Р Е Ш Е Н И Е
№ 260933,
23.12.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в
открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Недялка
Димитрова и като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 2274 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Е.Н.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Х.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***. С исковата си молба и
последващите уточнения ищецът предявява против ответницата следните обективно
кумулативно съединени искове:
-да бъде прието за установено, че Е.Н.Х. е
собственик на 1 000 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор
23090.501.319 по КККР на село Д., община Б., с адрес ***, с площ : 1 244 кв.м, съответстващ на УПИ III-83 в
кв.24 по действащия план на селото, целият с площ от 1 250 кв.м. Основава
правата си на нотариален акт за дарение № 93, т.Ш, peг. № ***, дело 285/
13.07.2018г. и нотариален акт за покупко-продажба № 94, , т.Ш, per. № ***, дело
286/ 13.07.2018г.
- да бъде прогласена
нищожност на нотариален акт за дарение № 10, том VI, рег.№ ***/ 14.12.2007г.,
дело 325 на нотариус И.К.. Претендираната нищожност основава на твърдение, че
преди дарението в полза на ответницата има извършена продажба, която не е била
обявена при сделката. Не са въведени основания за нищожност на нотариалното
удостоверяване по смисъла на чл.576 от ГПК. След указания за уточняване на
търсената с този иск защита ищецът въвежда следните основания за претендираната
нищожност на нотариалния акт : противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД, невъзможен предмет – чл.26,
ал.2, предл.1 от ЗЗД и противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД.
И трите заявени основания се основават на твърдението, че със сделката по този
нотариален акт имотът е прехвърлен за втори път, като дарителката е знаела този
факт, но умишлено го е премълчала и укрила.
Ищецът твърди, че с
посочените нотариални актове за дарение и за покупко-продажба на недвижим имот
№ ** и № ** от 13.07.2018г. е придобил от наследниците на С.С.Н. 1 000 кв.м от
описания поземлен имот. Посочената праводателка е придобила имота с нотариален
акт за продажба № **, том V, дело № 2179/ 09.11.1979г. от Х.А.К.. Тогава имотът
е представлявал 1 000/ 2 045 кв. м ид.ч.
от дворно място, урегулирано в парцел II-80 в кв.15 по плана на селото, като с
акта е уговорено реалното ползване на определена част от имота – южната част откъм
дерето, при описани граници, а останалата част от парцела остава в собственост
на продавача.
Позовава се на
непосредствено отчуждително действие на дворищна регулация, в сила от 1986г.,
по силата на което съсобствеността на парцела била прекратена и целият имот с
площ 1 250 кв.м се води на наследниците на С.С.Н..
Съпругата на продавача Х.А.К.
– Х.Ю.К., въпреки че е знаела за направената от съпруга ѝ продажба, на
14.12.2007г. с нотариален акт № **, том VI, рег.№ 7119 дарила на дъщеря си –
ответницата Х.Х.А. собствените си 6/10 ид.ч. от същия имот, с което е
прехвърлила имот, който не притежава.
На ответника са редовно
връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва иска.
Не оспорва обема на
собствеността на праводателите на ищеца от 1 000 кв.м. ид.ч. от бившия парцел
II-80 в кв.15, целия с площ от 2 045 кв.м. Твърди, че не е налице идентичност
между имотите по стария и новия /от 1986г./ дворищен план. С влизането в сила
на новия план в бившия парцел II-80 в кв.15 по плана на селото са обособени два
нови урегулирани поземлени имота, както и са придадени части от него към други
съседни имоти. Поради това твърди, че завареното разпределение на ползването на
имота не представлява основание С.Н. да получи изцяло собствеността на целия
новообособен УПИ III-83 в кв.24, съсобствеността върху стария парцел е
пренесена върху новообособените УПИ III-83 и УПИ II-83 в кв.24. Счита, че
праводателите на ищеца са се разпоредили с повече от притежаваните от тях квоти
в тази съсобственост, поради което ищецът е придобил от несобственик и сделката
му няма вещен ефект.
Сочи също, че не е налице нищожност на договора за дарение, с който ответницата се легитимира, както и, че твърдяното от ищеца необявяване на предходна разпоредителна сделка не е основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД.
Като прецени събраните
по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
По делото е представен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №**, том IV,
дело №1178 от 15.май 1978 г./л. 12 от делото/, с който Х. А.К. от с. Д., Б. е признат за
собственик по давност на дворно място образуващо Парцел II-80/ втори,
планоснимачен номер –осемдесети/ от
квартал 15/петнадесети/ по плана на село Д. съдържащ урегулиран 2045 кв.м, от които собствени 1885 кв.м
и продаваеми по регулация 190 кв.м., при граници: улица, парцел III,
дере и парцел I, заедно с построените в този парцел жилищна сграда и
навес.
С Нотариален акт №**,
том IV, дело
№2179/1979 г./л. 9 от делото/ Х.А.К. е
продал на С.С.Н. 1000/2045 ид.ч. от дворно място, урегулирано в парцел Парцел II-80 от
квартал 15 по плана на село Д. без идеални части от построената в този парцел
жилищна сграда и навес. Страните са се съгласили на основание чл. 32 от ЗС С.Н.
да използва 1000 кв.м. в южната част
на парцела от към дерето- крайната
регулационна линия, при граници: от изток- парцел III/81,
от юг-дерето-крайната регулационна линия, от запад парцел I/79, а от
север- останалата част от парцела, оставаща в собственост на продавача.
Видно от удостоверение
за наследници Изх. №94-01-22142 от 06.07.2018 г. /л. 10 от делото/ С.Н. е
починала на *** г. и е оставила за наследници И.Н.И. и К.Н.Ц..
С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №**, том III, рег.№8380, дело №285 от
2018 г. на Нотариус с рег. № *** на НК /л. 8 от делото/ И.Н.И. и К.Н.Ц. даряват на ищеца Е.Н.Х. 2/1000 кв.м ид.ч. от Урегулиран
поземлен имот III-83
в кв. 24 по
действащия план на с. Д., община Б., целият от 1250 кв.м., който имот съгласно
предходен документ за собственост представлява и е идентичен на част от дворно
място, урегулирано в парцел II-80 по плана на с. Д..
С Нотариален акт за покупко-продажна на
недвижим имот №**, том III, рег.№8380, дело №285 от
2018 г. на Нотариус с рег. № *** на
НК/л. 8 от делото/ И.Н.И. и К.Н.Ц.
продават на ищеца Е.Н.Х. 998/1000 кв.м ид.ч. от Урегулиран поземлен имот III-83 в кв. 24 по действащия план на
с. Д., община Б., целият от 1250 кв.м., който имот съгласно предходен документ
за собственост представлява и е идентичен на част от дворно място, урегулирано
в парцел II-80 по
плана на с. Д..
С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №**, том VI, рег. №7119, д.
№325/2007 г. на Нотариус с рег.№*** на НК/л. 11 от делото/ Х.Ю.К. дарява на Х.Х.А. 6/10 ид.ч., представляващи
537.6/896 кв.м. от съсобствения между дарителката и децата ѝ недвижим
имот в с. Д., целият урегулиран от 1250 кв.м. поземлен имот №83, за
който по неприложена регулация е отреден парцел III в кв.
24.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза със задача да проследи регулационния статут на
имота по Нотариален акт №**, том IV, дело №2179/1979 г. Вещото лице е
констатирало, че към 1979 г. е действал предходен регулационен план на населеното
място, одобрен през 1948 г. Посочено е, че площта на парцел II-80 в
кв. 15
e 2045 кв.м., а единствения достъп до имота е от улицата от
север.
През 1986 г. е одобрен
действащия план на с. Д., като територията е обособена като кв. 24, а бившия
парцел II-80 е
отразен като два самостоятелни. Северната част е обособена като УПИ II-83,
a южната като УПИ III-83, а с предвидената
улица източно от имота е осигурен достъп до тях. Експертът графично е
представил частта от бившия парцел II-80 в бившия квартал 15
по плана от 1948 г., която попада в УПИ II-83 в
кв. 24 по действащия план и е посочил, че с графично отчетни данни тази площ е
1000 кв.м.
Вещото лице е посочило,
че със Заповед на ИД на АГКК №РД-18-456/03.07.2019г. е одобрена КККР на с. Д.
където УПИ III-83 в
кв. 24 е отразен като поземлен имот с идентификатор 23090.501.319 с адрес: Област Б., Община Б.,
с. Д., *** с площ 1244 кв.м.
По делото е представена
скица на поземлен имот/л. 16 от делото/ от която е видно, че поземлен имот с
идентификатор 23090.501.319, с адрес:
Област Б., Община Б., с. Д., ***, площ
1244 кв.м. е с номер от предходен план 83, квартал, 24, парецeл III.
Представни са и скици от Община Бургас/л. 13-15 от делото/
При така приетата
фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Предявени са положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на 1000/1244 ид.ч. от процесния
недвижим имот и установителен иск за нищожност на договор за дарение Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №**, том VI, рег. №7119, д. №325/2007 г. на
Нотариус с рег.№*** на НК с посочени основания за нищожност противоречие със
закона – чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, невъзможен предмет – чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД и противоречие
с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД.
По отношение на
собственическия иск:
По силата на Нотариален
акт №**, том IV, дело №2179/1979 г. поради извършената покупко-продажба на
идеални части между Х.А.К. и С.С.Н. е възникнала съсобственост върху дворно
място, урегулирано в Парцел II-80 от квартал 15 по плана на село Д. при квоти
1000/2045 за С.С.Н. и 1045/2045 за Х.А.К..
Видно от приетата по
делото експертиза през 1986 г. е влязъл в сила нов устройствен план на с. Д..
По силата на този план от Парцел II-80 от квартал 15 по плана на село Д. са
обособени два поземлени имота, като северната част е обособена като УПИ II-83,
a южната като УПИ III-83.
Неоснователно е
твърдението в исковата молба, че по силата на новата дворищна регулация се
прекратява съсобствеността върху имота и правото на собственост се придобива по
силата на регулацията. Явно се твърди, че всеки от съсобствениците придобива
собственост върху един от двата новообособени имота.
Съгласно чл.110, ал.1
ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план /планът, с който се създават
дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване/ има непосредствено
отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по
регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността
върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на
самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план/
Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3 / 2010 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК/.
В процесния случай не се
сочат придадени по регулация части от един имот към друг, т.е. не се изследва
въпроса придадени ли са части по регулация и създадена ли е по силата на
неприложения дворищнорегулационен план съсобственост. Процесната съсобственост
възниква вследствие на договора за покупко-продажба от 1979 г. Настоящата
хипотеза обхваща разделението по регулация на дворно място, в което са били
налице изпълнени поимотни граници и не касае придаваеми площи, респ. спор с
лица - собственици на съседни имоти, от които са отнети части и придадени към
процесния. Затова всички аргументи на страните относно приложението на
регулацията се явяват ирелевантни за спора.
Разделянето на Парцел
II-80 от квартал 15 по плана на село Д. на два други - УПИ II-82 и УПИ III-83 по новия регулационен план
не прекратява съсобствеността между Х.А.К. и С.С.Н..
Върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти възниква
съсобственост за всеки от тях между страните при посочените по-горе квоти: 1000/2045
за С.С.Н. и 1045/2045 за Х.А.К.. По тази причина без значение и е отбелязването
на дадено лице за собственик в издадените скици от Община Бургас.
За да бъде прекратена
съсобствеността между лицата следва да настъпи годен юридически факт, подчинен
на установените в закона специфични правила за неговото осъществяване и правни
последици, напр. прехвърляне на правото на собственост от всички съсобственици
на трето лице, прехвърляне на идеални части между съсобствениците, придобиване
на имота по давност от един съсобственик, отказ от правото на собственост от
страна на всички съсобственици, делба, отчуждаване на имота в полза на
държавата и т.н. В процесния случай не се твърди настъпването на такива
юридически факти.
Следва да се посочи и,
че разделянето на ползването на основание чл. 32 от ЗС не води само по себе си
до „разделяне на собствеността“, така че всеки от съсобствениците да притежава
реални части от имота.
Ето защо
вещнопрехърлителното действие на дарените и продадени от наследниците на С.Н. /И.Н.И.
и К.Н.Ц. / на ищеца идеални части от УПИ III-83/ПИ
23090.501.319/ е настъпило само в обема на притежаваните от тях идеални части,
а именно 1000/2045 ид.ч. от имота.
Предявеният
установителен иск следва да бъде уважен частично само за 1000/2045 ид.ч. или
606.31/1244 кв.м. ид. ч. от имота и да бъде отхвърлен за горницата до
претендираните 1000/1244 ид.ч.
По отношение на иска за
нищожност на договора за дарение:
За да аргументира
нищожността на атакуемото дарение ищецът сочи , че Х.Ю.К., въпреки че е знаела
за направената от съпруга ѝ продажба, на 14.12.2007г. с нотариален акт № **,
том VI, рег.№ 7119 дарила на дъщеря си – ответницата Х.Х.А. собствените си 6/10
ид.ч. от УПИ
III-83/ПИ 23090.501.319/ , с което е прехвърлила имот, който не притежава.
Несъстоятелно е
твърдението за нищожност на сделката поради противоречие със закона и добрите
нрави. Извършено
разпореждане с чужда вещ не е нищожно, тъй като не е сред изрично предвидените
основания за нищожност на договорите в чл.26 ЗЗД, нито е предвидено като
основание за нищожност в разпоредбите от ЗЗД, уреждащи договора за дарение – чл. 225 и следващите. Трайно установена е практиката на ВКС, в този смисъл./ Решение № 15 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г., I г. о., Решение
916/20.11.2006г. по гр.д. №651/2005г., ВКС, ІІ г.о., Решение 313/11.05.2006г.
гр.д. №236/2005г., ВКС, ІІ г.о,Решение № 695/19.01.2010 г. по гр.дело №
478/2009 г. II г.о., Определение № 1031 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 998 / 2009
г. на ВКС, Гражданска колегия, II г. о./
В процесния случай не се
касае и за невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава,
че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност
на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване
или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени
забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта./Тълкувателно
решение №3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. №3/204 на ОСГК на ВКС/. Ето защо,
доколкото предмет на дарението е прехвърляне на идеални части от поземлен имот
не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност на предмета.
Мотивиран от горното
Бургаският районен съд счита, че така предявеният иск за установяване
нищожността на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №**, том VI, рег. №7119, д. №325/2007 г. на Нотариус с рег.№*** на НК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
И двете страни имат
право на разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3. Ответницата е
претендирала разноски с отговора на исковата молба, но не е представила
доказателства за извършването им. На ищецът следва да бъдат пресъдени 317.85
лева, съобразно уважената част от исковете.
С протоколно определение
от 08.12.2020 г. е определено възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лева и е указно на ищеца да внесе
остатъка от 50 лева по депозитната сметка на съда. Това не е сторено и ищецът
следва да бъде осъден с решението на основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от гореното,
Бургаският районен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, че Е.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** е собственик на 606.31/1244
кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
23090.501.319 по КККР на село Д., община Б., с адрес ***, с площ 1 244
кв.м, съответстващ на УПИ III-83 в кв.24 по действащия план на селото, целият с
площ от 1 250 кв.м., като ОТХЪРЛЯ ИСКА
за останалата част от имота, а
именно, че Е.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на още 393,69/1244
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 23090.501.319 по КККР на
село Д., община Б., с адрес ***, с площ 1 244 кв.м, съответстващ на УПИ III-83 в кв.24
по действащия план на селото, целият с площ от 1 250 кв.м.
ОТХЪРЛЯ иска за прогласяване нищожността на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №**, том VI, рег. №7119, д. №325/2007 г. на
Нотариус с рег.№*** на НК, с който Х.Ю.К., ЕГН ********** е дарила на Х.Х.А., ЕГН ********** 6/10 ид.ч.,
представляващи 537.6/896 кв.м. от съсобствения между дарителката и децата
ѝ недвижим имот в с. Д., целият урегулиран от 1250 кв.м. поземлен имот
№83, за който е отреден парцел III в кв. 24, на
заявените основания – противоречие със закона и добрите нрави и поради
невъзможен предмет.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Е.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** съдебно-деловодни разноски в размер на 317,85 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 от ГПК Е.Н.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати сумата от 50 лева- възнаграждение за вещо лице по сметка
на Районен съд-Бургас.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД