М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА от 31.08.2016 г.
ПО НОХД № 503 ПО ОПИСА НА СРС ЗА
2016 г .
Подсъдимия Д.К.Й.,***, български гражданин, не женен,
не осъждан, с ЕГН:**********, е предаден на съд за това, че през периода от
07.08.2015 година до 09.08.2015 година, в гр.Р. и гр.С., след предварителен
сговор и в съучастие с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, като на
07.08.2015 година в гр.Р. е поддържал заблуждение у С.И.Б. и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 950 евро с равностойност 1858,04 лева и на
09.08.2015 година в гр.С. е поддържал заблуждение у С.Й.Б., с което и е
причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като общия размер на причинените
вреди е в размер на 3858,04 лева, за което Силистренска районна прокуратура е
повдигнала обвинение по чл.210, ал.1,т.2 от НК.
Повдигнатото обвинение се поддържа от районния
прокурор при разглеждането на делото.
Подсъдимия признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Прави пълни самопризнания, изказва
разкаяние и съжаление за извършеното деяние и моли съда да му наложи минимално
наказание.
След като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени средства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимия
Й. ***. През
лятото на 2015 г.
използвал автомобила на свой приятел/марка „***“ с рег.№ *** Последния го уведомил, че видял във вестник
обява за работа за извършване на куриерски услуги и му предоставил посочения в
обявата телефон за контакти, за да се обади ако проявява интерес. Подсъдимия
през това време бил в отпуск и решил да изкара допълнително пари. За целта се обадил на предоставения му телефонен номер и
разговарял с непознат за него мъж. Последният започнал да го разпитва относно
качествата му за общуване, а също така притежава ли свидетелство за управление
на МПС, тъй като предлаганата работа се състояла в пътуване в различни населени
места, посещаване на адреси и събиране на дължими пари от различни хора. Мъжът,
с когото разговарял казал на подсъдимия, че когато посети съответния адрес не
трябва да разпитва, нито да разговаря с хората, с които ще се срещне. Обяснил
му, че парите, които взема от лицата трябвало да ги оставя на място и начин, по
който щял да му укаже, заявил, че ще му предостави сумата от 500 лв. за разходи
за гориво и хотел. Въпреки, че у подсъдимия се породили съмнения, че „има нещо
в цялата работа", той решил да рискува и се съгласил да изпълнява
възложените му от непознатия мъж задачи. На следващия ден след така проведения
разговор въпросният мъж се обадил на подсъдимия и му указал да отиде до място
намиращо се между Р. и с.Ц.К., където по пътя имало монтиран голям билборд. Той
взел със себе си свидетеля Й.Й. и тръгнали към указаното място. По дадените му
указания подсъдимия намерил в металната конструкция на билборда сумата от 500
лв., които трябвало да използва за разходи.
До момента, в който взел парите за разходи на подсъдимия не било
известно къде щял да бъде изпратен. С непознатия мъж подсъдимия комуникирал чрез личния си телефонен номер, последния
се обаждал на подсъдимия.
На 06.08.2015г. вечерта непознатия /"работодателя“/ се
обадил на подсъдимия и му казал, че на следващия ден трябва да отиде в гр.Р..
На сутринта на 07.08.2015 г., подсъдимия и свидетеля Й. отпътували за гр.Р. с
ползвания от подсъдимия автомобил марка „Ауди“ 100 с рег.№ ***. По време на
пътуването в проведения разговор, подсъдимия заявил, че работата по която
отиват в Р. е била „измама и по принцип
за един човек“. Също така подсъдимия разказал, че щели да ходят на различни
адреси, за да вземат пари. След пристигането си в гр.Р. отседнали в хотел „***“,
където наели стая на името на подсъдимия. Малко по-късно, подсъдимия получил
обаждане от непознатия мъж, който му казал да чака последващо обаждане. В
следобедните часове непознатият отново позвънил на подсъдимия и му продиктувал
адрес, където трябвало да отиде и да каже. „че е човекът за капарото“. Той
отишъл на адреса по ул."***“ № **,
който представлявал жилищен блок. Пред входа го чакал възрастен мъж, който бил
по пижама и с бастун /свидетеля Б./. Последния попитал подсъдимия дали той е
момчето за капарото, а последният отговорил „да". Тогава свидетеля Б. казал
на подсъдимия да бръкне в джоба на горната му дреха, откъдето да вземе парите,
за да ги преброи. След като бръкнал в джоба на пижамата, подсъдимия извадил
найлонова торбичка в която имало банкноти от по 50 и 100 евро и ги преброил.
Установил, че сумата е 950 евро. След това ги прибрал и си тръгнал. През цялото
време, докато разговарял със свидетеля Б., телефонът на подсъдимия бил отворен
и на линия бил мнимия работодател. След като последния разбрал, че подсъдимия е
взел сумата от 950 евро, той му указал да се прибере в хотела и да чака отново
да бъде потърсен. Преди подсъдъмия да осъществи срещата си със свидетеля Б.,
последния бил потърсен по телефона от мъж, който се представил с имената С.В.,
който го уверил, че има номера му от негов близък живеещ зад граница. Той решил,
че става въпрос за негов близък на име Е.. С.В. казал на св.Б., че Е. е закупил
от фирмата му 12 климатици, но е дал капаро от 2 000 евро. Тъй като очаквал
ревизия трябвало да се внесе сумата от 6 000 евро като капаро. Тогава свидетеля
заявил, че няма толкова пари, но в този момент в телефона чул глас, който
оприличил на своя близък Емил, който го помолил да даде парите, а той от своя
страна по най-бързия начин щял да хване самолет и да се върне в България, за да
му ги върне. По указания на представилия се като С.В., свидетеля проверил
наличните в дома си парични средства, уведомил го, че има сумата от около
900-950 евро, след което първият му казал, че ще изпрати човек да ги вземе,
като било дадено описание на дрехите с които ще бъде облечен. В хода на
производството било извършено
разпознаване на лица. От протокола за цитираното процесуално-следствено
действие е видно, че свидетеля Б. посочил подсъдимия.
На следващия ден - 08.08.2015 г. сутринта подсъдимия отново
получил телефонно обаждане от непознатия мъж, който му наредил да отпътува за
гр.Ш.. По пътя на изрично посочено от непознатия мъж място, той поставил част
от сумата взета от свидетеля Б., а именно около 600-700 евро, като остатъкът
съгласно уговорката с „работодателя“ останал в него за покриване на разноски за
гориво и хотел. В обедните часове на 08.08.2015 г. подсъдимия и свидетеля Й.
пристигнали в гр.Шумен, където отседнали в хотел ,,***”. Първоначално
непознатият мъж се обадил на подсъдимия и му продиктувал адрес, на който трябвало да отиде,
но след това му се обадил и казал да се връща. До края на деня не бил посетен нито
един адрес в гр.Ш..
На 09.08.2016 г. сутринта по указания на непознатият мъж
дадени по телефона, подсъдимия отпътувал за гр.Силистра, като отново бил
придружен от свидетеля Й.. Когато пристигнали започнали да се разхождат по
улиците на града. В следобедните часове подсъдимия получил обаждане от
непознатия мъж, който му продиктувал адрес в гр.Силистра. откъдето трябвало да
вземе пари. Това бил адреса на свидетелката Б.. Тя получила обаждане на
домашния си телефон от лице, което в започналия разговор оприличила на своя
племенник Д.. Той я помолил за финансова помощ относно финализирането на сделка
за климатици, която сключил. Свидетелката заявила, че има възможност да предостави
само сумата от 2000 лв. След което „племенникът“ й дал телефон на който да се
обади и за климатиците. Тя звъннала на продиктувания й телефонен номер и
провела разговор с лице представило се като Л.. Последният я уверил, че ако
внесе сумата от 2000 лв. за капаро климатиците ще останат на разположение на нейния
роднина. Въпросният Л. казал на свидетелката да отнесе паричната сума до офиса
на магазина му, но след като тя заявила, че е трудноподвижна и няма такава
възможност той й казал, че транспортът бил безплатен и щял да изпрати човек да
вземе парите. Тогава тя взела сумата от 2000 лв. от мястото, където я
съхранявала, продиктувала по телефона на лицето Л. своето ЕГН, номера на
личната си карта и серийните номера на банкнотите, след което излязла пред дома
си. Непосредствено след това при нея дошъл около 30-годишен мъж, който й казал
„Л. ме праща”. Свидетелката му подала парите, той ги взел и бързо се отдалечил.
След това свидетелката се обадила на дъщеря си и след разговор с нея осъзнала,
че била подведена и измамена. В последствие тя разпознала подсъдимия.
Веднага след като взел парите от свидетелката Б., подсъдимия
бил изпратен от непознатия мъж, с когото контактувал но телефона, на втори
адрес в гр.Силистра, но оттам не успял да вземе пари, защото хората, които го
чакали започнали много да го разпитват. Тъй като „работодателят”му останал
недоволен от този факт му отправил забележка и му казал да остане в
гр.Силистра. Малко по-късно отново му се обадил и го изпратил на трети адрес,
до дома на свидетелката П.. По рано пред деня, тя била потърсена по домашния си
телефон от непознато за нея лице, което я попитало дали има роднини извън
града, не може ли да познае кой я търси по телефона и т.н. Тя веднага разбрала,
че се опитват да я измамят, поради което „влязла в тона на този”, който й
звънял. Непознатият й се представил като Красимир и започнал да й обяснява
описаната по горе схема за закупени климатици, изцяло съвпадаща с тези обяснени
и на свидетелите Б. и Б.. След като П. обещала да даде сумата от 3 000 лв., тя
се обадила на тел.112, за да сигнализира за случилото се. В дома й пристигнал
свидетеля В. ***, който присъствал на продължилите телефонни разговори между П.
и лицата, които искали да я заблудят относно сделка с климатици. Последният указвал
на П. каква следва да бъде линията й на поведение и когато тя „уж имала готовност”
да предаде паричната сума климатиците и да се срещне с лицето, което щяло да
вземе парите. Тогава В. уведомил колегите си, които предприели действия относно
задържането на това лице. В изпълнение „указанията” на въпросния Красимир,
около 20.30 ч свидетелката слязла пред входа на блок, в който живее, за да
предаде пари на лице, което ще дойде от името на Г. Б.. Не след дълго при нея
дошъл мъж на възраст 30-35 години, който й казал, че идва за парите от името на
Г. Б.. П. демонстрирала доверие и му предала найлонов плик с надпис „Г. Б.”, в
който сложила вестници. След като мъжът взел плика с вестници и се отдалечил на
около 5 м,
той бил задържан от полицейски служител и отведен в РУ МВР - Силистра. Там била
установена самоличността му, а именно установено било, че това е подсъдимия.
Автомобила с който пристигнали подсъдимия и свидетеля Й. бил
открит в района на „***” и иззет ведно с намиращите се в него вещи. В него били
намерени част от паричната сума взета от свидетеля Б. и паричната сума взета от
свидетелката Б., като парите били разделени на няколко места. На свидетелката Б.
била върната сумата от 1997 лева, а сумата от 250 евро била оставена на
съхранение, като подлежаща на връщане на свидетеля Б..
При така установената фактическа обстановка отправна страна
се налага извода, че с действията си подсъдимия Д.Й. е осъществил от обективна
и субективна страна признаци на престъпление по смисъла на чл.210. ал.1 т.2 вр.
с чл.209, ал.1 вр. с чл.26 НК вр. с чл.20, ал.2 НК, тъй като през периода
07.08.2015г. - 09.08.2015г. в гр.Р. и гр.Силистра, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с Неизвестен извършител, като
съизвършител с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител имотна
облага: 1/ на 07.08.2015 г. в гр.Р. е поддържал у С.И.Б. *** заблуждението, че
е необходимо да предостави „капаро" за търговската дейност на негов
роднина и с това му е причинил имотна вреда в размер на 950 евро,
представляващи сумата от 1858.04 лв. ; 2/ на 09.08.2015 г. в гр.Силистра
поддържал у С.Й.Б. *** заблуждението, че е необходимо да предостави
„капаро" за търговската дейност на неин роднина и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 2000 лв., като общата сума на причинените имотни вреди е в
размер на 3858.04 лв.
От обективна страна - изпълнителното деяние на описаното по горе престъпление е
осъществено, настъпил е престъпен резултат. Подсъдимия е извършил деянието след
предварителен сговор с Неизвестен извършител. Решението да извършва действията
предложени му от неизвестния извършител, той е взел в спокойна обстановка,
осъзнавал, е че ще извършва незаконна дейност, споделил е това със свидетеля Й.
и въпреки това е поддържал заблуждение у
свидетелите Б. и Б., че е изпратен да вземе приготвените от тях суми, които
били необходими за осъществяване на търговска дейност. По този начин той
затвърдил формираната у тях невярна представа от неизвестния по делото
извършител относно сключени от близките им търговски сделки. С тези си действия
подсъдимия е мотивирал свидетелите да се разпоредят със съответните парични суми
и по този начин за последните двама настъпила имотна вреда, а за него и неизвестния
извършител настъпила имотна облага. Деянието на подсъдимия е извършено през
непродължителен период от време, при еднородност на вината и една и съща
фактическа обстановка, поради което за него следва да се приложат разпоредбите
на чл.26 от НК.
От субективна страна - обвиняемият е действал при
наличието на пряк умисъл като форма на вината. Съзнавал е характера на
извършеното и пряко е целял настъпването на противоправните последици. Същият е знаел,
че не упражнява законна дейност, както и, че с действията си способства за
мотивацията на хората да се разпореждат със свои имущества.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на разследването писмени, гласни и веществени доказателства взети поотделно и в
своята съвкупност, а именно - обясненията на обвиняемия, показанията на
свидетелите, протоколи от техните разпити, свидетелство за съдимост, протоколи
от разпознаване. Всички те са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и логични.
След
като бе установено, че извършеното от подсъдимия деяние е обществено опасно,
противоправно и наказуемо и извършено виновно, то за него следва да се понесе и
предвидената в разпоредбата на чл.210, ал.1 отговорност.
При индивидуализацията на
наказанието, бе отчетено наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно осъзнаването на вината от страна на подсъдимия, изразеното разкаяние и
съжаление, трудовата заетост, оказването на пълно съдействие по време на
разследването и цялостното съдействие за изясняване на истината, поради което
съдът наложи наказание малко под средния размер на наказанието лишаване от
свобода предвидено за това деяние. Именно наказание лишаване от свобода за срок
от три години ще е достатъчно да мотивира подсъдимия за в бъдеще да се въздържа
от извършването на каквито и да е престъпления и да го мотивира да не търси
лесни и противоправни начини за снабдяване с парични средства. Предвид добрите
характеристични данни и оказаното въздействие върху подсъдимия от самото
провеждане на производството, съдът намери, че така наложеното наказание не
следва да бъде ефективно изтърпяно и следва да бъде отложено, но срокът за това
да е максимално дълъг. През този срок, за да бъдат постигнати изцяло и
безусловно целите на наказанието, съдът определи и пробационна мярка.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: