Решение по дело №4609/2021 на Софийски градски съд

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. София, ……………2022 г.

                                    

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА  КОРДОЛОВСКА

                                                             НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА

 

при секретаря Екатерина Тодорова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гр. дело № 4609 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК.

 

Образувано е по жалба от 03.12.2020 г. на Р.Д.М., в качеството си на трето за изпълнителното дело лице, срещу действията на ЧСИ М.П.по изп. д. № 20208510401908 и изп. д. 20208510401909 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 от КЧСИ по насрочване и извършване на опис на недвижим имот - ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна триетажна постройка /над магазин/, находящ се в гр. София, ул. „*********, състоящ се от следните помещения: две стаи, хол, кухня, и сервизни помещения, заедно с 1/10  ид. ч. от общите части на сградата и 1/10 ид. ч. от дворното място /застроено и незастроено/ с пространство 171.80 кв. м. по нотариален акт, а съгласно скица - от 146,25 кв. м., съставляващо УПИ, съответстващ на парцел VI-6  от 250 кв. м. по плана на гр. София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: братя С., М. Д., С.М.и бул. „Александър Стамболиски“, който имот  съгласно кадастрална карта представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.188.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелен обект е от 04.09.2020 г., находящ се на адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „*********, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 68134.304.188.1, с предназначение: административна, делова сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.188, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, прилежаши части: 1/10 идеална част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 68134.304.188.1.6, 68134.304.188.1.5, над обекта: 68134.304.188.1.3. Жалбоподателят претендира, че е собственик на имота, по отношение на който е насрочен и извършен опис от ЧСИ, на основание давностно владение, започнало да тече от 10.03.2002 г. - датата на предаването му по силата на предварителен договор. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на извършените от ЧСИ М.П.действия. Прави се искане с постановяване на акта си по същество съдът да спре изпълнителното производство на основание чл. 438 ГПК.

Длъжникът К.С.К. в становище с вх. № 17478/15.03.2021 г. изразява доводи за основателност на жалбата.

Длъжникът В.С.К. в становище с вх. № 17480/15.03.2021 г. изразява доводи за основателност на жалбата.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е депозирано писмено възражение, наименувано „писмен отговор“, от взискателя ЗД „Б.И.“ АД, с който се оспорва жалбата, като се поддържа липсата на данни за осъществено владение от страна на жалбоподателя към датата на налагане на възбраната, по подробно изложени съображения. Твърди се, че е недопустимо да се излагат доводи за придобито право на собственост на основание давност в настоящото производство, а от друга страна се излага, че не е това редът да се доказват елементите на давностното владение, както и че към този момент жалбоподателят не е предявил иск по чл. 440 ГПК. Претендира разноски.

В приложените по делото Мотиви на ЧСИ М.П., peг. № 851 от КЧСИ се обосновава неоснователност на жалбата.

         Настоящият съдебен състав, като обсъди изложените в жалбата съображения, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Жалбоподателят Р.Д.М. е трето лице по изпълнителните дела, поради което същият, съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал. 4 от ГПК, има право да обжалва действията на частния съдебен изпълнител само когато изпълнението е насочено върху върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Съдът намира, че с разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК е дадена възможност на трето за изпълнителното производство лице да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещ, която към деня на възбраната, ако се отнася за недвижим имот, се намира във владение на това лице. Под владение се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта. Тук владението е разбирано като фактическо състояние, а не като право на владение като едно от правомощията на собственика на вещта. Законът в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК не отдава правно значение на факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава проверка и не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. От значение за допустимостта на жалбата е само обстоятелството дали към датата на налагане на възбраната това трето лице упражнява фактическа власт върху вещта - ако това е така, жалбата е допустима и едва при разглеждането й по същество ще бъде направена преценката кой е титулярът на субективното право върху вещта. Ако третото лице няма фактическата власт, жалбата е недопустима и изложените възражения, че имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника, могат да бъдат релевирани в производство по чл. 440 от ГПК, но не и по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител. В конкретния случай, жалбоподателят Р.Д.М. в качеството му на трето лице разполага с правомощие по чл. 435, ал. 4 от ГПК да обжалва всички действия на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната са били в негово владение. На обжалване подлежи самото насочване на изпълнението върху такъв недвижим имот, а не конкретното изпълнително действие.

В случая изпълнително дело № 20208510411908 по описа на ЧСИ М.П.е образувано на 29.09.2020 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3854 от 2018 г. на САС, 1 с-в по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********срещу длъжника К.С.К. за събиране на парично вземане. Изпълнително дело № 20208510401901 е образувано на 29.09.2020 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3854/2018 г. на САС, 1 състав по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********срещу длъжника В.С.К. за събиране на парично вземане. На основание чл. 389 ГПК съдът е допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху имота с Определение 12.11.2019 г., въз основа на което е издадена Обезпечителна заповед от 26.11.2019 г., вписана в Службата по вписвания-гр. София с вх. № 79657/29.11.2019 г., том 20, акт 142. Впоследствие нa 06.10.2020 г. е наложена възбрана върху имота от ЧСИ М.П.по цитираните по-горе изпълнителни дела.

На 26.11.2020 г е извършен опис на недвижимия имот, за което са съставени съответно протоколи с изх. № 62306/26.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401908 и с изх. № 62316/26.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401909. В протоколите е отбелязано, че на описа не присъстват лично или чрез представител редовно уведомените за описа длъжници К.С.К. и В.С.  К., нито адв. С.Г.. Предвид липсата на доброволно осигурен достъп до имота, са използвани услугите на ключар, който да отвори заключващите механизми на входната врата, като за пазач на имота е назначен представителят на взискателя адв. Л. Л., който впоследствие, на 12.03.2021 г., е сменен, като с протокол с изх. № 12165/12.03.2021г. за пазач е назначена адв. С.Г..

Видно от материалите по изпълнителните дела е, че ЧСИ е уведомил редовно за насрочения и извършен на 26.11.2020 г. опис на недвижим имот  всички лица - взискателя ЗД „Б.И.“ АД, който е уведомен на 23.11.2020 г. чрез пълномощника адв. Л.Л., длъжниците К.С.К. и В.С.К., които са уведомени чрез тяхната майка Д.П.Н., както и жалбоподателя Р.Д.М., в полза на който върху имота е наложена възбрана въз основа на Обезпечителна заповед от 25.09.2020 г., чрез процесуален представител адв. С.Г. - САК, като за уведомяването е съставен протокол с изх. № 61714/23.11.2020 г., в който е описано, че съобщението за описа до Р.Д.М. е изпратено на имейл адрес на процесуалния представител, като е отразено и че е проведен телефонен разговор с адв. С.Г.. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил уведомен за насрочения опис се потвърждава и от постъпилите от него молби до ЧСИ за отлагане на описа.

В подадената жалба срещу действията на ЧСИ М.П.се твърди, че жалбоподателят, в качеството си на притежател на владението върху имота, е предоставил държането му за временно, неопределено и безвъзмездно ползване от адв. С.Г., като в тази връзка е представен Договор за наем за послужване от 01.03.2012 г., който няма достоверна дата. С молба с вх. № на ЧСИ 88001/24.11.2020 г. Р.Д.М. е уведомил ЧСИ, че същият има качеството на владелец по отношение на имота, за който е насрочен опис, считано от 10.03.2002 г., поради което счита себе си за собственик на имота на основание осъществено необезпокоявано давностно владение в продължение на повече от 10 г. От протокол за опис от 26.11.2020 г. се установява, че при отварянето на имота с помощта на ключар същият е описан като адвокатска кантора, ползвана от адвокат С.Г. В., като в имота не са открити лица.  При това положение, настоящият съдебен състав намира, че доколкото има данни, че към момента на налагане на възбраната и извършване на описа имотът се владее от трето лице, то депозираната жалба е допустима. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна, поради следното:

За основателността на жалбата следва да се прецени кой е титулярът на правото на собственост върху вещта към деня на възбраната, наложена по двете изпълнителни дела - изп. д. № 20208510401908 и изп. д. 20208510401909 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 от КЧСИ. В случая към момента на възбраната, а и към момента на извършване на описа, няма обективни доказателства,  от които да може да се направи извод, че титуляр на правото на собственост върху възбранения имот, по отношение на който впоследствие е насрочен и извършен опис, е жалбоподателят, а не са длъжниците по изпълнителното дело.

От приложените по делото материали по двете изпълнителни дела на ЧСИ М.П.се установява, че преди да пристъпи към извършване на описа съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си съгласно чл. 483 и чл. 484, ал.2 от ГПК, като е извършил проверка за собствеността към датата на налагане на възбраната и е изискал от Агенция по вписванията - Имотен регистър удостоверение за тежести по отношение на недвижимия имот. От направените по изпълнителното дело справки и от изисканото удостоверение за тежести не се установяват вписвания, които да установяват права на жалбоподателя или на трети лица върху възбранения имот, противопоставими на длъжниците по изпълнителните дела. Жалбоподателят претендира да е придобил собствеността върху имота на основание осъществено в негова полза давностно владение, но към момента на налагане на възбраната и извършване на описа не е налице вписване на искова молба, респ. на съдебно решение, установяващо, че той е собственик на имота на соченото от него основание, а същевременно съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по въпроса за твърдяното от жалбоподателя придобиване на собствеността върху имота въз основа на давностно владение. Такова давностно владение не е установено и в рамките на настоящото производство. От извършените справки в Агенция по вписванията - Имотен регистър се установява, че има вписана искова молба на 03.10.2002 г. която е депозирана от името на С.В.К., с която последният иска предаване на владението на съответните идеални части от общите части на сградата, в която се намира описаният по изпълнителните дела недвижим имот. От извършената справка в Агенция по вписванията - Имотен регистър, както и от издаденото удостоверение за тежести и изисканите в тази връзка актове се установява, че възбраната върху имота, допусната като мярка за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал. 1 от ЗС, предявен от Р.Д.М. срещу наследниците на С.В.К. – К.С.К. и В.С.К., е вписана на 02.10.2020 въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 25.09.2020 г., но към момента на налагане на възбраната върху имота от ЧСИ М.П.нa 06.10.2020 г. няма вписана искова молба или съдебно решение, нито нотариален акт, установяващ права на жалбоподателя върху имота,противопоставими на длъжниците по изпълнителните дела, които да бъдат съобразени от ЧСИ.  По делото е представена искова молба на Р.Д.М. до СГС с вх. № 285870 от 10.11.2020 г., която няма данни дали и кога е вписана в Служба по вписванията, но така или иначе същата  е заведена в съда на 10.11.2020 г., т.е. след като вече е била наложена възбраната върху имота от ЧСИ М.П.на  06.10.2020 г. Отделно от това възбраната, наложена за обезпечение на предявените от ЗД „Б.И.“ АД искове с Обезпечителна заповед от 26.11.2019 г., вписана в Службата по вписвания-гр. София с вх. № 79657/29.11.2019 г., том 20, акт 142 е наложена преди възбраната, допусната като мярка за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал. 1 от ЗС, предявен от Р.Д.М. срещу наследниците на С.В.К. – К.С.К. и В.С.К., която е вписана на 02.10.2020 въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 25.09.2020 г.  Следователно към момента на налагане на възбраната се установява, че собственици на имота са наследниците на С.В.К. - К.К. и В.К., които са длъжници по изпълнителните дела, което се подкрепя и от нотариален акт № 151, том I, рег. № 10848, дело № 131 от 2001 г. на нотариус Д.С.. По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че К.К. и В.К. са депозирали молба пред Софийски районен съд за приемане на наследството на С.К., като с Решение № 99068 от 19.04.2019 г. на СРС-ГО, 37-ми състав по гр. дело № 1066/2019 год. е допуснато на основание чл. 61, ал.2 ЗН приемане по опис на наследството, оставено от С.К., от В.К., като е прието, че молбата на К.К. е недопустима, като подадена извън тримесечния срок по чл.61, ал.1 от ЗН. При това положение и с оглед на подадената молба за приемане по опис на наследството, оставено от С.К., е видно, че длъжниците към момента на откриване на наследството на С.К. също са считали последния за собственик на имота, доколкото са включили същия в наследствената маса, описвайки го в молбата до съда. Изразеното от тях в обратния смисъл твърдение в подадените срещу жалбата становища не са подкрепени с обективни доказателства, които да могат да бъдат съобразени от настоящия съдебен състав. Представената Декларация от 19.05.2005 г., която няма достоверна дата преди 17.09.2020 г. /датата, на която е снет препис от този частен документ от нотариус/ също не може обуслови извод, че към датата на налагане на възбрана и извършване на опис на имота, последният е бил придобит по давност от жалбоподателя, поради изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като това представлява писмен частен документ, изявленията в който имат характера на писмени свидетелски показания, каквито са недопустими по ГПК и не могат да бъдат обсъдени от съда и същата няма достоверна дата преди 17.09.2020 г., съответно не може да се приеме, че ако жалбоподателят е осъществявал давностно владение върху имота, то срокът на това давностно владение е започнал да тече на посочената в декларацията дата. В този смисъл възраженията на ЗД „Б.И.“ АД в постъпилото писмено възражение са основателни. Представеният Договор за наем за послужване от 01.03.2012 г. също няма достоверна дата и от него също не може само по себе си да се изведе извод, че имотът е придобит от жалбоподателя на основание изтекла в негова полза придобивна давност. По партидата на имота в Имотния регистър към Служба по вписванията липсват релевантни, противопоставими на длъжниците вписвания и отбелязвания, от които да се установяват права на трети лица върху имота, в това число и на жалбоподателя, които да бъдат съобразени от ЧСИ – няма вписана искова молба от жалбоподателя, респ. съдебно решение, установяващо наличието на негови права върху имота, нито има вписан нотариален акт по извършена обстоятелствена проверка от нотариус.      

Предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. В доказателствената тежест на длъжника, респ. взискателя, е да установят правото на собственост на длъжника върху вещта, предмет на принудително изпълнение, като третото лице следва да докаже твърдението си, че към деня на възбраната имотът се намира във владение на това лице. С оглед провеждане на насрещно доказване трето лице може да установи, че то е собственик на имота, по който начин би отрекло правата на длъжника. В случая въпросът за законосъобразността на извършените от ЧСИ М.П.действия се преценява единствено на базата  установената собственост върху имота към момента на налагане на възбраната, а към датата на нейното налагане липсват обективни основания и доказателства – вписвания и отбелязвания по партидата на имота в Имотния регистър към Службата по вписвания, от които да се приеме, че имотът не е собственост на длъжниците К.К. и В.К.. Напротив от направените справки, от изисканите удостоверения за тежести и преписи от актове се установява, че към онзи момент именно те са собственици на възбранения и описан впоследствие имот.

         От събраните по делото доказателства не се доказаха твърденията на жалбоподателя Р.Д.М., че собствеността върху имота е придобита от него на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Отделно от това, разрешаването на този въпрос следва да се извърши по реда на чл. 440 от ГПК и е в компетенциите на съда, пред който е предявен искът по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал. 1 от ЗС.

Настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по наведените от жалбоподателя за пръв път с допълнение на жалба с вх. № 310016 от 07.11.2022 г. доводи за незаконосъобразност на извършените от ЧСИ М.П.действия, доколкото същите са направени извън срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.

По разноските. Разноски в настоящото производство се претендират от ЗД „Б.И.“ АД, който претендира да е сторил такива в размер на 3 500 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 02.04.2021 г. С оглед неоснователността на жалбата на Р.Д.М. последният следва да бъде осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сторените от последното разноски в размер на 3 500 лв. С оглед неоснователността на жалбата неоснователно се явява и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на действията по изпълнението.

По изложените мотиви жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При тези мотиви, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 03.12.2020 г. на Р.Д.М. - трето за изпълнителното дело лице, срещу действията на ЧСИ М.П.по изп. д. № 20208510401908 и изп. д. 20208510401909 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 от КЧСИ по насрочване и извършване на опис на недвижим имот - ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна триетажна постройка /над магазин/, находящ се в гр. София, ул. „*********, състоящ се от следните помещения: две стаи, хол, кухня, и сервизни помещения, заедно с 1/10  ид. ч. от общите части на сградата и 1/10 ид. ч. от дворното място /застроено и незастроено/ с пространство 171.80 кв. м. по нотариален акт, а съгласно скица - от 146,25 кв. м., съставляващо УПИ, съответстващ на парцел VI-6  от 250 кв. м. по плана на гр. София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: братя С., М. Д., С.М.и бул. „Александър Стамболиски“, който имот  съгласно кадастрална карта представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.188.1.1  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелен обект е от 04.09.2020 г., находящ се на адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „*********, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 68134.304.188.1, с предназначение: административна, делова сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.304.188, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, прилежаши части: 1/10 идеална част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 68134.304.188.1.6, 68134.304.188.1.5, над обекта: 68134.304.188.1.3.

ОСЪЖДА Р.Д.М., с личен номер*******, с адрес в гр. София, кв. „Д.“, ул. „**********да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, разноски в настоящото производство в размер на 3 500 лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

            

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.