Определение по дело №343/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 114/16.11.2009 година, постановено по гр.дело № 589/2008 година, Кърджалийският районен съд е изнесъл на публична продан следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор N 40909.107.166 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в Г., ул. Б. N *, целият с площ 353 кв.м., със стар идентификатор имот пл.сн. N 1951 по плана на Г., при граници: поземлен имот N 40909.107.261, поземлен имот N 40909.107.167, поземлен имот N 40909.107.168, поземлен имот N 40909.107.165 и поземлен имот N 40909.107.193, ведно с построените в имота едноетажна паянтова сграда с идентификатор N 40909.107.166.1. със застроена площ 69 кв.м., и едноетажна полумасивна сграда с идентификатор N 40909.107.166.2, със застроена площ 28 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, като получената цена след продажбата да се разпредели между страните Й. К. К. с ЕГН *, Г., ул.И. М. *, с адрес за призоваване: Г., бул."6-ти септември" N *, .1-А. Б., З. К. Р. с ЕГН *, Г., ул.И. В. *, Й. Д. Ч. с ЕГН *, Г., ул.Б. N * и К. Д. Ч. с ЕГН *, Г., О. З., ул.Т. бл.*, вх.*, ап.*, при дялове както следва: 7/25 идеални части за Й. К. К., 11/25 идеални части за З. К. Р. и 7/25 идеални части общо за Й. Д. Костадинов и К. Д. Ч.. С решението, Й. К. К. е осъдена да заплати ´о сметка на Районен

съд-Кърджали сумата от 600.99 лв., представляваща държавна такса върху

стойността на дела й; З. К. Р.- сумата 944.41 лв., представляваща държавна такса върху стойността на дела й; Й. Д. Ч. и К. Д. Ч. - сумата 600.99лв., представляваща държавна такса върху стойността на дела им.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от З. К. Р. от гр. К., която обжалва решението като неправилно, необосновано и постановено в нарушение за закона. Съдът се позовал на това, че жалбодателката не била живяла в имота към откриване на наследството от страна на майка й - З. И. и сестра й М. К.. Съдът се позовавал неправилно на т. 8 от ТР № 1/ 19.05.2004г.на ОСГК на ВКС. Считала, че в случая следва да се приложи т.7 от цитираното по- горе ТР на ВКС. Събраните доказателства сочели, че по време на откриване на наследството от починалия й баща на 24.03.1959г. била дете и живяла в процесния имот. При откриване на наследството от страна на майка й - З. И. М. /19.02.1089г. и на сестра й М. К. М. - починала на 12.07.2007г., се грижила и за двете до края на живота им и живяла там/. Тълкувателно решение № 1/19.05. 2004г. на ОСГК на ВКС касаело вече един отменен нормативен акт - ГПК от 1952г. и се отнасял до съдебни делби при условията на отменения чл.288, ал.3. При тълкуване на сега действуващата разпоредба на чл. 349, ал.2 от ГПК и съобразявайки се с духа на закона считала, че следвало да й се възложи имота, останал й в наследство от родителите и сестра й, а не да се изнася на публична продан. Жалбодателката моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, вместо което да постанови друго решение, с което да й възложи недвижимия имот.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ответниците Й. К. К., Й. Д. Ч. и К. Д. Ч., не е постъпил.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила и от Й. К. К. чрез представител по пълномощие, която го обжалва в частта му относно приетата от първоинстанционния съд начална стойност за изнасяне на публична продан на имота, предмет на делбеното производство. Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и тенденциозно нарушаване на съдопроизводствените правила. Безспорно било, че било налице едно съществено разминаване между осъществените две съдебно-техническата експертизи, които имали задача да дадат пазарна оценка на делбения имот. При своята преценка относно пазарната оценка на делбения имот жалбодателкята моли съда да вземе предвид първата съдебно-техническата експертиза, депозирана на 27.04.2009г., приета с определение на Кърджалийски районен съд в съдебно заседание на 26.05.2009г. В посоченото съдебно заседание, провело се на 26.05.2009г. вещото лице Я. категорично потвърдил и защитил вече даденото заключение относно пазарната стойност на делбения имот, равняваща се на сумата от 80 577 лв. След оспорване на посочената единична съдебно-техническата експертиза била назначена тройна съдебно-техническа експертиза със задача достигане на максимална обективност относно пазарната стойност на имота. Пазарната оценка на имота, предмет на настоящото делбено производство в депозираната пред Кърджалийския районен съд на 29.09.2009г. тройна съдебно-техническа експертиза категорично се разминавала по стойност от тази на първата съдебно-техническа експертиза. При осъществяването на пазарната оценка в тази експертиза тотално и напълно пристрастно вещите лица използвали методи за пазарна оценка, различни от тези на съдебната експертиза на в.л. Е. А. Я. По-внимателното обследване на тройната съдебно-техническа експертиза установявало, че при оценка на имота с помощта на метода на остатъчната стойност била посочена една висока плътност на застрояване, равняваща се на 60 %, ведно с разгъната застроена площ -допустима по ПУП 490 кв.м. Факт, който бил тотално подминат при крайната оценка на тройната съдебно-техническа експертиза, равняваща се на сумата от 46 000 лв., първоначално, а след съответно оспорване, увеличена с депозирана пред Кърджалийския районен съд на 27.10.2009г. допълнителна съдебно-техническа с още 7 659.50 лв. С оглед на горното жалбодателят моли съда да постанови решение, с което да отмени решение № 114/16.11.2009 г., както и да постанови друго, в което да бъде постановена друга по-справедлива и по-обективна началната стойност за изнасяне на публична продан на имота, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание жалбодателката Й. К. К., чрез представител по пълномощие поддържа жалбата. Оспорва жалбата на жалбодателя З. К. Р..

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ответниците по същата З. К. Р., Й. Д. Ч. и К. Д. Ч., не е постъпил.

В съдебно заседание жалбодателката З. К. Р. лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и оспорва жалбата на Й. К. К. като неоснователна.

Ответниците по жалбите Й. Д. Ч. и К. Д. Ч., не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по жалбите.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

По жалбата на З. К. Р.:

Предявен в първоинстанционното производство от Й. К. К. от гр. П. против Й. Д. Ч. от Г., К. Д. Ч. от Г. и З. К. Р. от гр. К. е иск с правно основание чл. 34 ЗС, за съдебна делба на наследствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор N 40909.107.166 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в Г., ул.Б. N *, целият с площ 353 кв.м., със стар идентификатор имот пл.сн. N 1951 по плана на Г., при граници: поземлен имот N 40909.107.261, поземлен имот N 40909.107.167, поземлен имот N 40909.107.168, поземлен имот N 40909.107.165 и поземлен имот N 40909.107.193, ведно с построените в имота едноетажна паянтова сграда с идентификатор N 40909.107.166.1. със застроена площ 69 кв.м., и едноетажна полумасивна сграда с идентификатор N 40909.107.166.2, със застроена площ 28 кв.м с предназначение: друг вид сграда за обитаване. С решение № 120/16.01.2009 година по делото, влязло в сила, е допусната делба на посочения недвижим имот между Й. К. К., Й. Д. Ч., К. Д. Ч. и З. К. Р., при дялове: 7/25 идеални части за Й. К. К., 11/25 идеални части за З. К. Р. и 7/25 идеални части общо за Й. Д. К. и К. Д. Ч.. Производството по делото е продължило с извършване на делбата, постановеното във връзка с което решение е предмет на въззивно обжалване.

От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели С. В. Л. и Р. А. Д. се установява, че жалбодателката Р. живяла в процесната къща с родителите си и сестра й М. При смъртта на баща й през 1959 година била четиринадесетгодишна и продължила да живее в къщата с майка си и сестра си. Омъжила се през 1972 година и оттогава живеела при мъжа си – в жилището на ул. „И. В. в гр. К. До смъртта на майка си и сестра си – последната, починала през 2007 година, З. Р. се грижела за тях, а те починали в процесното жилище.

В заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, прието от първоинстанционния съд и в разпита на вещото лице в съдебно заседание, се сочи пазарна стойност на поземления имот в размер на 80 577 лева към датата на изготвяне на експертизата 24.04.2009 година. Вещото лице сочи също така, че процесният имот е неподеляем.

Поради оспорване на заключението на единичната експертиза по отношение оценката на делбения имот и по искане на процесуалния представител на съделителката К. е назначена тройна съдебно-техническа експертиза. Същата в заключението си, прието от съда, е посочила пазарна стойност на имота от 46 000 лв. към датата на изготвяне на експертизата м. септември 2009 година. Експертизата сочи, че в имота са построени две сгради-едноетажна паянтова жилищна сграда, която е силно амортизирана, с остатъчна и коструктивна годност до 5 години и без пазарна стойност; и стопанска постройка, която е в процес на самосрутване, няма остатъчна конструктивна годност и е без пазарна стойност. При разпита в съдебно заседание, вещите лица сочат, че тъй като на оценка подлежи бъдещото възможно застрояване, двете сгради трябва да бъдат съборени. Сочат, че към този момент това е реалната пазарна стойност на поземления имот. Разликата в стойностите, дадени от двете експертизи, вещите лица обясняват с тоталното намаляване на цените на недвижимите имоти и строителната продукция, като считат за пълно възможно падането на цената на имота за времето от м.април до м.септември 2009 година до стойността, която са посочили.

При тези данни по делото, съдът намира въззивната жалба на З. К. Р. за неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК, всеки от съделителите може да поиска възлагане на неподеляем жилищен имот, ако е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго жилище. Т.е. предпоставките за възлагане на неподемяемо жилище са две кумулативни: съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Изискването „да е живял в него” предполага трайно фактическо състояние, продължило във времето, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение – за жилище. Установено по делото обстоятелство, което не се отрича включително от жалбоподателката Р. е, че в процесния имот е живяла до 1973 година, когато се омъжила и преместила да живее при съпруга си. В жилището продължили да живеят майка й и сестра й, които починали съответно през 1989 година и 2007 година. Обстоятелството, че жалбодателката полагала грижи за майка си и сестра си до смъртта им, не е идентично и не се припокрива с условието съделителят да е живял в делбеното жилище в смисъла, посочен по-горе. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките за възлагане на делбения недвижим имот, а именно Р. не е живяла в жилището при откриване на наследството, както и не е доказала включително и обстоятелството, че не притежава друго жилище. По изложените съображения съдът намира въззивната жалба на Р. за неоснователна. В тази връзка, правилно и съобразно разпоредбата на чл. 348 ГПК първоинстанционният съд е постановил изнасяне на имота на публична продан. Доводът, че районният съд неправилно се позовал на ТР № 1/19.05.2004 година на ВКС по гр.дело № 1/2004г., ОСГК, е неоснователен, тъй като разпоредбите на чл. 348 и чл. 349, ал.2 ГПК, относими към настоящия спор са напълно идентични с тези на чл. 288, ал.1 и ал. 3 ГПК /отм./, уреждащи същия въпрос, поради което не може да се приеме, че поради законодателната промяна цитираното тълкувателно решение е изгубило действието си.

По въззивната жалба на Й. К. К.:

Жалбодателката по същество е недоволна от постановеното решение в частта му, в която първоинстанционният съд е приел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на делбения имот относно текущата му пазарна стойност в размер на 46 000 лева, въз основа на която е определил стойността на дяловете на всеки съделител, а именно: за жалбодателката К. 15 024.66 лева, за ответника Р. – 23 610.18 лева и за ответниците Чилингирови- 15 024.66 лева. В тази връзка, установява се по делото, че във връзка с определяне пазарната стойност на делбения имот последователно са били назначени две експертизи, като единичната съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Е. Я., оценила имота към м. април 2009 година на 80 577 лв., а тройната- към м.септември 2009 година на 46 000 лева, като и двете заключения са били оспорени от процесуалния представител на жалбодателя. При тези данни съдът счита жалбата за неоснователна. При разпита им в съдебно заседание, вещите лица са обосновали и защитили оценката на делбения имот, която са дали, като съдът счита заключението на тройната съдебно-техническа експертиза за правилно, обосновано, достатъчно пълно и ясно, и съобразено със състоянието на делбения имот и актуалните пазарни цени на недвижими имоти, поради което възприемайки го, първоинстанционният съд не е допуснал незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, както и непълнота на доказателствата и тенденциозно нарушаване на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения въззивният съд намира въззивната жалба на Й. К. К. за неоснователна.

Обжалнато първоинстанционно решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/16.11.2009 година, постановено по гр.дело № 589/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.