РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Смолян, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100394 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
На 10.04.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-1**** посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне
на кредитополучателя заем в общ размер на 6 200 лева за срок от 36 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 05.04.2021 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 254.22 лева, като в договора е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата посочена в поле Такса ангажимент от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата
за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора е преведена по
личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 254.22 лева, като в чл. 5 от
1
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й
размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS -1**** на
05.11.2018 г., като към тази дата са погасени 6 месечни вноски. На основание чл. 5 от
договора, вземането на „****“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 05.12.2018 г., от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено
изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в Районен съд - Смолян за следните дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS- 1**** както следва: 5332.68 лева - главница, 208.21 лева -
мораторна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 16.11.2020 г. и законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането. След подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК са постъпили следните плащания от страна на длъжника: 08.01.2021 г. – 350 лв.,
16.02.2021 г. – 300 лв. и 15.03.2021 г. – 230 лв., последвани от заявителя да предяви иск
относно вземането си. Постъпилата сума в общ размер на 880 лв. не е достатъчна да покрие
цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се погасяват най - напред
разноските, след това лихвите и най - после главницата. В следствие на направените
плащания, към настоящия момент, ответникът дължи на дружеството следните суми:
4660.89 лева - главница, и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ТПК до окончателното изплащане
на вземането.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 4660.89 лева - главница по
договора за креди № PLUS-1****, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 1111/2020 по описа на
Районен съд — Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Претендира и за разноски в настоящото и в заповедното производства.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
2
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява
осъдителен иск за процесната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че представеният по делото Договор за заем е недействителен като в него са
включени клаузи с неравноправен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК
такси и комисионни за дейности по управлението на заема не се дължат. В случая са
включени такива под формата на Застрахователна премия за 1249,92 лева без да има
застрахователна полица, което не представлява същинска застраховка, а допълнително
събирана сума без насрещна услуга. Същото се отнася и до сумата Такса ангажимент от 217
лева, за която също няма насрещна престация. Тези две сума са свързани с управлението на
риска по заема и администрирането му. Счита, че с оглед разпоредбите на чл. 10а, ал.2 ЗПК
и чл. 143 ЗЗП тези клаузи са неравноправни и че със заповедта за изпълнение на парично
задължение е следвало да бъде отказано уважаването им.
Твърди също, че не са му връчвани и Общите условия на кредитната институция,
като и по делото не са представени такива подписани на всяка страница съгласно
изискваният на чл. 11, ал. 2 ЗПК, поради което счита целия договор за
недействителен.Предвид това са налице и последиците на чл. 23 ЗПК.
Твърди, че в главницата, върху която се начисляват договорни и законни лихви
неправилно се включват и сумите за застрахователна премия и такса ангажимент.
Неправилно са отнесени за погасяване при тези условия и направените погасителни вноски.
Счита, че за определяне на размера на действителното задължение следва от
заплатената и получена в заем сума да се премахнат тези суми от неравноправните клаузи,
да се определи договорната лихва до момента на настъпване на предсрочната изискуемост
поради неплащане на две последователни вноски, да се прихванат направените плащания по
законно установения ред за погашенията, да се определи моментът на забава на отделни
суми и целия предсрочно изискуем заем като се начисли върху него законната лихва до
предявяване на иска или настоящия момент.
В случай, че съдът приеме възраженията за недействителност на целия договор счита,
че размерът на задължението следва да се определи само от главницата, след като се
приспаднат направените плащания и не се вземат предвид задълженията за
застрахователната премия и такса ангажимент.
В съдебно заседание ищецът – р.пр. не изпраща представител. Изразява становището
си писмено и моли да бъдат уважени предявените искове, претендира присъждане на
разноските за заповедното и за настоящото производство. Оспорва като неправилно
възражението на ответника за нищожност като неравноправна на клаузата за такса
ангажимент.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представляван от адв. М оспорва като
3
неоснователни предявените искове и моли да бъдат отхвърлени по съображенията,
изложени в отговора.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 1111/2020 г. по описа на СмРС, образувано по подадено заявление на
27.11.2020 г. от „****”, Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 474/21.12.2020 г., с която е разпоредено длъжникът ИВ.
В. ИВ., ЕГН ********** да заплати на **** С.А., клон България КЧТ, ЕИК *** сумата от 5
540,89 лева, от която 5 332,68 лева главница и 208,21 лева мораторна лихва за периода
05.12.2018 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 110,82 лева за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с
Разпореждане № 306/05.03.2021 г. съдът е указал на заявителя „****” С.А., че в
едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника И.И. иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя на 15.03.2021 г..
В изпълнение на указанието, на 07.04.2021 г. ищецът е предявил исковата молба.
Искът е процесуално допустим, като предявен между надлежно легитимирани страни
– страните по кредитното правоотношение и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал.
1 ГПК, като предмет на иска е част от сумата на главницата, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
1****/10.04.2018 г. „**** С.А, Клон България” е предоставило на ИВ. В. ИВ. потребителски
кредит в размер на 6 200 лв., при ГПР 21,05 % и 16,66 % договорен лихвен процент, който
ответникът е трябвало да върне на 36 равни погасителни вноски, всяка в размер на 254,22
лв., като първата вноска е с падеж 05.05.2018 г., а последната е с падеж 05.04.2021 г., ведно с
вноските за застрахователна премия в размер на 1 249,92 лева. Общата стойност на
плащанията възлиза на 9 151,92 лв.. Крайният срок за погасяване на потребителския кредит
е 20.05.2021 г. – падежът на последната вноска, който е изтекъл към момента на подаване на
исковата молба.
Според т. 2 от договора с подписването на договора кредитополучателят се е
съгласил кредиторът да удържи сумата от 868,23 лв. във връзка са договор № PLUS-*** за
пълното погасяване на задълженията. Размерът на кредита за покупка на застраховка
Защита на плащанията ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в
застрахователния сертификат. Посочената сума в поле Застрахователна премия е разделена
на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски и е част от тях.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент в размер на 217 лв., срещу което
4
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите се в
договора условия, размери и срокове.
Поради липсата на плащане, ищецът е отправил „последна покана“ до ответника, с
която го е уведомил, че плащането по договора е преустановено на 05.11.2018 г. и вземането
става предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две и повече вноски. Указано му е, че
дължи 5 584,78 лв. главница; 932,22 лв. договорна лихва; 7,78 лв. обезщетение за забава или
общо 6 524,79 лв. към 12.02.2019 г.. Същият е поканен в срок от седем дни от получаването
на поканата да плати, като в противен случай срещу него ще бъдат предприети действия за
принудително изпълнение. Не се представя от страна на ищеца доказателство за връчване на
поканата - уведомление до ответника, въпреки изричното указание на съда.
Съгласно заключението по СИЕ кредитът е усвоен, като след приспадането на 217 лв.
– еднократна такса ангажимент и 868,23 лв. – удържаната сума за погасяване на договор №
PLUS-***, на 10.04.2014 г. по сметката на ответника в банка ДСК ЕАД е преведена сумата
от 5 114,77 лв.. Ответникът е заплатил суми в общ размер 4 611,88 лв., като 1 581,88 лв.
преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Последното плащане е в размер на
255 лв. и е извършено на 04.12.2018 г.. Към 16.11.2020 г. размерът на лихвите за забава
върху главницата, без да се включват в нея такса ангажимент и застрахователна премия, е в
размер на 147,09 лв. към 16.11.2020 г..
Към 07.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, размерът на просрочената
главница е 3628,37 лв. и лихвата за забава е 56,93 лв. Според втория вариант не са
разпределяни суми за застраховки в размер на 243,04 лв. и главницата е определен в размер
на 3 254,56 лв., а лихвата за забава в размер на 19,89 лв..
В съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че последната вноска, платена
лично от ищеца е от 04.12.2018 г.. Представени са й допълнителни плащания, извършени по
кредита до 15.03.2021 г., които са отчетени при извършване на експертизата. Последното
плащане е от 15.03.2021 г. и след тази дата няма отразени други плащания по кредита,
извършени от ответника или от друго лице
Съдът констатира, че в заключението на вещото лице са взети предвид и са отразени
плащанията, извършени с представените операционни бележки на л. 70, 72 и 73, като
плащанията са извършвани от името на ИВ. В. ИВ. чрез неговата дъщеря Д И.а И.а във
връзка с процесния договор.
В съдебно заседание е приета вносна бележка от 05.01.2022 г. /л. 69 и 94/, с която
ответникът е внесъл сумата от 300 лв. по сметката на ищеца във връзка са договора за
кредит чрез неговата дъщеря Д И.а И.а.
В последното съдебно заседание вещото лице уточнява, че от представена й от
банката информация за движението по сметката на Д И.а, от която са извършвани преводите
за вноските по кредита на ответника, не са установени допълнителни плащания. Като се
вземат предвид внесените 300 лв. с вносната бележка от 05.01.2022 г., от нея 280,11 лв. ще
отидат за главница и 19,89 лв. ще погасят законна лихва, без да се имат предвид
5
застрахователните месечни вноски. Вноската за застрахователната премия в размер на
1249,92 лв. е разпределена по вноски всяка в размер на 34,72 лв. към месечните вноски, но
не е включена в тях.
В настоящия процес се претендира да бъде установена дължимостта на сумите за
непогасена главница, ведно със законната лихва, за които срещу ответника е издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение.
Между двете страни е възникнало правоотношение по договор за заем по смисъла на
чл. 240 ЗЗД, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника договорената сума,
която последният се е задължил да върне по установения между тях начин – на съответни
месечни погасителни вноски в срок до 05.04.2021 г.. Уговорена е била и възнаградителна
лихва в полза на заемодателя, разпределена и включена като част от всяка месечна
погасителна вноска. Спазена е предвидената в чл. 240, ал. 2 ЗЗД форма на уговорката за
лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е обвързала
заемополучателя. Ответникът е следвало да заплати на ищеца сума в общ размер от 9 151,92
лв., включваща главница, договорна лихва , застрахователна премия и таса ангажимент.
Няма спор между страните, че ответникът е получил предоставена в заем парична
сума по процесния договор, като е извършил частични плащания по договора и не е погасил
изцяло договорения общ размер на задължението от 9 151,92 лева. Крайният падеж на
договора е настъпил на 05.04.2021 г. Ответникът не ангажира доказателства за извършени
плащания на всички погасителни вноски.
По делото не се представя доказателство за уведомяване на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане от страна на ищеца, преди образуване на
заповедното производство. Съдът, обаче, е длъжен да отчете обективния факт на изтичане на
крайния срок на договора към момента на подаване на исковата молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава с изтичането му, поради което и не е необходима
покана от кредитора за изпълнение, тъй като срокът кани вместо човека.
Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че ответникът е извършил лично или
чрез дъщеря си плащания в общ размер на 4 911,88 лв. /4 611,88 лв. плюс 300 лв. по
вносната бележка от 05.01.2022 г./. Спорният въпрос е какво е погасено с тези средства и
дали изобщо ответникът дължи заплащане на договорения общ размер на кредита от
9 151,92 лв., във връзка с твърденията за нищожност на кредита и на клаузите за такса
ангажимент и застрахователна премия.
Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв същият следва
да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответникът като потребител се
явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални
средства. Като потребител по договора за кредит ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
6
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са
индивидуално договорени.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия, като е подписал същите, поради
и което няма пречка част от изискуемото към договора съдържание да е уговорено в
приложените и подписани от страните общи условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на
връщане сума е включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка
на плащанията. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено. Страните са подписали
погасителен план, съдържащ необходимата пълна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване на чл. 11, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Видно от
самия погасителен, инкорпориран в договора, в него са описани всички погасителни вноски,
общо 36. При това положение съдът приема, че е изпълнено условието на чл. 11, т. 11 от
ЗПК, тъй като на кредитополучателя не е предоставена пълната необходима информация
във връзка с погасяването на кредита.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1
на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
7
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в условията
към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Смисълът на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Кредитополучателя не следва да бъде поставян в положението, за да разбере действителния
размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, което противоречи на изискването за яснота. Изискването за посочване на ГПР
включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите,
отчетени при формирането му. Липсата на яснота и правила за формирането на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В чл. 23 от ЗПК законодателят е въвел защита за кредитополучателя като
последица от нищожността на договора, като е прието, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Относно таксата ангажимент в размер на 217 лв.: същата е договорено да бъде
удържана еднократно от заемната сума и това е направено. В случая от страна на ищеца не
се представят доказателства между ищеца или между ответника и застраховател да има
сключен застрахователен договор, респ. да е издаден застрахователен сертификат и реално
договорената застрахователна премия да е достигнала до застрахователя.
В договора за кредит не се съдържат данни за предмета на застраховката „Защита на
плащанията“. Не се представят доказателства направените от ответника плащания по
застрахователната премия да са изплатени директно на застрахователя по застрахователния
сертификат, както е записано в чл. 2, изр.второ от договора. Не се сочат и представят
доказателства и че поради преустановените плащания на вноските по кредита, поради което
и кредитът според твърденията на ищеца е бил обявен за предсрочно изискуем,
застраховката да е породила действие и реално застрахователят да е платил остатъка по
8
кредита или определена вноска по него. Следва да се приеме, че със застрахователната
премия, разходите по кредита неоснователно са се увеличили, като този разход не е бил
обявен и включен в обявения на ответника ГПР. Съдът счита, че и застрахователната клауза
е недействителна поради липса на предмет и като такава прави платените застрахователни
вноски недължимо платени.
Както се посочи по-горе, в общата сума за връщане е включена т.нар. такса
ангажимент в размер на 217 лв.. Същата е договорена за плащане еднократно при
сключването на договора за това кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, като в
действителност същата е удържана от размера на договорения и отпуснат кредит. По този
начин определена същата такса представлява такса по усвояване на кредита. Императивната
норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение
клаузата за тази такса е нищожна поради противоречие със закона и извършеното плащане е
недължимо поради липса на основание.
Съдът с оглед наведените възражения и развитите съображения и като взе предвид
изготвеното заключение приема, че от общо договорената застрахователна премия
ответникът е платил едва 243,04 лв. Отчитайки извършеното плащане на сума в общ размер
4 611,88 лв., без да се имат предвид застрахователните вноски, съдът приема за правилен
вторият вариант от заключението, според който дължимата главница е в размер на 3 254,56
лв., а към 07.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба дължимата лихва е в размер
на 19,89 лв.. Следва да се има предвид и настъпилото плащане на 05.01.2022 г. в размер на
300 лв., от което е погасен пълният остатък от договорната лихва и 280,11 лв. от главницата.
Така дължимият остатък от главницата е в размер на 2 974,45 лева.
Във връзка с възражението на ответника за прихващане на недължимо платените по
неравноправните клаузи суми, от получения остатък за главница в размер на 2 974,45 следва
да се извадят както сумата от 217 лв. – удържаната такса ангажимент по нищожната клауза,
така и сумата от 243,04 лв. – платената обща сума по застрахователната премия и така се
получава дължимият остатък в размер на 2 514,41 лв.. Следователно предявеният иск е
основателен само за сумата от 2 514,41 лв. и следва да бъде уважен в този размер, като за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4 660,89 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед уважаването на установителния иск не се налага произнасяне по предявения
при условията на евентуалност осъдителен иск.
Относно разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски. С оглед частичното
уважаване на установителния иск, на ищеца се дължат направените разноски за държавна
такса както в заповедното, така и в исковото производство, пропорционално на уважената
част от иска. Тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт, му се дължи
9
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 ГПК в заявения размер
както в заповедното, така и в исковото производство.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца пропорционално на
уважената част от иска, съответно заплатената държавна такса в размер на 52,29 лв. в
настоящото и в размер на 52,29 лв. в заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 100 лв. и в заповедното в размер на
50 лв..
Ответникът също е заявил искане за присъждане на разноските, съответно 300 лв. за
платено адвокатско възнаграждение и 160 лв. за вещо лице. Ще следва да бъде осъден
ищецът да плати на ответника деловодни разноски в общ размер на 211,84 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че
съществува вземането на „****” С.А., с адрес на управление ***, представлявано от *** и
***, чрез „****“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
***, ***, представлявано от ***, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 474/21.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1111/2020 г. по описа на СмРС срещу
ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. „****, за сумата от 2 514,41
лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-1****/10.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен В ЧАСТТА за
разликата над уважения размер от 2 514,41 лв. до пълния претендиран размер от 4 660,89 лв.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. „**** да
заплати на „****” С.А., с адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, чрез „****“
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, ***,
представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, пропорционално на уважената
част от иска направените разноски за платена държавна такса в общ размер на 100,58 лв., от
които 52,29 лв. по настоящото дело и 52,29 лв. по ч.гр.д. № 1111/2020 по описа на СмРС,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., от които 100 лв. по
настоящото дело и 50 лв. по ч.гр.д. № 1111/2020 по описа на СмРС.
ОСЪЖДА „****“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. ***, ***, представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, ул. „**** деловодни разноски в
общ размер на 211,84 лв., пропорционално на отхвърлената част от иска.
10
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ответника чрез адв. М.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11