Р Е
Ш Е Н
И Е № 260030
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 27.11.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на трети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ.............................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... Т.д..№16 от 2020
г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.С.М.
ЕГН ********** ***,чрез пълномощник Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№52,офис 10-11 ,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.*** срещу
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление –гр.София, ул.“***“№87,представлявано
от ***с цена на иска сумата от 200 000 лв.-неимуществени вреди и
5 259,43лв.-имуществени вреди,причинени от ПТП ,настъпило на 30.09.2019г.
и с правно основание чл.45 във вр.с чл.51 от ЗЗД,чл.429 ал.1 и 2 от КЗ във вр.с чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е
редовна.Предявеният иск е допустим,родово и местно подсъден на Добрички окръжен
съд.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
При ПТП ,настъпило на 30.09.2019г.
по път ІІ-71067 на около един километър след изхода на с.Смолница,обл.Добричка в посока с.Ловчанци ,обл.Добричка
са нанесени телесни увреждания на М.С.М..
На 30.09.3019г. около 23.50 ч.
л.а.“Мицубиши Еклипсе“,с
рег.№***,управляван от И.В.И. се е движел по път ІІ-71067 в посока от с.Смолница,обл.Добричка към с.Ловчанци,обл.Добричка.В
колата на предната седалка като пасажер е пътувал ищецът по делото.На около
един километър след изхода на с.Смолница,водачът на лекия автомобил И.И. ,поради движение с несъобразена скорост ,губи контрол
над управляваното от него МПС,излиза от
пътното платно и се удря в крайпътно дърво ,предизвиквайки ПТП.
Пътно транспортното произшествие е
посетено от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич и е
съставен КП за ПТП с пострадали лица №24001959/30.09.2019г.Във връзка с
настъпилия инцидент и изясняване на причините за настъпването му е образувано
ДП №263/2019г.по описа на Второ РУ при
ОД на МВР-Добрич,пр.пр.№2430 от 2019г-по описа на РП
гр.Добрич,което към момента все още не е приключило.
Ищецът счита,че причината за
настъпилото ПТП се корени в действията
на водача на л.а.“Мицубиши
Еклипсе“,с рег.№***,управляван от И.В.И.,който е
допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и
ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП.
След инцидента ищецът е откаран в
„Спешно отделение“към „МБАЛ –Добрич“АД и е приет в изключително тежко общо
състояние ,с опасност за живота.Извършени са му предварителни изследвания,лед
което е приет за лечение в неврохирургията на същата болница.При постъпването в
лечебното заведение М. движи ръцете в раменните стави,но липсват активни
движения на долните крайници и малките стави на ръцете,както и не може да
контролира тазовите резервоари.Получената от ищеца квадрипареза
е наложила извършването на компютърна
томография на шиен отдел,при която е установено наличието на фрактура на С6 и стеноза на гръбначно-мозъчния канал на нива С 5-С 6 и С6 –С7.След проведените
клинични изследвания лекарите са стигнали до извода,че се налага оперативна
намеса.Това наложило консултация с хирург,кардиолог и анестесиолог.При
консултацията е установен систолен шум на прекардиума ,заради което заключението на кардиолога е ,че
операцията ще бъде проведена при висок риск,но естеството на получената травма
налага оперативна намеса.На 08.10.2019г.,под обща анестезия пострадалият е бил опериран.При операцията е
установена дискектомия и херниектомия
на ниво С 5-С 6 и С6 –С7.,както и разкъсване на
предния надлъжен лигамент на нива С5-С6,кръвонасядене на меките тъкани в съседство ,разкъсване и
фрагментиране на междупрешленния диск на С 5-С 6 и С
6-С 7.По време на интервенцията с а поставени РЕЕК кейджове
с вградени плаки
за стабилизация на гръбначен сегмент.За медицинското изделие ищецът е
заплатил сумата от 5 099 лв.След извършената операция пострадалият е
започнал да движи по малко четирите крайника и на 14.10.2019г. е изписан от
болничното заведение с окончателна диагноза:счупване на други уточнени шийни прешлени ,закрито и контузия и оток на шийния отдел на
гръбначния мозък.При изписването ищецът все още не може да контролира тазовите
си резервоари и е изписан с катетър..В следващите месеци и към момента на
подаване на исковата молба възстановителния период на М.
продължава.Непосредствено след изписването му от болницата той е бил на легло 45 дни ,което е създавало
изключителни неудобства,свързани с ежедневните му нужди и той е имал нужда от
24 –часов придружител.Към настоящия момент движението на ищеца все още е
ограничено ,заради получената вследствие на ПТП квадрипареза.Ляв
горен и долен крайник все още не са се възстановили ,поради което пострадалият
се придвижва с помощта на помощни средства и с чужда помощ.Бързо се
изморява.Тъй като левият долен крайник все още не е възстановил функцията
си,ищецът натоварва десния долен
крайник,вследствие на което се е получило претоварване на незасегнатия крак.
Описаната вследствие на ПТП травма
се отразила крайно негативно на психическото и физическо състояние на М..Възстановителният
период е много дълъг и все още не е приключил,поради което ищецът не може да се
върне към предишния си начин на живот.Необходимостта от чужда помощ при всички
битови нужди още повече влошава психическото му състояние.Той не е свикнал да е
зависим от други хора и това го измъчва.Вследствие на преживения стрес
пострадалият М. страда от безсъние и тревожност.
Лекият автомобил е застрахован по
риска „Гражданска отговорност“в ответното застрахователно дружество,по силата
на полица №BG/
02/ 119000826235,валидна от 21.03.2019г.до 20.03.2020г.
Съгласно чл.380 от КЗ е отправена
претенция за изплащане на обезщетение от ответното дружество за нанесените на М.М. неимуществени вреди в следствие на описаното по-горе ПТП.Образувана
е преписка по щета №**********/2019г.,но застрахователното дружество не се е
произнесло по претенцията,съобразно срока по чл.496 ал.1 от ГПК.
Това поражда правния интерес на
ищеца от завеждане на настоящото дело.
В срок от ответника по делото е
постъпил отговор на исковата молба ,в който исковете са оспорени по основание и
размер със следните мотиви:
На първо място счита се ,че
подадената искова претенция е недопустима,тъй като искането до застрахователя
за заплащане на обезщетение за вредите,причинени от ПТП е подадено на
08.10.2019г.Ответникът счита,че представляваното от него дружество не е дало
повод за завеждане на настоящото дело.
Към спора са относими
разпоредбите на КЗ ,приет ДВ бр.102 от 19.12.2015г.,в сила от 01.01.2016г.,тъй като основание за претендиране на
отговорността на застрахователя е застрахователен договор ,сключен на 21.03.2019г.При
действието на новия КЗ е предвидена допълнителна,специална предпоставка за
допустимост на прекия иск по чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с
чл.380 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя.Нормата на чл.498 ал.3 от КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия от ПТП и застрахователя,а именно
изтичането на тримесечен срок от предявяването пред застрахователя на
застрахователна претенция.
С подаденото на 08.10.2019г.
искане за обезщетение застрахователят не е надлежно сезиран,тъй като
извънсъдебната претенция не отговаря на
изискванията на чл.380 от КЗ,която да съдържа пълни и точни данни за банковата
сметка,по която да се извършат плащанията.Това е направено на по-късен етап от
развилата се административна процедура със застрахователя.На следващо място
сред представените пред ответното дружество документи няма нито един такъв,от
който да е видно наличието на деяние,противоправността
му,виновността на дееца и причинната връзка между деянието и настъпилите
вреди.В представения КП за ПТП е посочено единствено,че е образувано ДП
№263/01.10.2019г.Липсват медицински документи,от които да се установи
настъпването на твърдените телесни повреди,периода на лечение и необходимите
интервенции ,свързани с оздравителния период.Поради това и на основание чл.106
от КЗ застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи ,които не
са му били представени до датата на завеждане на исковата молба.С действията си
ищецът е поставил застрахователя във фактическа невъзможност да прецени има ли
основания за изплащане на застрахователно обезщетение и какъв би следвало да
бъде неговия размер.Дори да не бъдат споделени тези доводи за недопустимост на
иска,то това поведение рефлектира върху основателността на искането за лихва за
забава .
Съдът намира,че предявеният иск е
допустим,тъй като единствено условие за допустимостта му е предявяване на
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ,а такава е предявена,а останалите доводи на
ответника ще имат отношение към въпроса допусната ли е забава при изплащане на
обезщетението.
По основателността на иска се
спори със следните аргументи:
1.Оспорва се да е причинен деликт от И.И.-не се доказва виновно деяние,неговата противоправност и причинно следствената връзка между
деянието и настъпилите вреди.
2.Оспорва се законосъобразността на издадения на 04.10.2019г.КП за ПТП с
пострадали лица №24001959 с подробни мотиви,изложени в отговора,а най-вече с
мотива,че не е съставена схема на
ПТП.Оспорва се и верността на същия протокол,а от там и механизма на ПТП,който
не е удостоверен като възприето обстоятелство.
Липсват протокол за
оглед,фотоалбум и т.н.
3.Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм
на ПТП.
4.Оспорва се причинно следствената връзка между претърпяното ПТП и
настъпилите твърдяни от ищеца вреди.Самите вреди се
оспорват-по интензитет те не обуславят размера на исковата претенция.
От медицинската документация по
делото не се установяват твърденията в
исковата молба относно срока за възстановяване.Няма данни как е продължило
лечението-консултации с лекар или каквито и да е предприети действия за
подобряване на състоянието на ищеца.
Оспорва се достоверността на
представената като доказателство към исковата
молба епикриза.
Твърди се,че е налице „случайно
деяние“ ,според дадената в чл.15 от НК дефиниция.
Размера на претенцията за вреди
се счита за прекомерно завишен.Същият е в противоречие с принципа за
справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.Аргументира се позицията на ответника,че
размерът на обезщетението е прекомерно завишен
В случай ,че се уважи претенцията
на ищеца в размера,в който е предявена ,то би се стигнало до наказателна ,а не до обезщетителна
функция на обезщетението за вреди.
Счита се ,че е налице самоувреждане на пострадалия.В настоящия случай има
изключителен принос на ищеца за настъпване на вредите,който изключва вината и прекъсва
причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпването на събитието.
Правят се възражения за
прекомерност на претенцията,за съпричиняване на
резултата от пострадалия,изразяващо се в непоставяне на предпазен колан,в
нарушение на чл.137 от ЗДвП,с което поведение ищецът сам се е поставил в
риск.Същият се е съгласил да се качи в неизправен лек автомобил,управляван от
неправоспособен водач,употребил значително количество алкохол.Съпричиняването е в пряка причинно-следствена връзка с получените от ищеца увреждания.Според
ответника съпричиняването следва да бъде 80 %.
Спори се относно дължимостта на лихва за забава ,с мотиви изложени в т.8 от
отговора.
В срок от ищеца по делото е постъпила
допълнителна искова молба в която се спори по твърдението за недопустимост на
исковата претенция-спазени са всички изисквания на чл.432 ал.1 ичл.380 ал.1 от КЗ.Поддържат се изложените в исковата молба
твърдения за причината за настъпване на ПТП,която се корени във виновните
действия на водача на лекия автомобил И..Оспорват
се твърденията на ответника за незаконосъобразност и невярност на съставения
констативен протокол.Поддържат се
твърденията,че нанесените телесни повреди са в пряка причинно следствена
връзка с пътния инцидент,като се заявява,че за вида ,интензитета и възстановителния
период на ищеца са поискани допълнителни относими
доказателства.Оспорват се възраженията на ответника досежно
размера на предявения иск,както и възражението му за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
От ответника по делото не е постъпил в срок
допълнителен отговор.
В съдебно заседание страните
поддържат доводите си ,изложени в исковата молба,допълнителната искова
молба,както и отговора на исковата молба.
Съдът,като прецени представените
по делото писмени и гласни доказателства,както и заключенията на съдебно
медицинската и съдебно автотехническата експертиза и доказателствата
по приетото НОХД№627/2020г.по описа на РС гр.Добрич ,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен КП за ПТП с
пострадали лица №24001959 от 04.10.2019г.,от който е видно,че на
30.09.2019г.,около 23:50 ч.,по път ІІ-71067,на около един километър след изхода
на с.Смолница в посока с.Ловчанци ,обл.Добричка е
настъпило ПТП с участник водача на л.а. Мицубиши Еклипсе“,с рег.№***,управляван от И.В.И. и пострадал М.С.М.,по
което е образувано ДП№263/01.10.2019г.по описа на Второ РПУ Добрич.
След приключване на досъдебното
производство е образувано НОХД№627/2019г.по описа на ДРС,което е приключило с
одобрено от съда споразумение, по силата
на което водачът на автомобила И.И. се признава за
виновен в това,че на 30.09.2019г.,по междуселищен път с.Смолница-с.Ловчанци,на
около 1,5 км. преди с.Ловчанци ,при управление на л.а. Мицубиши
Еклипсе“,с рег.№***,е нарушил правилата за движение,а
именно чл.20 ал.1 от ЗДвП ,при което е причинил средна телесна повреда на М.М. ***,изразяваща се в счупване на шести шиен
прешлен,разкъсване на предната надлъжна връзка на ниво С-5 и С.6,разкъсване и фрагментиране
на междупрешлените дискове на нива С-5-С-6 и С-6
–С-7,довели до трайно затруднение на движението на врата за период от
три-четири месеца,както и на квадрипаретичен синдром/пареза на четирите крайника/,обусловил постоянно
разстройство на здравето,неопасно за живота,като деянието е извършено в пияно
състояние-с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, именно 2,23 на
хиляда,установено с протокол за химическа експертиза №1105/01.10.2019г. на МБАЛ
„Св.Анна-Варна“АД,като деянието е извършено при форма на вината прук умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,за което му е
наложено наказание.Определението за одобряване на постигнатото споразумение и
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 16.06.2020г.
От представената по делото епикриза на отделение по неврохирургия при МБАЛ Добрич АД е
видно,че диагнозата,поставена на пострадалия е счупване на шийни
прешлени закрито ,контузия и оток на шийния отдел на
гръбначния мозък.Пострадалият е постъпил в болницата в безпомощно състояние и е
приет по спешност в неврохирургично отделение за
лечение.Опериран е на 08.10.2019г.,при което е извършена дискектомия
и хериектомия на ниво С-5-С-6 и С-6 –С-7.Установено е
разкъсване на предния надлъжен лигамент на нива
С-5-С-6,кръвонасядане на меките тъкани в
съседство,разкъсване и фрагментиране на междупрешления
диск С-5-С-6 и С-6 –С-7.Поставени са РЕЕК кейджове с
вградени плаки за стабилизация на гръбначен
сегмент.Протекъл е гладък следоперативен период.
За необходимите медицински
консумативи са заплатени 5099лв.,съгласно ф-ра от
04.10.2019г.За твърда шийна яка е залатена
сумата от 90 лв.-ф-ра №31/09.10.2019г., и касов
бон.За медикаменти е заплатена сумата от 35,43 лв.-фактура №**********/06.01.2020г.
и касов бон.За преглед с хирург е заплатена сумата от 35 лв.Предявеният иск за
имуществени вреди е доказан по своя размер.
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза,която обосновано стига до следните изводи:
Вследствие на удара на лекия
автомобил с голяма скорост в дървото,както и в следствие на големите инерционни
сили,които са действали върху тялото на М.М.,пътуващ
на предната дясна седалка,същият е получил шийна
травма с тежка контузия на гръбначния мозък в шийния
отдел.Тези увреждания са документиране чрез направената КТ на шийния гръбнак при приемането на пострадалия в лечебното
заведение в гр.Добрич.Вследствие на контузията на гръбначния мозък в шийния отдел ищецът е получил квадрипаретичен
синдром,изразяващ се в невъзможност да движи спонтанно краката си и тежка пареза за
двете ръце.Към контузията на гръбначния мозък се е добавила и предна компресия
на същия от получените при травмата травматични дискови хернии на ниво С-5-С-6
и С-6 –С-7.Получил е и мозъчно сътресение.По кожата на дясното рамо и гърдите
пострадалият е имал охлузвания от поставен обезопасителен
колан.Получените телесни увреждания от
ищеца отговарят по време и механизъм на травмата да се получени при процесното ПТП.След приложено и подробно описано в
медицинската документация и експертизата медикаментозно лечение,е взето решение
да се проведе оперативно лечение на шийната
травма,изразяващо се в декомпресия на гръбначния мозък от травматичните дискови хернии и фузия
на нива С-5-С-6 и С-6 –С-7 с два РЕЕК кейджа.Към
момента на изписването 14.10.2019г. е забелязано обратно развитие на неврологичния
дефицит ,изразяващо се в увеличени по обем,сила и скорост активни движения на
четирите крайника.Към настоящия момент неврологичния дефицит не е
приключил,както и възстановителния период.Прогнозите за пълно оздравяване на
ищеца не са оптимистични .Преживяната тежка шийна
травма води до необратими последици на контузия на гръбначния мозък на шийно ниво.Получени са остатъчни последици от претърпяната шийна травма,а именно
контрактури на пръстите на двете ръце,намалена
сила на лява ръка и пареза на дясна ръка.Намалена
сила на десен крак.Синдром на десностранна централна хемипареза.
Направените разходи са свързани
непосредствено с оздравяването на ищеца.
Нараняванията на ищеца са мозъчно
сътресение,тежка шийна травма,фрактура на дъгата на процесус спинозус на С-6
прешлен,както и нарушен сагитален баланс-шийната лордоза е била изправена и дори е преминала в кифоза на ниво С-5-С-6.Възстановяването е сравнително
успешно за такава тежка травма,тъй като пострадалият все пак може да се
придвижва самостоятелно.При проведения на 11.09.2020г.медицински преглед все
още персистират контрактури
на мускулите на двете длани,както и синдром на десностранна централна хемипареза.
Назначеното в МБАЛ –Добрич АД
медикаментозно и оперативно лечение е било правилно и е проведено
правилно.Липсвали са придружаващи заболявания.Направените образни изследвания,рентгенографии и други съответстват на описаните в епикризата и на поставените в нея диагнози.Последните са
правилно поставени.Установените в епикризата факти
отговарят на действително получените от
ищеца телесни увреди ,които са констатирани с направените изследвания.
Механизмът на получаване на
травмите е следният:Вследствие на удара на лекия автомобил с голяма скорост в
дървото е претърпян т.нар. „камшичен удар“ или „камшична шийна травма“При този
удар главата изпреварва тялото,вследствие на това,че е поставен предпазен
колан,в резултат на което се стига до хиперфлексия на
шийните прешлени,компресионна
фрактура на някои от прешлените и разкъсване на задните връзки на шията.При
такова разтягане може да се скъса и задния надлъжен лигамент.След
изнасянето на главата напред,настъпва по инерция обратно движение на
главата,при което се стига до хиперекстенция на шийния гръбнак.Възможно е да са претърпени и други удари в
колата,но те не влияят на настъпването на основното увреждане.Според вещото
лице именно поради поставения предпазен колан се е стигнало до така настъпилите
увреждания.
Водачът на автомобила И.И. е употребил алкохол,видно от протокола за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№1105/01.10.2019г.Пътникът М.М. също се е возил в
колата след употреба на алкохол-концентрацията на етилов алкохол в кръвта му е
била 1,84 промила.Водачът на автомобила е с концентрация на алкохол в кръвта
2,23 промила,което е значителна концентрация и неминуемо е повлияло върху възможността
на водача за адекватно възприемане на скоростта на лекия автомобил,посоката му
на движение,насрещните обекти и отстоянието спрямо
тях на автомобила.Той не е могъл да следва своята лента на движение и да
контролира непрекъснато превозното средство.Реакциите му вероятно са били
забавени и неточни,а движенията некоординирани.Говорът му вероятно е бил
забавен и трудно разбираем.Вещото лице счита,че ищецът М.М.
е могъл да възприеме състоянието на водача като на лице,употребило значително
количество алкохол.
Според заключението на изслушаната
съдебно автотехническа експертиза механизмът на ПТП е
бил следният:
На 30.09.2019г.,в тъмната част на
денонощието ,по път ІІ-71067 в посока с.Смолница към с.Ловчанци е пътувал л.а. Мицубиши Еклипсе“,с рег.№**.Пътната настилка е била
асфалтова,суха,износена ,с повреди и неравности по нея в района на ПТП.Водачът И.И. е бил под влияние на алкохолно опиване,а до него се е
возил на дясната седалка пострадалият.Наближавайки мястото на произшествието
водачът на лекия автомобил е загубил контрол над автомобила,при което той е
започнал да се отклонява в дясно ,леко завъртайки се около вертикалната си ос
по посока на часовниковата стрелка,като по този начин изнася лявата странична
част на купето си напред.Така след напускане на платното си за движение той
достига до крайпътно дърво ,намиращо се върху десния банкет ,като до този
момент автомобилът се е завъртял на 90 градуса спрямо надлъжната си ос и е последвал удара в дървото.Причина за
настъпването на ПТП от техническа гледна точка са действията на водача на лекия
автомобил,с които той е нарушил праволинейното си движение ,загубил е контрол
над управлението на автомобила и се е ударил в крайпътното дърво.Поведението на
водача не е било съобразено с конкретната пътнотранспортна обстановка.При
настъпване на инцидента автомобилът е бил технически изправен,липсвали са
повреди,които биха могли да бъдат причина или са допринесли за настъпването на
катастрофата.Непосредствено преди произшествието автомобилът се е движел със
скорост около 116,42 км./ч.Тя е била
съобразена с техническите параметри на автомобила ,но не е била съобразена с
пътната обстановка.Произшествието би могло да се предотврати,ако автомобилът се
е движел в права линия и водачът му не беше загубил контрол над управлението
му.Автомобилът е оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за
предните лава и дясна седалка и за двете места на задната
седалка.Пътникът,който е седял на дясната седалка се е отклонил в следствие на
инерционните сили в посока към дясната врата на автомобила.
Свидетелските показания по делото
установяват следното:
Разпитан е водача на лекия
автомобил –св.И.И..Свидетелят има спомен къде е
станал инцидента ,но не знае защо се е случило ПТП-смята ,че вероятно е заспал
на волана.С пострадалия се видели надвечер,отишли до село Смолница ,за да си
купят цигари,но понеже нямало ,отишли до кв.Рилци.Там пили водка.И двамата
употребили алкохол в крайпътното заведение.Изпили може би една-две водки,не
повече.
Показанията на свидетеля се
преценяват като заинтерсовани в известен смисъл,тъй
като такава е защитната му позиция.От тях се установява,че и двамата с
пострадалия заедно са употребили алкохол ,но относно количествата не става ясно
какви са те.
По отношение на претърпените от
ищеца болки и страдания са разпитани свидетелите М.Д.,без родство и св.Т.М.,брат
на ищеца.
Св.Д. показва,че познава М. от
няколко години.На 01.10.2019г.му се обадил брата на ищеца и му казал за
катастрофата.Когато видял пострадалия той викал,защото имал много силни
болки.Наложило се да събират пари за операцията на пострадалия.Ищецът имал
счупен врат.След две седмици го изписали от болницата.За ищеца придвижването до
дома му било изключително болезнено,тъй като дотогава не бил стоял в седнало
положение.На няколко пъти се наложило да спират.Болките продължили около два
месеца,през което време М. бил на обезболяващи.Тъй като не бил в състояние да
се движи и самообслужва ,брат му се грижел за него.Къпел го и го чистел с мокри
кърпи.Четири –пет месеца минали докато успее сам да отиде до тоалетната.Сега
върви петнадесет метра и си почива,понеже му се надува крака.Много болки
има.Ръцете му са силно обездвижени.Единият крак го „пресуква“,а другия го
претоварва.Няма изгледи да оздравее напълно.Преди катастрофата работел обща
работа-копал градини,рязал дърва.Сега не може да държи дори химикал,а камо ли
да извършва физически труд.Понякога си поплаква,станал е като дете.Мъчно му е
,че брат му и сестра му трябва да го хранят и да се грижат за него.Все още
ползва патерици за придвижване,избягва да върви ,тъй като е много болезнено за
него.
Св.Т.М.,брат на пострадалия показва
следното:При посещението в болницата,непосредствено след катастрофата М. се
чувствал изключително зле-охкал,имал много силни болки по време на целия
престой.Свидетелят бил придружител в болницата,като се редували с Мариян-другия
свидетел.При изписването си бил с количка,прибрали го с бус.Три
месеца след изписването бил на легло,не можел да се грижи сам за себе
си.Свидетелят го хранел и къпел.В момента ходи с патерици,върви петнадесет
метра и спира.Психически не е добре,забравя ,не знае какво прави.Подтиснат е
,мълчи и плаче понякога
При така събраните доказателства
се установява наличието на деликт,а именно противоправно поведение на водача на лекия автомобил,с
който е претърпяна катастрофата.Вина на водача.Настъпили вреди и пряка причинно
следствена връзка между настъпилите вреди и претърпяното произшествие.
Споразумението следва да се
съобрази досежно деянието,противоправността
на виновния водач и вината му –чл.300 от ГПК.
Установи се по безспорен начин,че
настъпилите телесни увреждания на ищеца са вследствие на удара в дървото при
катастрофата .
На основание чл.432 от КЗ следва
да се ангажира отговорността на застрахователното дружество,тъй като за
безспорно установен по делото факт е прието наличието на валидно
застрахователно правоотношение между водача на автомобила и ответника по
делото.Отговорността е субсидиарна и произтича от деликтната отговорност на водача,която е установена в
настоящото производство.
Твърденията за съпричиняване
,състоящо се в липса на поставен предпазен обезпасителен
колан не бяха доказани по категоричен начин от ответника,в чиято доказателствена тежест е установяването на съпричиняването.
Установи се обаче,че водачът и
пострадалият са пили водка заедно преди да потеглят с автомобила.Степента на
опиване на водача е водела до промени в говора и поведението му,които не са
могли да останат незабелязани от ищеца по делото.Въпреки това той се е качил в
управлявания от водач в нетрезво състояние автомобил и по този начин сам се е
поставил в риск.Степента на съпричиняване съдът
определя в размер на 30 %.
Размерът на обезщетение съдът
намира,че следва да бъде определен на 100 000 лв.Полученото увреждане е
много тежко и необратимо по своите последици.То променя живота на пострадалия
завинаги.Извършена е тежка оперативна интервенция.Претърпени са много
интензивни и продължителни болки и страдания за дълъг период от време,които и
досега са налице,макар и не с първоначалната сила.Пострадалият се е чувствал
безпомощен и унизен от собственото си безпомощно състояние,както се чувства и
сега.Той не може да свикне с мисълта,че е инвалид,зависим от финансовата и
физическа помощ на близките си и бъдещето му е лишено от перспектива ,предвид
влошеното му физическо състояние.И досега търпи неудобства и болки от парезата на крака си и слабостта на ръцете си.Абсолютно
непригоден е да изкарва хляба си с физически труд,както е правил преди
произшествието.Свидетелите показват,че мълчи и плаче и е като дете.Депресивните
прояви не са отшумели и към настоящия момент.Не е необосновано да се заключи
,че той никога няма да е същият човек-психически и физически.Взема се предвид и
икономическата конюнктура към момента на настъпване на произшествието и
лимитите на застрахователното покритие.
След като се приспадне размера на съпричиняването обезщетението се редуцира на 70 000
лв.До този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен,а до претендирания размер от 200 000
лв.-отхвърлен като неоснователен.
Искът за имуществени вреди за сумата
от 5 259,43 лв. е изцяло основателен и доказан.Представени са фактури и
касови бонове за извършените във връзка с лечението на ищеца разноски,а според
вещото лице по медицинската експертиза ,те са необходими за оздравяването на
пациента.
По отношение на лихвата за забава
,съдът намира следното:
Претенцията към застрахователя е
подадена на 08.10.2019г.,видно от входящия номер на ответника върху нея.Към
претенцията е представен Констативен протокол за ПТП ,фактура и касов бон.Не е
посочена банкова сметка ,***.
В отговор с писмо от
22.10.2019г.застрахователното дружество е отказало да изплати обезщетението
,тъй като не са представени безспорни доказателства за виновността на застрахования
в дружеството водач за настъпване на ПТП, а именно присъда,решение или
споразумение по наказателно дело ,или Постановление за прекратяване на
производството.Изискани са тези и други допълнителни документи.Съгласно чл.380
ал.3 от КЗ непредставянето на банкова сметка ***.1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането,поради което застрахователят не дължи лихва
по чл.409 от КЗ.Аналогичен е текста на чл.409 изр.последно от КЗ,а именно
застрахователят дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл.405,освен в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ.По тези съображения искът за лихва за
забава до завеждане на исковата молба,на основание чл.86 от ЗЗД е
неоснователен.Следва да се присъди законна лихва върху главницата,считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане на ищеца.
Дължат се направените по делото
съдебно деловодни разноски.
На ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение,съобразно уважената част от иска,на основание чл.38
ал.2 от ЗА.То е в размер на сумата от 2 787,78лв.,платимо от ответното
дружество.
По отношение на адвокатското
възнаграждение на ответното дружество,което е в размер на 6 840 лв.,с ДДС
е направено възражение за прекомерност. Минимума на адвокатския хонорар за
интерес от 205 259,43 лв. е сумата 5 635,19 лв.,която с включен ДДС е
сумата от 6 763,22 лв.Договореният хонорар е близо до минимума и не следва
да се намалява ,но се присъжда съобразно на отхвърлената част от иска.Направени
са разноски в размер на 1 503,70 лв.-873,70лв.за медицинска експертиза,600
лв.за автотехническа експертиза и 30 лв.за свидетел
или общо разноски в размер на 8 343,70лв.или съобразно на отхвърлената
част от иска на ответника са дължими 5 506,84лв.разноски в процеса.
Ответното дружество следва да
заплати и дължимата държавна такса,от която ищецът е освободен върху уважената
част от иска,а именно сумата от 3 010,38 лв.по сметка на Добрички окръжен
съд.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“***“№87,представлявано
от ***да заплати на М.С.М. ЕГН ********** ***,чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Я. и съдружници“,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№52,офис 10-11 ,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.*** сумата от
70 000 лв./седемдесет хиляди лева/-обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,вследствие на претърпяно на 30.09.2019г.пътно транспортно
произшествие,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 07.02.2020г.до окончателното изплащане на
обезщетението,както и сумата от 5 259,43 лв./пет хиляди двеста петдесет и
девет лева и четиридесет и три ст./-обезщетение за имуществени вреди
,вследствие на ПТП от 30.09.2019г.,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от 07.02.2020г.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
130 000 лв.,представляващи неимуществени вреди от произшествието-над
уважения размер от 70 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“***“№87,представлявано
от ***да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,със
седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№52,офис 10-11
,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.***
сумата от 2 787,78 лв./две хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и
седемдесет и осем ст./-адвокатски хонорар,на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“***“№87,представлявано
от ***да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от
3 010,38лв./три хиляди и десет лева и тридесет и осем ст./-дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА М.С.М. ЕГН ********** ***
да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление –гр.София,ул.“***“№87,представлявано от ***сумата от
5 506,84 лв./пет хиляди петстотин и шест лева и осемдесет и четири
ст./-съдебно деловодни разноски ,пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: