№ 120462
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Частно
гражданско дело № 20241110146648 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу Е. Г. К. и за вземане в размер на 1259,99 лв., представляващо възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, и за сумата от 2520,01 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга Флекси, и общо сумата от 500 лева, представляваща
такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Заявлението е неоснователно-относно претенцията за възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, изразяваща се според заявителя в приоритетно становище по
искането за потребителски кредит и изплащане на кредита преди клиентите без закупена
такава услуга-защото клаузата, на която се основава тази претенция, е нищожна. Клаузата за
тази услуга е нищожна като влизаща в противоречие с добрите нрави, тъй като няма ясно
определена и дефинирана насрещна престация. Освен това големият й размер води до
извода, че тя не може да се квалифицира като „такса“ и явно води до неоснователно
разместване на блага. Действието и приложението на тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
значително увеличаване размера на задълженията му, без да е налице яснота относно
1
насрещната престация, а при съпоставка между размера на тази такса и законната лихва е
явно, че таксата противоречи и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна съгласно чл.19, ал.5 ЗПК. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради
заобикаляне на закона, доколкото чрез така уговореното възнаграждение за тази услуга се
цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Нищожна е и клаузата, на която се основава претенцията за възнаграждение за услуга
Флекси, изразяваща се според заявителя в право на длъжника на едностранна промяна в
погасителния план по договора. Това възнаграждение е включено в седмичните погасителни
вноски-това индивидуализиране, падеж и уговореният размер водят до извода, че
начисляването му е извършено за осъществени действия по усвояване и управление на
кредита, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за подобни действия. Клаузата е
нищожна и поради заобикаляне на закона, доколкото чрез така уговореното възнаграждение
за тази услуга се цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Освен това според чл.15.2 от
общите условия възнаграждението е за услуга, представляваща възникването на право на
клиента да променя погасителния план, но при уговорените в чл.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3
изисквания: да спази определена процедура, да представи определени доказателства,
клиентът може да иска това изменение само при настъпването на изрично посочени факти и
обстоятелства и най-вече-това негово „право“ зависи от насрещното съгласие на кредитора
(чл.15.2.3), който променя със свое волеизявление и по своя преценка погасителния план по
договора, като липсва уговорка, че той е длъжен да даде съгласие за това-следователно в
нарушение на правилата на добросъвестността тези клаузи не уреждат право на длъжника да
измени погасителния план, а да иска съгласие от кредитора за такова изменение, каквото
право той и без това има по силата на закона-чл.8 и 9 ЗЗД; това води до извода, че
стойността на кредита се оскъпява с разход, които реално не се извършва за конкретна
допълнителна услуга, а потребителят заплаща за едно свое съществуващо право.
По отношение на претендираната такса разходи.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект
това не е никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за
2
забава, за което се издаде заповед за изпълнение. Ето защо съдът приема, че процесната
клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По
тази причина тя също е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва
да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
28.02.2024 г. на „ПКБ“ ЕООД срещу Е. Г. К. и за вземане в размер на 1259,99 лв.,
представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, и за сумата от
2520,01 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси, и общо сумата от
500 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
от 90 дни.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3