№ 213
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900150 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от Н.М.
Х. - Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Г. Б.“, № *, вх. *, ет. *, ап. *,
чрез процесуален представител адв. С.М., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от М. В. и Д. Ш., обективно
съединени искове на кредитополучател по Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г., изменен с Допълнителни споразумения към Договор
за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г.,
30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал.
1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения договор за кредит и с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на заплатени без
основание суми по договора.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разрешени в определение № 1273/30.09.2021 г. по чл. 140 ГПК, с което съдът
се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е допуснал
съдебно-счетоводна експертиза с поставени от страните и допълнени от съда
въпроси.
Изгответното заключение по ССЕ е докладвано в открито съдебно
заседание, проведено на 27.01.2022 г., като същото е прието и приложено по
делото. Предвид оспорване пълнотата му от ищцовата страна, съдът е дал
възможност на последната да формулира допълнителни въпроси към вещото
лице.
В предоставения срок ищцата, чрез пълномощника си адв. М., е
депозирала молба вх.№ 2377/31.01.2022 г., с която поставя допълнителни
въпроси към изслушаното и прието заключение по проведената ССЕ.
По поставените допълнителни въпроси съдът намира следното:
I. В т. 1 от първата част на поставените въпроси са формулирани две
1
отделни искания, като първото от тях досежно вида на използваната от
банката сметка, по която се отчитат вземанията на банката във връзка със
заемите, съдът намира за ирелевантно спрямо предмета на спора, поради
което този въпрос не следва да се допуска.
Следва да се допусне формулирания допълнителен въпрос относно
начина, по който е заведен процесният кредит при банката – като просрочен,
като кредит в чуждестранна валута (швейцарски франкове, евро или друга
валута) или като кредит в лева.
Формулираният в т.2 допълнителен въпрос във връзка с монетарните
активи и пасиви на банката е по същество нов въпрос към експертизата, а
освен това е и неотносим към предмета на спор и не следва да се допуска.
II. По т.1 от формулираната втора група въпроси и с оглед изявленията
на вещото лице в открито съдебно заседание, че при изготвяне на ССЕ му е
бил представен първоначален погасителен план към договора за кредит,
чиято дата не си спомня, следва да се допусне въпрос по допълнителната ССЕ
кой е най-ранният погасителен план в банката, да се посочи неговата дата и
дали същият е подписан от кредитополучателя. Вторият поставен в тази
подточка въпрос се припокрива с първия, а и вещото лице на практика е
отговорило в съдебно заседание, че му е представен първоначален
погасителен план, който всъщност представлява Приложение № 2 към
договора, така че същият е безпредметен и не следва да се допуска.
Следва да бъдат допуснати формулираните в подточки 2 и 3 въпроси
във връзка с разликата в отпуснатата в швейцарски франкове сума по кредита
съгласно представената по делото справка с електронно банкиране (л. 38)
– 87 404.87 шв. франка и съгласно данните от експертизата за тази сума в
т.1 и т.7, а именно - 86 301 шв. франка.
Формулираният по т.4 допълнителен въпрос представлява изцяло нов
въпрос по експертизата, който касае извършени плащания към трето за спора
лице и по отношение на който е настъпила преклузия за релевираното му,
доколкото въпроси във връзка с тези плащания не са поставени към
първоначалната ССЕ. Освен това не са наведени и твърдения за
релевантността му спрямо предмета на спора, поради което не следва да се
включва в задачата на допълнителната ССЕ.
III. По т.1 от формулираните в третата група допълнителни въпроси
настоящият състав намира, че искането не следва да бъде допускано, тъй като
въпросът за заплатените такси и застраховки за периода 11.01.2016 г. –
11.01.2021 г. е вече разрешен в т.3 от експертизата, като видно от
Приложение № 7 към нея е изчислена стойността на заплатените за посочения
период суми за главница, лихва, нак. лихва, такси и застраховки в шв.
франкове по курс продава към датата на извършване на плащането, както и
същите суми в евро по курс продава, а в Приложение № 10 са изчислени
извършените плащания за посочените вземания и период в евро по курса, по
който са превалутирани швейцарските франкове в евро към датата на
усвояване на кредита (0.6060 евро за 1 шв. франк). Поради наличието на
отговор по така поставения въпрос, същият не следва да се допуска по
допълнителната ССЕ.
По т.2 от формулираните допълнителни въпроси вещото лице е дало
2
отговор в Приложение № 13 към т.3 от експертизата, поради което въпросът
за разликата в предварителното договорената според първоначалния
погасителен план и реално заплатената лихва за периода 11.01.2016 г. –
11.01.2021 г. не следва да се допуска.
По т.3 oт въпросите, съдът намира че задачата за изчисляване на
валутните разлики е изпълнена от вещото лице, като в Приложение № 7, вр.
Приложение № 10 са включени всички плащания по кредита, вкл. тези,
извършени от третото лице М. И. Х., както за главница, така и за лихви, такси
и застраховки. Поради това, този въпрос не следва да се допуска към
допълнителната ССЕ. Що се отнася до включването в изчисленията и на трите
плащания, извършени чрез международни преводни, за които ищцата сочи
доказателства с настоящата молба съдът отчита, че същите не са приложени
към молбата, не са приемани като доказателства, а с оглед етапа на
производството на страната не могат да се дават нови указания за ангажиране
на доказателства.
По т.4 от поставените допълнителни въпроси, съдът намира, че
въпросът за печалбите от курсови разлики на банката е ирелевантен към
предмета на спора и не следва да се допуска.
По т.5 поставеният допълнителен въпрос във връзка с използването на
фиксинг със задна дата представлява изцяло нов въпрос към експертизата, а
не насочен към изясняване на вече дадените отговори по нея, поради което не
следва да се допуска.
По т.6, настоящият състав намира, че посоченият в първата част на
искането въпрос следва да бъде допуснат след преформулирането му по
следния начин: „Използван ли е фиксинг със задна, спрямо датата на
усвояване и на осчетоводяване на кредита, което да е довело до по-ниска
стойност на усвоената по договора сума в сравнение с тази, която би се
получила при приложение на актуалния фиксинг?“
Вторият поставен в т.6 въпрос е по същество нов въпрос към
експертизата, а освен това представлява запитване по правен въпрос, поради
което не следва да се допуска.
IV. По т.1 от поставените в тази група допълнителни въпроси се касае
за изцяло нов въпрос за БЛП за швейцарски франк на банката към настоящия
момент, чието отношение към първоначалната ССЕ не е уточнено, поради
което същият не следва да се допуска.
Горното се отнася и до поставения в т.2 от изложението въпрос,
свързан с актуализацията на БЛП след 2012 г., който също не следва да бъде
допускан.
В т.3 е поставена нова задача без отношение към предмета на спора.
Въпросите, свързани с промяна на приложимия лихвен процент, са решени в
т.12-т.13 от експертизата, поради което въпросът за изследването на лихвения
процент за кредитите в евро към настоящия момент, както и проследяването
му в периода 2008-2021 г. не следва да се допуска.
В т.4 и т.5 са формулирани на практика нови задачи към експертизата,
като не се установява връзката им с първоначалния й предмет.
V. Направеното искане за допускане на писмено доказателство,
3
представляващо имейл до банката за направено плащане от Нина Бейкър,
съдът не може да коментира, предвид факта, че такъв документ не е
представен.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 201 ГПК допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Р. Хр. Ст., което след проверка в счетоводната
система на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и материалите по делото да даде
отговор на следните въпроси:
1. Как е заведен процесният кредит HL34618/08.04.2008 г. в „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – като просрочен, като кредит в чуждестранна валута
(швейцарски франкове, евро или друга валута) или като кредит в лева?
2. Кой е най-ранният погасителен план в банката, да се посочи неговата
дата и дали същият е подписан от кредитополучателя?
3. Защо по справка с електронно банкиране (л. 38 от делото) главницата по
кредита е различна от 86 301 шв. франка, посочена като усвоена по
кредита в т.1 от заключението по първоначалната ССЕ, а именно –
87 404.87 шв. франка? Откъде се формира разликата от 1 103.87 шв.
франка?
4. Използван ли е фиксинг със задна, спрямо датата на усвояване и на
осчетоводяване на кредита, което да е довело до по-ниска стойност на
усвоената по договора сума в сравнение с тази, която би се получила при
приложение на актуалния фиксинг?
ОПРЕДЕЛЯ депозит на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от
ищцовата страна в петдневен срок от уведомяването, с представяне на
доказателства за това пред съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Хр. Ст., изготвил първоначалната ССЕ,
което да се уведоми, след заплащане на депозита.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 от ГПК и
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава ответното дружество да окаже съдействие като предостави
достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело
при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация,
вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и насочването
им към други банки и първични документи, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 от ГПК.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в част I, т.1 /изр.1/,
т.2; част II, т.1 /изр.2/, т.4 ; част III, т.1, т.2, т.4, т.5, т.6 /изр.2/; част IV, т.1, т.2,
т.3, т.4, т.5 от молба вх.№ 2377/31.01.2022 г. на ищцата по делото, както и .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ произнасянето по искането за поставяне
на въпрос към допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по част III, т.3,
в частта относно включването в изчисленията на курсовите разлики на
извършени от ищцата плащания чрез три броя международни преводи, до
представяне на доказателства за извършването им.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5