Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1655
16.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански състав
на тридесети
юни две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 856 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН и е във втората фаза – по извършването.
С влязло в сила решение
от 28.01.2019 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна
делба между И.И.Б., ЕГН * и
М.Р.Б., ЕГН * на съсобствено на страните имущество,
както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2 по КККР, адрес
на имота: гр. Бургас, ул. И.Б.№ 48, ет. 2, ап. 2, площ по документ: 89,52 кв. м.,
с прилежащи части: складово помещение № 2 с площ 2,80 кв. м., източната част от
общо таванско помещение, ведно със съответните 30,32 % ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *.1; над
обекта: *.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.5 по КККР, адрес на
имота: гр. Бургас, ул. И.Б.№ 48, представляващ гараж 2, с площ 13,89 кв.м.,
прилежащи части 4,24 % ид. части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: *.4; под обекта:
няма; над обекта: *.1; вилна сграда – къща, построена в землището на с. Атия, с
идентификатор 63015.506.161.1 по КККР, със застроена площ от 92 кв. м.; поземлен
имот в гр. Добрич с идентификатор *49 по КККР, с адрес на имота: землището на
гр. Добрич, с площ от 16 999 кв. м., съседи: *23, *75, *50, *70; поземлен имот –
нива в землището на с. Сноп, Община Генерал Тошево, с площ 12,499 дка.,
представляваща имот № 036047, парцел 47 от масив 36 по плана за земеразделяне
на землището на село Сноп, местност „Кокардженски
път”, при граници и съседи: имоти № *, № *, № *, № *, № *, № *; лек автомобил Хонда джаз, с рег. № А * ВХ, цвят червен, рама *, двигател *;
прахосмукачка марка RAINBOW, кухненско обзавеждане Димат
омега, Г-образно, включващо горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка и
батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни размери 3,00 м. на 1,80 м.; пералня марка
SIMENS, бяла; готварска печка с керамичен плот марка AEG, цвят инокс, хладилник с фризер марка
GORENIE, бял, климатик марка FUJITSU, бял, холна
гарнитура, състояща се от 3 броя елементи за сядане – диван – двойка, диван –
тройка, фотьойл, цвят синьо и жълто; холна маса, черна, със стъклен овален (елипса)
плот, маса за хранене – правоъгълна, дървена, черна с размери 1,60 м. на 1,00 м.,
с шест стола за хранене – дървени, черни, тапицирани с бледо жълта дамаска;
модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички – общо 6 броя; дървена
етажерка – библиотека, черна, с размери 2,40 м. на 2,40 м.; вграден гардероб с
плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят кафяв, размери 3 м. на 2,20 м.; спалня
с матраци и ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни размери 1,60 м. на 2,00 м.;
легло – персон и половина с ракла под него, цвят
кафяв, пъстра кафеникава тапицерия; секция в детската стая – три отделни
модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка, цвят сив, с размери 1,20 м.
на 2,00 м. и 0,50 м. дълбочина; холна гарнитура с Г-образна форма, тъмно
вишнева дамаска (промазка); гардероб – тъмно кафяв,
трикрилен; дървени кухненски шкафове (чам) долни и горни, цвят тъмно кафяв,
долните разположени П образно, с дължина 5 м. и височина 0,80 м., и горните с
размери 2 м. дължина и 0,60 м. височина; телевизор SONY, цвят сив; хладилник с фризер, цвят сребрист, спалня – кафява с два матрака,
секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3 броя, басейн – сглобяем с размери
10 м. на 4 м. и височина 1,10 м., при квоти по една втора идеални части за
всеки един от тях.
Страните
са изразили становище чрез своите процесуални представители, че желаят имотът в
гр. Бургас да им се възложи. По отношение на другите имоти и движими вещи нямат
претенции.
В
исковата молба съделителят Б. е предявил следните претенции по сметки: за сумата 215 лева
месечно обезщетение за лишаване от ползване на апартамента на ул. И.Б.№ 48, ет. 2, ап. 2, както и 50 лева
обезщетение за гаража и 150 лева за вилната сграда в с. Атия, ползвани
еднолично от Б., считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018
г. до окончателното извършване на делбата. С решението на БОС е уважената
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение за ползване на
апартамента от влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното й извършване, като в настоящата фаза на делбата Б. поддържа
исканията си по за присъждане на обезщетение за еднолично ползване от Б. на
гаража и вилната сграда.
С нарочна молба, депозирана преди първото по делото
съдебно заседание, Б. е предявила и претенция за осъждане на Б. да й заплати
сумата от 14976,43 евро, представляваща половината от заплатени от ищцата
вноски по договор за ипотечен кредит. Освен това Б. е заплатила еднолично
сумата 495,64 лева за подновяване на ипотеката върху имота по желание на
банката – кредитодател. Ответникът дължи половината
от тази сума в размер на 247,82 лева. Така общата претенция е в размер на 29539,16
лева (29291,34 лева – левовата равностойност на 14976,43 евро плюс 247,82
лева). Дължи се и обезщетение за забава върху платените вноски в размер на
6869,50 лева за периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. (половината от дължимата
законна лихва върху платените вноски за процесния
период).
Приложен по делото е договор за банков кредит от
14.12.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, от една страна, и от
друга – И.Б. и М.Б., за сумата 80889,71 евро. Целта на кредита е закупуване на
апартамент в гр. София. На 17.12.2007 г. е сключен договор за ипотека на
недвижими имоти – апартамента и гаража на ул. И.Б.48, за обезпечение на вземането
по договора за кредит от 14.12.2007 г. В края на 2017 г. е подновена ипотеката
върху имотите.
Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, в която
е посочена пазарната стойност на движимите вещи, предмет на делба, и същите са
разпределени в два дяла.
Изготвена е съдебно-техническа експертиза, от
заключението по която се установява пазарната стойност на делбените
имоти. Вещото лице е посочило, че имотите в гр. Бургас и с. Атия са неподеляеми, а поземлените имоти в гр. Добрич и с. Сноп са поделяеми. Страните обаче са изразили категорично нежелание
да направят постъпки за подялба на имотите, поради което вещото лице не е
посочило варианти за делбата им. Вещото лице А. е предложила два варианта, в
които е обособила по два дяла, включващи имотите, с приблизително еднаква
стойност.
По отношение на първата
заявена от съделителя Б. претенция по сметки с материалноправно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 50 лева месечно за гаража и на 150 лева за вилната сграда в с. Атия, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018 г. до окончателното
извършване на делбата, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска, съдът намира следното: Според константната съдебна практика (напр. решение №182/26.01.2017 по дело №2067/2016 на
ВКС, ГК, II г.о. и др.) обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявено по
реда на чл. 346 ГПК, по което съдът дължи произнасяне във втората фаза на делбата,
се дължи от поканата до първото по делото съдебно заседание във втората фаза,
което е проведено на 14.01.2020 г. В случая претенцията по сметки е заявена с
исковата молба на 02.02.2018 г., която се счита за покана за плащане на
обезщетение, доколкото по делото не са представени доказателства за по-рано
връчена покана. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се претендира от Б. от
02.02.2018 г. до окончателното извършване на делбата, като за периода от
02.02.2018 г. до 14.01.2020 г. (първо по делото заседание във втора фаза) претенцията
е неоснователна, тъй като не е доказано по категоричен начин, че имотите –
гараж в гр. Бургас и вилна сграда в с. Атия, се ползват изключително от
ответника, няма и признание на този факт от страна на Б.. За периода от 14.01.2020
г. до окончателното извършване на делбата искането следва да се остави без
разглеждане, тъй като обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не може да се присъжда за
бъдещ период. Претендираният период е обхванат от искането,
което се разглежда в първата фаза на делбата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
По
отношение на претенцията за заплащане на половината от внесените от Б. средства
за погасяване на ипотечен кредит в размер на 29291,35 лева (левовата равностойност на 14976,43 евро), сумата 247,82
лева – заплатена такса пред нотариус, и обезщетение за забава върху платените
вноски в размер на 6869,50 лева за периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. съдът
намира следното:
На
основание чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата съсобствениците
могат да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от
съсобствеността. С Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния
съд е прието, че съделителите могат да предявяват
искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на
делбата. В практиката на ВКС се приема, че, когато един от съсобствениците като
солидарен длъжник по банков кредит е погасил еднолично задължението, за да
избегне публична продан на съсобствения имот и по
този начин е запазил същия, може да предяви имуществена претенция в производството
по делба – в този смисъл е напр. решение № 710 от 01.12.2003 г. по гр. д. №
289/2003 г. на ВКС, I г. о. Тъй като основният предмет на производството е
прекратяване на съществуващата съсобственост, съделителите
могат да представят исканията си само за такива сметки, които имат връзка с
общността, предмет на делбата, и са уредени в разпоредбите на чл. 30-33 ЗС,
както и за извършени подобрения в съсобствения имот.
Само за тези претенции родовата подсъдност се дерогира
и компетентен да ги разгледа, независимо от цената, е районният съд, на който е
подсъден и искът за делба. За такава осъдителна претенция обаче, намираща
правното си основание в чл. 127, ал. 2 ЗЗД, важат правилата на чл. 103 и чл.
104, т. 4 ГПК. Тъй като главната претенция е в размер на 29291,35 лева, според разпоредбата на
чл. 104, т. 4 ГПК исковете са подсъдни на окръжния съд. Съгласно решение № 45 от
27.04.2016 г. по гр. д. № 4628/2015 г. на ВКС, І г. о. първоинстанционното
решение е недопустимо, ако е приет по реда на чл. 346 ГПК и е разгледан
осъдителен иск в нарушение на правилата за родовата подсъдност.
Ето защо производството в тази част следва
да бъде разделено в отделно производство, в което исковите претенции се
разгледат по общия исков ред от Бургаския окръжен съд. Следва да се изпратят на
БОС исковата молба, отговора, събраните писмени доказателства и експертиза,
които да се ползват от съда с оглед процесуална икономия и с оглед избягване на
допълнителни разноски.
По отношение на способа на подялба на допуснатите до делба имоти и вещи съдът намира следното:
Допуснати до делба са следните
недвижими имоти – апартамент и гараж в гр. Бургас, вилна сграда в с. Атия, два
незастроени поземлени имота в област Добрич. Първите три имота са неподеляеми съгласно заключението на вещото лице, а останалите
са поделяеми, но след дадени от съда указания на
страните същите изрично са заявили, че не желаят да правят постъпки за
подялбата им, поради което подемане на инициатива в тази насока би била
безпредметна.
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че
всеки съделител да получи своя дял в натура, като
неравенството в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН.
Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, но не и чрез изнасяне
на имота на публична продан. Затова, преди да се пристъпи към способа по чл. 348 ГПК, съдът следва да се произнесе по приложимостта на останалите, уредени в
закона, способи за ликвидиране на съсобствеността, които са предпоставени от
наличието на заявено в срок искане и осъществяване на законоустановените
условия за всяко от тях.
По отношение на апартамента в гр. Бургас е неприложим способът за прекратяване на съсобствеността по чл. 349, ал. 1 ГПК посредством възлагане на жилището на един от бившите съпрузи. Хипотезата на посочената разпоредба изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, сред които предоставяне на единия съпруг на упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. В случая този елемент липсва, тъй като страните по делото нямат ненавършили пълнолетие родени от брака деца. С т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че условията са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. След като към този момент страните нямат ненавършили пълнолетие деца, едно от кумулативно дадените условия за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК не е налице, поради което искането на съделителя Б. за възлагане е неприложим начин за извършване на делбата. Произходът на апартамента също е ирелевантен за тезата на съделителя. От друга страна, предвид разясненията в Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд, жилищната нужда на съделителя не е критерий при преценката относно избора на способ за извършване на делбата.
На следващо място съгласно чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В т. 5, б. б на цитираното по-горе Постановление е дадено тълкуване на двете предпоставки. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. В случая частите на съделителите са равни, като вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е разпределило имотите в два дяла с приблизително еднаква стойност. Обстоятелството, че имотите са от различен вид: апартамент, гараж, вилна сграда и незастроени поземлени имоти не отменя принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител. В Постановлението е отбелязано още, че тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий. По делото няма данни, а липсват и доводи, в имотите да са извършени значителни подобрения, преустройства и др., така че възлагането чрез жребий да породи значителни имуществени спорове между съделителите.
Процесуалният представител на Б. е изложил доводи, че тегленето на жребий е неудобно и съдът следва сам да извърши разпределението, като й предостави в дял апартамента в Бургас, защото земята, върху която е построена вилната сграда в Атия, е еднолична собственост на Б. и при поставяне в дял на Б. на вилната сграда ще бъдат създадени неудобства за страните, свързани с наличие на собствена сграда в чужд имот. Освен това апартаментът в Бургас е ипотекиран за обезпечение на вземания по договора за кредит, вноските по който се заплащат единствено от Б..
Съдът намира аргументите за основателни. В случая тегленето на жребий се оказва неудобно, тъй като може да породи значителни имуществени спорове между страните. Дворното място, върху което е изградена вилната сграда в с. Атия от съпрузите по време на брака им, е лична собственост на Б., видно от приложения нотариален акт за дарение № 88, т. XIX, д. № 6050/11.07.1997 г. Установено е с влязлото в сила решение за допускане на делбата, че сградата е построена с общи средства на съпрузите, и е допусната до делба. След като единият от собствениците на сградата не е собственик на дворното място, а строителството е извършено без учредено право на строеж, то това право на собственост е обусловено право и наред с вещно-правните последици възникват и облигационни такива между собственика и лицето – несобственик, извършил строителството в чуждия имот. Освен това собственикът на земята няма да може да я ползва по предназначение, като ще притежава голо право на собственост върху земята. По този начин в бъдеще е възможно да възникнат конфликти между страните по повод имота, свързани например с преминаване през имота на Б., с въвеждането на сградата в експлоатация, с бъдещата й продажба.
Поради това и
като взе предвид обстоятелството, че имотите, допуснати до делба, са различни
по вид и стойност, както и че вилната сграда в с. Атия е по-удобно да бъде
възложена в дял на собственика на земята, намира, че делбата следва да се
извърши по реда на чл. 353 ГПК. По този начин Б. ще стане изключителен
собственик на сградата, построена върху собственото му УПИ. Чрез настоящата
делба обаче правата на бившите съпрузи в този УПИ няма да си противостоят, тъй
като Б. няма да има собствена сграда в чуждия имот, като по този начин ще бъдат
избегнати бъдещи конфликти и съдебни дела между тях.
Предвид изложеното, делбата следва да се
извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, при което двамата
съделители ще получат реален дял и ще се избегнат
последващи спорове и усложнения. Разпределението следва да бъде извършено по
вариант 2 от експертизата на вещото лице А., тъй като същият в най-голяма
степен удовлетворява исканията на страните. На съделителя
Б. следва да се възложи дял 1, а на Б. – дял 2 от вариант 2. Двата дяла са с
близка равностойност. Вещото лице е посочило, че общата
стойност на допуснатите до делба недвижими имоти възлиза на 399350 лева, т. е.
стойността на всеки дял е 199675 лева. Дял втори превишава с 1325 лева
стойността на дела, който следва да получи всеки от съделителите,
поради което получаващият този дял следва да заплати тази сума на получаващия
дял първи за уравнение.
Съдът намира, че движимите вещи,
допуснати до делба, също следва да бъдат обособени в два дяла съобразно
заключението на вещото лице А., като към дял две се добави и лекият автомобил „Хонда Джаз“. Така първият дял, включващ вещите, находящи се
в апартамента в Бургас, е на стойност 9390 лева, а вторият дял, включващ
вещите, находящи се във вилата в Атия, както и лекия автомобил, е на стойност 8410
лева. Двата дяла са с близка равностойност, като по този начин всеки от съделителите получи дял в натура. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че автомобилът се ползва от ответника Б.. Вещото
лице е посочило, че общата стойност на допуснатите до делба движимите вещи се
равнява на 17800 лева, т. е. стойността на всеки дял е 8900 лева. Дял първи
превишава с 490 лева стойността на дела, който следва да получи всеки от съделителите, поради което получаващият този дял следва да
заплати тази сума на получаващия дял втори за уравнение.
Съдът
намира за целесъобразно всеки от съделителите да
получи в дял тези вещи, които се намират в имота, който му е разпределен по
реда на чл. 353 ГПК. В случая теглене на жребий се оказва неудобно, тъй като за
страните ще се създадат неудобства по разглобяване, пренасяне на мебели,
разтоварване. Освен това в дял две попада и лекият автомобил, ползван от
ответника. Затова и се явява подходящо делбата на движимите вещи да бъде
извършено отново по реда на чл. 353 ГПК, като за Б. се разпредели дял едно от
вариант едно от заключението на вещото лице А., а за Б. – дял две плюс лекия
автомобил.
Тъй
като делът, който получава Б. от недвижимите имоти, е с 1325 лева повече от
дела, който получава Б., а делът, който Б. получава от движимите вещи,
превишава стойността на дела на Б. с 490 лева, следва да се извърши прихващане
на сумите, като Б. следва да се осъди да заплати на Б. сумата 835 лева за
уравнение на дяловете.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса на основание чл. 8 ТДТКССГПК в размер на 4 % от стойността на дела им – по 208575 лева, т. е. по 8343 лева.
На основание чл. 355 ГПК в тежест на всяка от страните следва да останат разноските по делото така, както са направени.
По отношение на претенцията по
сметки за извършени подобрения се прилагат правилата на чл. 78 ГПК. Доколкото
претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС на Б. е частично отхвърлена и
частично оставена без разглеждане, в нейна тежест следва да бъде възложена съразмерна
част от разноските на ответника по претенциите по сметки. Доказателства за
сторени разноски в производството обаче не са представени от страна на Б., нито
пък е представен договор за правна защита, в който да е отразено, че е
представляван безплатно от адвокат поради липса на финансова възможност за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо разноски не следва да се
присъждат.
Ето защо Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
РАЗДЕЛЯ исковете на И.И.Б. за
осъждане на М.Р.Б. да й заплати сумата от 14976,43 евро, представляваща
половината от заплатени от ищцата вноски по договор за ипотечен кредит, сума в
размер на 247,82 лева – половината от заплатена нотариална такса, както и сума
в размер на 6869,50 лева обезщетение за забава върху платените вноски за
периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. (половината от дължимата законна лихва
върху платените вноски за процесния период) и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 856/2018
г. на БРС в тази му част.
ИЗПРАЩА за разглеждане по общия исков ред по подсъдност на
Бургаския окръжен съд исковете на И.И.Б. за
осъждане на М.Р.Б. да й заплати сумата от 14976,43 евро, представляваща
половината от заплатени от ищцата вноски по договор за ипотечен кредит, сума в
размер на 247,82 лева – половината от заплатена нотариална такса, както и сума
в размер на 6869,50 лева обезщетение за забава върху платените вноски за
периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. (половината от дължимата законна лихва
върху платените вноски за процесния период).
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебни преписи от настоящото решение, както и
следните приложени по делото документи: искова молба – л. 2-6 вкл., л. 29-39
вкл., отговор л. 66, л. 74, л .75, молба и доказателства – л. 224-298 вкл.,
експертиза л. 357-361 вкл., молба л. 362, протокол л. 363, списък и договор – л.
429 и л. 430, за изпращане на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС по реда на чл. 346 ГПК на И.И.Б. срещу М.Р.Б. за осъждане на Б. да заплаща
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 50 лева месечно за гаража в гр.
Бургас и на 150 лева месечно за вилната
сграда в с. Атия, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018
г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС по реда на
чл. 346 ГПК на И.И.Б. срещу М.Р.Б. за осъждане на Б. да заплаща обезщетение за
лишаване от ползване в размер на 50 лева месечно за гаража в гр. Бургас и на 150 лева месечно за вилната сграда в с. Атия,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018 г. до първото по
делото съдебно заседание във втората фаза (14.01.2020 г.).
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на И.И.Б., ЕГН *
-
самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *.2 по КККР, адрес на имота: гр. Бургас, ул. И.Б.№
48, ет. 2, ап. 2, площ по документ: 89,52 кв. м., с прилежащи части: складово
помещение № 2 с площ 2,80 кв. м., източната част от общо таванско помещение,
ведно със съответните 30,32 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *.1; над обекта: *.3;
-
поземлен
имот в гр. Добрич с идентификатор *49 по КККР, с адрес на имота: землището на
гр. Добрич, с площ от 16 999 кв. м., съседи: *23, *75, *50, *70;
-
поземлен
имот – нива в землището на с. Сноп, Община Генерал Тошево, с площ 12,499 дка.,
представляваща имот № *, парцел 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на
землището на село Сноп, местност „Кокардженски път”,
при граници и съседи: имоти № *, № *, № *, № *, № *, № *;
-
прахосмукачка
марка *, кухненско обзавеждане Димат омега,
Г-образно, включващо горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка и
батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни размери 3,00 м. на 1,80 м.; пералня
марка SIMENS, бяла; готварска печка с керамичен плот марка AEG, цвят инокс; хладилник с фризер марка
GORENIE, бял, климатик марка FUJITSU, бял; холна
гарнитура, състояща се от 3 броя елементи за сядане – диван – двойка, диван –
тройка, фотьойл, цвят синьо и жълто; холна маса, черна, със стъклен овален
(елипса) плот; маса за хранене – правоъгълна, дървена, черна с размери 1,60 м.
на 1,00 м., с шест стола за хранене – дървени, черни, тапицирани с бледо жълта
дамаска; модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички – общо 6 броя;
дървена етажерка – библиотека, черна, с размери 2,40 м. на 2,40 м.; вграден
гардероб с плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят кафяв, размери 3 м. на 2,20
м.; спалня с матраци и ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни размери 1,60 м.
на 2,00 м.; легло – персон и половина с ракла под
него, цвят кафяв, пъстра кафеникава тапицерия; секция в детската стая – три
отделни модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка, цвят сив, с размери
1,20 м. на 2,00 м. и 0,50 м. дълбочина; холна гарнитура с Г-образна форма,
тъмно вишнева дамаска (промазка); гардероб – тъмно
кафяв, трикрилен;
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на М.Р.Б., ЕГН *
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.5 по КККР, адрес на
имота: гр. Бургас, ул. И.Б.№ 48, представляващ гараж 2, с площ 13,89 кв.м.,
прилежащи части 4,24 % ид. части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: *.4; под обекта:
няма; над обекта: *.1;
- вилна сграда – къща, построена в землището на с. Атия, с идентификатор *.1
по КККР, построена в имот с идентификатор *, със застроена площ от 92 кв. м.;
- лек автомобил Хонда джаз, с рег. № А * ВХ,
цвят червен, рама *, двигател *;
- дървени кухненски шкафове (чам) долни и горни, цвят тъмно кафяв,
долните разположени П образно, с дължина 5 м. и височина 0,80 м., и горните с
размери 2 м. дължина и 0,60 м. височина; телевизор SONY, цвят сив; хладилник с фризер, цвят сребрист; спалня – кафява с два матрака;
секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3 броя; басейн – сглобяем с размери
10 м. на 4 м. и височина 1,10 м.
ОСЪЖДА М.Р.Б., ЕГН * да заплати на И.И.Б., ЕГН * сумата
835 лева (осемстотин тридесет и пет лева) за уравнение на дяловете, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА И.И.Б., ЕГН * да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса върху размера на дела си в размер на 8343 лева (осем хиляди триста четиридесет и три лева).
ОСЪЖДА М.Р.Б., ЕГН * да заплати по сметка
на Бургаския районен съд държавна такса
върху размера на дела си в размер на 8343 лева (осем хиляди триста четиридесет
и три лева).
Решението може да бъде
обжалвано пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: .................................