Решение по дело №1338/2011 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  21.ХІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и осми ок-томври, две хиляди и четиринадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.242 вр. чл. 128, чл.245 ал.2 и чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда и иск за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата си молба ищцата М.Д.  Б.  ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Т.Д., твърди , че е работила по безсрочен трудов договор при ответника на длъжност „оператор шевна машина” за периода от 04.ХІІ. 2008г. до 31.V.2010г. По силата на този договор е следвало да получава трудово въз-награждение в размер на 300 лв., с падеж на плащане последно число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждението. Твърди се, че за периода от периода м.ноември 2009г.–м.май 2010г., възнаграждение на ищцата  не било изплащано от страна на работодателя. С оглед забавата върху всяко от неплатените възнаграж-дения се дължали съответните лихви.

Твърди се , че в договора между ищеца и ответното дружество бил уговорен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, който ищцата не била използвала . Тъй ка-то трудовия договор бил прекратен, на основание чл.224 ал.1 КТ на ищцата следвало да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-в размер на 120лв., но това не било сторено от работодателя.

 

Моли съда да постанови решение с което осъди ответника да и заплати сума-та от 5 400лв. - представляваща сбор на главниците, за неплатени трудови възнагражде-ния ведно с лихва за забава върху всяко от възнагражденията от падежа му до исковата молба в общ размер на 126лв.; ведно с обезщетение за неизползван платен годишен от-пуск за периода 2009г.-2010г. в размер на 120лв., ведно със законната лихва върху глав-ниците до окончателното плащане.

Претендират се присъждане на разноски по делото.

 

С допълнителна молба вх. № 1439/12.ІІІ..2012г. пълномощника на ищцата уточнява, че общата претендирана сума на неизплатените трудови възнаграждения въз-лиза на 1500лв. а общата сума на обезщетенията за забава на 258.91лв. Сочи ,че първоначално претендираната сума 5400лв. били в резултат на техническа грешка.

С уточняваща молба процесуалния представител на ищцата е посочил поме-сечно претендираните като неизплатени трудови възнаграждения и прендираната лих-ва.

Моли съда да постанови решение с което осъди ответника да и заплати сумата от 2 100лв. - представляваща сбор на главниците, за неплатени трудови възнаг-раждения за периода м.ноември 2009г.-м.май 2010г. (вкл.)- общо 7 месеца,  ведно с лих-ва за забава върху всяко от възнагражденията от падежа му до исковата молба в общ размер на 258.91лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане.

 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника “Аглая” ООД, чрез пълномощника му адв. Д.А. . С отговора са оспорени предявените искове по основание и размер.

С отговора са оспорени фактическите и правни твърдения на ищцата изложени в исковата молба . Сочи се ,че трудовото възнаграждение съгласно КТ се дължи за реално количествено и качествено положен труд и престиран трудов резултат в съответствие с изискванията на работодателя, като се твърди ,че такъв не е полаган от ищцата в посочения в исковата молба период и не е налице никакъв трудов резултат.

Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди на ответника разноските по делото.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приобщеното по делото лично трудово досие се установява , че ищцата М.Б.  е заемала длъжността “оператор шевна машина ”, с място на работа – шивашки цех в гр. Симеоновград в ответното дружество- си силата на Трудов договор от 04.ХІІ.2008г. С последващи допълнителни споразумения към трудов договор от 01.І.2009г., 01.ІV.2009г. и 27.VІІІ.2009г. е извър-шена корекция съответно на основното месечно възнаграждение и продължителността на работното време – от пълно работно време на непълно -4часа. Не се спори и че със Заповед № 7/ 01.VІ.2010г. на работодателя ,трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено считано от 01.VІ.2010г., по нейна молба.

 

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно почеркова експертиза, която не е оспорена от страните и заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че подписите положени във ведомостите за заплати на ответното дружество за периода м.февруари 2010г. – м.май 2010г. не са изпълнени от ищцата . Само подписа положен във ведомостите за заплати касаещи м. януари 2010г. е изпълнен от нея.

 

От заключенията на назначените и приети като доказателство по делото съдебно счетоводни експертизи се установява , че неизплатените трудови възнагражде-ния на ищцата за исковия период: м.февруари 2010г. – м. май 2010г. включително са в общ размер на 196.47лв. Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, изчислена за всеки месец поотделно, считано от 28.ІІ.2010г. до 29.ХІ.2011г.- датата на предявяване на иска, е определен като общ размер на 35.05лв. От заключението на вещото лице прието в съдебно заседание на 04.VІ.2013г. се установява , че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е не е използвала полагащия и се платен годишен отпуск за 28дни, обезщетението за което възлиза в размер на 414.29лв. ,което е изплатено по ведомост през м. юли 2011г.

 

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за ос-нователност на исковата претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да на-числява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за поло-жения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетото по де-лото заключение на в.л. е, че втората част от своето задължение работодателят не е из-пълнил. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено в пълен обем на работника. Не се представиха по делото от страна на ответника- работодател доказателства да е извършил такова плащане срещу подпис на работника, с превод по банкова сметка ***. В хода на настоящото производство се доказа по несъмнен начин , че ищцата не е получила своето  трудово възнаграждение за периода м.февруари2010г- м.май2011г. включител-но, което според заключението на вещото лице възлиза общо в размер на  196.47лв. Ето защо предявения иск следва да бъде уважен до този размер, като в останалата част до пълния предявен размер от 2 100лв.и за периода от м. ноември 2009г. – м. януари 2010г. включително, следва да се отхвърли като неоснователен. Върху дължимата главница от 196.47лв.следва де се присъди и закона лихва считано от датата на предявяване на иска – 29.ХІІ.2011г. до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна  лихва върху заба-веното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира и този иск за основателен. Според посочената правна норма работодате-лят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало изис-куемо. В случая се доказа по несъмнен начин, че ищецът не е получил своето възнаг-раждение за периода от м. февруари 2010г. - м. май 2011г. включително, а при за-дължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то то-зи размер на лихвата възлиза на сумата 35.05лв. за периода от 28.ІІ.2010г. до 29.ХІІ.2011г. според заключението на вещото лице. Ето защо, ще следва този иск да се уважи като основател и доказан до този размер 35.05лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 258.91лв., следва да се отхвърли като неоснователен. 

От неоспорените от ищцата писмени доказателства и от приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че през претендирания период ищцата не е използвала полагащия и се платен годишен отпуск от 28дни и е изплатено обезщетение в размер на 414.29лв. С оглед изложеното съдът намира, че претенцията на ищцата в размер на 120лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, намиращ правно основание в чл.224 ал.1 от Кодекса на труда следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана.

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата сумата от 121.41лв. съобразно уважената част от иска, а на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника сумата от 453.30лв., съобразно отхвърлената част на иска, т.е. по компенсация ищцата дължи на ответника сумата от 331.89лв. разноски за произ-водството.

Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 100.00лв., а така също и сумата  от 220лв. за възнаграждение на вещи лица , тъй като с поведението си ответника е дал повод за направата на тези разходи .

Съгласно чл.242 ал.1 хип.2 от ГПК съдът постановява предварително изпъл-нение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да до-пусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от горното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от К.Х.К. и И.П.К. да заплати на М.Д.  Б.  ЕГН ****** 8519 сумата от 196.47лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.февруари 2010г- - м.май 2010г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.ХІІ.2011г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2 100лв.и за периода от м.ноември 2009г. – м. януари 2010г. включително, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ . 

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от К.Х.К. и И.П.К. да заплати на М.Д.  Б.  ЕГН ****** 8519 сумата от 35.05лв. представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 28.ІІ.2010г. до 29.ХІ.2011г., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 258.91лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.  Б.  ЕГН ******** 19, против “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от К.Х.К. и И.П.К. иск за сумата от 120лв. -обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, намиращ правно основание в чл.224 ал.1 от Кодекса на труда като неоснователен . 

 

ОСЪЖДА М.Д.  Б.  ЕГН ********** да заплати на “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград  ул.” Търговска “ № 20 представлявано от К.Х.К. и И.П.К.  сумата от 331.89лв. -разноски по компенсация в производството.

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.” Търговска “ № 20 представлявано от К.Х.К. и И.П.К., да заплати по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 100.00лв. и разноски за вещо лице в размер на 220лв.

 

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................