Р
Е Ш Е
Н И Е
№51
гр.
Ловеч, 18.03.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на петнайсети февруари
през две хиляди и деветнайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАРИНА
ПЕТРОВА,като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№ 17/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.408,ал.1,т.3,
чл.394 и чл.395 от КЗ.
С Решение
№419/18.10.2018г.,пост.по гр.д.№ 1932/2017г., РС-Ловеч е осъдил на основание
чл.394 от КЗ, „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Черни връх”№51 Д, представлявано
от М.С.М.– Г. и П.В.Д. – Изпълнителни директори, да заплати на Х.Г.Д.- починала в хода на
процеса и заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемника Г.Д.Т. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 20 700 (двадесет
хиляди и седемстотин) лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за
застраховка съгласно Застрахователна полица № 98031610001320/20.07.2016г. по
Комбинирани общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия” и „Щети на
имущества” на физически лица, за причинените вследствие на пожар вреди на
недвижим имот, намиращ се в с.Славяни, общ.Ловеч, ул.”Мизия”№40, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /11.09.2017
г./ до окончателното изплащане/, а иска за разликата до пълния претендиран
размер от 21 000 (двадесет и една хиляди)лева е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. „ЗК ЛЕВ ИНС”АД е осъдена на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на осн.чл.227 от ГПК на правоприемника Г.Д.Т. сумата от 3092.07лв.–
разноски по делото по съразмерност и компенсация.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК”ЛЕВ
ИНС”АД с ЕИК ********* против решението,като го обжалва изцяло, с твърдение,че
е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Постановено е в противоречие с нормата на чл.236,ал.2 от ГПК,тъй
като не са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Излага,че не се спори за наличието на
Застрахователен договор с № 98031610001320 с Общи условия, приети и подписани
от страните- ЗК „Лев Инс"АД и Х.Д.. Ищецът черпи своите права от
Нотариален акт №170, т.I, д.№372/1987г., в който е имотът е описан като-
недвижим имот е двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда,
лятна кухня,гараж, полумасивна стопанска сграда и други постройки, подобрения и
насаждения. Ищецът е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение за
пострадали от застрахователното събитие недвижимости, изброени в т.1 от
полицата. Счита, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства по делото,
като е счел за доказано,че в следствие на настъпилия пожар са засегнати няколко
по брой стопански, паянтови и сглобяеми немасивни сгради с местонахождение на
имуществото в с.Славяни, ул."Мизия"№40, които са били застраховани по
полица № 98031610001320/20.07.2016г. От събраните по делото доказателства се
установява,че процесното събитие е настъпило в селскостопанска база,
представляваща два поземлени имота, обединени в едно дворно място. Видно от
приетите по делото съдебно-икономическа и пожаро-технически експертизи и
дадените обяснения на вещите лица, пострадалите от събитието сгради
представляват селскостопанска постройка-плевня и други стопански постройки,
които по естеството си представляват полумасивни/масивни сгради. В целия двор
на двата поземлени имота са съществували и други постройки, но те не са част от
имота на ул.”Мизия”№40 и не са обект на процесната застрахователна полица.
Стоково-оценителната експертиза е дала оценка на увредено имущество-изброени
стопански сгради, които по своето функционално предназначение са стопански, но
по естеството си не са паянтови и сглобяеми, което е индивидуализиращият
признак на застрахованото по полицата имущество.
На следващо място изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.395,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Съгласно чл.395,ал.4,изр.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако изрично е
предвидил това в договора. В изр.2 на същата алинея е предвидено, че ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал.1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. С оглед действащата нормативна уредба
и данните по делото съдът е приел, че правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от наличието на
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Видно от материалите
по делото процесното събитие е настъпило в селскостопанска база, представляваща
два поземлени имота, обединени в едно дворно място. Селскостопанската база се
стопанисва и управлява от ищеца, който е прекият наследник на наследодателя,
чието имущество е застраховано. Съпругата му
е св.Ц.К.Т., а техният син е Д.Г.Д. -регистриран като земеделски
стопанин. Счита,че съдът неправилно е приел,че констатираните нарушения на
нормативните изисквания и правила за строително-технически правила и норми за
пожарна безопасност, нерегламентираното съхранение на ГСМ и леснозапалими
течности в нарушение на утвърдените технологии и стандарти за извършване на
такава дейност, по никакъв начин не води до извода,че ищецът-наследник на
застрахования, също не е полагал грижата на добрия стопанин и не е изпълнявал
общото задължение по чл.395,ал.1 от КЗ. Напротив, видно от Решение
№89/25.10.2018г. по т.д. №88/2017г. на ЛОС -което разглежда същото
застрахователно събитие, причина за настъпването на пожара е неизпълнение на
предвидени в договора и закона задължения от страна на застрахованите, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и това неизпълнение е в пряка
причина със същественото увеличение на риска от пожар и настъпване на
застрахователното събитие,т.е. констатираните нарушения на нормативните
изисквания и правила за строително-технически правила и норми за пожарна
безопасност, нерегламентираното съхранение на ГСМ в нарушение на утвърдените
технологии и стандарти за осъществяване на такава дейност, са причината за
настъпване на застрахователното събитие и са следствие от безстопанственото
поведение на земеделския производител Д.Г.Д.,който е внук на застрахованото
лице и син на ищеца и се явява се наследник на процесното застраховано
имуществото застраховано по полица 98031610001320/20.07.2016г. Акцентира,че в
случая става въпрос за застраховано имущество, собственост на застрахования, с
договор за имуществена застраховка, което имущество се е управлявало и
стопанисвало изцяло от семейството на ищеца, съпругата и сина му-Д. Д., като в
последствие става и тяхна собственост по наследство. Видно от целия
доказателствен материал ищецът и съпругата му живеят заедно в едно домакинство
и стопанисват заедно процесния имот на ул.”Мизия”№40. Видно от материалите по
делото, както и предвид Решение по т.д.№ 88/2017г. на ЛОС, не са положени
достатъчно грижи за стопанисването на имотите на ул.”Мизия”№38-40,като не са
взети мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, което е
предмет и на процесната полица, включително и от ищеца по делото, пряк
наследник на имуществото на застрахования. По делото липсват доказателства
ищецът да е предприемал мерки по предотвратяване и предпазване на
застрахованото имущество от вреди. Установено е, че цялото семейство е работило
в селскостопанската база, която представлява два имота в един двор, като всички
движими и недвижими вещи са били видими и достъпни за цялото семейство.
Отговорност за спазването на нормите и правилата за пожарна безопасност се носи
не само от формалния собственик на имота,а и от тези, които го стопанисват и
черпят блага от него. Всеки един с поведението си е отговорен за настъпване на
застрахователното събитие, като с пасивността си е станал причина за
настъпването на събитието. Твърди,че неспазването и неизпълнението на
предвидените разпоредби в правилниците и стандартите, невземането на мерки за
отстраняване на източниците на опасност, както и неотговорното поведение и
проявената небрежност, включително и от ищеца,са основните причини за
настъпване на събитието и са довели до увеличаване на размера и обхвата на
вредите.
По изложените съображения моли да се
уважи въззивната жалба и отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените от ЗК"Лев Инс"АД съдебни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор от Г.Д.Т.,***, чрез адв.С.Г.-ЛАК, на въззивната жалба. В
случай, че въззивната жалба е подадена в срок и че е внесена дължимата държавна
такса, моли да се приеме, че е допустима и редовна. По същество я оспорва
изцяло и счита,че е неоснователна. Счита оплакванията за неоснователни и
противоречащи на събраните по делото писмени доказателства. Приема решението за
обосновано и законосъобразно. Съдът е изложил мотиви, които изцяло споделя и
изцяло се основават на събраните по делото доказателства, анализирани прецизно
от съда и послужили за правните изводи, които той е направил. Не се съгласява с
твърденията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост на решението. Определя като неприемливо и необосновано такова
становище, както и смесване на различни правни субекти и лица, нямащи отношение
към договорните отношения на ищеца и ответното застрахователно дружество.
Моли да се постанови решение, с което
се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и се потвърди
обжалваното решение, като обосновано и законосъобразно. Моли да се присъдят
направените по делото разноски и пред настоящата инстанция.
Въззивникът не изпраща представител в
съдебно заседание. Представя писмено становище и моли да се уважи въззивната
жалба. Моли да се присъдят направените в двете инстанции разноски,включително и
са присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият се представлява от
пълномощника му адв.Г.-ЛАК,който поддържа отговора и моли въззивната жалба да
се остави без уважение.
От събраните по делото доказателства-
приложените по гр.д.1932/2017г. по описа на РС-Ловеч, становищата на страните, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно е представен и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното
решение.
По същество.
Установява се,че в хода на
производството подалата исковата молба Х.Г.Д.,
е починала- на 04.11.2017г., затова и на
основание чл.227 от ГПК е заместена в процеса от единствения й наследник- Г.Д.Т.-неин
син.
Не се спори също,че Х.Д. е била
собственик на поземлен имот,намиращ се на адрес с.Славяни,Лов.област,ул.”Мизия”№40.
В представения Нотариален акт №170, т.І, д.№ 372/1987г. на ЛРС и имотът е
описан като- Двуетажна масивна жилищна сграда, застроена върху 78 кв.м.,
двуетажна стопанска сграда, застроена върху 85 кв.м, лятна кухня, застроена
върху около 20 кв.м. и гараж, застроен върху около 28 кв.м., полумасивна
стопанска сграда със ЗП около 32 кв.м. и други постройки, подобрения и
насаждения, намиращи се в дворното място в с.Славяни – парцел VІ, пл.№ 14 в
кв.2 по регулационния план на селото от 1986г. Съгласно удостоверение № АО –
23-042/17.08.2015г. на Община Ловеч, описаният в нотариалния акт
имот,представлява ПИ с идентификатор 67060.316.14 по КККР на селото,с
административен адрес ул.”Мизия”№40.
Не
се спори,че съседният имот е на административен адрес ул.”Мизия”№38. Видно от
приложения Нотариален акт №153,т.V,рег.№3274, д.№396 от 03.09.2010г.на Нотариус
с рег.№481 в НК и район на действие РС-Ловеч, е собственост на Д.Г.Д.,който е внук
на Х.Д. и син на Г.Т.. Не се оспорва също, че извършва дейност на земеделски
производител, организирана като ЕТ”Д.Г.Д.”. Установява се,че в имота на
ул.”Мизия”№38 се е намирала стопанската база и офис на предприятието. Между
двата имота няма ограда и са обединени в общ двор.
Установява се,че между Х.Г.Д. и
ЗК”Лев инс”АД е бил сключен Договор за застраховка,обективиран в Застрахователна
полица № 98031610001320 от 20.07.2016г., съгласно Комбинирани общи условия за
застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица.
Предмет на застраховане е имущество,намиращо се в с.Славяни,на
ул.”Мизия”№40,подробно описано като -
1.Стопански, паянтови и сглобяеми немасивни сгради - застрахователна
сума 21 000лв; 2. Компютри, аудио, видео и офис техника – 3 000лв; 3.
Жилищни сгради/ Къща/ - 42 000 лв; 4. Общо имущество и обзавеждане –
10 000лв.; 5. Домакински електроуреди, отоплителни и климатични системи –
4 000лв.,или обща стойност на застрахованото имущество 80 000лв.
Застраховката се отнася до следните покрити рискове- „А” – пожар и последиците
от гасенето му/мълния, гръм, светкавица/; експлозия, имплозия; падане и
блъскане от летателни апарати и части от тях; „Б1” – буря, ураган, вихрушка,
смерч; увреждане от падащи клони, дървета и др, градушка и последиците от нея;
проливен дъжд; наводнение вследствие природно бедствие; „Б2” – действие на
подпочвени води и/или морски вълни; увреждане от тежест от естествено
натрупване на сняг или лед; измръзване; свличане и срутване на земната
повърхност; „В1” – авария на „ВиК”; „В2” вреди на имущество при удар от машини
по време на авария с тях; увреждане на имущества по време на транспортирането
от един адрес на друг със собствен или нает транспорт; „В3” – късо съединение/токов
удар/ и „С1”- пожар от злоумишлени действия на трети лица,съгласно
Комбинираните общи условия. Застраховката е за срок от 21.07.2016г. до
20.07.2017г.,с уговорена платима еднократно премия. Приложен е и Добавък №2 към
застраховката с начало от 23.03.2017г. до 20.07.2017г.,който не касае процесния
период.
За имота на ул.”Мизия”№38 е сключен
идентичен застрахователен договор със собственика Д. Д..
Не се спори по делото,че на
25.10.2016г., около 00.41 часа,е възникнал пожар в стопанския двор в „Мизия”№38,
обхванал и част от постройките в съседния имот на „Мизия”№40. След уведомяване
от застрахованите на 26.10.2016г. в „ЛЕВ ИНС”АД са били образувани
застрахователни преписки с №1001-9803-С1-16-7775- за имота на ул.”Мизия”№40 и с
№1001-9803-С1-16-7755-за „Мизия”№38.
По делото е приложен съставен от
застрахователя Констативен протокол от 27.10.2016г., по Щета
№1001-9803-С1-16-7775/26.10.2016г., за извършен оглед на адрес с.Славяни
ул.”Мизия”№40, във връзка с възникналия на 25.10.2016г. пожар. Съставен е Опис
на нанесените щети, проектно-сметна документация и количествена сметка,с
подробно описание на щетите, като разходите са оценени от експерта на
застрахователя В.В., в размер на 14 009лв.
От „ЛЕВ ИНС”АД е изпратено до
застрахованите Д. Д. и Х.Д. писмо с № 8411/22.08.2017г., с което са
уведомени,че се отказва изплащане на обезщетение по заявените от тях
претенции. Отказът е мотивиран с
клаузата на т.5.1.2 от Комбинираните общи условия за застраховки „Пожар и
природни бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица, съгласно която
изключен от покритието на застраховката риск са случаите, при които вредите са
настъпили по причина от нарушаване на строително-технически норми, изисквания,
правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение в
строителните технологии, некачествен монтаж или ремонт, недостатъчна или
неправилна поддръжка, просмукване на
влага в резултат на неотстранени повреди по конструкции,съоръжения и
инсталации, вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение
на нормативните изисквания, както и неотстранени повреди от по-рано настъпили
събития. Застрахователят се е позовал на образуваното Досъдебно производство и
изготвени експертизи за причината за възникване на пожара и констатациите за
неспазване на Наредба № Із-1971г.за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар ,констатирани от експертите там. Също е
отчел и данните за извършена през 2013г. проверка на РС”ПБЗН”-Ловеч в обекта на
„Мизия”№38 и констатациите за установени нарушения на правилата и нормите за
пожарна безопасност, които според разследващите не са били отстранени и към
момента на пожара и са определени като самостоятелна причина за възникването и
разпространението на горенето върху околните обекти и паркираната в близост
техника.
По делото е представена цитираната
Заповед №104-ПБЗН/25.11.2013г.на РС”ПБЗН”-Ловеч.,за извършената проверка през
2013г.,с която е наложена е принудителна административна мярка на ЕТ”Д.Г.Д.”.
Посочено е,че с Акт № А-9 ПБЗН/29.07.2013г. са установени нарушенията на
правилата и нормите за пожарна безопасност, в с.Славяни,ул.”Мизия”№38,
изразяващи се в- ”..Д. Д., като …управител на ЕТ”Д.Г.Д.”…. е разрешил промяна
на функционалното предназначение, техническото оборудване и използването за
други цели на площадка, блокирана със стопанска сграда и склад за материали,
намираща се в стопанския двор на ЕТ- с.Славяни, ул.”Мизия”№38.., като е
складирал ЛЗТ (лесно запалими течности) в пластмасови резервоари,които служат
за зареждане на земеделска техника, чрез използване на помпен агрегат с
маркуч,без да са отделени в отделно помещение,с което е нарушен чл.34,ал.1 от
Наредба № Із-2377/15.09.2011г.на МВР за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обекти. Разпоредено е да се преустанови
съхранението на ЛЗТ на площадката, блокирана със стопанската сграда и склад за
материали, намираща се в стопанския двор към ЕТ”Д.Г.Д.”***, считано от
25.11.2013г. По запитване от
РД”ПБЗН”-Ловеч е отговорено,че след налагането на горната мярка на ЕТ не са
извършвани контролни проверки по изпълнението на заповедта. Тематични проверки
са извършвани на земеделската техника,във връзка с използването й в жътвената
кампания през 2014г.,без да са установени нарушения на правилата.
По делото е приложено и копие от
образуваното на 25.10.2016г по повод пожара Досъдебно производство №806/2016г.
по описа на РУ на МВР-Ловеч-ПП №2124/2016 г. на РП-Ловеч, образувано срещу
неизвестен извършител затова, че на 25.10.2016г., около 00,15 часа в с.Славяни,
Ловешка област, умишлено запалил имущество на значителна стойност, както следва
– селскостопански двор, намиращ се на ул.”Мизия”38, с намиращи се в него три
броя трактори, лек автомобил, земеделски машини и инвентар, както и помощни
постройки към същия имот – престъпление по чл.330, ал.1 от НК. В хода на
производството са назначени множество
експертизи-физико-химическа, електротехническа, техническа, стоково-оценителна,
пожаро-техническа. С Постановление от 20.06.2017г. на РП–Ловеч наказателното
производство е спряно и делото изпратено на РУ – Ловеч за продължаване на
издирването на извършителя. Към момента няма данни да е възобновено производството.
От
РС-Ловеч са допуснати съдебни експертизи.
Експертите по комплексната съдебна
електротехническа и пожаротехническа експертиза- инж.М.Б. и инж.Р.С., дават
заключение,че пожарът е възникнал във времевия интервал между 00.00– 00.40ч. на
25.10.2016г., в тъмната час на денонощието , когато няма движение на хора и
техника в двора. Приемат,че е възникнал в западната част на стопанския двор ,
на границата между двата имота, в областта на постройките на битовото помещение
и склада ГСМ, където на практика се развива и първоначалната зона на горене на
пожара. Първоначално се е разпространил във вертикална посока по горимите
елементи на покривната конструкция на
сградата (плевня) от съседния имот, а в последствие и в хоризонтална посока по
горимите елементи на покривната конструкция и по наличните горими материали (бали
със сено и люцерна) на втория етаж (в подпокривното пространство) на плевнята и
към др.части на сградата. Конкретно за имота на ул.”Мизия”№40 сочат,че покривната конструкция на плевнята
се е намирала в непосредствена близост до/над горящата постройка-или в близост
до зоната на горене, в пространството на зоната на топлинно въздействие,където
се развива пожара. Затова е установено изменение на състоянието на материалите
и конструкцията на плевнята и са се създавали условия за възпламеняването и разпространението на
огъня. За причината за възникване на пожара експертите не могат да дадат
категорично становище.Представят варианти, като анализират характерните им
проявления и ги съпоставят с находките на место. Установили са, че няма данни да
е станало късо съединение в електрическите инсталации в имота на ищеца, както и
в съседния, поради което не я приемат за вероятна причина. Не са открили данни
пожарът да е предизвикан от тлееща или незагаснала цигара и също го изключват
като причина. Не са открили и данни за проявена небрежност при работа с
електрически уред (да е бил включен и оставен без наблюдение или забравен), но експертите
считат,че тази вероятност е възможна и съпоставена с останалите версии, приемат
като най-вероятната причина за възникване на пожара. Позовават се на
извършените проверки от РСПБЗН-Ловеч от 2013г. и заключават,че са допуснати
редица нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съгласно
действалата към момента на пожара Наредба № Із – 2377/15.09.2011г. на МВР,които
са създали предпоставки и допринесло за настъпване на пожара.
При представянето на експертизата
в.л.Р.С. потвърждава като вероятна причина небрежност при работа с
електро-нагревателен уред. Сочи,че от самия склад ГСМ не е възможно да възникне
пожар от включен ел.нагревателен уред,но наличието на такъв склад допринася за
разпространението на пожара, като
допуска разлив в ГСМ. Ако не е съществувал склад с ГСМ, може би не биха се
запалили тракторите, жилищната постройка,лекотоварния автомобил. Категоричен
е,че пожарът се е прехвърлил в имота на ул.”Мизия”№40, не е възникнал в него.
Допусната е и тройна пожаро-техническа
експертиза,с в.л. инж.Р.С., инж.З.Д. и инж.М.М., които потвърждават
заключенията на първоначалната. Експертите разглеждат като вероятни причини също
- високо преходно съпротивление
електрическата инсталация,но тъй като не откриват данни за късо
съединение, го отхвърлят като причина. Няма данни и за проявена небрежност при
работа с електрически уред,също и да е възникнал от изхвърлена тлееща или
незагасена цигара. Потвърждават хода на разпространение на пожара- първоначално
във вертикална посока по горимите елементи на покривната конструкция на
сградата (плевня) западно в съседния имот, а впоследствие и в хоризонтална
посока по горимите елементи на покривната конструкция и по наличните горими
материали (бали със сено и люцерна) на втория етаж в подпокривното пространство
на плевнята и към другите части на сградата, източно в посока тракторите и
югоизточно към лекотоварния автомобил и постройките на офиса и навеса. По
отношение на пожаро-устойчивостта експертите са установили,че всички сгради са
от ІІІ-ІV степен - с негорими тухлени стени и горими дървени покривни
конструкции с керемиди, ламарини и ондолин.
При така застроените площи и едноетажност на сградите, степента на
пожароустойчивост може да е най-ниската V.
Вещите лица считат,че има голяма вероятност да е имало разлив на горима
течност по денивелацията на терена в двора и обособения канал, което да е
способствало за бързото разпространение на пожара в югоизточната посока. Сочат,че
прагът на помещения, в които ще се съхранява ЛЗТ и ГТ, трябва да бъде
проектиран и изграден от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, за да
може да осигури предотвратяване разливането на тези течности (констатациите им
са на база на изчисления, при съобразяване на количеството течност, което ще се
съхранява. Експертите са установили,че след проверката през 2013г.и наложената
принудителна административна мярка,е прекратено използването на импровизирания
склад като такъв за ГСМ. Съобразно изискванията ,правилата и нормите за
осигуряване на безопасност, минималните разстояния между импровизиран склад за
ГСМ и други стопански сгради,както и само между сградите,е 6-8м. Няма
нормативно изискване за разстоянието,на което следва да се паркира
селскостопанска техника от сгради и от друга техника. Приравнено е към
нормативното изискване за паркиране на подобна техника, като минималното
безопасно разстояние между отделните
трактори трябва да е не по-малко
от 2м. Експертите заключават,че ако са били спазени правилата и нормите за
пожарна безопасност, както по време на строителството, така и при
експлоатацията на обекта, този пожар не би се разпространил на такава площ и не
би причинил тези поражения.
При представянето на експертизата в
съдебно заседание вещите лица поясняват,че от механизма на развитие на пожара
става ясно,че е имало голямо горимо
натоварване-т.е.горими вещества и материали. За да стигне пожарът тези големи
размери е имало и разлив на горива.Сочат шахта пред тракторите и СГМ и между
битовото помещение и тракторите.Предполагат,че именно в тази шахта е попаднало
гориво,което е способствало за развитието на пожара и в южната част,където е
офисът. Запалил се е лекотоварният автомобил и от него са се запалили всички
други сгради в южната част. Считат,че посоката на пожара е била от север-юг-от
импровизирания склад,битова стая,склад-материали,изхода на двора,а офисът през
пътеката срещу склада за материали се е запалил от лекотоварния автомобил,тъй
като е отделна сграда и не е свързана с останалите на север. Офисът е
изгорял,но е с по-малки поражения от другите сгради. В него са запазени
комин,печка тип „камина” на твърдо гориво,която обаче е била чиста-т.е.не е
била използвана по време на пожара. Уточняват,че заключението им,че експлоатацията
на импровизирания склад за ГСМ, е била прекратена, е дадено единствено на база представените
документи. Посочват, че дори и в склада СГМ да не е имало складирни материали,
в тракторите е имало достатъчно количество гориво, което в един момент да
развие такъв пожар, като се наруши целостта на резервоарите вследствие на
високата температура.
По делото е допусната и съдебно-техническа
експертиза с в.л.инж.Е.Гатева, която оценява щетите на сградите в процесния
имот общо в размер на 20 700лв.,като представя стойностите по отделните
сгради. При изготвяне на заключението си експертът е съобразила приложения към делото опис на увреденото или унищожено
имущество и е направила изчисленията си на база данните по КККР за с.Славяни,
общ.Ловеч. Използвала е окрупнени показатели за изчисляване на отделни видове
строителни работи (щети), съобразени с подробно съставения опис на увреденото
или унищожено имущество, както и строителните цени с начислено овехтяване. При огледа вещото лице е
констатирала,че всички щети и повреди по сградите са отстранени и възстановени.
В съдебно заседание експертът
пояснява,че е съобразила, че се касае за стопанска сграда, поради което при
определяне цената на кв.м. е изключила определени видове СМР,като топлоизолация,
настилки, санитарен възел.
Съставът приема съдебните експертизи,
като компетентни и обективни и гради изводите си на констатациите им.
По делото са разпитани и свидетели.
Свидетелят В.В.е извършил
проектно-сметната документация за застрахователя. Обяснява,че е посетил
имота няколко дни след пожара – „..може
би 1-2-3 дни след него..”. Заявява, че от пожара са увредени жилищна и
стопанска сграда, изготвил е опис и въз основа на него е изготвил
количествената сметка и проекто-сметната документация по цени актуални към
датата на събитието. Св.М.М.работи в РД”ПБЗН” – Ловеч като инспектор оперативен
център. Не е бил на работа,когато е станал пожарът, отишъл е на следващия ден.
Когато отишъл на място всичко вече било изгасено. Заварил селскостопанския двор
изгорял и отстрани до къщата в съседство колегите му разчиствали сено, слама,
бали, за да предотвратят ново разпалване. Обяснява ”.. имаше земеделска техника
в едната част на двора, а в другата имаше къщи, постройки,но точно какво е..Машините,
които бяха там, бяха на недалечно разстояние, не мога да уточня метри. Не съм
видял следи от течност, от разлив, всичко бе изгоряло...”.Този свидетел е
изготвил експертизата в досъдебното производство.
Разпитани са и близки на ищцовата
страна.
Свидетелят П.П. е колега на Д. Д..
Обяснява,че си помагат с техника на разменни начала. Запознат е със
земеделската техника на Д.,тъй като заедно с неговата ги зареждат с
гориво.Обяснява как става това-„..имаме си доставчик с цистерна имаме 1 тон и
зареждаме с един пикап-моя цистерна и мой пикап,те са в моята база в Лисец.Не е
имало случай назад в годините тази цистерна да е оставяла в базата в
Славяни.Откакто минаха и предупредиха,при него не се съхраняват ГСМ,ние
зареждахме на блока…Цистерната стига и за негтови те и за моите машини,един
резервоар е
Свидетелят П.В.също е колега на Д. Д.,
често си помагат и правят услуги. Той е отишъл в нощта на пожара,след като Д.
му се е обадил. Помагал е в спасяването на Х.Д.- „..бабата беше изнесена навън
в почти безпомощно състояние на пътя..в къщата я оставихме..баща му ме помоли
да я закарам в болницата..”. Отишъл е и на другия ден,когато видял „..бяха изгорели
3 трактора напълно, къщата докъдето пожарникарите успеят да угасят всичко бе
изгоряло,животни имаше мъртви, буса изгорял напълно,една
сеялка,гаражите,офисите-всичко изгоряло напълно това в базата. В другия имот
всичко бе изгоряло до една преградна стена,която отделя постройката в
къщата,там пожарникарите са успели да
потушат.”.. По отношение съхранението на ГСМ свидетелят е категоричен,че
–„..Там не зная да са съхранявани лесно запалими течности,горива,масла.Никога
не съм виждал,стоеше под другия навес стоеше една кофа с грес.Тази сграда не
беше пострадала..”.
Разпитана е и съпругата на ищеца Г.Т.- св.Ц.Т..
Тя работи като счетоводител на фирмата на сина й Д. Г. Обяснява, че базата е
разположена в „Мизия”№38 и „Мизия”№40, между двата двора няма ограда и са
съединени в един. Разказва,че често работи до късно в офиса на ул.”Мизия”№38,
където е разположено оборудване като за офис - компютри, ксерокси, телевизори,
хладилник, телефони, кафе-машина. Описва, че в имота на ул.”Мизия”№38 има още
няколко сгради, като стопанската постройка на ул.”Мизия”№40 е долепена (на
стена) до един от складовете на
ул.”Мизия”№38. В този стопански двор са разположени още склад резервни части,
следва празно място с навесче, а до него „барака като къщичка”- пригодено за
място за хранене и почивка на работниците. Непосредствено до това помещение има
склад, в който стоят ненужни вещи. За
склада с ГСМ обяснява- „..Тогава не бе такова складче,преди 2013г. си беше
отворено,направиха забележка,че не трябва да съхраняваме туби с гориво. Имаше
едно предписание,предупреждение и повече никой не дойде да види дали
съхраняваме там гориво. От тогава там е с празни съдове,кашони от препарати..”.
Свидетелят обяснява хронологията на вечерта на вечерта преди пожара.Тя е била
последният човек,който си е тръгнал от офиса и от обекта. Обяснява,че „..В деня
на пожара аз изключих телевизора,изключих си компютъра,заключих си,на двора не
ходих,само погледнах склада дали е затворен,друго на двора не съм гледала..”.
Твърди,че „..Складчето за ГСМ се запали
последно,започна да гърми,защото покривите са от ондулин,то като гори гърми и
тракторите,като горяха,такъв страшен гръм не съм чувала..”.Поради противоречие
в показанията й е проведен повторен разпит,при който свидетелят заявява,че
„През този ден не е имало хора в битовото помещение.Всички бяха на полето,бе
есенна кампания..Никой през деня нее влизал в битовото помещение. ..Вечерта
около 23 часа последен с мен беше И.А.,но той не пуши..”. Твърди,че „..Нямаше огън по
пътеката,където се намира този склад (склад ГСМ),нямаше никъде огън.Огънят беше
там и беше почнал да гори покривана офиса..Огън гореше на покрива на офиса,на
земята до трактора,като се обърнах
видях,че и гаража,който е по линия на улицата,и там се виждат пламъци,а не на
линията на битовите помещения..”
Съдът
приема показанията на свидетелите
и се позовава на тях. Обясненията им са конкретни,ясни и съответстват на
останалите събрани доказателства. Не следва да се кредитират единствено
показанията на св.Ц.К. в частта за непосредствените й впечатления за източника
на пожара,тъй като твърденията й,че при пристигането й все още не е горяло
битовото помещение и складът СГМ,а офисът отсреща,се опровергават от констатациите на съдебните
експертизи. Вещите лиза и в съдебно заседание потвърждават,че пожарът е започнал
от битовото помещение и склад ГСМ и
версията на св.К. е нереална.
При така установената фактическа
обстановка въззивният състав приема, че е сезиран с иск с правно основание иск
с правно основание чл.394 от КЗ,а именно претенция на застрахования към
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Предявяването й е
поради отказа на застрахователя да изплати такова обезщетение, основан на
твърдения за наличие на т.н.”изключен риск”,съгласно Раздел V „Изключени
рискове” от Комбинираните общи условия за застраховка „Пожар и природни
бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица- т.5.1.2.- „нарушени
строително-технически норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни
дефекти и недостатъци, нарушение в строителните технологии, некачествен монтаж
или ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в
резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации,
вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на
нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития..”.Т.е.основанието
може да се открие в нормата на чл.395,ал.4, вр.с чл.408,ал.1,т.3 от КЗ,.
Предпоставките за уважаване на иска са
на първо място да е доказано налице валидно застрахователно правоотношение-обстоятелство,
което се установи безспорно по делото и не се оспорва от страните.
Доказано и настъпването на
застрахователното събитие-не се оспорва възникването на пожара на 25.10.2016г.
Макар и да е образувано наказателно производство за случая,все още няма
категорично заключение кой е извършителят. Затова и правилно първоинстанционния съд,в съответствие с принципа за непосредствено
събиране на доказателствата,е допуснал съдебни експертизи. Макар и да
разработват различни варианти на причина за възникване на пожара,експертите не
могат с категоричност да посочат една. За всяка от изследваните дават
заключение,че не са открити конкретни доказателства-както за токов удар,така и
за забравен включен ел.уред, хвърлена запалена или тлееща цигара, умишлен палеж.
Макар и да сочат като най-вероятна небрежност при работа с електронагревателен
уред,конкретни находки за такъв уред,с конкретни обективни находки, в случай,че
огънят е възникнал от него-няма. Категорични са,обаче,че са налице нарушения на
противопожарните изисквания по отношение на обекта в „Мизия”№38 и те са
способствали за възникване на пожара. По отношение механизма на възникването и
развитието му също са с категорични констатации,че са осъществени в имота на
ул.”Мизия”№38- в битовото помещение и склад ГСМ и от там се е пренесъл върху
плевнята и след това жилищната сгради в имота на ул.”Мизия”№40. Няма данни
пожарът да е възникнал от съоръжение или сграда в имота на ул.”Мизия”№40.
Установено е,че застрахованите са изпълнили изискването на
чл.380 от КЗ, като са уведомили
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие (пожар). Надлежно са
предявили и претенцията си за обезщетение. Както се посочи по-горе-по заведената
щета № 1001-9803-С1-16-7757 за имота в „Мизия”№40, е постановен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение,при изложените по-горе мотиви.
Съставът,като съобрази събраните
по делото доказателства,намира отказа на „ЛЕВ ИНС”АД за неоснователен. Съдът
споделя изцяло подробните мотиви на първата инстанция и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Категорично е установено,че за
двата обекта-на „Мизия”№38 и на „Мизия”№40 са били сключени отделни
застрахователни договори, т.е.възникнали са отделни застрахователни
правоотношения, самостоятелни права и задължения. Фактът,че двата имота не са
били отделени и са изпълнявали функцията на стопански двор на дейността на ЕТ”Д.Г.Д.”,
не променя тези изводи. Видно е, че и двата застрахователни договори са
сключени при обособяването на имотите в отделните им административни адреси.
Сключени са с отделните собственици на двата имота-на „Мизия”№40- Х.Д.,***- Д. Д..
Установява се също,че и преди е имало сключени аналогични договори със същия
застраховател,което навеждана извод,че е бил запознат със ситуирането на
обектите в двата имота,с осъществяваната дейност и т.н. Въпреки това процесните
договори са били сключени като отделни обекти. С оглед на това следва да се
приеме,че всеки от договорите е имал действие само и единствено между страните,които
са го сключили. Фактът,че ЕТ”Д.Г.Д.”,в чийто имот е възникнал пожара, е ползвал
и двора на съседния имот, не е основание да се отказва изплащане на обезщетение
конкретния собственик.(в т.см.съставът споделя цитираната от РС-Ловеч съдебна
практика) Неизпълнението,на което застрахователят се позовава,съгласно
чл.9.1.2-9.2 от Комбинираните общи условия, следва да се търси и установява
само по отношение на застрахованото в конкретния договор лице. В случая това е Х.Д..
Доказателства за конкретни нейни действия/бездействия за предизвикване или
предотвратяване на пожара-няма. С категоричност пожарните експертизи
установиха,че горенето е възникнало в имота на „Мизия”№38 и се е пренесло върху
плевнята в имота на застрахованата Д.. Всички, разглеждани от експертите,
причини за възникване на пожара, се локализират само в имота на „Мизия”№38.
Или-липсва пряката причинно-следствена връзка между действия/бездействия на застрахованото лице и
възникването на пожара-причина за
осъществяване на застрахователното събитие.
Съгласно нормата на
чл.408,ал.1,т.3 от КЗ,за да се откаже изплащане на застрахователното
обезщетение, следва да се установи неизпълнение на задълженията на
застрахования,което да се определи като „значително” с оглед интересите на
застрахователя и което е довело до възникване на застрахователното събитие. Тук
единственото установено като неспазено
противопожарно изискване е неосигуряването на отстояние между сградите-между
импровизирания склад ГСМ, битовото помещение и плевнята на ищеца. Макар и да е нарушение на
строителните правила и норми,не се установи то да е в пряка причинно-следствена
връзка с възникването на пожара в съседния имот. Дори и това нарушение да може
да се разглежда като вид „съпричиняване”(каквото възражение не е заявено), то
не е причина за пожара и не може да обоснове отказ изцяло да се изплати
обезщетение. В случая,при липсата на категоричност за причината за възникване
на пожара, не може и да се твърди дори че е допринесло за възникване на
застрахователното събитие. В още по-голяма степен не може да се твърди,че
представлява форма на „значително” неизпълнение на задълженията по
застрахователния договор от страна на застрахованото лице,за да обоснове
постановения отказ.
При изложените съображения
съставът намира,че неоснователно застрахователят е приложил санкцията на
чл.408,ал.1,т.3 от КЗ,във вр.с чл.9.1.2-9.2 от Комбинираните общи условия за застраховка „Пожар и
природни бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица. На застрахованото лице
се дължи обезщетение,тъй като не се доказа по делото наличие на предвидените в т.5.1.2
от Комбинираните общи условия предпоставки.
Правилна е преценката на РС-Ловеч по отношение размера на
дължимо обезщетение,съответства на нормата на чл.400,ал.1 от КЗ и на
констатациите на експерта по СТЕ за стойността на причинените от пожара щети в
имота на ул.”Мизия”№40.
Възражението на въззивника за несъответствие на оценените и
описани в застраховката обекти,е неоснователно. Видно е,че експертът по СТЕ е
оценявала именно обектите,за които е сключена застраховката. В
застрахователната полица са описани подробно,с отличителните им характеристики
и по тях експертът е локализирал конкретните щети.
Неоснователно е и позоваването на постановеното в производството по т.д.№88/2017г.на
ОС-Ловеч. Както се посочи по-горе-касае се за отделно застрахователно
правоотношение,различни страни и отговорност. Установеното по него неизпълнение
на задълженията на застрахования Д. Д. не може да бъде поставяно като основание
за отказ за изплащане на обезщетение на собственика на съседния имот,без да е
доказана съпричастност на последния към възникването на пожара. Фактът,че Д. Д.
е използвал и този двор и установеното от негова страна неизпълнение на
ангажиментите му като застрахован, няма действие по друг застрахователен
договор, по който не е страна.
По изложените съображения съставът намира,че обжалваното
Решение №419/18.10.2018г.,пост.по гр.д.№1932/2017г.на РС-Ловеч,като правилно и
законосъобразно,следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора въззиваемият има право на
възстановяване на направените разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие с отбелязан като реално изплатен хонорар в размер на 500лв.,който
следва да се възложи на въззивника.
По изложените съображения и на
основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №419/18.10.2018г.,постановено по гр.д.№1932/2017г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Черни връх”№51 Д, представлявано от М.С.М.– Г. и П.В.Д. –
Изпълнителни директори, да заплати на Г.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,като
правоприемник на основание чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ищца-Х.Г.Д.,поч.на
04.11.2017г., сумата 500(петстотин) лева,разноски по в.гр.д.№17/2019г.по описа
на ОС-Ловеч.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от уведомяването на страните,при наличие на предпоставките на чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.