Р Е Ш
Е Н И Е
№ 292
гр. Русе,
06.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Русе, търговска колегия, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ъшъл Ириева
при секретаря Анелия Генчева като
разгледа докладваното от съдия Ириева т. д. № 65 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно
основание чл. 422 ГПК.
Ищецът „У****“ АД твърди, че по силата
на Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под
формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-378/22.04.2010г., Анекс
№1/26.05.2011г., Анекс № 2/27.10.2011г., Анекс №3/14.06.2012г., Анекс
№4/31.05.2013г., Анекс №5/11.07.2013 г., Анекс №6/12.06.2014г., Анекс
№7/01.07.2014г., Анекс №8/11.06.2015 г., Анекс №9/03.07.2015 г., Анекс №10/10.06.2016г., Анекс №11/13.06.2017г., Анекс
№12/09.08.2017г., Анекс №13/16.08.2017г. и Общи условия, при които „У****“ АД
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, „У****“ АД е
предоставило банков кредит на „П****“ АД, в качеството му на
„Кредитополучател“. На основание чл.121-127 от ЗЗД в изпълнени на задълженията
на кредитополучателя по договора за кредит отговаря солидарно и длъжникът „П****“
ЕООД. Съгласно чл.2 от Анекс № 2/27.10.2011г. към Договора за кредит, размерът
на кредита, който се предоставя до 3 000 000 лева, е предназначен
за издаване на митнически гаранции Режим „Отложено плащане на акциз“ и банкови
гаранции за участие в търг и плащане по договор. Крайният падеж на кредита е - незабавно при предявяване и плащане на
банковата
гаранция, съгласно чл.
4.2.5 от Анекс № 12/09.08.2017г. към Договор за банков кредит под условие за
поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви № RC-
378/22.04.2010
г., но не по-късно от 15.01.2019г.
Твърди,че до крайния
срок за издаване на гаранции/контрагаранции и акредитиви - 16.06.2018 г., с лимита по договора за кредит е обезпечена 1
банкова гаранция, а именно: Банкова гаранция с реф. № 961DGI11071830942, издадена
в полза на „А****“, Ц**** за сумата от 6 870 000 /шест милиона осемстотин и
седемдесет хиляди/ лева и срок на валидност до 30.03.2019 г., като лимита
който се обезпечава с настоящия кредит е в размер на 452 567.83 лева. Сочи, че на дати: 30.03.2018 г., 11.05.2018 г. и
13.06.2018 г. в „У****“ АД са постъпили надлежни искания от Бенефициента, А****“
за плащане на цялата сума, като плащанията са извършени на 10.04.2018 г.,
21.05.2018 г. и 20.06.2018г.
Въпреки поетите с
Договора задължения и настъпилия падеж длъжниците не са обслужвали кредита, не
са изпълнявали своите задължения и не са извършвали плащания за погасяване на
дълга.
Поради
бездействието на длъжниците по договора и
настъпилата изискуемост на вземанията, банката депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 8110/2018 г. по описа на РРС, по което била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които „П****“ АД и „П****“ ЕООД, били осъдени солидарно да заплатят на банката
сумата от 452 567.83 лева,
ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018г. до изплащане на вземането
и разноски, съставляващи държавна такса
в размер на 9051.36 лева.
Претендира
съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „П****“ АД, че дължи солидарно с „П****“ ЕООД, сумата
452 567.83 лева - просрочена главница, ведно със законна лихва за периода от
03.12.2018г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения
по Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под
формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC- 378/22.04.2010 г. и сключените към него
анекси и Общи условия, при които У**** АД предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност.
Претендират се
и разноски.
Постъпил е
отговор на исковата молба от ответника,
в който са развити съображения за неоснователност на заявената
претенция. Представя се като
доказателство платежно нареждане от 10.04.2018г. за заплащането на дължимия акциз към А****, като
се навеждат доводи за това, че вместо банката да използва предоставените от „П****“
АД средства за погасяване на дължимия акциз, е платила през банковата гаранция
и остава неясно за какво са употребени наредените суми в размер на 1 120 000
долара и 420 000 евро. Приложено представя извлечение от разплащателна
сметка № 64/11.04.2018 г. към 10.04.2018 г., видно от което по сметката е имало
3 591 499.75 лв., с които е следвало да бъдат погасени задълженията
за акциз. Твърди, че ищецът вместо да използва предоставените му средства за
погасяване на задълженията за акциз на „П****“ АД, е платил през издадената
банкова гаранция, като е създал
предпоставка за отнемане на лиценза на „П****“ АД. В подкрепа на изложеното
представя резултатите от проведената проверка по случая от БНБ, според която
плащането по нареждането от 10.04.2018 г. е извършено точно, което противоречи
на твърдяното от ищеца плащане по
издадената банкова гаранция. Прави възражение за прихващане на претенцията по
настоящото дело с преведената за заплащане на акциз сума в размер на
3 572 968лв. по приложеното извлечение с посочени номера на
акредитиви, идентични с тези в нареждането за плащане. Възразява, че не са
представени и документи, установяващи реалното плащане към А**** на
претендираната от ищеца сума.
Ищецът е подал допълнителна искова молба.
Във връзка с направеното възражение за
това, че банката е платила по предявените искове не с предоставените от
ответника доброволно суми по банковите му сметки, а със средства от договора за
кредит, счита, че същото е вярно само за постъпилия от А**** иск на 30.03.2018 г., но не и за останалите
искове, вкл. настоящият, който е по подаденото на 04.12.2018 г. заявление и на
28.02.2019 г. иск по чл. 422 ГПК. Уточнява, че настоящата претенция касае
постъпилия в банката иск от бенефициента А**** на 13.06.2018 г. за сумата от
452 567,83 лв. Същият поради липса на доброволно плащане е извършен чрез
усвояване на лимита по договор за банков кредит под условие за поемане на
кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви
№ RC-378/22.04.2010 г. и анекси към него, както и съобразно рамков договор за
издаване на банкови гаранции, контра – гаранции и стендбай акредитиви от
23.05.2014г., който представя по делото. Противопоставя се на направеното
възражение за прихващане, тъй като счита, че ответникът не разполага с вземане
към банката. Твърди, че с постъпилите от „П****“ АД суми са погасени негови
задължения към А**** за дължим акциз, възникнали на 30.03.2018г. и тези
нареждания са изпълнени съобразно входираното в банката нареждане от 10.04.2018
г., представено с отговора на исковата молба. Като доказателство за извършеното
плащане към А**** по настоящото дело за представя извадка от системата на банката
за извършените на 20.06.2018г. плащания към бенефициента.
Депозиран е допълнителен отговор
на допълнителната искова молба. В същия са развити от ответника подробни доводи
за противоречия между твърденията в исковата молба, кореспонденцията между А****
и Банката, и изложените твърдения в допълнителната искова молба. Счита, че
остава неясна съдбата на наредените средства с процесното платежно нареждане от
10.04.2018 г., както и че ищецът затаява истина и плащайки на 10.04.2018 г.
през банковата гаранция, а не с предоставените от „П****“ АД суми е станал
пряко отговорен за отнемането на лиценза му по ЗАДС. Поддържа искането Б**** да предостави цялата преписка по извършената проверка,
както и изявлението за прихващане на дължимите суми.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
е установено по делото, че на 22.04.2010г., в гр.Р****,
„У****“ АД, гр.С**** като кредитор, „П****“ АД, гр. Р**** като кредитополучател, „П****“ ООД, гр.Р****, като солидарен
длъжник, сключили в писмена форма Договор за банков кредит под условие за
поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви
№ RC- 378/22.04.2010г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарния длъжник установен
по размер кредитен лимит, в размера на който поема многократно/освен ако не е
уговорено друго/ кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и/или документарни
акредитиви при условията, в размера и сроковете така, както са определени
съгласно договора. В т.1 от договора бил уговорен вида на кредита-кредит под
условие без уговорен гратисен период при плащане по
гаранция/контрагаранция.; в т.2 бил определен
кредитния лимит; в т.4 били уговорени условията, приложими към банковите гаранции/контрагарнции и/или документарни акредитиви, като в.4.1.
бил определен бенефициента-А**** и други
без ограничения, в т.4.1.2 бил определен срок за издаване, а в т.4.1.3 - максимален
срок за валидност на ангажимента за плащане. В т.5. страните уговорили
обезпечението по договора. В т.7 страните уговорили условията за издаване на
банкови гаранции/контрагарнции и/или документарни
акредитиви. Съгласно т.7.1. кредиторът издава банкови гаранции/контрагарнции и/или документарни акредитиви по нареждане на кредитополучателя и/или на
изрично овластени от него лица, чиито задължения като
наредители са на риск, отговорност и за сметка на
кредитополучателя и се покриват с предоставения му с този договор кредитен
лимит. Гаранции/контрагарнции и/или документарни
акредитиви се издава с текст, предоставен от наредителя,
с който след одобрението на кредитора, кредитополучателя е обвързан
окончателно, без право на възражения. В т.8 били уговорени условията за плащане
по издадена банкова гаранция/контрагарнции и/или документарен акредитив, като съобразно т.8.1 банката поема
ангажимента и е длъжна да удовлетворява всеки пълен или частичен иск за плащане
на суми по тях срещу редовно представени документи, без право на оспорване
плащането от страна на кредитополучателя. Съгласно т.8.4 при пълно или частично
инкасиране на гаранция и плащане по акредитив, издаден по реда на договора,
платените от кредитора суми служебно се оформят като кредит, при договорените
условия по т.9 и сл., за което кредитополучателят дава безусловното си и
неотменимо съгласие с подписването на договора. Съобразно т.9.1 кредитът под
условие се усвоява при условията по т.4.2 от договора при пълно или частично плащане
по издаден акредитив, като за дата на усвояване на кредита се счита датата, на
която кредиторът извършва плащането по издадения по реда на договора акредитив.
В т.9.3 е предвидено, че кредитът се погасява при условията по т.4.2 от
договора, а в т.9.3 е уговорено, че
всяка усвоена сума по кредита под условие е незабавно изискуема и дължима.
Кредитополучателят незабавно възстановява на банката начислените и изискуеми
вземания по кредита.
С
Анекс №1/26.05.2011г., Анекс №3/14.06.2012г., Анекс №4/31.05.2013г., Анекс
№5/11.07.2013г., Анекс №6/12.06.2014г., Анекс №7/01.07.2014 г., Анекс №8/11.06.2015г.,
Анекс №9/03.07.2015г., Анекс №10/10.06.2016г., Анекс
№11/13.06.2017г., Анекс №12/09.08.2017г., страните по горепосочения договор
уговаряли продължаването на крайния срок за издаване на банкови
гаранции/акредитиви и максималният срок на валидност на ангажимента за плащане,
както и промяната на сроковете на усвояване и погасяване на кредита, като съгласно
Анекс №12/09.08.2017г. крайният срок за усвояване на кредита бил до
15.01.2019г., а относно крайният срок за погасяване на кредита, било уговорено,
че в случай на плащане по гаранция/акредитив, открит при условията на договора,
формираният дълг по кредита, включващ всички изплатени от кредитора суми по
гаранцията/акредитива, както и комисионни и разноски, е незабавно изискуем и
дължим, считано от датата на удовлетворяване на иска по гаранцията/акредитива
от страна на банката.
С
Анекс № 2/27.10.2011г. страните по договора уговарят в т.2 размерът на
кредитния лимит до 3 000 000 лева, предназначен за издаване на митнически гаранции
Режим „Отложено плащане на акциз“ и банкови гаранции за участие в търг и
плащане по договор.
С
Анекс №13/16.08.2017г. страните по договора променят комисионната за издаване
на банкова гаранция/контрагаранция по т.4.1.4. от
договора и комисионната за управление по т.4.2.3. от договора.
На
15.06.2007г. ищецът, по нареждане на ответника, издал банкова гаранция за режим
отложено плащане на акциз 560/56/000412, с която станал солидарен поръчител
пред Ц**** на А****, до посочената в нея максимална сума, за изпълнение на
всяко задължение за заплащане на акциз от лицензирания складодържател
„П****“ ООД гр.Русе, като главно задължение, както и за разноските и другите
вземания, произтичащи от неговото събиране.
Банката, съобразно т.2 от гаранцията се задължила да заплати в 7-дневен
срок, считано от датата на първото писмено искане от Ц****,
дължимите суми до посочената максимална сума, освен ако преди изтичането на
този срок банката или всяко друго заинтересувано лице докаже пред митническите
органи, че задължението за заплащане на акциз е погасено.
С
Анекс №26 от 16.11.2017г. към банкова гаранция 560/56/000412, максималната сума по гаранцията, за която
банката станала солидарен поръчител, се
увеличила до 6 870 000лв.
С
Анекс №27 от 16.03.2018г. към банкова гаранция 560/56/000412, срокът на
гаранцията бил продължен до 30.03.2019г., с оглед Нареждане от 15.03.2018г.,
вх.№0878-71-001298, от „П****“ АД до банката
за удължаване срока на валидност на банкова гаранция реф. 560/56/000412/нова
реф. 961DGI11071830942/.
С
Рамков договор за издаване на банкови гаранции, контра-гаранции и стендбай
акредитиви страните по делото се съгласили в т.1.2., че всяка издадена от
банката банкова гаранция, контра-гаранции и стендбай акредитив се изпълнява,
плаща, урежда и обезпечава при условията на рамковия договор.
До
крайния срок за издаване на гаранции/контрагаранции и акредитиви-16.06.2018г. с лимита по договора за
кредит, банката обезпечила Банкова гаранция с реф. № 961DGI11071830942, издадена в полза на „А****“,
Ц**** за сумата от 6 870 000 и срок на валидност до 30.03.2019 г.
На дати 30.03.2018 г., 11.05.2018 г. и 13.06.2018 г. в
„У****“ АД постъпили надлежни искания от Бенефициента ,А****“ за плащане в общ
размер на цялата обезпечена сума по гаранцията- 6 870 000лв, като
плащанията били извършени съответно на 10.04.2018 г., 21.05.2018 г. и на 20.06.2018г.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 10.04.2018
г. са платени на А****, следните суми:3 565
303.79 лева - главница по акцизна декларация вх. № BG004000/01-00418/14.03.2018
г.;26 195.96 лева - законна лихва по акцизна декларация вх. № BG004000/01-
00418/14.03.2018 г. или общо: 3 591 499.75 лева. На 21.05.2018 г. са платени на
А**** следните суми: 2 798 720.46 лева - главница по акцизна
декларация вх. № BG004000/01-00545/13.04.2018; 27 211.96лв. законна лихва по акцизна декларация
вх. № BG004000/01-00545/13.04.2018 г. или общо: 2 825 932.42 лева. На
20.06.2018 г.е платена на А**** следната сума: 452 567.83
лева - главница по акцизна декларация № № BG004000/01-00699/14.05.2018г. Т.е.
общия размер на платената сума на А**** от страна на „У****“ АД е 6 870 000 лева.
Установено е от експертизата, че извършеното
плащане на А**** в размер на - 3 591 499.75 лева е с парични средства,
налични по разплащателна сметка на “П****“ АД към 10.04.2018г. За разликата от 6
870 000 - 3 591 499.75 = 3 278 500.25 лева „У****“ АД е отпуснала кредит на „П****“
АД, съгласно Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документирани акредитиви № RC -378/22.04.2010г.
и Анекси към него. Установено е също от
вещото лице, че към 04.12.2018 г. - датата на подаване на Заявление по чл. 417
ал. 2 от ГПК, както и към датата на изготвяне на заключението размерът на
вземането на банката за платени от нея суми по банковата гаранция е за главница
- 452 567.83 лева, и за държавна такса - 9 051.36 лева. За тези суми не са
установени от експертизата извършени плащания и погасяване на посочените задължения.
Обстоятелствата, установени от заключението,
досежно извършеното от банката плащане от 10.04.2018г. са следните: С платежно
нареждане от 10.04.2018г., „П****“ АД дава оторизация да бъде извършено плащане
по акцизна декларация вх.№ BG004000/01-00418/14.03.2018 г. за сумите: 3 765 303.79 лева – главница и 7
322.01 лева - законна лихва, начислена до 21.03.2018г. Плащането към А**** следва да бъде намалено с 200 000 лева, платени от „П****“
АД със свободен превод. На 10.04.2018 г. по разплащателната сметка на „П****“ АД
в лева в „У****“АД с № BG83UNCR76301076810296 са постъпили следните суми:
1 772
288 лева с основание прехвърляне на средства по акредитив;
820
680 лева с основание прехвърляне на средства по акредитив;
980
000 лева с основание прехвърляне средства;
20 000
лева с основание прехвърляне на средства-общ размер: 3 592 968 лева.
На 10.04.2018 г. „У****" АД е
прехвърлила сумата в размер на 3 591 799.75 лева от разплащателната смета на „П****“
АД с № BG83UNICR76301076810296 по разчетна сметка с № BG61UNCR700016000006018 в
лева. На 10.04.2018г. У****“ АД е
платила на А**** от разчетна сметка № BG61UNCR700016000006018 в лева, следните
суми: 3 565 303.79лв. с основание - Акциз съгласно иск по БГ - 560/56/000412 на
„П****“ АД и 26 195.96 лева с основание - законна лихва съгласно иск по БГ -
560/56/000412 на „П****“ АД.
Със сумата в размер на 3 591 799.75 лева са
платени задължения по акцизна декларация вх. № BG004000/01-00418/14.03.2018г. Съгласно
показанията на вещото лице в с.з., към датата на подаване на иска-02.04.2018г.
по отношение на тази декларация, не е имало в банката парични средства по
сметки на „П****“ АД, с които да бъдат извършени доброволни плащания,а видно е
и от искането на А****, че същото се отправя към банката във връзка с
непогасени в срока по чл.44 ал.1 т.6 от ЗАДС, както и към момента на иска,
задължения за акциз по акцизната декларация от 14.03.2018г.
Съгласно СИЕ, сумата в размер на 452 567.83
лева - главница е по акцизна декларация № № BG004000/01- 00699/14.05.2018 г.,
която „У****“ АД е платила на А****, предмет на настоящия иск.
По жалба на „П****“ АД по чл.167 от ЗПУПС
срещу банката, за извършени от нейна страна нарушения в качеството й на
доставчик на платежни услуги, на ЗПУПС и актове по прилагането му, както и
нарушения в качеството й на кредитна институция, на ЗКИ и актовете по
прилагането му, била извършена проверка от Б****, която изискала информация
от банката относно твърденията в жалбата. Установено било от проверката, че
наредената от дружеството „П****“ АД платежна операция на 10.04.2018г. е
изпълнена точно.
Изложените
факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени
доказателства - договори и анекси, носещи подписите на страните и ползващи се с
регламентираната в чл. 180 ГПК доказателствена сила, нареждания от „П****“ АД, искане
за плащане от страна на А****, информация
по сметка за усвояване на кредит в размер на 452 567.83 лева,
извлечение от счетоводни книги, жалба и отговор до БНБ, писмо от БНБ, както
и приетата по делото съдебно -
икономическа експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните,
обоснована и компетентно дадена, кореспондираща с останалите доказателства по
делото, и показанията на вещото лице в с.з.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно
основание чл. 422 ГПК.
Предявяването
на специалният установителен иск по чл. 422 ГПК предпоставя наличие на издадена
в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение на парично задължение, която
е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на
възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл. 415, ал.4 ГПК с цел да установи
със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да
послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника /арг. от чл.416 ГПК/.
В
конкретният случай е налице издадена в полза на Б****
- ищец заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
срещу която длъжника “П****” АД в срок е подал възражение. Оспорването на
заповедта за изпълнение е породило правния интерес от търсената искова защита.
Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което
същият е допустим.
Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение.
В
настоящият случай заповедта за изпълнение е издадена по приложеното ч.гр.д. №8110/2018г.
по описа на РРС за вземане в размер на 452 567.83 лева -просрочена главница
по Договор за банков кредит под условие
за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и
документарни акредитиви № RC- 378/22.04.2010 г. и анексите към него, ведно със
законната лихва, считано от 03.12.2018г. до
изплащане на вземането, както и 9051.36лв. – разноски за заплатена
държавна такса.
В процеса, в доказателствена тежест на ищеца е да установи
вземането си, както по основание, така и по размер.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин, че на 22.04.2010 г., в гр. Р****, „У****“
АД, гр. С**** от една страна, в качеството на кредитор, „П****“ АД, гр. Р****, от друга страна, в качеството на кредитополучател, и „П****“ ООД, гр. Р****, като солидарен длъжник, сключили в писмена форма Договор за
банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документарни акредитиви № RC- 378/22.04.2010г. Сключването
на договора се явява правопораждащ
юридически факт, тъй като създават договорна връзка между страните - права и
задължения за всяка от тях.
До крайния срок за издаване на гаранции -16.06.2018г. с лимита по договора за кредит,
банката обезпечила Банкова гаранция с реф. № 961DGI11071830942, издадена в полза на „А****“,
Ц**** за цялата й сума от 6 870 000 лв., като извършила надлежни плащания по предявения искове
от 30.03.2018г., 11.05.2018г. и 13.06.2018г., последния от които предмет на
исковата претенция. Плащането е осъществено от банката, съобразно условията на
банковата гаранция- в 7-дневен срок, считано от датата на
първото писмено искане от Ц****, и предвид
липсата на данни пред митническите органи, преди изтичането на този срок,
задължението за заплащане на акциз да е погасено. Банката в качеството си на
кредитодател е изпълнила надлежно и в срок поетите с договора задължения, като
в рамките на кредитния лимит по договора до 3 000 000лв. е поела кредитен ангажимент под формата на
банкова гаранция, като е станала солидарен поръчител до максималната сума от
6 780 000 за изпълнение на всяко задължение за акциз на ответника „П****“
АД и е обезпечила издадената от нея банкова гаранция в пълния й размер.
Неоснователно е
възражението за прихващане на претенцията по настоящото дело с преведената за
заплащане на акциз сума в размер на 3 572 968 лв. Възражението за
прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което с
извършването на съдебната компенсация се погасяват насрещните вземания
занапред. Правният ефект на възражението за прихващане- погасяване на
насрещните вземания за пари или за еднородни и заместими
вещи до размер на по-малкото от тях, настъпва с влизане в сила на
съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане,
неговата изискуемост и ликвидност-чл.298 ал.4 ГПК. С влизане в сила на
решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно. Фактическият
състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/
задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари
или еднородни и заместими вещи; вземането на
страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно.
Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.В
конкретния случай не са налице предпоставките за съдебно прихващане, тъй като
не се установява да са налице две
насрещни вземания по делото на ищеца и ответника, позволяващи погасяване до
размера на по-малкото от тях. Установено е по делото, че сумата от
3 572 968 лв., налична по разплащателната сметка на ответника на
10.04.2018г. и предназначена по негово
нареждане за плащане по полученото на 02.04.2018г. искане на А**** за плащане
по банковата гаранция, е прехвърлена по разчетната сметка на „П****“ АД, от която е извършено
плащане по акцизната декларация от 14.03.2018г. За тази сума не е усвояван
кредит от лимита по договора за кредит,
но в същия размер е намалено обезпечението по банковата гаранция, с оглед
намаляване размера на обезпечените задължения на „П****“ АД по банковата
гаранция, установени в самата гаранция, която по своята същност е срочен
договор за поръчителство до определена сума, с оглед на което гаранционното
задължение на банката е редуцирано с извършеното на основание гаранцията
плащане, т.е. автоматично е намален ангажимента на банката с платената
сума-3 572 968 лв. След като със сумата от 3 572 968 лв., по нареждане на
ответника, банката е удовлетворила иска на А**** по банковата гаранция за вземанията й от „П****“ АД
по акцизна декларация от 14.03.2018г., то не е налице вземане на ответника срещу
ищеца за тази сума, поради което не е налице възможност за съдебно прихващане на
тази сума с претенцията по настоящия иск в размер на 452 567.83 лева.
Установено е от експертизата, че за сумата от
3 278 500.25 лева „У****“ АД е отпуснала кредит на „П****“ АД, съгласно Договор
за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документирани акредитиви № RC -378/22.04.2010г. и анекси към
него, като е осъществила плащане на дати 11.05.2018г. и 13.06.2018г. по предявени
от А**** искове, за сметка на кредитния лимит по договора за кредит. Конкретно плащането на банката по постъпилия в банката иск от бенефициента А**** на 13.06.2018
г., за сумата от 452 567,83 лв., предмет на исковата претенция, поради
липса на доброволно плащане, е извършено чрез усвояване на лимита по договор за
банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на
банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-378/22.04.2010 г. и
анекси към него, както и съобразно рамков договор за издаване на банкови
гаранции, контра – гаранции и стендбай акредитиви от 23.05.2014г. Банката е
изпълнила задълженията си уговорени, в
т.8.1, т.8.4, т.9.1 от договора за кредит, както и т.11.1 от Рамковия договор, като
след извършено плащане по иска от 13.06.2018г., е оформила служебно платената
сума като ефективен кредит. С плащането от страна на банката, сумата по кредита
в размер на 452 567,83 лв. е
станала незабавно изискуема и дължима от ответника, съгласно т.9.3 от договора
и съгласно т.4.2.5 от Анекс №12/09.08.2017г.- считано от датата на
удовлетворяване на иска по гаранцията от страна на банката-20.06.2018г. С писмо от 14.06.2018г. банката е уведомила
ответника за постъпилия на 13.06.2018г. иск и за необходимостта от осигуряване
на паричен източник за извършване на плащането най късно до 18.06.2018г., като
в противен случай дължимата сума ще бъде осигурена за сметка на усвояване на
кредитния лимит. Същото е доставено до ответника на 15.06.2018г., но въпреки
това до указания от банката срок средствата за извършване на плащане по този
иск не са били осигурени от „П****“ АД.
Фактът
на усвояването на кредит от кредитополучателя е отразен в счетоводството на
банката, с отразена изискуемост на целия размер
на кредита-452 567,83 лв., считано от 21.06.2018г., което дава
основание съдът да приеме, че като изправна страна, банката има качеството на
кредитор.
За
ответника в качеството на кредитополучател и солидарен длъжник е възникнало
задължението да погасява кредита при условията и сроковете, уговорени в
договора и анекси към него. По делото в доказателствена тежест на ответника е
да установи факта на изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по
кредита, за което същият не е релевирал доказателства.
С
приетата по делото експертиза се установи, че от страна на ответника „П****“ АД
не е налице погасяване на задълженията по усвоения кредит в размер на 452 567.83 лева. Няма доводи и съответно доказателства дължимата сума да е
погасена от ответника, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задълженията му.
Неизпълнението
е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната
връзка на страните, който поражда нови правни последици.
За
банката в качеството й на кредитор е възникнало субективното право да
претендира реално изпълнение от длъжника заедно с обезщетение за забава. За
реализиране на това свое право кредиторът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Ищеца е установил вземането си по заповедта за
изпълнение както по основание, така и по размер.
Предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
следва да се произнесе за разноските в заповедното производство. Същите са в
тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 9051.36лева разноски за заповедното производство.
Съгласно
чл. 78 ГПК в тежест на ответника са и разноските за настоящото производство в
размер на 9351. 36 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „П****“
АД, ЕИК ****, със седалище гр.Р**** и адрес
на управление ул.**** че дължи солидарно с „П****“ ЕООД, ЕИК ****/солидарен длъжник/ на
„У****“ АД, ЕИК **** със седалище гр.С**** и адрес
на управление ****, сумата от
452 567.83 лева - просрочена главница, ведно със законна лихва за периода от
03.12.2018 г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения
по Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под
формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-378/22.04.2010г. и сключените към него
анекси и Общи условия, при които „У****“
АД предоставя
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 8110/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „П****“ АД, ЕИК ****, със
седалище гр.Р**** и адрес на управление ул.****да
заплати на „У****“
АД, ЕИК **** със седалище гр. С**** и адрес на управление ****, сумата в размер на 9051.36лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата в размер на 9351.36лева - разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОС-РУСЕ: