Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 април………….…………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…………..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

при секретаря Н.Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 103 по описа за 2021г………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Ищцата Г.Д.Н. твърди, че на основание трудов договор заемала длъжността „Главен специалист култура и младежки дейности” към отдел „Образование, младежки дейности, спорт и хуманитарни дейности” в Общинска администрация Берковица. На 04.01.2021 трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.второ от КТ  поради съкращение на щата и длъжностно разписание на Общинска администрация – Берковица в сила от 01.01.2021 година.

Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради липса на ново длъжностно разписание и реално съкращаване на щата. Въвежда твърдения, че уволнението ѝ е резултат на злоупотреба с работодателска власт от страна на Кмета на Общината – още в края на пролетта на 2020 година ѝ било заявено, че ще бъде уволнена на всяка цена, без значение дали съдът ще я възстанови в последствие. Влошените отношения с Кмета на Общината се дължали на факта, че живее на съпружески начала с лице, което честоя критикува и насочва вниманието на обществеността към доста извършени нередности в общинската администрация.

 

Моли съда, да постанови решение, с което признае уволнението  за незаконно и да отмени Заповед № РД-19-04 от 04.01.2021година; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, съгласно чл.225, ал.1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение от 1200 лева месечно.

Претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответникът Община Берковица оспорва изцяло предявените искове и въведените от ищцата възражения за незаконосъобразност на уволнителната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.312 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест и е дал конкретни указания на страните. В определения за това срок, указанията не са изпълнени.

От събраните писмени доказателства се установи следното :

Ищцата заемала длъжност в Общинска администрация Берковица от 2004 година по трудово правоотношение, която била по направление младежки дейности и спорт. Съгласно утвърдената от ОбС Берковица структура на общинската администрация от 01.12.2019 година, заеманата от ищцата длъжност била част от специализираната администрация, отдел „Образование, младежки дейности и спорт и хуманитарни дейности”. Въз основа на тази утвърдена структура, последно действащото длъжностно разписание от 26.08.2020 година предвиждало в този отдел единствена длъжност Главен специалист „Култура, младежки дейности” (л.42 от делото). Именно тази длъжност заемала и ищцата. С длъжностно разписание от 01.01.2021 година в посочения по – горе отдел тази длъжност е премахната.

Ищцата е въвела твърдения за незаконност на извършеното уволнение на две основания : 1.липсва реално съкращение в щата, тъй като ОбС Берковица не е вземал решение за такова и 2.влошени лични отношения между ищцата и кмета на Общината, довели до злоупотреба с работодателска власт.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност на извършеното уволнение в рамките на въведените от страните твърдения. Само в тези рамки съдът може и е задължен да указва на страните чия е отговорността за ангажиране на доказателства и дали вече ангажираните такива се отнасят до въведените от тях твърдения. В тежест на ответника – работодател е да установи законност на извършеното уволнение - заповедта да е издадена от компетентно лице; да съдържа изискващите се от закона реквизити; да е спазена процедурата по уволнението и връчването на заповедта; да са настъпили визираните в последната основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение. В конкретния случай ищцата е въвела твърдение за незаконосъобразност, свързано с липсата на компетентност на кмета на Общината да променя длъжностното разписание. Във връзка с това твърдение са дадените от съда указания, респ.ангажираните от ответника доказателства.

Съгласно чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация. Конкретните длъжности обаче и изискванията за заемането им, са в правомощията да определи кмета, доколкото последният е работодател на всяко от лицата, заемащи длъжност в общинската администрация. В този смисъл в правомощията на Кмета на Общината е да извършва промени в щатното разписание. Именно това е сторил и в случая, като считано от 01.01.2021 година е утвърдил такова, според което заеманата от ищцата длъжност Главен специалист „Култура, младежки дейности” в отдел „Образование, младежки дейности и спорт и хуманитарни дейности” е  премахната. След като е премахната единствената такава длъжност в този отдел, то безспорно е налице и съкращение в щата.

            В тази връзка съдът не възприема доводите на процесуалния представител на ищцата, че след като и в старото и в новото щатно разписание в този отдел има 4 длъжности, то не е налице съкращение в щата. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или дори увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки или когато щатната бройка за определена длъжност е закрита, а трудовите ѝ функции са разпределени между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Ето защо аргументът, че и при старото и при новото щатно разписание в този отдел има все 4 щатни бройки е недостатъчен за извод за липса на реално съкращение в щата. Ето защо, при въведено единствено твърдение за незаконосъобразност поради липса на компетентност на кмета на общината да извърши промяна в щатното разписание, съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна.

          Тази заповед ищцата атакува като незаконосъобразна, като въвежда твърдение, че е налице нарушение на чл.8 КТ, а злоупотребата с работодателска власт се състои в това, че има влошени лични отношения с Кмета на Общината. Тези отношение се дължали на това, че ищцата живее на съпружески начала с лице, което непрекъснато информирало обществеността за вършени злоупотреби в общината.

          По разбиране на съда в настоящото производство не се установи незаконност на уволнението поради нарушение разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ.

          Прекратяването на трудовия договор от работодателя е субективно потестативно право на последния. Упражняването му в хипотезите на чл.328 КТ зависят от неговата воля, а основанията са изчерпателно посочени в закона. Съдът е длъжен да установи действителното основание на база мотивационната част на заповедта и да изследва  наличието на предпоставките на конкретната норма. Суверена преценка на работодателя е да промени щатното разписание и изискванията към служителите за заемане на определена длъжност и съдът не разполага с правото да извършва контрол на тази преценка дали и какво налага необходимостта от въведената промяна. Ограничението за тази свобода на работодателя се простира дотам, докъдето с въведената промяна нарушава императивни норми, включително и забраната за злоупотреба с право, въведена в чл.8, ал.1 КТ. Разпоредбата на цитирания текст съдържа оборима презумпция за добросъвестност на работодателя в отношенията му с работниците и служителите и при упражняване на работодателска власт. При твърдение за нарушение на тази презумпция работникът или служителят следва да установи факти, които преценени от съда водят до недвусмисления извод за злоупотреба.

          За да обоснове извод за злоупотреба с право, т.е. че единствената цел на работодателя чрез въведеното изменение на щатното разписание е да прекрати трудовото правоотношение конкретно с ищцата, последната въвежда довод – влошени лични отношения и че работодателят заявил, че ще я уволни, независимо дали съдът ще я възстанови след това на работа. В подкрепа на този довод ищцата поиска събиране на гласни доказателства, без да уточни какви конкретно факти ще установяват свидетелите и кои са те, каквото е изискването на чл.156 ГПК. В тази насока на ищцата бяха дадени конкретни указания и бяха разяснени последиците по чл.313 ГПК. Въпреки това в определения от съда срок, указанията не бяха изпълнени. В тази връзка следва да се отбележи и следното:. Процесуалният представител на ищцата заяви в съдебно заседание, че едва след като съдът изслуша свидетелите, ще се разбере, какви обстоятелства установяват те. Този довод по разбиране на съда е несъстоятелен. Гражданският процес предвид въведеното в него състезателно начало, изисква въвеждане на твърдения от страните и посочване на доказателства, които да установят верността на тези твърдения. Недопустимо е първо да бъдат събирани доказателства и едва след това да се извършва преценка какви евентуално твърдения установяват те. Ищцата не прояви процесуална активност за установяване на твърдяната от нея злоупотреба с работодателска власт, поради което и презумпцията на чл.8 КТ остана необорена.  

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че уволнението е законосъобразно.

          Предявени са и искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Последните, предвид естеството си, са обусловени от изхода на иска за признаване на уволнението за незаконно. След като искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, то неоснователни се явяват и предявените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение.

          При такъв изход от делото ищцата следва да заплати и направените от ответника разноски. Дължимите ДТ и разноски в производството са за сметка на съда.

При такъв разбор на доказателствата съдът

 

Р     Е     Ш     И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Н. с ЕГН **********,*** срещу ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета Димитранка Каменова искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед РД - 19-04/04.01.2021, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Г.Д.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета Димитранка Каменова направените в производството разноски в размер на 1300.00  лева.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 05.05.2021 г.

Решението е обявено на 05.05.2021 година.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: