Р Е Ш Е Н И Е № 108/20.7.2017г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на шести юли две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 402 по описа за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Н.И.С. с ЕГН ********** *** против А.С.М.
с ЕГН **********,***. В исковата молба
се твърди, че страните постигнали договорка
ищецът да сключи договор за лизинг
с „Теленор България“ ЕАД за мобилно устройство, ведно с принадлежащите му
аксесоари- зарядно устройство, както и
договор за мобилни услуги - карта за мобилен номер, като след сключването на договорите
заявителят да предаде на длъжника А.С.М. вещите предмет на договора за лизинг,
а последният да заплаща всички вноски по договора за лизинг, както и да заплаща
месечните сметки за мобилния номер. Договорили се след изплащането им тези вещи
да останат за ответника А.М..
В
изпълнение на уговорката им ма 07.02.2015 година ищецът сключил с „Теленор България“ ЕАД договор за лизинг за мобилно устройство Марка- SAMSUNG, МОДЕЛ – GALAXI S 5
Winte, № ΙΜΕΙ- 356100008557686 с прилежащите му аксесоари-
зарядно устройство, както и договор за мобилни услуги за мобилен номер
**********. Съобразно уговорката предал
на ответника посочените по-горе вещи. Месечната вноска по договора за лизинг е
в размер на 41.99 лева. Ответникът редовно заплащал към мобилния оператор сумите по договора за
лизинг и сметките за проведените телефонни разговори от картата на цитирания по-горе номер
до месец април 2016г., след което
спрял да заплаща дълга си и не уведомил за това ищеца С.. В резултат на
спирането на плащанията са начислени и неустойки, освен дължимите до този
момент суми. След като ищецът разбрал от разговор с мобилния оператор, че не се постъпили вноски нито за изплащане на
мобилното устройство, нито за проведените разговори от длъжника, посетил обекта
на „Теленор” ЕАД в град Карнобат и му била издадена разпечатка на 10.05.2016 г.
за дължимата по договора към този момента сума, която възлизала на
1049.43лева. Майката на ищеца се
срещнала с ответника и същият доброволно
се съгласил да плаща по 100 лева месечно, за да погасява задължението.
Ответникът дал общо сумата от 300 лева и не пожелал да заплаща повече задължението
си. Остатъкът от дълга в размер на 749.43 лева длъжникът не е изплатил нито на ищеца,
нито по сметката на договора при мобилния оператор. Поради спирането на
плащанията, цялата сума е изискуема и се изплаща от ищеца.
За
събиране на вземането си ищецът е инициирал заповедно производство, по което е
издадена заповед за изпълнение, но в законния срок ответникът е оспорил
вземането. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение
на ответника, че съществува вземането
размер на 749.43 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаването на заявлението в съда 27.02.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 75.00 /седемдесет
и пет/ лева, от които 25.00 лева- държавна такса и 50.00 лева адвокатски
хонорар. Заявена е претенция за разноски.
В
с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
претенцията.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозира писмен отговор. В с.з. прави
признание на факта, че съществува договорка с ищеца за сключването на договор с
„Теленор” ЕАД, както и че е заплатил сумата от 300лв. на майката на ищеца.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2015
година по заявка №********* ищецът сключил с
„Теленор България“ ЕАД договор за
мобилни услуги за мобилен номер ********** с абонаментен план „Globul Web and Talk“ при стандартен месечен абонамент 49.99лв. на
месец. На същата дата и по същата заявка между същите лица е сключен и договор
за лизинг за мобилно устройство Марка-
SAMSUNG, МОДЕЛ – GALAXI S 5 Winte, № ΙΜΕΙ- 356100008557686
с прилежащите му аксесоари- зарядно устройство. Покупната цена за телефона
следвало да се плати на 23равни месечни вноски в размер на 41.99лв.
По делото
ответникът е направил признание на факта, че ищецът са имали уговорка той да
заплаща сумите, натрупани по двата договора, като в замяна той получи мобилния
телефон.
За размера на
задължението и погасяването му са събрани гласни доказателства. Св. Стоянова
посочва, е общото задължение към „Теленор България“ ЕАД възлиза на сумата от 1749лв., от които 700лв.
са задължение на ищеца, а сумата от 1049лв. е задължението на ответника по
договора. Ответникът е заплатил сумата от 300лв., като нейната майка изтеглила
кредит в размер на 1000лв., които послужили за заплащане на двете задължение.
Към момента задължението по пресния договор е в размер на 340лв.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е неоснователен
по следните съображения:
Съдът намира, че по
делото безспорно се доказа, че ищецът е сключил два договора с „Теленор
България “ ЕАД- за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство.
Доказа се, че е налице уговорка между страните по делото ответникът да заплаща
задълженията по тези договори като мобилното устройство стане негова
собственост.
За да приеме за
доказано това обстоятелство (вътрешните отношения между страните) съдът
кредитира извършеното от ответника признание на факта. Съдът не кредитира
събраните по делото гласни доказателства в тази им част, тъй като в случая забраната за доказване с гласни доказателства на
погасяването на установени с писмен акт парични задължения обхваща
установяването на облигационно правоотношение с трето лице, щом се твърди, че
това правоотношение е способ за погасяване на паричното задължение- в т.см. Решение № 62/25.01.2002
г., по грд.д. № 891/2001 г.).
За погасяването на задължението към „Теленор България“
ЕАД по делото са събрани единствено гласни доказателства. Съгласно чл.
164,ал.1,т.4 ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако
се отнася за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Ищецът е
сключил писмен договор с мобилния оператор, с който договор е поето задължение
за заплащане както на твърдо определени месечни вноски- абонаментна такса и
лизингова вноска, така и сума за използвани услуги. Погасяването на това
задължение и точния размер на погасеното задължение от ищеца, който е страна по
договора, следва да бъде доказано с писмени доказателства предвид изричното
възражение на ответника за недопускане на гласни доказателства.
Единствено за
изчерпателност на съдебни акт следва да се посочи, че според твърдението на
свидетелката сумата от 340лв. не е изплатена от ищеца на „Теленор България“ ЕАД(неизгоден
на страната факт) . След като не е заплатил тази сума вместо дължащият ги,
претенцията му се явява неоснователна и на това основание. Той не може да иска
да се плати именно на него стойността на договорното задължение, след като
последното се дължи не на него, а на трето за делото лице - „Теленор България“ ЕАД. Обстоятелството, че
ответникът не е платил договорното задължения, не поражда автоматично право на ищеца
да иска плащането от ответника. Той трябва реално да е направил тези разходи
(да е платил сумите вместо ответника), за да може да търси впоследствие връщане
на недължимо платеното от него.
При този изход от спора ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от горното
Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Н.И.С. с ЕГН ********** *** против А.С.М. с ЕГН **********,*** да се приеме за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане в размер на на 749.43 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаването на заявлението в съда 27.02.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Н.И.С. с ЕГН ********** *** за заплащане на
съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: