№ 256
гр. Благоевград, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Р. Бункова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241200600525 по описа за 2024 година
Пред Окръжен съд Благоевград производството по делото е инцирано по
протест на прокурор от Районна прокуратура Благоевград, ТО Р., и е за
проверка на невлязлата в сила присъда №500443 от 22.06.2023 год.,
постановена по нохд №122/2018 год. по описа на РС Р..
С цитираната присъда, РС е признал подсъдимия С. Й. М. от гр. Р., с ЕГН
********** за невиновен в това, че на 11.12.2017г. около 00:30 часа в гр. Р., по
ул. „Х.Б.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил м. „Тойота
Хай лукс“ с рег.№ **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно- 2.11 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози , поради което и на основание
чл. 304, ал.1 от НК, във вр. с чл. 33, ал. 1 от НК го е оправдал по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Със същата
присъда подсъдимия е признат за невиновен на основание чл. 304, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 33, ал. 1 от НК и по обвинението за това, че на 11.12.2017г. около
00:30 часа в гр. Р., по ул. „Х.Б.“ в едногодишен срок от наказването му по
1
административен ред с влязло в сила на 03.04.2017 г. наказателно
постановление № 16-0331 -000329/20.07.2016г., издадено от началник на РУ
на МВР гр.Р. при Областна дирекция на МВР гр.Благоевград, за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление,
извършил такова деяние-управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил м. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ****, без да притежава съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство-престъпление по
чл. 343в, ал.2 от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурора, който в срока за
обжалване е депозирал бланкетен протест, в който е посочил, че атакуваната
присъда е неправилна, претендира нейната отмяна и постановяване на нова
осъдителна присъда.
След запознаване с мотивите на съда, прокурорът е представил и допълнение
към протеста си, в което излага подробни съображения за твърдяната
неправилност на атакувания съдебен акт. Намира, че неправилно решаващия
съд е приел, че подсъдимия е невменяем, като го е оправдал по обвиненията
на това основание. Намира, че и двете комплексни експертизи, изготвени по
делото и дали отговор за психичното състояние на подсъдимия- че е
невменяем, се базират неправилно единствено на данни от неговата майка, от
беседата със самия подсъдим и приложената поделото писмена документация,
изготвена по повод на заболяването му. Счита, че дори и да се приеме, че
подсъдимия страда от заболяване „шизофрения“, то не е безспорно
обстоятелството дали подсъдимия е действал в състояние на невменяемост
към датата на извършване на деянията. Прокурорът оспорва заключенията на
двете експертизи, сочейки, че от доказателствата по делото се установява, че
за даден период от време подсъдимия е бил трудово ангажиран, пътувал е в
чужбина, както и че от показанията на свидетелката П. се изяснявало, че има
периоди, в които М. бил „напълно адекватен човек“. Оспорвайки
заключенията на двете комплексни експертизи прокурорът прави искане да се
назначи повторна тройна експертиза, която да даде отговор на същите
въпроси, на които са отговаряли и предходните две експертизи. Поддържа
искането си за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия по двете
повдигнати му обвинения.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура намира, че с
2
оглед на заключенията на двете комплексни експертизи, които сочат, че
подсъдимия е невменяем в предвид на заболяването му, вкл. и към датата на
извършване на деянията, за съда е имало само една възможност и тя е – да
оправдае подсъдимия. Счита, че са налице основанията на чл.24,ал.1 т.5 от
НПК.
Подсъдимият, не се явява пред въззивния съд и се представлява от защитник,
който моли атакуваната присъда да се потвърди.
Съдът, като взе в предвид изложеното в протеста и допълнението към него,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и след
като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, извън основанията
посочени от страните, на основание чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира
следното:
Районна прокуратура Р. е внесла обвинителен акт срещу С. Й. М., с
обвинение за две престъпления- по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343в,ал.2 от
НК. В хода на разпоредителното заседание по делото, адв.З.К. в становището
си по даване ход на делото е поискала да се съберат доказателства относно
психичното състояние на подсъдимия, респ. възможността му да участва в
наказателния процес. Назначена е експертиза, изготвена от вещите лица д-р
Р.М. и В. М., даваща заключение, че подсъдимия С. М. боледува от психично
заболяване- „шизофрения, параноидна форма. Непрекъснато протичане.
Промяна на личността“. Според експертите към датата на деянията-
11.12.2017 год. М. е бил с продължително разстройство на съзнанието, което е
нарушавало годностите му да разбира свойството и значението на деянието и
да може да ръководи постъпките си. Психическото му състояние го прави
негоден да участва в наказателния процес. Тази експертиза е оспорена от
страна на държавното обвинение и съдът е назначил нова комплексна
съдебно- психиатрично- психологична експертиза, която е изготвена от
вещите лица д-р К.К. и д-р С.М.. От заключението и на втората експертиза се
изяснява факта, че подсъдимия страда от параноидна шизофрения, като от
дебюта на заболяването до изготвяне на експертизата заболяването е
протичало без прекъсване. И тези вещи лица са категорични, че в предвид на
актуалното му психично състояние , към инкриминирания момент
подсъдимия М. е разбирал свойството, но не е разбирал изцяло значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Това обстоятелство
3
изключва наказателната отговорност на подсъдимия, поради невменяемост, с
оглед на което и правилно решаващия съд го е оправдал и по двете обвинения,
поради липса на годен наказателноотговорен субект. Въпроса за психичното
състояние на подсъдимия е бил преценяван от експерти по две комплексни
експертизи, както се посочи по-горе. Основното възражение на прокурора в
протеста е, че не следва да се дава вяра на тези две заключения, а да се
назначи нова тройна експертиза със същата задача, като прокурорът счита, че
не са обосновани двете заключения относно твърдението дали към
инкриминираната дата подсъдимия е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Доводите му
за това, наведени в допълнението към протеста не се споделят от съда, тъй
като от една страна се касае за две заключения дали идентичен отговор на
един и същи въпрос, а от друга се касае за експерти с безспорни
професионални качества, с необходимата специалност да изготвят
заключенията и само несъгласието с експертизите им, подкрепено със
субективни доводи на прокурора не е основанието за назначаване на нова
експертиза. Тук обаче следва изрично да се посочи следното: искане за
експертиза е направено от страна на защитата непосредствено след
образуване на ДП и само три дни след извършване на деянията. Независимо от
това нито разследващите, нито представителя на прокуратурата са събирали
доказателства относно психичното състояние на подсъдимия, за да преценят
обосновано ли е направеното искане, респ. не са назначили и експертиза.
Последната, съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2 т.3 от НПК е била
задължителна, тъй като въпросът за вменяемостта е основен за преценяване на
това налице ли са процесуалните основания за продължаване на наказателното
производство или прекратяването му поради липса на годен наказателно
отговорен субект. Ако беше назначена експертиза към този момент, въпросът
за това дали подсъдимия към датата на деянието е разбирал свойството и
значението на вършеното от него и дали е могъл да ръководи постъпките си
щеше да е с най-адекватен отговор, в предвид на краткото време между
осъществяване на деянията и освидетелстването на подсъдимия. Очевидно, че
при две идентични в заключението си експертизи не е налице нито едно от
процесуалните основания, предвидени в разпоредбата на чл.153 от НПК, за
назначаване на това тройна експертиза, със задача към 2024 год. да преценява
актуалното психично състояние на М. към 2017 год. В предвид на това,
4
правилно и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимия следва да бъде
оправдан на посоченото основание.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и следното,
относно процесуалното поведение на съда и искането на защитата да се
прекрати наказателното производство, поради невменяемост на подсъдимия:
Районният съд е приел искането за неоснователно, тъй като е счел, че за него
такава процесуална възможност не съществува, поради обстоятелството, че
първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.289,ал.1 от НПК
може да прекрати наказателното производство в случаите на чл.24,ал.1 т.2- 10
от НПК, като това е възможно в случаите на чл.24, ал.1 т.5- „ след
извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта“, но не и в
случаите когато се установява, че деецът е бил невменяем и към датата на
деянията, какъвто е настоящия случай. В конкретния казус е изяснено
посредством заключенията и на двете комплексни психиатрично-
психологични експертизи, че към датата на деянията подсъдимия е бил в
продължително разстройство на съзнанието изключващо вменяемостта му.
Поради това, при липса на годен наказателно отговорен субект, на още по-
голямо основание от това посочено в чл.24,ал.1 т.5 от НПК , съдът е
разполагал с процесуална възможност да прекрати производството по делото,
тъй като разследващите не са изяснили този основен въпрос за развитието на
наказателния процес, а воденето на наказателното производство срещу
невменяемо лице е напълно безпредметно. В този смисъл и
Решение № 401 от 2.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 810/2023 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Красимира Медарова. Независимо от обстоятелството, че
производството по делото пред РС е приключило с постановяване на присъда,
то факта, че със същата подсъдимия С. М. е оправдан на правилното
основание, мотивира настоящия съдебен състав да приеме същата за правилна
и законосъобразна, поради което на основание чл.338 от НПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №500443 от 22.06.2023 год., постановена по нохд
№122/2018 год. по описа на РС Р..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6