Решение по дело №671/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 880
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20227050700671
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на първи юни 2022г.,

в състав:

                                                     Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                           

            при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 671 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

 

 

Образувано е по жалба на Д.И.Г. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по Заявление Рег.№ АУ004833ВН от 14.01.2022 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.2522.547, находящ се в местност Акчелар, гр.Варна.

 

 

 

 

В жалбата се твърди, че заявлението е подадено на 14.01.2022г. в община Варна. Жалбоподателката сочи, че срокът за извършване на административната услуга е едномесечен, тъй като е било необходимо съдействието и на други органи съгласно получено от нея писмо през м.февруари 2022г. Жалбоподателката сочи, че към дата на подаване на жалбата не е изпълнена заявената от нея административна услуга.  

Жалбоподателката, чрез процесуалният си представител в жалбата и в публично съдебно заседание прави искане да се отмени мълчаливия отказ на кмета и да се задължи същия да се произнесе по направеното искане. В с.з. жалбоподателя чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да се присъдят сторените по делото разноски.

 

 

 

 

 

Ответната страна, Кмета на Община Варна не изразява становище по жалбата.

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:

 

 

 

 

Административното производство е образувано по Заявление Рег.№ АУ004833ВН от 14.01.2022 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.2522.547, находящ се в местност Акчелар, гр.Варна. Заедно с искането и молбата - декларация като доказателства са представени изискуемите документи.

С рег№АУ004833ВН_001ВН от 03.02.2022г., в копие препратено и до г-жа Г. (неправилно вписана в писмото с фамилно име Г.), е изискана информация от Началника на Общинска служба по земеделие, като е даден 7-дневен срок за отговор на запитания орган.

 

 

 

 

 

 

 

 

До датата на подаване на разглежданата жалба – 18.03.2022 година пред административния съд, Кмета на Община Варна не се е произнесъл по направеното искане, нито е налице прекратяване на производството.

 

 

 

 

От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателя е посочил, че услугата е обикновена, т.е. срокът й за изпълнение  е 30 - дневен.

С оглед липсата на произнасяне на административния орган в срока определен от самия него, липсата на изричен отказ за разглеждане на заявление за извършване на административната услуга, както и липсата на акт за прекратяване на производството, съдът приема, че е налице мълчалив отказ за нейното извършване, който подлежи на съдебен контрол.

 

 

 

 

 

Безспорно е между страните, че Кметът на Община Варна е сезиран с искане за извършване на административна услуга, която попада в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл. 25 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.  

Съгласно разпоредбата на чл. 5а, ал.3 от Закона за администрацията (ЗА) „Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго“.

 

 

 

Разпоредбите на чл. 57, ал.2 и ал.3 от АПК посочват сроковете, в които органът дължи произнасяне, като ал.5 на същия текст определя максималния срок, в който следва да бъде издаден искания акт - един месец от започване на производството. В случаите, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, разпоредбата на ал.8 на чл. 57 от АПК задължава административния орган да уведоми заявителя за удължаването на срока.

 

 

 

 

В конкретния случай заявената заверка на молба декларация има удостоверително по отношение на имота на г-га Г. значение. За разлика от разпоредбите на АПК, предвиждащи удължаването на срока за издаване на административен акт, такова удължаване на срок на е предвидено в разпоредбата на чл.5а, ал.3 от ЗА, която се явява относима към фактите по спора, поради което съдът намира, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата услуга.

 Жалбата е депозирана в АдмС Варна на 18.03.2022г., т.е.  след законоустановения срок, който е изтекъл на 14 март 2022г. (понеделник, присъствен ден) в предвидената от закона форма, от страна с надлежна процесуална легитимация. Съдът предвид вмененото му задължение по арг. от чл.168, ал.2 вр. ал.3 от АПК, служебно да провери валидността на административния акт и липсата на срок за оспорването му на това основание, намира жалбата за процесуално допустима.

Компетентността на произнасяне по заявлението за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот е на Кмета на общината по арг. от чл 46, ал.7 от ЗМСМА, т.е. в конкретния казус - на Кмета на Община Варна, поради което мълчаливият отказ е издаден от компетентен орган.

 

 

 

 

По съществото на спора съдът намира следното: предявеното от  жалбоподателката искане очертава предметните предели на произнасяне на административния орган – подписване на молбата-декларация  от административния орган.

Завеният за издаване документ от Кмета на Община Варна, област Варна е от значение за признаване на претендирано право като индивидуален административен акт по смисъла на предл.1, ал.3 на чл. 21 от АПК. Така очертаният предмет на произнасяне определя и необходимия за доказване правен интерес от искането, който предполага твърдение за право на собственост и предприети действия за провеждане на предвидена в закона процедура по неговото признаване, за целите на която е необходим и този документ. Твърдението за правото на собственост, за което претендиращият не разполага със съответен титул е факт, представената молба-декларация установява действията по провеждане на производство по чл. 587 от ГПК и съдът намира, че тези две обстоятелства обосновават правния интерес от произнасяне по предмета на искането.

В производството по издаване на индивидуален административен акт чрез предоставяне на документ от значение за признаване на съответни твърдени права административният орган действа при обвързана компетентност[1] и във всички случаи дължи произнасяне по същество[2]. Той следва да удостовери факта, респ. правата, които имат правно значение. Като при наличие на данни за собственост върху имота на друг собственик – следва да впише тази информация при заверката на молбата – декларация. С тази удостоверителна функция се изчерпват правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга. В този аспект следва да бъде посочено, че  

 

 

 

преценката за правното значение на издадения документ за претендираните права е предоставена на друг орган, в друго производство. В хипотезата на производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК компетентен да прецени наличието на право на собственост съобразно съответния приложим материален закон е нотариусът. Въз основа на доказателствата, които е длъжен да събере, с постановлението по ал.3 на чл. 587 от ГПК, той ще признае или ще откаже претендираното право на собственост. Исканият от администрацията документ е само едно от изискваните от закона доказателства за установяване на правото на собственост.

От цитираните по-горе разпоредби на ЗА и АПК се налага и извод, че за административния орган е налице задължение да изпълни поисканата от него услуга. Не е предвидена възможност по ЗА, който съдържа в тази си част изрична уредба на правилата за извършване на административни услуги, за разлика от АПК за мълчалив отказ от извършване на административната услуга. Това е така и защото за разлика от голяма част от другите административни производства, това по извършване на административни услуги не е безплатно за лицата. Те заплащат държавни такси (понякога в значителен размер, както в настоящия случай /180лв./), срещу които следва да получат изпълнение по заявената услуга, или при невъзможност да бъде изпълнена – да им бъде върната в цялост стойността на събраната от тях такса (този извод се налага от разпоредбите на чл.6, ал.1, б“е“ вр.  чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, като във втората посочена разпоредба изрично се посочва, че таксата се събира по предоставянето на услугата, т.е. ако услугата не е извършена, то такса за нея не се дължи).

Спецификата на производството по извършване на административни услуги го определя като такова, при което не може да има произнасяне на органа с мълчалив отказ, а исканата услуга следва да бъде извършена в предвидената от закона форма и или да бъде издаден отказ в писмена форма с посочване на всички основания за издаването му. На тези съображения мълчаливия отказ се явява издаден в противоречие с формата предвидена в закона – нарушение по чл.146, т.2 от АПК, което е толкова съществено, че влече неговата нищожност.

 

 

 

 

Предвид изложеното мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна, област Варна да извърши административна услуга - заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка по Заявление Рег.№ АУ004833ВН от 14.01.2022 г. подадено от Д.И.Г. се явява нищожен и неговата нищожност следва да бъде обявена, като преписката следва да бъде върната на ответника за извършването на административната услуга при съобразяване на дадените в решението указания.

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалбата на Д.И.Г. мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по Заявление Рег.№ АУ004833ВН от 14.01.2022 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.2522.547, находящ се в местност Акчелар, гр.Варна.

 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна, област Варна за произнасяне по Заявление Рег.№ АУ004833ВН от 14.01.2022 г. на Д.И.Г. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:

 

 



[1] Така в решение № 12580 от 09.12.2021 постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 7785/2021г. с докладчик съдия Мира Райчев е прието, че „Наред с това, правилно първостепенният съд е счел, че административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява именно в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост.

[2] Така в решение № 2060 от 02.03.2022 постановено от Върховния съд на Р България, Трето отделение по адм.д. 8128/2021г. с докладчик съдия Албена Радославова е прието, че “При извършване на исканата административна услуга административният орган действа при условията на обвързана компетентност – при доказан правен интерес от извършване на услугата, административният орган е длъжен да я извърши, като удостовери всички факти и обстоятелства с правно значение, касаещи заявителя, без да има право да откаже това удостоверяване. Кметът на Район „Витоша“-СО няма право да откаже снабдяването на Найденова с исканото от нея удостоверение, независимо дали в кадастралния регистър на недвижимите имоти е посочено друго лице като собственик, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материално правни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на административния орган – издател на удостоверението.