелства относно получаване на процесните суми без правно основание – твърдения, че ответната страна е получила командировъчни пари без да е била в командировка.

Относно основателността на иска : искът е основателен. Спорно между страните е обстоятелството дали през периодите на отчет, по процесните валутни авансови отчети, ответната страна е бил командирован. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. Ал. 2 сочи задължителните реквизити на командировъчната заповед. По делото се установи, че за процесните периоди не са издавани командировъчни заповеди на ответната страна. Не са събрани доказателства относно задгранични командировки на ответника. Представената справка за пътувания на ответника в чужбина не установява правнорелевантни факти, например основание за пътуване, освен дати на излизане и влизане от и в страната.

                Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза не е  оспорено от страните. Съдът дава вяра на същото, като компетентно изготвено. Заключението съответства на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства.

            Предвид горното се доказа фактическия състав на неоснователното обогатяване при хипотезата на получено без основание : ищецът е предал на ответната страна, респ. последната е получила, процесните суми под формата на командировъчни пари, неоснователност на имущественото разместване – ответната страна не е била командирована, липса на връщане на процесната сума от ответната страна.

            С оглед основателността на иска следва да се разгледа направеното възражение от ответника за погасени по давност претенции. Същото е недопустимо, като направено след изтичане на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба. Съгласно т. 4 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.

            С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 726,91лв., разноски по производството.

Направените от ответника разноски остават в негова тежест.

   Водим от горното съдът

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

Осъжда В.Б.М., ЕГН **********,***, да заплати на „КНС –КЕРИЕР НЕТУЪРК СЪЛЮШЪН“ ЕАД, ЕИК : ******* седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул.“Резбарска“ № 5, сумата от 3 374,26евро, представляваща получени без основание, от В.Б.М., ЕГН **********, обезщетения при командировки, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 04.11.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Осъжда В.Б.М., ЕГН **********,***, да заплати на „КНС –КЕРИЕР НЕТУЪРК СЪЛЮШЪН“ ЕАД, ЕИК : ******* седалище и адрес на управление гр. София, район Подуяне, ул.“Резбарска“ № 5, сумата от 726,91лв., направени разноски по производството.

Отхвърля искането на В.Б.М., ЕГН **********,***, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

            Районен съдия : / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: