РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977/1.7.2020г.
гр. Пазарджик,
01 юли 2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в
закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 732 по описа за 2020 год.
и взе предвид следното:
1. Производство по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 60 от Административно процесуалния кодекс.
2. Образувано е по жалба, предявена
от М. Д. В., регистриран като едноличен търговец с фирма „Марко Вълев“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „К. Златарев” № 2, против
Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-353-0074201 от 24.06.2019г. издадена от
Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 186, ал. 3
от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, намиращ
се в гр. Пловдив, ул. „Петър Бонев“, № 19, стопанисван от ЕТ „Марко Вълев“, ЕИК
********* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
3. Твърди се, че въпросното разпореждане е постановено в противоречие
на материално правните и нарушение на процесуално правните .
Развити са принципни
съображения относно характера и същността на института на принудителните
административни мерки, но твърдения за проявлението на конкретни факти по
същество на правния спор не са заявени.
Иска се оспореното
разпореждане за допускане на предварително изпълнение да бъде отменено, като се
присъдят сторените разноски по производството.
4. В писмено становище,
представено от юрк. М.К., пълномощник на административния орган, се възразява,
че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи относно необходимостта от допускане на предварително изпълнение
на административния акт, изложени в №
ФК-353-0074201 от 24.06.2019г.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита, съобразно представен списък.
5. Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е връчена на нейният адресат на
25.06.2020г., а процесната жалба е регистрирана в деловодството на
администрацията на 29.06.2020г.(понеделник). При това положение, следва да се
приеме, че жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Към жалбата не е представен
писмен документ за внесени в полза на Административен съд Пазарджик 50,00лв.
държавна такса за образуване на делото.
6. Като административна преписка са представени : процесната Заповед №
ФК-353-0074201 от 24.06.2019г. ; Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която са определи лицата заемащи конкретни
длъжности в администрацията, които са оправомощени да издават актове от
категорията на процесния ; Протокол за извършена проверка серия АА № 0074201 от
18.06.2020г. и приложенията към него ; Акт за установяване на административно
нарушение серия AА № 0362026 от 25.06.2020г.;
Декларация от 18.06.2020г. от М. Д. В. за това, че в стопанисвания от него
кафе-аперитив, търговска дейност се осъществява от 15.02.2020г.
7. Тези писмени документи са достатъчни за да се разгледа и разреши искането
за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Това е
наложително, с оглед насроченото запечатване на търговския обект на
19.04.2019г. и изискването на чл. 60, ал. 6 от АПК.
8. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага
да бъде съобразено, че според действащата понастоящем редакция на чл. 188 от ЗДДС, Принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на
чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Следователно, за да
пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за
налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои
или на всички условия, установени в тази разпоредба и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
9. Приложените към жалбата писмени документи, позволяват
да се констатират следните факти и обстоятелствата при които са проявени :
На 18.06.2020г. в 19:00 часа при извършена оперативна
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС -
кафе-аперитив, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Петър Бонев“ № 19. стопанисван
от ЕТ „Марко Вълев“, е констатирано, че в обекта се осъществява търговска
дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано
в Национална агенция за приходите, фискално устройство от датата на започване
на дейността на обекта, а именно 15.02.2020 г.
Извършена е била контролна покупка на 3 бр. кебапчета, 3
филии хляб, 2 бр. студен чай, 1 бр. пържени картофи със сирене на обща стойност
7,40 лв. При направената контролна покупка общата стойност на продуктите от
7,40 лв. е била заплатена в брой на М. Д. В. от В.А. А. ( служител на
администрацията извършил проверката), преди легитимацията. В този случай не е бил
издаден фискален бон от фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови
бележки.
Към момента на проверката е липсвало монтирано и въведено
в експлоатация фискално устройство.
При проверка в информационната система на НАП е
установено, че няма данни за регистрирано в НАП фискално устройство за
посочения обект, на който да се отчитат оборотите от извършените продажби.
В хода на проверката от едноличния търговец М. Д. В. е
съставена декларация за това, че датата на започване на дейността на обекта е
15.02.2020г.
Административния орган е приел, че констатираното
нарушение води до неотразяване на приходи.
За резултатите от
проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0074201 от
18.06.2020г. По същият повод е бил съставен и прежде посочения Акт за
установяване на административно нарушение серия AА № 0362026 от 25.06.2020г.,
който е връчен на неговият адресат на същата дата.
10. При това положение е
била издадена процесната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-353-0074201 от 24.06.2019г.
от Ж. М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 186, ал. 3
от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, намиращ
се в гр. Пловдив, ул. „Петър Бонев“, № 19, стопанисван от ЕТ „Марко Вълев“, ЕИК
********* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни., като органа по
приходите е разпоредил предварително изпълнение на заповедта, което да бъде
осъществено в три дневен срок от връчването ѝ.
11. За да обоснове необходимостта от
издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е развил,
извлечени от закона принципни съображения, като е посочил, че предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и
че съществува опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено, а също така и че от закъснението на изпълнението могат да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Посочените като конкретни за случая факти и обстоятелства
са следните : Наличието на въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство в обекта е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи, или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява
при съответните предпоставки. Неотчитането на приходите, препятстват
контролната дейност на приходната администрация и не позволяват да се установи
фактически реализирания оборот от проверяваното лице. С оглед неспазването на
реда за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и преценката на
големината на търговския обект - с капацитет 18 места на закрито и 10 места на
открито, местоположението му - в централната градска част на голям областен
град - Пазарджик, работното време на обекта - от понеделник до неделя, от
17:00ч. до 00:00ч., видът на обекта - кафе-аперитив, в който се предлагат храни
и напитки - скара, пържени картофи, алкохолни напитки, безалкохолни напитки, с
множество потенциални клиенти, предвид комуникативната локация и конкурентните
цени, осъществяването на търговска дейност без наличието на ФУ - при пълна
липса на регистрация на извършваните продажби, са обосновали извода на
административния орган, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се
явява неправилното определяне на реализираните доходи. Създадената организация
в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените
правни регламенти. Формиран е също така извод, че една от целите пред търговеца
е именно отклонение от данъчното облагане - което води винаги до негативни
последици за фиска – „… Необходимостта от
предварително изпълнение тук е предопределена с оглед начина и вида на
организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно
от степента на неговата обществена опасност. Въпреки, че е запознат с
изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно
нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат
предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността
за неотчитане на приходите от негова страна, както и другите допуснати
нарушения на действащото законодателство. Също така и да се коригира неговото
поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху
реализираните обороти. …“.
12. Описаните в
предходното изложение факти не са спорни между страните. Несъмнено е, че при
извършената на 18.06.2020г. покупка от контролните органи, не е бил не е бил издаден фискален бон от фискално
устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, като към момента на
проверката е липсвало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
Впрочем, неспорно е също така, че във въпросния обект, въобще не е било
въвеждано в експлоатация фискално устройство от момента от който в него е
започнало осъществяване на търговска дейност, тоест от 15.02.2020г.
Каквито и да е данни за нещо различно от установеното,
нито се твърдят, нито се установяват от жалбоподателя.
13. Според чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки
Действително, както се поддържа от жалбоподателя, тези
мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество
не съставляват административни наказания, макар и да са форма на
административна принуда. Ето защо например, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност), действието на
наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Вярно е също така, че законов текст е ясен е небудещ
съмнение относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на
формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то
изпълнението следва да бъде преустановено.
14. Тези съображения обаче, съотнесени към установените
по делото факти, сами по себе си не обосновават нито материално правна, нито
пък процесуално правна незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Очевидно, противоправното поведение на задълженият правен субект е било
перманентно в един твърде продължителен период от време – от 15.02.2020г. до деня на проверката –
18.06.2020г. През целият този период от време, не се твърди и не се установява
в търговския обект да било монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство или пък да издавани фискални бонове от фискално устройство, респективно
от кочан с ръчни касови бележки по реда установен в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Нещо повече, не се твърди и не се установява, понастоящем
едноличният търговец да е предприел каквито и да е действия по отстраняване на
констатираните нередности при функционирането на търговския обект, установени
при извършената проверка на 18.06.2020г.
15. Това с оглед конкретиката на текущият казус налага да
се формира извод, че допуснатото предварително изпълнение на наложената
административна принуда е било наложително по съображенията изложени от
административния орган, като то не би имало за пряка последица, нарушаване на
принципа за съразмерност. Ясно е че дейността в обекта, не би могла да се
осъществява без привеждането ѝ в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
В този смисъл, крайният извод е че оспореното
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед е
съответно на материалния закон, като при постановяването му не се констатира да
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Волеизявлението е на
надлежно оправомощен за това административен орган. Спазена е типичната цел,
която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния.
16. С оглед констатираната незаконосъобразност на
оспорения акт, на ответния административен орган следва да се присъди
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, което съобразно чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се определи в размер на 500,00лв.
Жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
Административен съд Пазарджик, държавна такса в размер на 50,00лв.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. В., регистриран като едноличен
търговец с фирма „Марко Вълев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „К. Златарев” № 2, против Разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-353-0074201 от 24.06.2019г. издадена от Ж. М., на
длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Главна Дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите,
с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е
постановено запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, намиращ се в гр.
Пловдив, ул. „Петър Бонев“, № 19, стопанисван от ЕТ „Марко Вълев“, ЕИК
********* и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА М. Д. В., регистриран като едноличен търговец с фирма
„Марко Вълев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „К. Златарев” № 2 да заплати на Национална агенция за приходите, София,
сумата от 500,00лв.(петстотин лв.), представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА М. Д. В., регистриран като едноличен търговец с фирма
„Марко Вълев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „К. Златарев” № 2 да заплати на Административен съд Пазарджик, сумата от
50,00лв.(петдесет лв.), представляваща дължимата държавна такса за образуване
на делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в седемдневен срок от съобщаването.
Административен
съдия :/П/