Решение по дело №143/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Р. И. С., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв. И. В. И. от АК – Благоевград, подадена срещу Решение № 1012-19-5#1 от 17.02.2025 г. на И.Д. Директор на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Разпореждане № 2113-19-1193#1 от 20.12.2024 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

В жалбата си оспорващата твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: неправилен е изводът на административния орган, че след като не отговаря на предпоставките на чл. 69 от КСО, няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО; нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да ограничава приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО; трудът по чл. 69 от КСО е от първа категория; органът се е позовал на Наредба за категоризацията на труда при пенсиониране - НКТП, като не се е съобразил с чл. 222 „Трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа

категория“ от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България; неправилен е изводът на решаващия орган за наличие на разлика между зачетен труд първа категория и отработен труд при условията на първа категория труд; има 20 години, 8 месеца и 29 дни, стаж от първа категория, навършила е ... години, ...месец и ... дни; зачетен осигурителен стаж от 29 години и 8 дни, или 2/3 от които първа категория труд и отговаря на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Позовава се на съдебна практика. Моли оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по 69б, ал. 1 от КСО. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от административния орган, в който са изложени съображения, че оспореното решение е законосъобразно и мотивирано, издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона, поради което моли съда да отхвърли жалбата против него като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Р. И. С. редовно призована се явява лично и с адв. И. В. И. от АК – Благоевград, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на оспореното решение и връщане на пенсионната преписка на ТП на НОИ – Сливен, с указания за отпускане на лична пенсия на жалбоподателката. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна, поддържа представения по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление – Вх. № 2113-19-1193 от 02.09.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващата С. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/.

Към датата на подаване на заявлението, оспорващата е на възраст ... години и ... месеца и ... дни.

Въз основа на събраните в административната процедура документи било издадено Разпореждане № 2113-19-1193#1 от 20.12.2024 г. от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Сливен, с което на С. било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В разпореждането е посочено, че заявителката Р. И. С. има навършена възраст към 02.09.2024 г. – ... години ... месеци и ... дни и осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО – 20 години 08 месеца 29 дни. Отказът е мотивиран с това, че С. не отговаря на условията на чл. 69, ал. 1 от КСО и не може да се възползва от възможността, която дава чл. 18, ал. 4 от НПОС, защото има над 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но няма навършена възраст 54 години и 2 месеца.

С. обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Сливен с жалба вх.№ 1012-19-5/23.01.2025 г. При постъпване на жалбата Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Сливен е установил наличието на очевидна фактическа грешка в издадения от него акт, предвид, на което издал разпореждане №2113-19-1193#4 от 06.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, като е отразил стажът на оспорващата, както следва : общ осигурителен стаж 29 години 00 месеца 08 дни, от които осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО – 20 години 08 месеца 29 дни; осигурителен стаж от втора категория труд – 00 години 02 месеца 05 дни; осигурителен стаж от трета категория труд – 08 години 01 месеца 04 дни.

По подадената жалба по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО, с Решение № 1012-19-5#1 от 17.02.2025 г. И.Д. Директор на ТП на НОИ – Сливен, я е отхвърлил като неоснователна. Решението е връчено на оспорващата чрез известие за доставяне по пощата на 19.02.2025 г.. Жалбата е подадена чрез органа до Административен съд – Сливен на 04.03.2025 г.

В решението е посочено, че разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. По реда на чл. 69, ал. 1 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени във въоръжените сили и е навършило изискуемата за съответната година пенсионна възраст, без значение дали е мъж или жена. По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена. И двете разпоредби предвиждат диференцирано и постепенно ежегодно увеличаване на възрастта за пенсиониране до достигане на 55-годишна възраст.

Решаващият пенсионен орган е приел, че по отношение на С. не са били налице предпоставките за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като макар и да е имала необходимия осигурителен стаж не е била навършила необходимата възраст, която от 1 януари 2024 г. е 50 години и осем месеца за жените.

По отношение възможността на заявителката С. да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по реда на чл.69б, ал. 1 от КСО, административният орган е приел, че същата няма положен стаж първа категория по смисъла на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като положеният от нея труд не попада сред изброените в чл. 1 на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), приета от Министерски съвет на основание чл. 104, ал. 1 от КСО. Отделно от това е стигнал до извода за неприложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, тъй като според него същата се отнася единствено до случаите на недостигащ осигурителния стаж, но не и поради ненавършена изискуема възраст. На това основание е приел, че жалбоподателката е имала изискуемия по чл. 69, ал. 1 от КСО стаж, но след като е нямала минимално изискуемата възраст, пенсионният орган правилно е отказал с издаденото от него разпореждане да приложи за нея чл. 69б от КСО във вр. чл. 18, ал. 4 от НПОС.

По делото е приложена Заповед № 4471/25.11.2024 г., с която на С. Д. С., на основание чл. 37, ал. и ал. 5, т. 10, б.“а“ от КСО и чл. 16, ал. 1 от ЗДСл и подадено писмено съгласие е възложено да изпълнява задълженията и на незаетата длъжност д. на ТП на НОИ – Сливен, считано от 02.12.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 1012-19-5#1/17.02.2025 г. на И.Д. Директор на Териториално поделение на НОИ – Сливен, съгласно заповед № 4471/25.11.2024 г. на Подуправителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Р. И. С. срещу Разпореждане № 2113-19-1193#1 от 20.12.2024 г., издадено от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх.№ 1012-19-5/23.01.2025 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО и заповед № 4471/25.11.2024 г. на Подуправителя на НОИ – и.д. директор на ТП на НОИ – Сливен. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретния случай решението на и.д. директор на ТП на НОИ - Сливен съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на С.. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган потвърждава извода на издателя на административния акт за липса на предпоставките да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание и по реда на чл.69б, ал. 1 от КСО.

Съдът намира, че решаващият орган при правилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно материалния закон по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на оспорващата е зачетена продължителността на осигурителния стаж до датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 02.09.2024 г., а именно общ осигурителен стаж 29 години 00 месеца и 08 дни, от които осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО - 20 години 08 месеца и 29 дни, 00 години 02 месеца 05 дни осигурителен стаж от втора категория и осигурителен стаж 08 години 01 месец и 04 дни - от трета категория. Не е спорно, че към посочената дата С. има навършена възраст ... години ... месеци и ... дни. Изчислен съгласно чл. 104, ал. 4 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, следва да е 42 години 10 месеца и 24 дни.

Обект на спора е претенцията на оспорващата да й бъде отпусната пенсия по разпоредбата на чл. 69б, ал, 1 от КСО, съответно се оспорва приложението на материалния закон при постановяването на Решение № 1012-19-5#1/17.02.2025 г. на И.Д.Директор на Териториално поделение на НОИ – Сливен. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващата е издадено обжалваното разпореждане, тъй като по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т.е. 18 години) са действително изслужени във въоръжените сили и е навършило изискуемата за съответната година пенсионна възраст, без значение дали е мъж или жена.

Сочи се, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО предвиждат диференцирано увеличение на възрастта, а чл. 69б, ал. 1 и с оглед на пола на лицето. Според административния орган, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, единствено поради недостигащ стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то следва, че същата е приложима само спрямо лицата, изпълнявали длъжности посочени в чл. 69 от КСО, на които не им достига единствено изискуемия осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Останалите елементи, а именно възраст следва да са налице, тъй като в противен случай няма да отговарят на условията на закона и не могат да се пенсионират по посоченият ред. В заключение административният орган е посочил, че не се отпуска пенсия по разпоредбата на чл. 69 от КСО, тъй като оспорващата няма изискващата се възраст за 2024 г. - 50 г. и 08 м. Развиват се съображения, че не следва да се отпусне пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като в случая нe може да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, тъй като жалбоподателката изпълнява длъжност по законите визирани в чл. 69 от КСО и няма необходимата навършена възраст, а не недостигащ осигурителен стаж.

За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени относимите в случая правни норми.

Според чл. 69, ал. 1 от КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Съгласно чл. 69, ал. 9 от КСО, от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.

Изрично е предвидено в чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, че трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория.

Според чл. 69б, ал. 1 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. жените придобиват при навършена възраст 50 години и 8 месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 94.

Разпоредбата, която е обосновала обжалвания в настоящото съдебно производство отказ е тази на чл. 18, ал. 4 от НПОС, според която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

Цитираната нормативна уредба налага следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като норми от закон с еднакъв ранг, уредените в тях хипотези са еднакво приложими при реализиране на съответния фактически състав, който уреждат. При наличие на материалните предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на двете разпоредби, следва да се приложи по благоприятната правна възможност за заявителя.

Неоснователни са изложените в оспореното решение доводи за съществуваща разлика между труд, положен по чл. 1 от НКПТ и труд, положен от държавните служители по специалните закони (чл. 69, ал. 1 КСО), в т. ч. и по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които не фигурират в чл. 1 от НКПТ. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд, какъвто безспорно по силата на закона се явява положеният такъв от заявителката, съгласно чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, че трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория. От граматическото и систематическо тълкуване на чл. 17, ал. 2 от НПОС може да се направи извод, че осигурителният стаж на тези лица се "зачита", а не се "приравнява" на първа категория труд при пенсиониране. Следователно трудът по чл. 69 от КСО е от първа категория, а не от друг вид категория (така в Решение № 2259/18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г. на ВАС, шесто отд.).

Видно от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява. Ал. 4 на чл. 104 от КСО предвижда, че осигурителният стаж на лицата по чл. 69 КСО (в т. ч. на военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. В случая такова превръщане не е сторено с Разпореждане № 2113-19-1193#1 от 20.12.2024 г., издадено от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Сливен. Това изчисление по чл. 104, ал. 4 от КСО се прави за нуждите на чл. 69, ал. 1 от КСО, а изчислението по чл. 17, ал. 2 от НПОС се прави за нуждите на чл. 69б, ал. 1 от КСО, като в случая Р. С. има 20 години, 08 месеца и 29 дни първа категория труд. Такова "превръщане" на осигурителния стаж е предвидено и за всички останали лица, полагали труд при условията на първа и втора категория, в зависимост от спецификата на изпълняваната дейност (чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от КСО). Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС не противоречи на разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от КСО, нито ограничава действието й.

В оспорения административен акт незаконосъобразно е прието, че с чл. 18, ал. 4 НПОС законодателят е предоставил още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като военнослужещи и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но единствено при недостигащ осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, както е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая оспорващата е направила, посочвайки в жалбата си до директора на ТП на НОИ – Сливен срещу процесното разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, изразена в следните решения: Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г.; Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 9879/2020 г.; Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г.; Решение № 562 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2024 г. и др. все в тази насока, че с оглед на правните последици, разпоредбите на чл. 69 от КСО и чл. 69б от КСО са с равнозначно приложение. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в благоприятния за заявителя вариант.

Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете - т. 1, а в т. 2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. За 2024 г. изискуемата възраст по този ред възлиза на 50 години и 8 месеца за жените.

В оспорения пред настоящата инстанция административен акт е посочено, констатира се от събраните по делото доказателства и няма спор между страните, че към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия, Р. С. е навършила ... години ... месеци и ... дни, има общ осигурителен стаж 29 години 00 месеца и 08 дни, от които осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 от КСО - 20 години 08 месеца и 29 дни като военнослужещ, т. е. от първа категория, а останалия осигурителен стаж 00 години 02 месеца 05 дни осигурителен стаж от втора категория и осигурителен стаж 08 години 01 месец и 04 дни - от трета категория. След определяне на общия осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 4 от КСО, превърнат към трета категория труд, следва да е 42 години 10 месеца и 24 дни.

При така установените факти следва да се приеме, че оспорващата С. отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 от КСО (работила е 10 години при условията на първа категория труд, има навършена изискуема възраст за 2024 г. 50 години и 08 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 94), поради което незаконосъобразно й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на материалния закон, тъй като на оспорващата не е отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при наличие на предвидените в чл. 69б, ал. 1 от КСО условия за придобиване на правото на пенсия.

По изложените съображения, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а административната преписка върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на разноските, направени в съдебното производство, е основателна, поради което ТП на НОИ – Сливен, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса, и 500 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-19-5#1/17.02.2025 г. на И.Д. Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Р. И. С. срещу Разпореждане № 2113-19-1193#1 от 20.12.2024 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-19-1193#1 от 20.12.2024 г. на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС на Р. И. С..

ИЗПРАЩА делото като преписка на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, за ново произнасяне по заявление Вх. № 2113-19-1193 от 02.09.2024 г., подадено от Р. И. С. с [ЕГН] за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, да заплати на Р. И. С. с [ЕГН], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.