НЧХД №120/2016год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.Панагюрище тъжба от А.Т. ***,с която е повдигнато обвинение против подсъдимия Д.М.В. ***   за извършени престъпления по:

-чл.130,ал.1 от НК за това,че на 20.04.2016г. в град Панагюрище му е причинил лека телесна повреда,представляваща разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област  на главата и контузия на главата,довели до разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК

- чл.146,ал.1 от НК за това,че на 20.04.2016г.  в град Панагюрище му е казал нещо унизително за честта и достойнството в негово присъствие чрез думите „майка ти да еба,педераст с педерастите”.

          В съдебно заседание частният тъжител се представлява се от   повереник-адв.К.А.  от Пазарджишката адвокатска колегия,който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения.Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия по двете  обвинения.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения,с които не отрича авторството на причинената телесна повреда.Отрича да е обижда подсъдимия чрез описаните в тъжбата изрази.Пледира за справедлива присъда.   

С протоколно определение на съда от 28.06.2016г. са  приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от частния тъжител  против подсъдимия  два  броя граждански искове  по чл.45 от ЗЗД за сумите  от 1 500 лв. и 1 000 лв.,представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди,съответно  от престъпленията по чл.130,ал.1 от НК и чл.146,а.1 от НК ,ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на увреждането до окончателното им  изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Повереникът на частния тъжител пледира  за уважаването на предявените  граждански искове  в пълен размер.

Подсъдимият не взема отношение по предявените граждански искове.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено от фактическа страна следното:

Преди инкриминираната дата частният тъжител живеел на съпружески начала със сестрата на подсъдимия Атанаса.Подсъдимият  живеел в общо домакинство с майка си. Тъй като подсъдимият и неговата майка се нуждаели от домакински уреди,тъжителят,по молба на Атанаса,им дал за ползване телевизор,печка,хладилник и ел.скара.Впоследствие Атанаса напуснала тъжителя и той решил да вземе обратно вещите,които бил дал на близките й. На 19.04.2016г. тъжителят се обадил на майката на Атанаса и подсъдимия и  двамата се разбрали на следващият ден около обяд да  дойде с превоз,за  да вземе уредите.На 20.04.2016г. частният тъжител заел от свой познат товарен автомобил и отишъл в дома на подсъдимия и неговата майка в град Панагюрище с намерението да натовари дадените им за ползване вещи.Позвънил на входната врата,която се отворила от подсъдимия. Неочаквано последният  взел дървен кол,който се намирал от вътрешната страна на вратата и с него ударил два  пъти тъжителя в дясната слепоочна област  на главата.Тъжителят паднал на земята.От раната на  главата му,получена от удара, протекла кръв.

Агресията на подсъдимия била спряна от придружаващата частният тъжител свидетелка Мария Георгиева. Последната телефонирала на тел.112 и съобщила за случилото се. На място пристигнал екип на „Спешна  помощ”,който откарал подсъдимия до местната МБАЛ.Там той бил консултиран от дежурния хирург,който обработил раната на главата му,като му поставил четири шева.

На 25.04.2016г. тъжителят  посетил кабинета по Съдебна медицина при „МБАЛ-гр.Пазарджик” АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено медицинско удостоверение.  

От приетото по делото като писмено доказателство СМУ№17 от 2016г. издадено от д-р Борис Пеев - съдебен лекар при “МБАЛ-Пазарджик” АД се установява,че при извършения преглед на тъжителят било констатирано следното:хирургично обработена разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област на главата с дължина 8-9 см. и дълбочина 0,7 см.,контузия на главата. В резултата на нанесените увреждания на пострадалият е било причинено разстройство на здравето извън случаите не чл.128 и чл.129 от НК.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе  изцяло от  показанията на св.Мария Георгиева,отчасти от обясненията на подсъдимия,както и от представените  и  приети  по делото писмени доказателства.

Съдът  кредитира обясненията на подсъдимия в частта,в която признава,че е ударил  подсъдимия с дървен кол по главата.Частта от обясненията на подсъдимия,в която твърди,че още при отварянето на вратата тъжителят  го нарекъл „копеле”,което силно го натъжило и провокирало  физическата му агресия,съдът намира за недостоверни.Житейски неприемливо е още с отварянето на вратата,при положение че очаква да получи вещите си,т.е. съдействие от подсъдимия и неговата майка,тъжителят да започне да обижда първия и да го избутва навътре,за да вземе уредите. Освен това,ако това което твърди подсъдимия беше вярно,то съвсем очаквано би било тъжителят да отвърне на физическата  му агресия,а по делото е безспорно че удари от страна на тъжителя,насочени към подсъдимия не е имало. На следващо място коментираната част от твърденията на подсъдимия се отричат от св.Георгиева,чиито показания,както беше вече посочено,съдът оценява като достоверни.

Съдът не намира основание да поставя под съмнение  и тази част от показанията на св.Георгиева,в която твърди,че когато отворил вратата на дома,подсъдимият напсувал тъжителя на майка и го нарекъл „педераст с педерастите”.Единствен източник на тези факти обаче са само показанията на св.Георгиева и при положение че те се отричат категорично от подсъдимия,съдът намира,че сами по себе си те не са достатъчни,за да обосноват категоричност на повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.146,ал.1 от НК. По тази причина  съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по  обвинението  за престъпление по чл.146,ал.1от НК,а именно за това,че на 20.04.2016г. в град Панагюрище  е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.Т. ***,в негово присъствие чрез думите „майка ти да еба,педераст с педерастите”.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна,подсъдимият Д.В.  е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като  на 20.04.2016г. в град Панагюрище е причинил на А.Т. *** лека телесна повреда,представляваща разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област  на главата и контузия на главата,довели до разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване,се доказаха по един несъмнен начин. 

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител,т.е. участник в самото изпълнение на престъплението,което е осъществено от него.При реализирането на своята проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителя.

При определяне вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия,съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същото.

Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан и криминално проявен.

Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на обществена опасност, предвид начина на извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни,доколкото доказателства за противното не са представени.

Отегчаващо  обстоятелство – средството за извършване на престъплението,както и характерът на увреждането-съсредоточен на място,където се намират жизнено важни органи.

          Съдът отчита и фактите,че за престъплението по чл.130,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обстоятелствата,че подсъдимият  е пълнолетен,не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вредиПоради това съдът приема, че са налице условията,предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и на основание чл.78а,ал.1 от НК съдът намира,че на подсъдимия Д.В.   следва да бъде наложено административно наказание  глоба в размер,ориентиран към минималния такъв,предвиден в закона,а именно от 1200 лева,която следва да се заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Панагюрище.

При определяне размера на глобата,съдът  съобрази освен  наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата,съобразно относителната им тежест,а така също и семейното,материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. 

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесеното телесно увреждане,създадения здравен дискомфорт у пострадалия и протеклия оздравителен период,съдът намери за  основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД,както по основание,така и по размер.Предвид  това съдът осъди последния да заплати на гражданския ищец претендираната сума в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2016г. до окончателното й изплащане.

Предвид оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл. чл.146,ал.1 от НК,съдът отхвърли като неоснователен предявения  от тъжителя граждански иск против подсъдимия  в размер на 1 000 лв.,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Панагюрище 60 лв. държавна такса върху размера на уважения граждански иск.Подсъдимият беше осъден да заплати в полза на тъжителя и гражданския ищец  част от сторените по делото  разноски за адвокатски хонорар,ДТ и такса,внесена за  свидетелство за съдимост,съответна на осъждането му. Предвид това,че адвокатският хонорар е в размер на 350 лв. /Вж.договор за правна защита и съдействие на л.5 в делото/,ДТ и таксата за свидетелство за съдимост 17 лева,т.е направените разноски са в общ размер на 367 лв., обвиненията са две,по едното от които подсъдимият беше осъден,а по другото оправдан,като взе предвид и разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК,съдът присъди в полза на тъжителя  разноски в размер на 183,50 лв./една втора от 367лв./,а претенцията на тъжителя до пълно претендирания размер от  367 лв.беше отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: