Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 175
гр. Д., 17.10.2011 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на деветнадесети
септември две хиляди и единадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при участието на секретар Н.Б. разгледа т. д. №
277 по описа за
Производството е по чл. 630 ТЗ.
Търговско дело № 277/2011 г. по
описа на Д.кия окръжен съд е образувано по молба на дружество с ограничена
отговорност ”А.К.К.” ООД гр. Д. с искане
за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за
установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С молба вх. № 4396/03.08.2011 г.,
длъжникът ”А.К.К.” ООД гр. Д. е поискал откриване на производство по
несъстоятелност поради обективната невъзможност да изпълнява изискуеми парични
задължени, произтичащи от търговки сделки, както и публичноправни задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност.
С определение № 402/04.08.2011
г., на осн. чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, Съдът е назначил съдебно – счетоводна
експертиза, на която е поставил следните задачи: да изготви пълен финансово – икономически анализ на
търговеца за проверявания период, по следните показатели: капиталова структура
на предприятието; общ размер на задълженията, произтичащи от търговски сделки;
задълженията на длъжника към всеки негов кредитор с посочване вида; актуалния
размер и обезпеченията на вземанията им, вкл. главница, лихви и неустойки; общ
размер на публичноправните задължения за проверявания период; коефициент за
ефективност на разходите; коефициент за ефективност на приходите; коефициентите
за обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност; коефициент за
финансова автономност; коефициент за задлъжнялост; коефициент за рентабилност; движението на паричните потоци
през проверявания период; краткосрочни вземания и тяхната структура с посочване
на длъжника, вида, актуалния размер и обезпечения; разпоредителни сделки с
дълготрайни материални активи през проверявания период; началната дата на свръхзадължеността,
респ. неплатежоспособността на търговеца.
Видно от заключението на вещото
лице, задълженията на търговеца, произтичащи от търговски сделки са на стойност
61 702.93 лв., а публичноправните
задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност – 165 617.47
лв. Вещото лице е установило, че коефициентът на общата ликвидност към
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване
производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи:
материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки
са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или
свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ).
Процесуалната ( формална )
предпоставка е
обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по
несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални
предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ –
длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
Съдържанието на понятието „търговец” е описано в чл. 1 ТЗ. От
анализа на правилата на ал. 1, 2 и 3 на чл. 1 ТЗ може да се направи изводът, че
основното понятие за търговец е уредено в ал. 3 на чл. 1 – търговец е
дееспособно лице, което извършва стопанска дейност по търговски начин. Ал. 1 и
2 на чл. 1 уреждат случаи, в които законодателят преценява, че дейността
задължително трябва да се организира по търговски начин. Алинея 1 на чл. 1
обявява лицето за търговец, защото законодателят приема, че ако то извършва по
занятие изброените в нея сделки, неговата стопанска дейност трябва да се
организира по търговски начин ( защото такива сделки по занятие могат да се
извършват само от търговци ). Подобен е подходът и в ал. 2 на чл. 1 –
изброените в тази разпоредба лица – търговските дружества и кооперациите с
изключение на ЖСК – са обявени от законодателя за търговци, защото според него
те трябва да извършват стопанска дейност по търговски начин.
По делото е безспорно, с оглед разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 във вр. с чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ, качеството “търговец” на
длъжника.
Обща предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност
е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане
– съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен,
когато не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане.
По аналогичен начин е определена
неплатежоспособността и в другите правни системи. Според немския закон за
несъстоятелността ( Insolvenzordnung
) длъжникът е
неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни задължения с настъпил
падеж – § 17, ал. 2. Американското законодателство дефинира
неплатежоспособността като „…финансово състояние, при което сумата от
задълженията на този субект ( правен субект, различен от неперсонифицирано
съдружие или община ) е по – голяма от сумата на всички негови справедливо
оценени активи…” - § 101, 11 US
Code.
Задължението
на длъжника трябва да е действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно
определен произход – то трябва да произтича от търговска сделка ( търговска
е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод
извършване на занятието му, а също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки,
независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход
- публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност ( чл. 162, ал. 2 ДОПК -
Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци,
включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и
други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер
със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната
равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени
санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по
влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания
в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила
наказателни постановления; 8. за недължимо платените и надплатените суми, както
и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т.
1 - 8. ) и задължение по частно държавно вземане
( чл. 162, ал. 4 ДОПК - Частни са държавните и общинските
вземания извън тези по ал. 2. )
Неплатежоспособността е обективно
състояние. За наличието на неплатежоспособността не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни.
Длъжникът не е в състояние на да
изпълни изискуемото си парично задължение, тъй като не разполага с парични
средства по банкови сметки или касова наличност, както и с бързоликвидни
активи, така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни
своето задължение.
Неплатежоспособността не е факт,
а правна квалификация на факти, която се извършва от съда. Затова тя не може да
бъде предмет на непосредствено доказване. Доказват се само фактите, които са
елементи или въз основа на които се установяват хипотезите на
неплатежоспособността.
Общият режим на Търговския закон
презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Спирането на плащанията създава
необорима презумпция за
неплатежоспособността.
Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.
В литературата се приема, че спирането
на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал
в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите – Вж. Кацаров, К., Систематимен курс по българско търговско право, С.,
1947, с. 788 – 792. Така и Таджер, В.,
Несъстоятелност по Търговския закон, С., 1996, с. 56, Калайджиев, А., Неплатежоспособност на банка, Търговско право, бр.
1/1997, с. 32. Тянкова, Я. Несъстоятелност на лица – нетърговци. С., 2010, с. 60.
Между спирането на плащанията и
неплащане на парично задължение е налице съществена разлика. Неплащането е
неправомерен юридически факт – неизпълнение на определено задължение и
съставлява едно анормално развитие на облигационното отношение, неосъществяване
на дължимата престация, а спирането на плащанията – обективно състояние,
характеризиращо имуществената сфера на длъжника. Неизпълнението не може да се
отъждествява със самото състояние на спрелите плащания.
Спрените плащания са главният
симптом на неплатежоспособността.
В разглеждания случай е налице и
втората материална предпоставка за откриване производството по несъстоятелност –
неплатежоспособност на търговеца.
Търговецът е неплатежоспособен по
см. на чл. 608 ТЗ, тъй като не е изпълнил изискуемо парично задължение по
търговска сделка и публичноправно задължение към държавата, произтичащо от
търговската му дейност. ( чл. 608, ал. 1 ТЗ ).
За определяне на началната дата
на неплатежоспособността е необходимо да се установи кога длъжникът е
преустановил плащанията по търговски сделки или публично – правни задължения. Видно
от доказателствата по делото, длъжникът е изпаднал в забава за изпълнение на
задължение с публичноправен произход към 15.10.2007 г. С оглед на това, Съдът
приема за началото на неплатежоспособността датата 15.10.2007 г., на която
длъжникът е спрял плащанията си.
С оглед изложените съображения и
на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ”А.К.К.”
ООД гр. Д., ул. „р.Т.” бл. 3, вх. Д, ап. 18.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ”А.К.К.” ООД
гр. Д., ул. „р.Т.” бл. 3, вх. Д,
ап. 18: 15.10.2007 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на ”А.К.К.” ООД
гр. Д., ул. „р.Т.” бл. 3, вх. Д,
ап. 18
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху движимите вещи и недвижими
имоти на ”А.К.К.” ООД гр. Д., ул. „р.Т.” бл. 3, вх. Д, ап. 18
НАЗНАЧАВА за
временен синдик И.А.М. с пост. адрес гр. Д.,бул. „Д.” № 13, вх. А, ет. 7, ап.
19.
ОПРЕДЕЛЯ
дата на встъпване на временния синдик в длъжност
20.10.2011 г.
ОПРЕДЕЛЯ
месечно възнаграждение на синдика в
размер на 500 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
дата на първото събрание на кредиторите
на 08.11.2011 г. от 10.30 ч. в Зала № 6 на Съдебна палата в гр. Д., с
дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл.
668, т. 2 ТЗ; избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването
му; избор на комитет на кредиторите.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ
В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
СЪДИЯ: