РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. , 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220101215 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „Кредит инс“ АД, гр.
С....против Д. А. З. от гр. Г.. обл. Благоевград. Иска се да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: - 1000 лв., главница
на основание сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № .... г.; -
180.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2022 г. до
05.10.2022 г.;- 51.80 лв., лихва за забава за периода от 06.05.2022 г. до
20.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.
Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски по заповедното производство и по
настоящото производство.
Твърди се от ищеца, че основната му дейност е отпускане на
краткосрочни потребителски заеми, със средства, набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средство. Договорите за
кредит се сключват по реда на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Ответника е
кандидатствал чрез сайта на дружеството ищец за получаване на
1
потребителски кредит в размер на 1000 лева. Предоставил е личните си данни
чрез попълване на регистрационна форма на кандидатстване. След
обработване на данните и одобрение на кандидата, на ответника е изпратен
електронен вариант на договора за кредит. З. е потвърдил с изпратеният му
линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит
„Екстра“ № .... г. Желаната сума е била преведена чрез системата Е-pay и
получена от ответника на каса на „Изипей“ АД срещу представяне на лична
карта. Към 20.10.2023 г. не била платена нито една от вноските по кредита,
поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № ........
г. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за
претендираните суми. С разпореждане по делото, на ищеца е указано да
предяви иск за вземането си, поради което е подадена настоящата искова
молба.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл.240 от ЗЗД, чл.86 във вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.99 от ЗЗД, във
вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
В определения от закона едномесечен срок от страна на ответника не е
постъпил отговор на исковата молба и не се изразява становище по
предявените искове.
В хода по същество процесуалният представител на ответника прави
възражение за наличие на неравноправни клаузи, свързани с размера на
годишната лихва, надхвърляща допустимия размер, както и прави възражение
за нищожност на договора, поради неспазване на императивни изисквания,
залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като съгласно изготвената по делото
експертиза ГПР надхвърля допустимия размер.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На .....г. Д. А. З. подал на електронната страница на „Кредит инс“ АД
заявка за отпускане на кредит за „разходи до заплата“. При това представил
личните си данни, телефонен номер и адрес и поискал отпускане на кредит в
размер на 1000 лева. Предоставена му е информация относно лихвения
процент, при който ще бъде отпуснат кредита, периода на олихвяване –
месечен, броя на погасителните вноски и размера им, като са разделени на
2
главница, лихва и такса гарант/неустойка по вноска.
На същата дата ...... г. между „Кредит Инс“ АД като кредитодател Д. А.
З., в качеството на кредитополучател бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за
потребителски кредит „Екстра“ № .... С договора „Кредит Инс“ АД се
задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 1000 лева с цел
„разходи до заплата“, а ответника се задължил да върне заемната сума в срок
до 05.10.2022 г. на вноски съгласно погасителен план – приложение 1 към
договора. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00 %
и годишен процент на разходите – 49.7 %. В чл.4 от договора е записано, че
кредитополучателя е избрал да обезпечи задължението по кредита, като
предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитодателя юридическо лице (поръчител). В приложение 1
към договора са посочени падежните вноски по договора, като първата е
дължима на 05.05.2022 г., а следващите на 5-то число на следващите месеци, с
последна вноска дължима на 05.10.2022 г. Всяка вноска е в размер на 291.67
лева, от които 166.67 лева за главница, 30 лева за лихва и 95 лева сума за
гаранция. Общата дължима сума по заема е определена на 1750 лева от които
1000 лева главница, 180 лева лихва и 570 лева гаранция.
По делото са представени и Общите условия (ОУ) за предоставяне на
кредити от „Кредит инс“ АД, които съгласно чл. 1.5 от договора за кредит са
неразделна част от него, като в раздел V, чл. 5.6 на ОУ е записано, че размера
на годишния процент на разходите по кредита се изчислява съгласно
формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК.
Договорената заемна сума в размер на 1000 лева била предоставена от
ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“,
изплатена на .. г., както се установява от представената по делото разписка №
за извършено плащане № ...., приложена на л.27 по делото
З. не изпълнил задължението си за заплащане на месечните вноски по
договорения погасителен план, като не е осъществил плащане по нито една от
вноските.
Тъй като ответника не изпълнил задължението си за заплащане на суми
по договора за заем, от страна на ищцовото дружество било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
3
образувано ч.гр.д. № 976/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми.
Издадената заповед била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което на ищеца е указано да предяви иск за установяване
съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, според
заключението на която, на 05.04.2022 г. ищцовото дружество е превело сумата
от 1000.00 лв. по процесния договор за кредит в полза на ответника Д. А. З.
чрез паричен превод към Изипей. Счетоводството на ищцовото дружество е
водено редовно по отношение на процесния кредит и в счетоводството на
ищцовото дружество са отразени посочените в исковата молба суми по
кредита като задължение за плащане, а именно: Главница -1000.00 лв.; Такса
гаранция - 570.00 лв.; Договорна лихва -180.00 лв.; Законна лихва - 51.80 лв. В
счетоводството на ищцовото дружество не е отразено извършено плащане по
договора за кредит, тъй като от страна на ответника не са осъществявани
никакви плащания. Общият размер на задължението на ответника към
„Кредит инс“ АД е 1801.80 лв. (хиляда осемстотин и един лева и осемдесет
стотинки) и включва: Главница - 1000.00 лв.; Такса гаранция - 570.00 лв.;
Договорна лихва -180.00 лв.; Законна лихва за забава за периода от 06.05.2022
г. до 21.11.2022 г. - 51.80 лв.
В съдебно заседание вещото лице коригира размера на законната лихва
по отговора си на въпрос 5. Заявява, че размера на законната лихва за забава за
периода от 06.05.2022 г. до 20.10.2023 г. е 143.60 лева, като при изчисляването
й не е включена такса гаранция, а е изчислена единствено върху главницата от
1000 лева. Съответно общата сума от ответника по процесния договор за
кредит е 1893.60 лева.
В отговор на допълнително поставените от ответника въпроси относно
размера на годишния процент на разходите при така заложените главница,
лихва и други такси, предвид срока на договора и относно размера на лихвата,
дължима съгласно параметрите на сключения договор, вещото лице отговаря,
че размерът на Годишния процент на разходите при така заложените главница,
лихва и други такси, предвид срока на договора е 567,1967 %. Размерът на
лихвата, дължима съгласно параметрите на сключения договор и конкретно
главницата и предвидения лихвен процент за срока на договора е 107,58 лева
4
(сто и седем лева и петдесет и осем стотинки).
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е изчислила лихвата при
включване на такса гарант, която е разсрочена за плащане за 6 месеца, ведно с
погасителните вноски. Като сравнение, ако я няма таксата гарант от 570 лв.,
тогава ГПР ще бъде 42.5745 % , много по-малко, в рамките на допустимото.
При изчисляване на годишния процент на разходите е включила таксата
гарант, тъй като тя би следвало да се включи като разход.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е пълно и обосновано и го кредитира изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по
чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед
възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в
предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от
легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу
легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.
Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
5
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че между „Кредит инс” АД и ответника Д. А. З. е бил сключен
договор за потребителски кредит „Екстра“ № .... от ... г., според който
дружеството кредитодател се е задължило да предостави на ответника заем в
размер на 1000 лева, а ответника се задължил да върне сумата, ведно с
договорна лихва в размер на 180 лева и сума гаранция в размер на 570 лева,
като общия размер на сумата, дължима от ответника е в размер на 1750.00
лева.
От представената по делото разписка на „Изи пей“ и от заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че „Кредит инс“ АД е изпълнило задължението си по договора,
като е предоставило на ответника сумата в размер на 1000 лева. От своя
страна ответника не е извършил никакво плащане по процесния договор.
В становище, постъпило в съда на ....г. (след изтичане на срока за
отговор) и в хода по същество, чрез процесуалният си представител, ответника
повдига възражение за наличие на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор за кредит, свързани с размера на годишната лихва,
надхвърляща допустимия размер. Прави и възражение за нищожност на
договора, поради неспазване на императивни изисквания, залегнали в чл.11,
ал.1, т.10 от ГПК, тъй като съгласно изготвената по делото експертиза ГПР
надхвърля допустимия размер
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС (Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.) се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
6
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Вземайки предвид представените по делото документи във връзка със
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че договор
за потребителски кредит „Екстра“ № ... от ... г., сключен между страните по
делото, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
7
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай нито в предварително изпратената на ответника
информация, нито в договора за кредит е посочено как е формиран размера н
ГПР, какви разходи се включват в него. Единствено в раздел V, чл. 5.6 на
Общите условия, представляващи неразделна част от договора за кредит, е
записано, че размера на годишния процент на разходите по кредита се
изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК. Така
посоченото отново не дава яснота какви разходи се включват в ГПР за
конкретния договор за кредит. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
8
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза размерът на Годишния процент на разходите
при така заложените главница, лихва и други такси, предвид срока на
договора е 567,1967 %. При това вещото лице включва в ГПР и такса гарант,
тъй като тя представлява разход по кредита. Размерът на лихвата, дължима
съгласно параметрите на сключения договор и конкретно главницата и
предвидения лихвен процент за срока на договора е 107,58 лева (сто и седем
лева и петдесет и осем стотинки).
По настоящото дело не е представен договор за предоставяне на
поръчителство, поради което таксата определена за събиране по такъв договор
несъмнено утежнява вноската по кредита като разход по нея и следва да се
включи в ГПР. Тъй като тази такса е предвидена да се включва в погасителната
вноска, тя би следвало да се включи в ГПР дори действително да е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, тъй като представлява разход
именно във връзка с договора за кредит. Това не е сторено и в самият договор
е описано невярно число на ГПР 49,7 %, като в същото време според
заключението на вещото лице, то е следвало да бъде отразено като 567,1967
%, като се има предвид годишната база, тъй като договорът е със срок шест
месеца. Този размер на ГПР е незаконосъобразен съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК,
тъй като надминава многократно допустимият размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Поради това следва да се приеме, че в случая е налице несъответствие
между посочения в договора и действителния размер на ГПР, което
представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на
чл.19, ал.4 от ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора
за потребителски кредит.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
9
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В писмената си защита процесуалния представител на ответника
застъпва становище, че след като договора за потребителски кредит е
недействителен, то връщането на сумата следва да стане в друго
производство, тъй като сумите вече се дължат на извъндоговорно основание.
Също така в заявлението по чл. 410 ГПК заявителят - настоящ ищец е посочил
като основание на своите претенции неизпълнение по договор за
потребителски кредит. Съдът не може да признае дължимостта на главницата,
защото ищецът претендира сумата на договорно основание, а такова предвид
противоречието с императивните норми на ЗПК не съществува.
Становището е неоснователно. В решение № 50174/26.10.2022 г. на
ВКС, IV г.о., постановено по гр.д.№ 3855/2021 г. съдът приема, че договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
10
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55
от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Поради изложеното следва да се уважи предявения иск да бъде
установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 1000 лева,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и да се отхвърлят исковете за заплащане на договорна
лихва и законна лихва за периода от 06.05.2022 г. до 20.10.2023 г.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като
разгледа и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК (т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК).
Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство
в размер на 25.00 лева за държавна такса и в размер на 550 лева за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще се
присъдят разноски в размер на 466.80 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
11
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноски за държавна такса в размер на 125
лева, 1100 лева за възнаграждение на адвокат, както и 300 лева за
възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще
се присъдят разноски в размер на 1238.03 лева, съобразно уважената част от
претенцията в исковото производство.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
на исковете. Той е сторил разноски в размер на ...... лева за заплащане на
адвокатско възнаграждение, както и ... лева за възнаграждение на вещо лице,
поради което и съразмерно на отхвърлената част от иска му се дължат
разноски в размер на ... лева.
При прилагане на компенсация ответника следва да заплати на ищеца
сума размер на 983.99 лева за сторените по настоящото производство
разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д. А. З., ЕГН **********, от
гр.Г.. обл.Благоевград, че дължи на „Кредит инс” АД, ЕИК ..., гр.С.. сума в
размер на .. лева, представляваща главница ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.10.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен иска на „Кредит инс” АД, ЕИК ..,
гр.С...да се признае за установено, че има вземания срещу Д. А. З., ЕГН
**********, от гр.Г.., обл.Благоевград за сумата от ... (... лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.05.2022 г. до 05.10.2022 г. и за сумата от
51.80 (петдесет и един лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща
лихва за забава за периода от 06.05.2022 г. до 20.10.2023 г.
Осъжда Д. А. З., ЕГН **********, от гр.Г..., обл.Благоевград да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК .., гр.С.. сумата в размер на
.....) лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от
....лева, представляваща разноски по настоящото производство и оставя без
уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски в
12
останалата част.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13