№ 239
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503767 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозираната от К. Р. И. ЕГН
********** срещу решение № 260894/ 27.10..2020 г., постановено
по гражданско дело № 5198 по описа за 2020 година на РС Варна, с което се:
ОСЪЖДА К. Р. И., ЕГН ********** с адрес гр. Белослав, ул. „Капитан Петко
войвода: № 2 да заплати на Г. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Д-р
Селемински“ бл. 1, вх. А, ап. 13, сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на Р.С.Б.,
причинена по непредпазливост от ответника, за което е признат за виновен с влязла в сила
Присъда № 15/29.01.2016 г. по НОХД № 1744/2015 г. на ОС Варна, ведно със законна лихва
от настъпване на смъртта – 22.05.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, К. Р. И., ЕГН ********** с адрес
гр. Белослав, ул. „Капитан Петко войвода: № 2 да заплати по сметка на Варненски районен
съд сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, К. Р. И., ЕГН ********** с адрес гр.
Белослав, ул. „Капитан Петко войвода: № 2 да заплати на адвокат В.П. АК Варна, сумата от
1
1280 лева /хиляда двеста и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Твърди се,че обжалваното решение е неправилно. Излагат се подробни
съображения във въззивната жалба,като се твърди,че съдът не се е съобразил с
възражението, че вземането над 5 000 лв е погасено по давност. Претендират се разноски по
делото.
Депозиран е отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба. Излагат се подробни съображения. Претендират се
разноски
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Ц. Б. срещу К. Р. И., иск по чл. 45
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени от ответника на ищцата неимуществени вреди от
смъртта на Р.С.Б., причинена по непредпазливост от ответника, за което е признат за
виновен с влязла в сила Присъда № 15/29.01.2016 г. по НОХД № 1744/2015 г. на ОС Варна,
ведно със законна лихва от настъпване на смъртта – 22.05.2015 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Твърди, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
15/29.01.2016 г. по НОХД № 1744/2015 г. на ОС-Варна в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. Б, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл.342, ал. 1 от НК, а именно: че на
22.05.2015 г. на кръстовището на пътя с. Кичево, Област Варна, местност „Аксаковска
панорама“, землището на гр. Аксаково, Област Варна с пътя с. Каменар, Област Варна – с.
Долище, Област Варна, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил
„Волво В70“ с рег. № В 4852 ВА нарушил правилата за движение (чл. 6, т. 1, чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.С.Б..
Ищцата посочва, че е изградила с покойната Р. Бойкова много близки отношения, тъй като
се е грижела за нея от дете. В този смисъл заявява, че са имали силна емоционална връзка.
2
Посочва, че Р. Бойкова е живяла в жилището на ищцата до смъртта си. Навеждат се доводи,
че ищцата е преживяла тежко смъртта на Р. – затворила се в себе си, мислила само за нея.
Живеела с постоянно чувство на болка и страдания. Негативните емоции продължавали и
към настоящия момент.Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че ищцата не попада в кръга на
лицата, които имат право да искат обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява се и че Р. Бойкова е допринеса за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е ползвала предпазен колан.Направено е
искане за отхвърляне на предявения иск.Претендира се заплащане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В с.з. с протоколоно определение е допуснато е изменение на предявения иск,
чрез неговото увеличаване в размер от 25000 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото , съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение № 21.05.2004 г. по гр. д. № 532/2004 г. на РС Варна,
Р.С.Б. е настанена при нейния дядо по бащина линия П.С.Б. / починал на 03.05.2016 год/ и
неговата съпруга – ищцата Г.Б. , тъй като с влязло в сила Решение № 3578/19.12.2008 г. по
гр. д. № 3965/2008 г. на РС Варна майката на Р.С.Б. е лишена от родителски права.
С влязла в сила Присъда № 15.29.01.2016 г. по НОХД № 1744/2015 г. на ОС
Варна, ответникът е признат за виновен за това, че на 22.05.2015 г. при управление на
моторно превозно средство по непредпазливост е причинил смъртта на Р.С.Б..
Пред ВРС е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза която
посочва, че дори починалата да е била с поставен предпазен колан по време на ПТП, е
възможно да влезе в контакт с вътрешни детайли от купето,като в с..з. още веднъж е
уточнено,че смъртта би настъпила дори починалата да е била с поставен предпазен колан по
време на ПТП.
Пред ВРС е допусната и приета съдебно-психологична експертиза ,от която се
установява, че вследствие на смъртта на Р.С.Б., ищцата е изпаднала в състояние на реакция
на тежък стрес с разстройства на адаптацията – протрахирана депресивна реакция към
момента. Психогенно възникналото разстройство е довело до депресивни изживявания,
3
сомато-вегетатични оплаквания, социална изолация, които изменения персистират и към
момента на извършване на експертизата и тенденцията е неблагоприятна и към
хронифициране. .
Пред ВРС са изслушани свидетели Н.И. и Б.К. (сестра на починалия съпруг на
ищцата). От показанията на свидетелите се установява, че след раждането на Р.С.Б.,
ищцата Г.Б. е помагала на нейната майка в отглеждането , като след август месец 1995 г.
е спряла работа и изцяло е поела грижите за Р. Бойкова до деня на смъртта . Починалата е
живеела с ищцата и е наричала същата „мамо“, тъй като родителите не са проявявали
загриженост към нея. Ищцата и починалата са били изключително близки и непрекъснато са
прекарвали времето си заедно. Ищцата е записала починалата на уроци по танци и пияно.
След смъртта на Р., ищцата се е изменила личностно, като е сменила жилището си, тъй като
това, в което са живеели с починалата събуждало спомени у ищцата. Ищцата имала много
приятели, с които често се събирали, но след смъртта не желаела дори да излезе от дома си,
освен за да отиде на гроба на Р..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият въззивен състав приема,че ищцата е доказала по пътя на пълното и
главно доказване иска по основание
Доказано е по безспорен начин настъпването на ПТП, вследствие на което е
настъпилата смърт на Р.С.Б.;
От показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира се установяват вида и обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
доказани са претърпените от ищцата болки и страдания, настъпили вследствие на
настъпилата смърт на Р. Бойкова. Доказано е по безспорен начин причинната връзка между
настъпилите неимуществени вреди и смъртта на Р. Бойкова, които са в следствие на
съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка, която ищцата е имала с починалата
приживе.
От влязлата в сила присъда,/ независимо презумпцията по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД,че
4
вината се предполага до доказване на противното/ се установява по безспорен начин,че вина
за настъпилата смърт има ответникът по делото,като видно от приетата от съда техническа
експертиза,която съдът кредитира ,поведението на починалата Р. Бойкова - изразяващо се в
непоставане на предпазни колани, не е допринесло за настъпване на смъртта й.
Съдът, с оглед изложеното по горе, приема за неоснователни твърденията на
ответника за наличие на съпричиняване на вреди от пострадалия. .
Неоснователно е твърдението на ответника,че ищцата по делото не е в кръга на
лицата оправомощени да претендират обезщетение за вреди от непозволено увреждане .
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт е всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
От събраните по делото доказателства се установява, че още от най-ранна детска
възрасти между починалата и ищцата е изградена дълбока емоционална връзка. Родителите
на починалата са я изоставили от дете и ищцата,заедно с починалия си съпруг, са поели
функциите на родители . Ищцата е напуснала работата си, за да може изцяло да поеме
грижата за починалата. Тези грижи са продължили до смъртта на Р.. Установено е, че
ищцата и починалата са били неразделни, а последната е наричала ищцата „мамо“. Това
доказва, че между ищцата и починалата е съществувала трайна и дълбока връзка, основана
на емоционална подкрепа и доверие, каквато обичайно съществува между майка и дъщеря.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че ищцата е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт, което
е равно по обем на това, което би получила една майка за смъртта на своето дете.
Съгл. Чл.52 от ЗЗД, Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на размера на паричното
обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др
Въз основа на събраните по делото доказателства, разпитани свидетели и
медицинска експертиза, съдът приема за установено, че у ищцата са настъпили значителни
промени в емоционалното и психическо състояние, вследствие на което същата е
преустановила социалните си контакти. Това състояние продължава повече от пет години,
като видно от медицинската експертиза, психогенното разстройство възникнало у ищцата
след смъртта се развива към хронифициране.
5
С оглед събраните по делото доказателства, установяващи състоянието на
ищцата, съдът приема, че определеното от ВРС обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди в размер от 25000 лева справедливо и законосъобразно. .
Правилно и законосъобразно ВРС не е обсъдил възражението на ответника за
намаляване на обезщетението на ищцата, поради непредприемане на съответното лечение,с
което е ищцата е забавила възстановяването си. Въведеното едва с писмените бележки
възражение,както правилно е посочил и ВРС, представлява материално правно възражение,
поради което то е преклудирано още с изтичане срока за отговор, на оснчл.133 от ГПК .
Неоснователно е направеното възражение от ответната страна за погасителна
давност.
Давността при деликтните обезщетения е пет годишна и започва да тече от
причиняване на вредите – в случая от смъртта през 22.05.2015 г. Поради приемане на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти/ чл.3/ . Според § 13. от
Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Този закон е обнародван на 13.05.2020 г. и сроковете започват
да текат на 20.05.2020 г. Следователно давностният срок по претенцията за неимуществени
вреди не е изтекъл към 13.03.2020 г., а исковата молба е депозирана в съда на 27.05.2020 г., с
което давността е прекъсната и спряна по силата на чл. 116 б. „б“ и чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, направено в жалбата, че е погасен
частични иск за сумата над 5 000 лв..
В случая, видно от петитума на исковата молба, първоначалния иск не е
предявен като частичен, поради което възражението е неоснователно.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат В.П. АК Варна сумата от 1280 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение определено в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
6
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260894/ 27.10..2020 г., постановено
по гражданско дело № 5198 по описа за 2020 година на РС Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, К. Р. И., ЕГН ********** с адрес
гр. Белослав, ул. „Капитан Петко войвода: № 2 да заплати на адвокат В.П. АК Варна, сумата
от 1280 лева /хиляда двеста и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7