Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1799 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на М.В.И.(с оглед уточнение с молба вх. № 32771 от 07.03.2018 г.) срещу отказ № 20170502114030/03.05.2017 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията. В жалбата се твърди да е поискано вписване на промени в управлението на дружеството и в състава на съдружниците, което било отказано. Излага се довод, че участието в дружество с ограничена отговорност се прекратява с изтичане срока на предизвестието, което обстоятелство следва да бъде отразено в регистъра независимо от неразрешения въпрос за освободените дялове. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде указано вписване на заявените обстоятелства.
По допустимостта на жалбата
С оглед заявеното уточнение, зачетено по силата на чл. 278 ал. 3 ГПК, частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Регистърното производство е инициирано Д.П.Д., легитимирал се като пълномощник на М.В.И.в качеството й на съдружник в „П.М.“ ООД с искане да бъде заличена като управител и като съдружник.
От приложен към заявлението документ се установява отправено от М.В.И.изявление до дружеството за прекратяване на участието й в дружеството с отбелязване да е получено на 10.01.2017 г. на ръка от М.И.като управител.
Приложено е и уведомление от М.И.до дружеството, че прекратява дейността си на управител на дружеството, изразявайки желание да бъде заличена като управител от търговския регистър. Документът отразява писмено изявление, сочещо да изхожда от М.И.с указание да е управител на дружеството.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията застъпва теза, че представителната власт на управителя касае правоотношението на дружеството с трети лица, а не представлява дружеството във вътрешните отношения между съдружниците. Застъпена е теза, че след като членственото правоотношение възниква по силата на изразена от съдружниците воля, те следва да бъдат и адресати на изявлението за прекратяване на участието в дружеството. Позовавайки се на съдебна практика длъжностното лице по регистрацията сочи, че заличаването на съдружник предполага общото събрание да вземе решение за съдбата на освободените дялове, за което регистърният орган следи служебно. Изразено е разбиране, че в резултат от напускане на съдружник от патримониума на дружеството ще изслезе имущество, съответстващо на освободения дял, което провокира опасност да бъде засегнато покритието на капитала. Това налага и доказано внасяне на номиналната стойност на освободения дял. Напускането на дружеството води и до промяна в съдържанието на дружествения договор, предполагащо приемане и представяне на актуален договор. Споделя и разбирането, че поради императивна необходимост за уреждане на посочените правни последици законодателят не овластява заинтересования съдружник да иска заявяване на посоченото обстоятелство. Освен това се твърди, че при условията на чл. 517 ал. 1 ГПК върху дружествените дялове на М.И.е вписан запор, което счита за самостоятелна пречка да бъде заличена като съдружник.
Досежно искането за заличаването й като управител е застъпена теза, че адресат на изявлението за отказ от упражняване на тази функция е общото събрание, който орган е и компетентен да вземе решение за освобождаване на управителя.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по регистрацията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона обстоятелства, подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ).
Спорен в съдебната практика е въпросът дали бившият съдружник е легитимиран да поиска заличаването си. Самият закон изисква срочно заявяване за вписване на настъпила промяна – чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което задължения пряко ангажира законния представител на дружеството. Всяко утвърдено със закон задължение е правен способ за постигане на законоустановена цел, а средство за това е осигурен механизъм за изпълнение на задължението. Липсва регламентация на механизъм, който да осигури тази цел при бездействието на законния представител на дружеството. Въпросът придобива особена острота когато, поради една или друга причина, дружеството остане без законен представител. Нормата на чл. 141 ал. 6 ТЗ овластява отказалия се управител да поиска заличаването си от търговския регистър при бездействие на дружеството да предприеме необходимите действия и да инициира регистърното производство.
Освен това, вписването в търговския регистър на съдружниците предполага огласяване на техни лични данни. Това е оправдано, доколкото се свързва с членствено правоотношение с дружеството. Липсва законен интерес, който да обосновава огласяване на лични данни след прекратяване на членственото правоотношение, още повече, че това състояние създава привидност за съществуването му. От друга страна макар и капиталово дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка и самият закон държи сметка за имената на съдружниците. Ето защо огласяването на прекратеното членство непосредствено ползва както очертания публичен интерес, така и кредиторите на дружеството.
Според настоящия състав нормативно определеният кръг от лица, легитимирани да инициират регистърното производство, съставлява гаранция за достоверност. От тази гледна точка и самият закон очаква лицето, пряко ангажирано да представлява търговеца, изрично да декларира достоверността на документално отразените обстоятелства – чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Бившият съдружник като пряко заинтересован от огласяване на това обстоятелство по изложените вече съображения се явява и достоверен източник на информация.
По изложените съображения настоящият състав счита, че липсата на изрично указана възможност прекратилият участието си съдружник да поиска вписване на това обстоятелство сочи на празнота в закона, а не отразява принципно защитим интерес. С оглед нормата на чл. 5 ГПК съдът е овластен, но и задължен утвърждавайки правилото за поведение да съобразява общия разум на законите. По аргумент от чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗТР изброените лица, легитимирани да инициират регистърно производство, не са лимитативно установени. Налице е легитимна цел – обезпечаване на публичност досежно подлежащо на вписване обстоятелство, за постигането на която прекратилият участието си съдружник е в състояние да допринесе. Ето защо настоящият състав не споделя съдебната практика, отричаща възможността за напусналия съдружник да инициира регистърно производство за огласяване на настъпилото в правния мир обстоятелство.
Потестативното право на съдружника да прекрати едностранно членственото правоотношение предполага документално удостоверяване, че изявлението е получено от неговия адресат – дружеството. Макар и членственото правоотношение да възниква от взаимодействие с останалите съдружници, то съществува между всеки от съдружниците и дружеството. Затова и адресат на изявлението за прекратяване на членственото правоотношение следва да бъде самото дружество. Без значение остава обстоятелството, че М.И.съвместява качеството управител и съдружник. Както е посочено и в чл. 21 т. 5 ЗТР изводът за обстоятелствата, обуславящи съществуването на заявеното за вписване следва да бъдат извлечени от съдържанието на представения документ. Действайки от чуждо име М.И.пряко ангажира правната сфера на представлявания – в случая търговското дружество. Ето защо налице е надлежно връчено предизвестие.
С изтичане на срока, указан в чл. 125 ал. 2 ТЗ участието му в дружеството е прекратено. Това е станало преди датата на депозиране на заявлението.
Настоящият състав не споделя развитите от длъжностното лице съображения, че решението на общото събрание за съдбата на освободените при тези условия дялове е от значение за вписване на заявеното обстоятелство. Възлагайки в отговорност на регистърната администрация отстояването на обществен интерес законът определя и обхвата на дължимата проверка. Както правилно отчита длъжностното лице регистърното производство е ограничено до заявените за вписване обстоятелства. В случая искането касае вписване на промяна във вписано обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 125 ал. 2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. С оглед и правилото на чл. 14 ал. 1 ЗЗД предизвестието произвежда придаденото му от закона значение с достигане на изявлението до неговия адресат – в случая търговското дружество..Следователно, обхвата на преценка в рамките на регистърното производство е ограничен до проявлението на така указаните от закона обстоятелства.
Освен, че в рамките на регистърното производство законът не придава значение на решението на общото събрание за съдбата на освободените дялове, отчитането на това обстоятелство предпоставя момента на вписване от едно несигурно бъдещо условие. Подобно решение обаче лишава от съдържание изрично вмененото задължение за своевременно заявяване на подлежащите на вписване обстоятелство. Ето защо задължението за огласяване пряко произтича от възникналото обстоятелство – чл. 6 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Едва огласяването му осигурява в пълнота интересите на третите лица, а и безусловно утвърждава достоверност на документално удостовереното правно положение досежно персоналния състав на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Третите лица, било то и кредитори нямат предоставена от закона възможност да въздействат върху персоналния състав на търговското дружество. Същевременно огласяването на промяната им обезпечава възможност да преценят доколко неяснотата за съдбата на освободените при прекратеното членство дялове рефлектира върху интересите им и при необходимост – да предприемат съответните действия. Длъжностното лице по регистрацията обективно не е в състояние да обезпечи този интерес, поради което и законът не очаква това от него.
Както бе посочено вече нормата на чл. 21 т. 5 ЗТР ограничава обхвата на проверка от длъжностното лице до възможността заявеното за вписване обстоятелство да настъпи при нормативно предписаните или договорно утвърдени предпоставки. След като законът свързва заявеното за вписване обстоятелство с писмено предизвестие и изтекъл срок, настоящият състав не намира основание да счита, че в процедурата по вписване на това обстоятелство длъжностното лице дължи да обезпечи яснота за съдбата на освободените дялове. Нито буквата, нито смисъла на закона ангажират длъжностното лице по регистрация да изследва съдбата на освободените дялове при прекратено членство. Това задължение възниква, когато е поискано вписване на самостоятелното и различно от заявеното в случая обстоятелство. При все, че прекратеното участие оказва влияние върху други обстоятелства, това само по себе не обосновава визираната в отказа връзка. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обема на търсеното съдействие се определя от искането. Вярно е, че длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен минимален размер на капитала. Законът обаче не предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане. Освен, че липсва нормативно предписано изискване за едновременно заявяване напускането на съдружник с утвърждаване съдбата на освободения дял в капитала, такава необходимост не следва и от смисъла на закона.
Несъмнено е, че съдружниците са изключително компетентни да преценят как да бъдат покрити освободените дялове. Прекратеното членство поражда единствено облигационни отношения между дружеството и напусналия го съдружник, формиращо вземане равностойно на дружествения му дял. Това вземане пряко зависи от стойността на чистия актив без да е в състояние да компрометира капитала, съставляващ елемент от пасива в имуществото на търговското дружество. Уреждането на статута на дружеството след прекратеното членство изцяло зависи от неговата воля. Както отчита и длъжностното лице по регистрацията промяната в капитала е само една от възможностите, а не е нормативно предписана последица от напускането на съдружника. При липсата на утвърдена от закона връзка няма разумна причина нито съдружникът да бъде ангажиран да поиска вписване на независещи от неговата воля обстоятелства, нито длъжностното лице по регистрация да се занимава с изследването им.
Настоящият състав не споделя и довода, че вписаният запор е пречка за заличаване на съдружник. Производството по чл. 517 ГПК е предвиден от закона ред за изпълнение върху дружествения дял, предпоставка за което е осребряването му. Това е възможно едва при прекратено членствено правоотношение, който резултат бива постигнат с факта на обективираното изявление на съдружника. За кредитора в чиято полза е наложен запорът остава да прецени дали да разчита на доброволното изплащане равностойността на дружествения дял или да наложи прекратяване на дружеството, с произтичащата от това възможност да се възползва от ликвидационния му дял, ако не бъде удовлетворен в предвидения от закона тримесечен срок. От тази гледна точка настоящият състав не споделя застъпваният в цитираната от длъжностното лице съдебна практика, че наложеният запор предопределя начина за прекратяване на правоотношението между дружеството и съдружника-длъжник. Законният интерес на кредитора е осигурен посредством произтичащата от запора забрана за дружеството да плати стойността на дела на съдружника. Липсва такъв, обосноваващ принудително наложено запазване на членственото правоотношение, а вписаното заличаване на качеството съдружник не е в състояние да засегне предходно вписания запор.
Вярно е, че заличеният съдружник без това да е намерило отражение в дружествения договор би довело до противоречие, но с оглед безспорното в практиката и теорията разбиране, че правото по чл. 125 ал. 2 ТЗ е потестативно, противоречието не бива провокирано от така вписаното обстоятелство. То обективно съществува, а едва огласяването му е в състояние да гарантира в пълнота прокламираният с чл. 2а т. 1 ЗТРРЮЛНЦ принцип на публичност досежно предписаните от закона обстоятелства. Настоящият състав не намира разумна причина да налага произтичащото от бездействието на съдружниците привидно съответствие между вписаните и реално съществуващите обстоятелства.
По изложените съображения настоящият състав приема, че принципът за публичност и произтичащия от него обществен интерес налага да бъде призната възможност за съдружника да поиска заличаването си, когато това не е направено от волеизявяващия орган на дружество с ограничена отговорност. Постановения отказ в тази насока противоречи на така установения смисъл на закона, поради което и следва да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъде указано задължение за вписването му.
Настоящият състав обаче счита, че не се установява надлежно прекратено мандатно правоотношение, на което се основава и т.нар. органно правоотношение. От тази гледна точка с факта на обективиране на изявлението отпада възможността за управителя да ангажира дружеството със собственото си изявление. Произтичащата от органното правоотношение представителна власт касае третите добросъвестни лица, каквото качество М.И.не притежава.
Общественият интерес изисква възможност за пълноценна комуникация с търговското дружество, предпоставяща и ангажимент за съдружниците да я обезпечат своевременно. Ето защо и в рамките на възприетия от закона за разумен едномесечен срок вписаният управител запазва пасивната си представителна власт. Освен в обществен интерес, това разрешение пряко касае и законния интерес на самото търговско дружество. Ето защо и в регистърното производство длъжностното лице може и дължи да се увери, че функциониращият орган – общото събрание, обективно е в състояние да разбере за прекратеното мандатно правоотношение и да организира адекватно дейността си.
По тези съображения съдът приема, че от представените доказателства не се доказва дружеството да е надлежно уведомено за заявения отказ от вписания управител да упражнява управителните функции. Ето защо и в тази част жалбата е неоснователна.
С оглед принципа на процесуална икономия и бързина в регистърното производство настоящият състав не намира процесуална пречка да уважи частично жалбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20170502114030/03.05.2017 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията досежно заявеното за вписване обстоятелство – заличаване на М.В.И.като съдружник.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише по партидата на „П.М.“ ООД заявеното със заявление А4 вх. № 20170502114030 заличаване на М.В.И.като съдружник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението..
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на М.В.И.да бъде представен препис от настоящото.
СЪДИЯ: