Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 546/28.6.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 423 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на В.А.П., чрез адв.П. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0340-000014 от 22.02.2022 г., издадена от Началник Група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Септември. В жалбата се излагат
аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна – необоснована, постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Иска се отмяната и.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от адв.П., който излага аргументи за отмяна на процесната
заповед за налагане на ПАМ. В предоставения срок не представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, не взема становище по делото.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността
на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно
критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена
в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник
група, към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември. Волеизявлението за налагане на
принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се
издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед на основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП е установяването управление на
МПС след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда от лицето, чието СУМПС се
отнема. Употребата следва да е установена медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. Алтернативно такава ПАМ се предвижда и при установено управление на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Законът предвижда, че при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
От събраните в хода на делото доказателства
се установява, че на 22.02.2022 г., около 19.50 часа е установено, че на път
трети клас 3704 в Община Септември – пътен участък гр.Ветрен в посока с.Бошуля,
при разклона за гр.Белово, В.А.П. е управлявала лек автомобил „***“ с ДКН *** след
употреба на алкохол, като след проверка с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер 0098 е отчетена концентрация на алкохол от 1.54 на
хиляда. Сочи се, че пробата с техническото средство е извършена в 20.17 часа,
резултатът е показан на жалбоподателката, като и е издаден и талон за
медицинско изследване на кръвта с номер 125634. За установените факти спрямо
нея бил съставен и АУАН № АД197581/22.02.2022 г., тъй като тези факти били
приети за административни нарушения от компетентно длъжностно лице, съобразно
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, което съставило сочения по-горе АУАН поради извършени административни
нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съставения АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН № АД197581/22.02.2022 г., като възпроизвежда направените в него
констатации.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР Пазарджик, РУ Септември, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 312з-1602/10.06.2021г. на директора на ОДМВР-Пазарджик.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС водач, който е
управлявал същото след употреба на алкохол, като са
изложени и установените обстоятелства, които доказват че концентрацията на
алкохол е била над 0.5 на хиляда. Съдът намира, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т. 1., б. „Б“ от ЗДвП,
поради това, че МПС се управлява от водач, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда,
която е установена по надлежния ред с техническо средство.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи липса на управление на МПС на сочената дата и място или концентрация на
алкохол у водача под 0.5 на хиляда. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат
доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От
събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин
за доказано, че е осъществено управление на МПС от В. П. с концентрация на
алкохол над 1.2 на хиляда, поради което и се доказва наличието на основание за
прилагане на ПАМ по отношение на водача – отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С оглед на посоченото дотук, съдът счита че липсва
основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като
издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за отнемане СУМПС на водача до решаване на
въпроса за отговорността му. Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на всички
материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.П., чрез адв. П. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0340-000014 от 22.02.2022 г., издадена от
Началник Група към ОДМВР - Пазарджик, РУ Септември.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/