ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.03.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание в следния
състав
СЪДИЯ:
В. Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 6854 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Срещу
обявения списък под № 20240402111201 на неприети вземания на кредиторите на „Ф.“
ЕАД (в несъстоятелност), е постъпило възражение от Н.А.за П.. Твърди се
вземанията да касаят 5949,67 лв. главница – данък върху доходите на физическите
лица и задължителни осигурителни вноски, установени с декларации образец 6 и
946,49 лв. лихва. Наведен е довод, че с оглед нормата на чл. 169 ал. 5 от ДОПК
постъпила сума се отнася към задължението, срокът за внасяне на което изтича
най-рано към датата на плащането. Застъпена е теза, че висящото производство по
несъстоятелност не дерогира специалното правило,
третиращо постъпилите суми за погасяване на публични задължения. Твърди се и
срещу дружеството да са предприети мерки за принудително събиране на изискуеми
публични вземания – наложени са запори върху активи на длъжника за обезпечаване
събирането им. Изразено е становище, че при висящо производство пред публичен
изпълнител за събиране на публични вземания възможността на синдика да посочва
кое от дължимите публични вземания погасява е преклудирана.
Позовава се на практика на административните съдилища. Твърди се и синдикът да не се е произнесъл по
част от предявените вземания. Иска се оспорваните вземания да бъдат приети в
производството по несъстоятелност, както и да бъдат приети публични вземания в
размер на 3051,27 лв. – лихви върху публични вземания и 1102,31 лв. разноски.
В
становището си синдик А.Ц. сочи да съставляват дължими суми за ДОО, ЗДПО, ЗО и
ДОД на синдика и счетоводителя, които твърди да са заплатени след получаваното
разрешение, съответно осигурените разноски. Навежда довод, че Н.А.по П.
разполага с правомощие да определи погасяваното вземане само по реда на чл. 722
ал. 3 ТЗ, който смята в случая за приложим. Сочи да е пропусната сумата от
3051,27 лв. По отношение вземането за законна лихва от 1102,33 лв. смята, че
отсъствието на указание за присъдена лихва за забава в изпълнителния лист
такива не са дължими.
В
съдебно заседание възразилият кредитор не изпраща представител.
Синдик
Ц. поддържа становището си за неоснователност на възражението.
Законът
определя нарочен ред за произнасяне по твърдяни
вземания от кредитор на несъстоятелен длъжник. Синдикът дължи да извърши
проверка за дължимост и да огласи извода си с
обявяване в търговския регистър (чл. 689 ТЗ). Кредиторът е в правото си да
оспори този извод при гарантиран му 7-дневен срок (чл. 690 ТЗ). Едва при така осигурената
възможност произтича властта на съда да извърши самостоятелна преценка досежно
съществуване на неприетото вземане. Очертаният ред изключва възможността за
инцидентно обсъждане на предявени вземания, невключени в надлежно разгласен
списък. Ето защо възражението срещу вземания в размер на 3051,27 лв. – лихва
върху публични вземания и 1102,31 лв. – лихви върху разноски, се явява
недопустимо.
По
делото се установяват предявени вземания по реда на чл. 688 ал. 3 ТЗ от Н.А.по П.
с указание да произтичат от дължим ДДФЛ за периода 03.2017 г. – 06.2018 г. в
общ размер от 1437,97 лв. и лихва върху тази сума в размер на 946,49 лв.
Предявени са и вземания с указание да произтичат от задължителни осигурителни
вноски, начислени за периода м. 02.2017 г. – 01.2018 г. в общ размер от 3738,90
лв.
В
производството не се спори, че в погашение на тези вземания са извършвани
плащания в хода на производството по несъстоятелност, а спорът е ограничен до
погасителния ефект на указаното при плащането основание.
По аргумент от чл. 692 ал. 1 ТЗ предметът
на производството по одобряване на приетите вземания е обусловен от повдигнат
спор в преклузивния едноседмичен срок. Оттук следва и
че при преценка на предпоставките за приемане на вземането съдът е ограничен до
посочените във възражението доводи. Поддържаната теза от възразилия кредитор не
намира опора в закона.
Нормата на чл. 607 ал. 1 ТЗ прогласява
като принцип справедливото удовлетворяване на вземанията, което безусловно
налага равното третиране на всички кредитори. Изключенията следва да са изрично
и нормативно утвърдени.
Съгласно чл. 163 ал. 1 ДОПК този кодекс
регламентира събирането на публичните вземания, освен ако закон не предписва
друго. Нормата на чл. 169 ДОПК регламентира ред за погасяване на публични
вземания, а не третира колизията между принудителното изпълнение на публично
вземане и производството по несъстоятелност, основано на указания принцип.
Законът отчита спецификата на публичните вземания и овластява данъчната
администрация да ги събере извън производството по несъстоятелност,
удовлетворявайки се от конкретно
имущество ако: 1) са наложени обезпечителни мерки за публични вземания или
2) е започнало принудително изпълнение преди откриване на производството по
несъстоятелност (чл. 193 ал. 1 ДОПК). Приоритетът на обществения интерес е
отчетен и с въведеното задължение за уведомяване на данъчната администрация за
подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 78 ал. 2 ДОПК). Следователно данъчната администрация може да реализира приоритетно
интересите на фиска, но и дължи да стори това
своевременно. По изричен текст на чл. 193 ал. 4 ДОПК нереализираното имущество
в срок от 6 месеца, отговарящо посочените в ал. 1 критерии (данъчната
администрация да е насочила принудително изпълнение към него), се предава на
синдика и подлежи на осребряване по предвидените правила на производството по
несъстоятелност. Извън очертаната хипотеза ДОПК утвърждава меродавност на
правилата, регламентиращи производството по несъстоятелност. В тази връзка и
нормата на чл. 164 ДОПК, озаглавена „Особени случаи при несъстоятелност“
определя участието в производство по несъстоятелност като
способ за събиране на публичните вземания без да предписва привилегия за
данъчната администрация по отношение на останалите кредитори. Както отбелязва и
синдик Ц. в становището си правилата на ДОПК са меродавни за разпределяне на
получена сума, но само ако и доколкото такава е разпределена на НАП по реда на
чл. 722 ТЗ.
Търговският закон разграничава способите
за погасяване на вземанията в зависимост от момента на тяхното възникване (чл.
639 ал. 1 ТЗ). Предявените вземания сочат да са възникнали при тези условия,
поради което и подлежат на погасяване без да се държи сметка за предходно
възникнали, но неудовлетворени вземания, разчитащи на осребряване на
имуществото на длъжника по реда на чл. 722 ТЗ. Следователно, законът отдава
приоритет на вземания, възникнали в хода на производството по несъстоятелност,
доколкото длъжникът разполага с ликвидни средства за погасяването им. Липсата
на бързо ликвидни активи изравнява кредиторите на вземания, възникнали преди с
откриване на производство по несъстоятелност и кредиторите на вземания, оказали
се непогасени по същата причина. В тази ситуация както старите, така и нововъзникналите вземания подлежат на удовлетворяване при
осребряване на имуществото по общия ред на чл. 722 ТЗ – арг.
от чл. 688 ал. 3 ТЗ. Различният ред за удовлетворяване на вземанията препятства
приложението на чл. 169 ДОПК. Данъчната администрация дължи да зачете извършеното
плащане в погашение на възникнало в производството по несъстоятелност публично
вземане при обезпечен ресурс за посрещането му. Отнасяне на доброволно
извършено плащане към вземане, подлежащо на удовлетворяване по реда на чл. 722 ТЗ предполага привилегия, каквато обаче законът не предвижда, а и по изложените
съображения не може да бъде изведена по тълкувателен път. Ето защо възражението
е неоснователно.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 692, ал. 4
изр. второ ТЗ възражението на Н.А.по П. по отношение на неприетите вземания,
посочени в Допълнителен списък на неприети вземания № 6, обявен по партидата на
„Ф.“
ЕАД на 02.04.2024 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692 ал. 1 ТЗ Допълнителен списък на приети вземания № 6, обявен
по партидата на „Ф.“ ЕАД.
УКАЗВА на
синдика да се произнесе по реда на чл. 689 ТЗ по отношение на предявените
вземания за сумите 3064,10 лв. и 1532,05 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: