Протокол по дело №733/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1129
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Аделина Иванова
Дело: 20231100200733
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1129
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина И.
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора А. Б. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И. Частно наказателно дело
№ 20231100200733 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д. Б. Б. – редовно призован, доведен от Затвора – гр.
София, се явява.
В залата се явява М. И. Г., назначена за преводач от български език на
английски език и обратно.
За Началника на Затвора-София – инспектор М., съгласно представена
заповед в днешното с.з.
В залата присъства адв. С. С., определен от САК за осъществяване на
правна помощ на осъдения Б..

ОСЪДЕНИЯТ Б.: Не възразявам да ме защитава адв. С..

С оглед на горното на първо място
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения Д. Б. Б., адв. С. С. от
САК.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.

1
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради, което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ на основание чл.272, ал.1 НПК снема самоличността на
осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:
Д. Б. Б. – гражданин на Обединеното Кралство, роден на **********г. в
Шотландия, гр.Ларкол, британски гражданин, осъждан, женен, с адрес на
територията на Р.Б, обл. Видин, с. Лагошевци, ул. ****, понастоящем в СЦЗ.

СЪДЪТ разясни на процесните страни правата им по чл. 274-чл.275
НПК.

ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря. Представям Ви актуална справка за изтърпяната част до момента
от наказанието на осъдения Б..
АДВ.С.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.Нямам доказателствени искания. Да се приеме представената от
инспектор М. справка.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора.Нямам искания за доказателства, да се приеме
представената справка.
ПРОКУРОР: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря. Да се
приеме справката.

СЪДЪТ, с оглед на горното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения Б. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
ПРОЧЕТЕ СЕ.

С оглед представената в днешното с.з. справка от инспектор М. и по
доказателствата
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
2
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото справка от
10.03.2023 г. изготвена от началник на СЦЗ.
На основание чл. 283 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА материалите приложени по делото, включая и тези в
затворническото досие съотносими към процесния спор.

Съобразявайки липсата на други доказателствени искания от процесните
страни и доколкото съдът сам не намери за нужно за събиране на други
доказателства, приема делото за изяснено от фактическа страна, поради,
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОР: Моля да оставите без уважение депозираната от защитника
на осъденото лице молба за УПО като неоснователна. Макар да е налице
първата от кумулативно изискуеми предпоставки по чл.70, ал.1 НК, а именно
към настоящия момент осъденият да е изтърпял повече от ½ от наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“, считам, че с оглед съвкупния анализ на
приложените по делото документи, включително приложените към
затворническото досие на осъдения не е налице втората предпоставка, за да
бъде постановено УПО, а именно категорични и безспорни доказателства, че
същият реално се е поправил. В тази връзка моля да вземете предвид
обстоятелството, че от началото на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ в началото на 2012 г., осъденото лице е многократно наказвано с
наложени дисциплинарни наказания с 12 различни заповеди на началника на
затвора, последната от които е от 27.08.2021г.Също така в изготвения от
затворническата администрация доклад във връзка с настоящето дело е
изрично посочено, че към настоящия момент рискът от рецидив с посочени
дефицитни зони е среден, а рискът за обществото все още е висок.Изложеното
сочи на липса на доказателства за реално поправяне на осъденото лице,
поради, което моля да оставите молбата без уважение.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора по отношение
молбата на осъденото лице е отрицателно. Смята, че към момента е налице
само първата изискуема от закона предпоставка, а именно изтърпяно повече
от половината от наложеното наказание. По отношение на втората
предпоставка доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, с оглед
постигане целите на наказанието заложени в чл.36 НК, началникът смята, че
от наличните към момента доказателства не може да се направи извод за
това, като мотивите са подробно изброени в неговото становище и
3
съпътстващи документи и съвпада с изложеното от представителя на СГП. С
оглед на което моля да оставите молбата без уважение.

АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, първата предпоставка е налице,
т.е. той е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание към настоящия момент.С
оглед на това, че той е чужденец и не владее български език, предполагам, че
заповедите му са налагани поради причина, че не е разбрал какво се изисква
от него. Съмнявам се, че някой от затвора му е превел тези неща и последната
заповед е от 2021 г., която е преди година и половина, даже да не кажа почти
2 години от последното му наказание. Считам, че мнението на
затворническата администрация би трябвало да гледа да се прецени, че е
чисто субективно. Знам, че закона задължава за това мнение, но случая може
и да има индиции за неговото поправяне на осъдения.Рискът от рецидив на
този момент е счетен като среден, но не разбрахме на какво се базира високия
риск за обществото, ако бъде предсрочно освободен, тъй като той така или
иначе ще търпи едни ограничения при УПО. Уважете му молбата. Той е в
доста напреднала възраст. В това село където живее видинско може спокойно
да си изтърпи останалото наказание.
ОСЪДЕНИЯТ Б. /за лична защита/: Не мога да се сетя нещо
конкретно. Искам да кажа, че напълно приемам всичко, което Съдът може да
каже по мой адрес. Единственото, за което моля е просто милост.

СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Моля да ме освободите предсрочно.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ постанови своята съдебен акт
в присъствието на страните:
Съдът, след като се запозна с приобщения по делото доказателствен
материал и след като отчете доводите на процесните страни отБ.язва следното
:
Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК и е образувано по
повод депозирана молба от осъдения, лишен от свобода Д. Б. Б. с отправено
искане за условно предсрочно освобождаване, съобразно закрепената за това
възможност в чл.70 ал.1 т.1 НК.
В днешното с.з. в хода на съдебните прения процесните страни излагат
подробни съображения в подкрепа на защитаваната от тях теза, които
съображения са отразени по-горе в съставения протокол, поради което е
4
излишно тяхното преповтаряне.
Молбата се явява процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, предопределен от факта на
изтърпяване по настоящем на наказание ЛСВ.
Въз основа на приложените материали се установява по безспорен
начин обстоятелството на изтърпяване от страна на молителя на наложеното
му наказание ЛСВ за срок от 18 години при първоначален строг режим –
същото е наложено по НОХД № 345/15г. по описа на ОС гр.Видин с
постановена на 26.06.15г. Присъда , влязла в законна сила на 06.02.17г. за
извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.4 и т.6 вр.чл.115 НК.
На 23.05.12г. осъденият Б. постъпва в СЦЗ за изтърпяване на наложеното
му наказание, като многократно е преразпределян в различни групи на
територията на затворническото заведение и са му налагани редица
дисциплинарни наказания.Същият не е проявявал интерес към провежданите
курсове, но по негово желание са му предоставени учебници за самостоятелна
дейност за усвояване на български език, която е безрезултатна.
При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във
вр. със законово регламентираните в чл.70 ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО,
констатира на първо място, че безспорно е налице първата от тях, свързана с
времевата продължителност на изтърпяване на наказанието и в тази насока не
се спори между процесните страни.В частност, съгл. горната норма към
днешна дата осъденото лице е изтърпяло не по малко от 1/2 от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“, а именно изтърпяно е общо 11 години 2
месеца и 28 дни, от които фактически 11 години 1 месец и 15 дни и от работа
– 1 месец и 13 дни.
На следващо място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно
предвидена предпоставка, а именно достатъчно доказателства за
окончателното поправяне на осъденото лице или поне за необратим процес в
тази насока.В тази вр. Съдът съобрази приобщените писмени доказателствени
източници, а именно документи от администрацията на пенитенциарното
заведение, където осъденото лице търпи наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“ с изразено актуално становище за неговата личност, както и
съдържащите се в личното му затворническо досие № 654/2012г. писмени
материали, в частност, редицата Заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания, първоначалният изготвен доклад и периодичните Експертни
психологически заключения, както и представените в днешното с.з. писмени
доказателства.
На тази доказателствена база се установява, че в рамките на
продължителния времеви период на фактическо изтърпяване на наложеното
наказание осъденият Б. има наложени дисциплинарни наказания за допуснати
дисциплинарни нарушения на режимните изисквания – последната Заповед е
от 06.10.22г. (а не както твърди защитата от 2021г.) с наложено му наказание
„писмено предупреждение“ за извършено нарушение, изразяващо се в
5
притежание на неразрешени вещи и такива, за които не предоставя Б.ежка,
удостоверяваща собственост. За идентично нарушение, той е наказван и с
предходни заповеди за дисциплинарни наказания. Респективно е налице една
упоритост и липса на желание за спазване на правилата в затворническото
заведение.
Следва да се отчете и липсата на промяна в първоначално
идентифицираната стойност на риск от рецидив, която стойност е в размер на
46 точки както при първоначалната оценка на осъдения, така и по настоящем
и съответно не се наблюдава положителна промяна в нито една от
изследваните дефицитни зони.Рискът от вреди за обществото и за самия
осъден е оценен в рамките на висок, като реализираното по отношение на
настоящия молител корекционно и възпитателно въздействие се явява
безрезултатно.Следва също така да се посочи, че в затворническото досие са
налични данни за предоставени на осъдения учебни помагала за усвояване на
български език, но и този процес не се развива в положителна посока,
показател за което е необходимостта от ползване на преводач дори в
настоящото производство.
Горепосочената липса на промяна за продължителния период на
изтърпяване на наложеното наказание за съда е показателно, че не се
констатират доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се добро
поведение от лишения от свобода осъден при изпълнение на наказанието му
„Лишаване от свобода“ в затвора в гр. София.Именно такива обаче, са
необходими, за да обусловят намаление на стойността от риска на рецидив,
респ. които да сочат към възможност за УПО, поради започнат процес на
поправяне, който за целите на УПО трябва да бъде не само започнат, а и вече
необратим такъв. Такова е и становището на Началника на затвора в
гр.София, а и това на служителите на пенитенциарната администрация, пряко
работещи и имащи впечатление от осъденото лице.В представеното по делото
становище от И „СДВР“ изрично е изложено, че стойността на риска от
рецидив все още не е променен и е в рамките на средните стойности на
скалата.Осъденото лице все още не приема отговорността за своето деяние,
омаловажава последиците от собственото си поведение, не разпознава своите
проблеми и не притежава изградени умения за законосъобразното им
разрешаване, т.е. липсват обективни данни за налични трайни поведенчески
промени, можещи да обусловят по категоричен начин извода за изпълнение в
цялост на целите на наказанието, изискуеми съгл. разп. на чл.36 НК. При
горните съображения и в доклада по реда на чл.155 ал.1 ЗИНЗС, а и в
становището на Началника на Затвора - гр.София е акцентирано на
необходимостта от продължаване на корекционния процес, с оглед
подобрение на констатираните дефицитни зони, налични към настоящия
момент.
Гореизложените заключения в становищата на пенитенциарната
администрация не само че не се опровергават, а и се потвърждават от
наличните в личното затворническо досие на осъденото лице писмени
6
доказателствени източници, които Съдът също прецени внимателно на тази
плоскост.Доказаните обстоятелства на налагани на осъдения многобройни
наказания и обективираното от него интровертно поведение кореспондират
на горните изводи за липса на промяна в неговите субективни възприятия в
насока реализиране на законосъобразно поведение.При тези данни Съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие становищата на
затворническата администрация, тъй като същите са еднопосочни, обективни
и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, които в
своята съвкупност по категоричен начин мотивират извод за липса на
императивно изискуеми по чл.70 ал.1 НК предпоставки за постановяване на
УПО. Последното изисква обективирани прояви на осъденото лице, които да
сочат, че поведението му чувствително нахвърля това на обичайното и
дължимо законосъобразно такова, в условията на легитимна изолация от
обществото в пенитенциарното заведение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.440 ал.1 НПК и чл.70 ал. 1
НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на осъденият Д. Б. Б. роден ********** г. в
Шотландия, гр. Ларкол, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му с присъда ОС-
Видин по НОХД № 345/2015 г. „Лишаване от свобода“ за срок от 18 години.
Определението подлежи на обжалване пред САС по реда на глава 22
НПК.
На служебния защитник да се издаде копие от протокола.
На назначения от съда преводач М. Г. следва да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 260 лева, включващи явяването в 3 поредни с.з. и
извършване на превод в днешното с.з.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7