№ 349
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева –
изпълнителен директор, срещу Разпореждане № 28127 /20.12.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. №
17105 /2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление вх. №
47627/29.11.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
срещу М.М.Т., ЕГН ********** от гр. ********, за сумата от 1197,31 лева –главница по
договори за предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно като излага аргументи както
следва: Целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането,
а само дали същото е спорно, то за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са
посочени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и
които позволяват индивидуализацията му. Не е необходимо в заявлението да бъдат
посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената
претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като
препис от същото не се връчва на длъжника. Производството е едностранно, не е
необходимо прецизирането на вземането. Такова би било необходимо при едно евентуално
исково производство, в което страните при условията на състезателност биха доказвали
1
своите претенции и биха посочили своите доказателства относно основателност или
неоснователност на претенцията. При условията на заповедното производство не са
необходими доказателства относно дължимост или недължимост на сумата/ите/, тъй като
съдът следи само за редовност от външна страна на документа, от който произтича
вземането и ако той отговаря на условията за редовност, то съдът е длъжен да издаде
исканата заповед за изпълнение. И тъй като в случая както в първоначалното заявление,
така и в подадената впоследствие молба-уточнение са посочени индивидуализиращите
белези на претендираните вземания - юридическите факти, на които те се основават
(договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги), конкретните размери на всяко от
вземанията, период на дължимост, както и обстоятелства, имащи значение за настъпването
на изискуемостта, то липсват пречки по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК за издаване на
исканата заповед за изпълнение. Моли за отмяната на разпореждането и издаване на заповед
за изпълнение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е образувано развилото се производство по ч.гр.д.
№ 17105/2021 г. по описа на ВРС. Със заявлението се претендира сумата от 1197,31 лева –
главница по договори за предоставени далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт
16004492001, сключен между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и М.М.Т., за
която сума са издадени фактури, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в
съда до окончателно изплащане на задължението.
С разпореждане № 25 798/01.12.2021г. на ВРС, на заявителя са дадени много точни и
подробни указания да отстрани нередовността на заявлението си, като посочи по всеки един
от договорите за далекосъобщителни услуги в какъв размер е вземането му срещу длъжника.
Указано е да уточни по всеки един договор как формира съответната сума - съответно
главницата, формирана от незаплатени такси и предоставени услуги, като посочи
съответния период, за който претендира заплащане на същата, съответно незаплатени
лизингови вноски по предоставено устройство, ако е предоставено, неустойка за прекратен
договор или невърнато устройство (ако е приложимо) и пр. Изрично е посочено на
заявителя, че към самото заявление същия е представил два договора за
телекомуникационни услуги от 22.09.2015г. и 12.11.2015г. с длъжника, поради което е
наложително уточнение, по кой каква сума и на какво основание се претендира.
2
С уточнителна молба от 10.12.2021г., заявителят посочва, че дадените му указания от
заповедния съд са прекомерни, като намира, че сумата предмет на заявлението от 1197,31 е
достатъчно добре индивидуализирана, като сбор от договори за мобилни услуги от
22.09.2015г. и 12.11.2015г., съответно издадените фактури към тях, без да бъде осъществено
разграничение, по кой договор в какъв размер възлиза съответната сума в рамките на общо
предявената такава, и на какво основание се търси тя.
След подадената уточнителна молба, заповедният съд е отхвърлил заявлението на
основание чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК, като е изложил подробни мотиви в обжалваното
разпореждане No 28 127 / 20.12.2021г.
Съобразно разпоредбата на чл. 410 ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на
чл.127, ал.1 и ал. 3 от ГПК, а разпоредбата на чл. 127 ал.1 от ГПК изисква точна и ясна
индивидуализация на процесното вземане – следва да бъдат изложени всички факти и
обстоятелства, на които страната се позовава. В случая, самият заявител сочи, че
заявлението му се основава на два договора, които са приложени и към заявлението, като
пояснява, обаче, че не е необходимо да прави повече уточнения извън това да посочи суми
по фактури. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че не е необходима
по-нататъшна индивидуализация. Вземането следва да е конкретизирано както по
основание, така и по размер. Следва ясно да е посочено каква сума се претендира, на какво
основание – по кой договор, за каква конкретна услуга по договора, как е начислявана и за
кой период. Всяка от описаните в заявлението и в уточнителната молба фактури
остойностява различни по размер суми, но не е посочено и не става ясна за кои услуги и по
кой договор се дължат тези суми. Въпреки точните и ясни указания на заповедния съд,
включително и много подробно изложени мотиви в разпореждането, с което производството
по делото е оставено без движение, заявителят не е уточнил всяко отделно вземане в
претендирания от него общ размер. Предвид това, заявителят не е отстранил констатираните
от заповедния съд нередовности в предоставения му срок, поради което и заявлението
подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да се отбележи, че действително производството по реда на чл. 410
от ГПК няма за цел да провери основателността на претенцията, а това се извършва в едно
исково производство, но изрично законодателят е въвел изискването за индивидуализацията
на вземането, като е посочил, че заявлението следва изрично да отговаря на разпоредбата на
чл. 127 ал.1 от ГПК. Отделно, съществените юридически факти, от които произтича
вземането, които да позволят неговата индивидуализация, не се свеждат само до посочване
на суми по фактури без конкретика за договора, услугата и периода, за който се дължат тези
суми, което се явява и основанието за издаване на съответната фактура. Без надлежната
индивидуализация и яснота за каква услуга, кой период и по кой договор, за което е
издадена и конкретна фактура, за длъжника би било изключително трудно да отсее и да
прецени дали да възрази или не по вземането и в каква част, с което се затруднява и
упражняването на неговите права.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
3
разпореждане следва да се потвърди, като разноски в този случай не следва да се присъждат
на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 28127 /20.12.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 17105
/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление вх. № 47627/29.11.2021г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу М.М.Т., ЕГН
********** от гр. ********, за сумата от 1197,31 лева –главница по договори за
предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4