Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 20.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря
Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 515 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Й.А.
против Наказателно постановление № 309/07.10.2020 г. на началника на РУ на МВР
- Ихтиман, с което за нарушение на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна
на наказателното постановление при подробно изложени съображения.
В съдебно заседание
жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е
основателна.
На 24.09.2020 г. срещу жалбоподателя Б.А.
е съставен Акт № 309 за установяване на административно нарушение по чл. 64,
ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР от свид. А.Д. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман
за това, че на 24.09.2020 г. около 09.30 часа в гр. Ихтиман в двора на ПГ
„Васил Левски“ „на лицето му бе
разпоредено ясно и разбираемо за него да се качи в служебния автомобил, за да
бъде откаран в РУ за установяване на самоличност“.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, с което за това, че
при същата фактическа обстановка, е прието, че същият е допуснал нарушение на 64,
ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, поради което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
Съдът констатира, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки това при издаването на
АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актовете не
отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на нарушението от фактическа страна и
правна страна. Административнонаказващият орган не е посочил всички релевантни
за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Допуснатото нарушение е
съществено и представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Непълното описание касае
обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението. От
правна страна е прието, че с поведението си жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. От изложеното при разпита на
актосъстваителя административнонаказващият орган и посочената правна
квалификация – чл. 64, ал. 4 ЗМВР следва извод, че вмененото нарушение е за
неизпълнение на устно разпореждане, дадено от полицейски орган при изпълнение
на възложените му функции.
За да е осъществен съставът на
административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е достатъчно разпореждането
да е дадено от полицейски орган в изпълнение функциите му и да не е изпълнено.
В случая в обстоятелствената
част на АУАН и НП липсва фактическо твърдение кой е дал разпореждане на лицето
– дали това е направено от полицейски орган (служител), ако да кой е
полицейският орган, дал разпореждането - не е посочено името, длъжността и
местоработата му с оглед понятието за „полицейски орган“ по смисъла на чл. 57
от ЗМВР. При това положение е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на горепосочените актове. Нарушено е правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не са посочени фактически съставомерни елементи на
деянието от обективна страна и от изложеното не е ясно кой е дал разпореждането
и в какво качество. С оглед това е невъзможно, без дописване на наказателното
постановление от фактическа страна в рамките на съдебното производство, което е
недопустимо, да бъде осъществена преценката за съставомерността на деянието.
Следва да се припомни, че административните
наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки по повод неправомерно
поведение на определено лице, като с оглед този им характер законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила и изисквания за реализирането на
административнонаказателната отговорност. Всяко нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение, било то от фактическа или от правна
страна, като ограничаващо правото на защита на нарушителя, реализиращо се в
рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното
постановление, представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо в случая
посочените по-горе процесуални нарушения опорочават наказателното постановление
и са абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.
Нужно е да се посочи, че това не
е единственото НП с предмет нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР отменено поради
допуснатия порок. Въпреки това актосъставителите и АНО – началник на РУ на МВР
– Ихтиман продължават да допускат същото нарушение като не сочат в АУАН и НП
кой е дал разпореждане на лицето – чрез посочване имена, длъжност и месторабота
на полицейския служител.
За прецизност е нужно още да се
отбележи, че чл. 64, ал. 2 ЗМВР не регламентира правило за поведение, а
единствено форма на издаване на полицейските разпореждания, когато не може да
бъде спазена писмената - устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. При това
положение неправилно в издадения АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, тъй като разпоредбата не въздига
правило за поведение за него., което е и причината чл. 257 ЗМВР не предвижда
наказание за неизпълнение на чл. 64, ал. 2 ЗВМР. Неизпълнението е на задължение
по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
Във връзка с доводите за
осъществено полицейско насилие спрямо жалбоподателя. В случая НП подлежи на
отмяна заради допуснато процесуално нарушение. Това препядства изграждането на
фактическа обстановка и обсъждане за достоверност на доказателствените
източници. С оглед на това е невъзможно да бъде даден задълбочен отговор на въпроса
упражнено ли е насилие, ако да, дали упражнената от полицаите сила е била
абсолютно необходима и пропорционална, какъвто е необходим съгласно практиката
на ЕСПЧОС (вж. делото „Янчовичин срещу България“, „Петков и Пърнаров срещу
България“ - Petkov et Parnarov c.
Bulgarie (requête no 59273/10)р решение от 19 май 2015 г., дело „Тотева срещу
България“ номер на жалба: 42027/98).
Предвид неразглеждане на фактически констатации по същество отговорът на
горния въпрос следва да бъде даден от компетентните органи, пред които е
депозиран сигналът, под страх да не бъде допуснато нарушение на процесуалния
аспект на чл. 3 вр. чл. 1 от ЕКПЗЧОС.
Предвид изхода на делото на
основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде
осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски в размер на 250 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 309/07.10.2020 г. на
началника на РУ на МВР - Ихтиман.
ОСЪЖДА ОДМВР – СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.А., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда
на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: