№ 236
гр. Русе, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520105067 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл.86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с
ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
вземане на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №2774/2021г. по описа на Районен съд - Русе, против
МЛ. М. Д. с ЕГН:********** за сумата от 5333,94 лева, явяваща се сбор от
задълженията по фактура №**********/25.04.2019 г., фактура
№**********/01.05.2019г., фактура №**********/25.05.2019г., фактура
№**********/01.06.2019г., фактура №**********/01.07.2019г., фактура
№**********/25.07.2019г. и фактура №**********/01.08.2019г., ведно със
законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда на основание чл.78 от ГПК да осъди ответника да заплати на
„Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 606,71 лева, от които
1
106,68 лева внесена държавна такса и 500.00 лева платено адвокатско
възнаграждение, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 106.68 лева и
изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 716,04 лева с вкл. ДДС
(596,70 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 68
от 31 юли 2020 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който изрично заявява признание на исковете по смисъла на чл.237, ал.1 от
ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства
между ответника и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл" ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
- Договор за фиксирани услуги № ********* от 10.09.2015 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер *********, (със стандартна месечна абонаментна такса 2.99 лв. с вкл.
ДДС или 2.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство.
- Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2019г. и Договор за
лизинг от 28.03.2019г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 26.99 лв. с вкл. ДДС или 22.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
1508,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. З, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 65.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
- Договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2019г. и Договор за
2
лизинг от 04.04.2019г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 26.99 лв. с вкл. ДДС или 22.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
1434.17 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. З, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 335.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата, на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 47.79 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
- Договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2019г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен
номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл.
ДДС или 14.16 лв. без вкл. ДДС. Договор за мобилни услуги № ********* от
22.04.2019г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 49.99 лв. с вкл. ДДС или 41.66 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат.
- Договор за мобилни услуги № ********* от 22.04.2019 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с
вкл. ДДС или 13.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС
или 11.65 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство.
По делото липсват доказателства ответникът да е изпълнил своите
парични задължения, начислени му в 7 броя фактури, издадени в периода м.
април 2019 г. - м. август 2019 г.: фактура № **********/25.04.2019 г.
,фактура № **********/01.05.2019 г., фактура № **********/25.05.2019 г.,
фактура № **********/01.06.2019 г., фактура № **********/01.07.2019 г.,
фактура № **********/25.07.2019 г. и фактура № **********/01.08.2019 г.
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и потребителя.
3
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен между „Теленор България" ЕАД и МЛ. М. Д., при условията на който
е ползван процесен номер **********, по вина на потребителя поради
изпадането му в забава, операторът е издал фактура №
**********/25/07/2019г., включваща задължения за заплащане на неустойки
за предсрочното му прекратяване в общ размер на 504.16 лева.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер
********** (преди 22.04.2021г.) са уредени от страните в т.11 от приложения
договор за мобилни услуги №********* от 22.04.2019г. Съгласно посочените
клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** е в размер на 504,16 лева. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а именно 124.98 лева, ведно с добавена
разликата в размер на 379,18 лева между стандартната цена на мобилното
устройство без отстъпка съгласно актуалната към 22.04.2019г. ценова листа
на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Общата сума
начислена във фактурата е 504,16 лева.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
4
сключени между „Теленор България" ЕАД и МЛ. М. Д., при условията на
които са ползвани процесиите номера **********, **********, ********** и
**********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът издал фактура № **********/01/08/2019г., включваща
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в
общ размер на 1053.85 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни
устройства в общ размер на 2315.39 лева с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ********** преди 04.04.2021г., за номер
********** преди 22.04.2021'г., за номер ********** преди 04.04.2020г., за
номер ********** преди 28.03.2021г.) прекратяване на договорите за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от
страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори,
а именно: за номер ********** в т. 11 от приложения договор за мобилни
услуги № ********* от 04.04.2019г., за номер ********** в т. 11 от Договор
за мобилни услуги № ********* от 22.04.2019 г., за номер ********** в т. 11
от Договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2019г., за номер
********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
28.03.2019г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или
срещу заплащане в брой).
5
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** е в размер на 420,03 лева. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 22.49 лв. всяка), а именно 67.47 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 352,56 лева между стандартната цена на мобилното
устройство без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
04.04.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
04.04.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
Размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 243,78 лева.
Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 13.32 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността
на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 201.17
лв. между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка съгласно
актуалната към 22.04.2019г. ценова листа на оператора и преференциалната
му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги.
Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер ********** е в
размер на 42.48 лева. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (14.16 лв. всяка).
Размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 347.56 лв.
Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 22.49 лева всяка), а именно 67,47 лева, ведно с
добавена разликата в размер на 280,09 лева между стандартната цена на
мобил;ното устройство без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова
листа към 28.03.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за
лизинг от 28.03.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
6
договори за мобилни услуги.
Общата стойност на неизплатените парични задължения на ответника
МЛ. М. Д. спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към
сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 5333,94 лева.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД беше
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 2774/2021 г. и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение за заявените суми.
В съдебно заседание ответникът е представил по делото писмени
доказателства – 5 бр. платежни документи от които се установява, че същият
е внесъл по сметка на ищеца сума в общ размер от 250,00 лева, с посочено
основание – по гр.д.N:5067 /2021г. по описа на Русенски районен съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
7
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на
чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги
от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния
да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника за паричните
суми посочени в обстоятелствената част на исковата молба и представляващи
неплатени в срок далекосъобщителни услуги.
От общата дължима сума от 5333,94 лева, следва да бъде приспадната
сумата от 250,00 лева платена от ответника в хода на съдебното производство
по делото.
В тази ситуация предявеният главен иск се явява основателен до размер
от 5083,94 лева, като в останалата му част до пълно предявеният иск от
5333,94 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за законната лихва върху сумата от 5083,94 лева, от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.
София направените разноски по заповедното производство в общ размер на
606,71 лева, от които 106,68 лева държавна такса и 500,03 лева платен
адвокатски хонорар.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр.
София направените разноски по исковото производство в общ размер на
822,72 лева, от които 106,68 лева държавна такса и 716,04 лева платен
адвокатски хонорар с вкл. ДДС, определен съгласно Наредба №1 от 9 юли
8
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп.
ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на МЛ. М. Д. с
ЕГН:********** от гр.Русе, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София за сумата от 5083,94 лева представляваща сбор от задълженията по
фактура №**********/25.04.2019 г., фактура №**********/01.05.2019г.,
фактура №**********/25.05.2019г., фактура №**********/01.06.2019г.,
фактура №**********/01.07.2019г., фактура №**********/25.07.2019г. и
фактура №**********/01.08.2019г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1375 /31.05.2021г. по ч.гр.д. № 2774/2021г. по описа на Районен съд – Русе,
като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата му част до пълния предявен
размер от 5333,94 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА МЛ. М. Д. с ЕГН:********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр.София, направените деловодни разноски в общ размер на
1429,43 лева, от които 606,71 лева, от които 106,68 лева държавна такса и
500,03 лева платен адвокатски хонорар по заповедното производство, както и
сумата от 106,68 лева държавна такса и сумата от 716,04 лева платен
адвокатски хонорар с вкл. ДДС, определен съгласно Наредба №1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп.
ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г. по исковото производство.
Решението е постановено в условията на чл.237, ал.1 от ГПК при
направено признание на исковете и подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните.
9
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10