РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501922 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№3234/20.08.2021г., подадена от ,,БОГАТИ ОСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Варна, 9000, р-н Одесос, ул.,,Дрин“ №10,
представлявано от управителя Снежанка Стоилова Дачева–Маковейева, с адрес за
призававане:к.к.,,Слънчев бряг–изток“, х. ,,Гренада“, ет.3, ап.13С, срещу Решение
№77/09.08.2021г., постановено по гр.д.№768/2021г. по описа на Районен съд- Несебър в
частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от ищеца против Етажната собственост на
Ваканционно селище ,,Елит 3“, в сграда с идентификатор 51500.507.299.1, изградена в имот
с идентификатор 51500.507.293 по КККР на гр.Несебър с ЕИК *********, представлявана от
Карло Енфиеджиян, иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС, в останалата му част, с което се
иска отмяна на решенията по т.2, т.3 и т.4 на проведеното на 06.08 и 07.08.2020г. Общо
събрание на Етажната собственост на Ваканционно селище ,,Елит 3“, като неоснователна.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят намира
първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован в обжалваната част,
постановен в противоречие с материалния закон.
Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, свързани със свикване на
ОС. Навеждат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на взетите на проведеното на
06.08 и 07.08.2020г. Общо събрание решения по т.2, 3 и 4, тъй като същите били в
1
противоречие с нормите на ЗУЕС.
Посочва се, че с Решение №260026 от 08.09.2020г. по гр.д.№282/2019г. по описа на Районен
съд –Несебър, потвърдено с Решение №ІІІ-24 от 11.05.2021г. по в.гр.д.№92/2021г. по описа
на БОС, бил отменен избора на Трендафилов като председател на УС на ЕС, поради което
последният не попадал сред кръга лица, имащи право да свикат общо събрание на ЕС. В
подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика (Определение №89/22.05.2017г.на ВКС
по ч.тр.д.№1464/2017г-първо г.о).
Жалбоподателят излага съображения във връзка с представеното по делото пълномощно на
В. Т. от И.Г., като твърди, че не била налице валидна представителна власт, което
възражение районният съд не обсъдил.
Счита, че по отношение решението по т.3, съдът неправилно приел, че е спазена нормата на
чл.51 от ЗУЕС. Посочва, че с горното било прието, че един собственик може да притежава
няколко обекта и за тях да заплаща само една такса, което се явявало незаконосъобразно.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният иск, като бъде прогласена нищожността на взетите решения. В условията на
евентуалност, се иска отмяна на посочените решения като незаконосъобразни. Претендира
се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмена защита.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна- ЕС на ваканционно селище ,,Елит 3“, чрез адв.Марияна Трифонова-БАК, с който
същата се оспорва изцяло.
На първо място се навеждат твърдения за законосъобразно свикване и провеждане Общото
събрание на ЕС от 06.08 и 07.08.2020г., съгласно изискванията на ЗУЕС. Пояснява се, че
решенията били взети при необходимия кворум и по предварително обявен дневен ред (едно
от които- избор на нов УС и председател- Карло Енфиеджиян).
Посочва се, че с Решение №ІІІ-24 от 11.05.2021г. по в.гр.д.№92/2021г. по описа на БОС било
потвърдено Решение №260026 от 08.09.2020г. по гр.д.№282/2019г. по описа на Районен съд
–Несебър, с което се отменяло взетото на проведено но 05.03.2019г. заседание на УС на ЕС
решение за избор на председател на УС - В. Трифонов. Подчертава се, че видно от
представената по делото покана за свикване на процесното ОС, същото било инициирано и
от УС на в.с.,,Елит 3“, а не само по искане на председателя Трендафилов. Излагат се
подробни съображения във връзка с доводите на въззивника за липса на валидна
представителна власт. Твърди се, че процесното общо събрание било легитимно свикано от
лице, имащо съответното правомощие на основание чл.12, ал.1,т.1 и ал.2 от ЗУЕС. Относно
направените с въвзвината жалба оплаквания за неспазване изискванията на чл.51 от ЗУЕС за
разпределяне вноските за управление и поддръжка, се посочва, че същите били
разпределени според броя на собствениците.
Излага се становище за законосъобразност на приетото решение на ОС по т.4, касаещо
размера на годишната парична вноска за фонд ,,Ремонт и обновяване“. Посочва се, че
2
същото изцяло кореспондирало с нормата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.
Иска се потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Претендират се присъждане на разноски.
Въззивникът, редовно и своевременно уведомен не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна се представлява от адв. Симона Йорданова, която поддържа отговора.
Представя писмени бележки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК против акт на съда, подлежащ на
обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл.40 ЗУЕС по искова молба от „Богати Ост“ ЕООД, представлявано от
управителя Снежанка Дачева-Маковейева, с която ищцовото дружество в качеството си на
етажен собственик в сграда в режим на етажна собственост в сграда с идентификатор
51500.507.293.1 по КККР на гр.Несебър, к.к Слънчев бряг-Запад , Община Несебър във
ваканционно селище „Елит 3“ оспорва решенията по т.2,3,4 и т.5 взети от Общото събрание
на ЕС, проведено на 06.08.2020г. от 10,30 ч. и 07.08.2020г. от 10,30 ч. като
незаконосъобразни, при условията на евентуалност твърди, че взетите решение от ОС на ЕС
на посочената дата са недействителни.
Твърди, че ОС е свикано от лице, което не е собственик на СО в ЕС, оспорва наличието на
кворум. По т.2, която касае приемането на бюджета сочи, че същият е раздаден в табличен
вид без дата, без име и подпис на изготвил.
Решенията по т.3 и т.4 оспорва като противоречащи на закона, а решението по т.5 заради
това, че е прието с по –малко от предвиденото мнозинство от 67 на сто ид.ч. от общите
части на ЕС.
В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба ответната страна – Етажната
собственост на ваканционно селище „Елит 3“ с адрес к.к. Слънчев бряг, Община Несебър,
представлявана от председателя на УС Карло Енфиенджиян, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна.
Претендира разноски.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
С обжалваното решение НРС е уважил предявения иск като е намерил за основателни
възраженията на ищеца по взетото по т.5 решение на проведеното на 06.08.2021г. и
07.08.2020г. ОС на ЕС на ваканционно селище „Елит 3“, с което ОС на ЕС избира за частен
домоуправител „М-ПОВЕР-ХЛ“ ЕООД, като възлага на УС да сключи договор за
управление и поддръжка на ЕС по реда на чл.19,ал.8 ЗУЕС със срок на договора 2 години и
3
общ бюджет 119000 лв., с включен в тази сума „Фонд ремонт и обновление“ и
възнаграждение на управителя на размер на 700 лв. месечно, считано от м. ноември 2020г,
като частният домоуправител събира таксите на етажните собственици по специална сметка
и се отчита пред УС на ЕС на всеки шест месеца, а пред ОС на ЕС-на следващото ОС, като в
останалите части искът е отхвърлен.
Решението на НРС е обжалвано само от ищеца, и само в частта, с която е отхвърлен иска за
отмяна на решенията, взети от ОС на ЕС по т. 2,3 и т.4 от дневния ред на събранието,
поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалата
част – с която е отменено решението по т.5, решението е влязло в сила поради
необжалването му.
По възраженията за незаконосъобразност на решенията свързани с процедурата по неговото
свикване-неспазен ред за оповестяване на поканата за ОС на ЕС, от неправоимащо лице,
свикало събранието и основанието за свикването му, липса на кворум при провеждането на
събранието.
От събраните по делото доказателства-писмени и гласни доказателства се установява, че ОС
на ЕС е свикано по предвидения в чл.13 ЗУЕС ред-изготвеното съобщение-покана е
постановено на входните врати на всички входове в процесната ЕС, съставен е протокол за
поставянето й, който съдържа реквизитите по чл.13, ал.1 ЗУЕС. Видно от представения
протокол за проведено заседание на членовете на УС на ЕС на 17.06.2020г. е проведено
заседание на членовете на УС на ЕС, на което е взето решение за свикване на ОС на ЕС,
което да се проведе на 06.08.2020г. от 10,30 ч.
Възражението, че ОС на ЕС е свикано от неправоимащо лице е неоснователно. Не е спорно,
че В. Трифонов не е собственик на СО в ЕС, но видно от намиращото се в кориците на
делото нотариално пълномощно последният е упълномощен от управителя на „ЕФ ЕКС КЮ
ГЛОБАЛ ЛИМИТИД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, собственик на ап.7, вх.5, „Елит 3“ да го
представлява във връзка с притежавания недвижим имот при провеждане на ОС, вкл. с
право да инициира свикването му.
От представените по делото доказателства се установява, че процесното ОС на ЕС е
проведено при падащ кворум- на 06.08.2020г. от 10,30 до 11,30 ч. са регистрирани 11,816%,
поради което е отложено с един час по-късно съобразно чл.15, ал.2 ЗУЕС.
Всъщност събранието е проведено на следващия дена-07.08.2020г. в 10,30 ч. на същото
място, посочено в поканата за свикването му и по предварително обявения дневен ред, което
е допустимо съобразно разпоредбата на чл. 15,ал.3 ЗУЕС- ако липсва необходимият кворум
по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред и се смята за
законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са
представени. В този смисъл възраженията за липса на кворум се явяват неоснователни.
С оглед на горното се налага извод, че не е нарушен предвидения в ЗУЕС ред за свикване и
провеждане на ОС на ЕС.
По конкретните решения:
4
Оспореното по т.2 решение гласи, че ОС на ЕС приема годишен бюджет за приходите и
разходите на ЕС за периода 07.06.2020г.-06.06.2021г. в размер на 117 693 лв., от които
отчисления във „Фонд ремонт и обновление“-30 000 лв.; буфер за непредведени разходи-
10733 лв. и общо предвидени разходи по пера-76 960 лв., от които разходите само за
гаражите са 2 100 лв.
Единственото изискване, за което съдът следи за решението по т. 2 е дали приетият бюджет
съдържа приходна и разходна част. В случая това изискване е спазено, поради което следва,
че неоснователно се явява оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.4
ЗУЕС. В случая се касае за решение за приемане на бюджет по чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС , което
само по себе си не създава задължения за етажните собственици, в т. ч. и относно размера на
дължимата от тях парична вноска за разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата. Както бе отбелязано по-горе относно решенията по чл.11,ал.1,т.4 ЗУЕС
съдебната проверка за законосъобразност се ограничава само формално до обстоятелството
дали приетия бюджет съдържа изискуемата приходна и разходна част, като преценката
какви по вид и размер приходи и разходи са включени в него е по целесъобразност и съдът
няма правомощия за контрол по законосъобразност.
С оспореното по т.3 решение е предвидено, че годишната вноска за периода 07.06.2002г.-
06.06.2021г. за поддръжка и управление на общите части на ЕС /без гаражите/ се определя в
размер на 552,21 лв. или 46 месечно, а на собственик на обект гараж-51 лв. годишно, или
4,25 лв. месечно. За собствениците на магазини е предвидено такса за поддръжка на общите
части в размер на 315,60 лв. годишно. При разглеждането на сложената за гласуване точка
от дневния ред е разяснено, че разходите за поддръжка и управление на общите части на ЕС
се разпределят по реда на чл.51 ЗУЕС-на брой собственици, като се приеме, че всеки обект е
в притежание на собственик и се дължи такса.
Спорът относно характера на нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС е разрешаван противоречиво от
съдилищата и в съдебната практика са застъпени две становища. Извън всякакво съмнение е,
че разумът на ЗУЕС в частта му за определяне на разходите за управление и поддръжка е,
че всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за поддръжка на общите части.
В този смисъл задълженията на собствениците съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,т.9 и т.10
ЗУЕС са установени в обществен интерес.
Настоящият състав се придържа към становището за императивния характер на нормата на
чл.51, ал.1 ЗУЕС и няма основание да приема противното, докато въпросът не бъде решен
по тълкувателен път.
На основание чл.51,ал.1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. В
случая с оспореното решение е прието нещо, което не намира опора в закона-разходите са
разпределени между броя на СО без да се отчита броя на ползватели, обитатели и членове
на техните домакинства. Разпределението на разходите за ползването на общите части на
етажната собственост не се извършва само между собствениците на СО, а поравно според
5
броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Нормата на
чл.51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази
насока може да се направи и от тълкуването на чл.11, т.5 ЗУЕС , в която разпоредба е
посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Както бе
отбелязано по-горе – начинът е посочен изрично в закона – поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо
от етажа, на който живеят. В случая посочените решения са взети в отклонение на
цитираните норми. В този смисъл и Решение № 313 от 07.04.2020 г., постановено по гр.
дело № 1332/2019 г. по описа на ВКС на РБ. При това положение, настоящата инстанция
намира, че взетото решение по точка 3 от проведеното на 06.08.2020г. и 07.08.2020г. ОС на
ЕС на ваканционно селище „Елит 3“, находящ се в ПИ с идентификатор 51500.507.293.1 за
определяне на годишната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части в
посочените размери по-равно само между собствениците на СО е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С оспореното по т.4 решение е предвидено, че размерът на вноските в бюджета за фонд
„Ремонт и обновление“ ще бъде определен съобразно чл.50, ал.2 ЗУЕС-съобразно % ид.ч.
на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от 1 % от минималната
работна заплата за страната-годишната парична вноска в бюджета за фонд „Ремонт и
обновление“ за всеки собственик е равна на произведението 30 0000 лв. и съответния %
ид.ч. от общите части на сградата, притежавана от съответния собственик, но не по-малко
от 1 % от МРЗ за страната.
Съобразно разпоредбата на чл.50, ал.2, т.2 ЗУЕС средствата във фонд „Ремонт и обновление
се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на
общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната. В случая взетото по т.4 решение не е в отклонение на посочената норма.
Предвид изложеното съдът намира, че въззивната жалба се явява частично основателна- в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.40 ЗУЕС срещу решението взето по т.3 от дневния
ред на проведеното на 06.07.2020г. и 07.08.2020г. ОС на ЕС на ваканционно селище ,,Елит
3“ в сграда с идентификатор 51500.507.293.1, което налага частичната отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение. В останалите части, въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските следва да останат така, както са направени от страните.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване,
поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯВА Решение №77/09.08.2021г., постановено по гр.д.№768/2021г. по описа на
Районен съд- Несебър в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният от ищеца „БОГАТИ
ОСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Варна, 9000, р-н
Одесос, ул.,,Дрин“ №10, представлявано от управителя Снежанка Стоилова Дачева–
Маковейева, с адрес за призоваване:к.к.,,Слънчев бряг–изток“, х. ,,Гренада“, ет.3, ап.13С,
против Етажната собственост на Ваканционно селище ,,Елит 3“, в сграда с идентификатор
51500.507.299.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293 по КККР на гр.Несебър с
ЕИК *********, представлявана от Карло Енфиеджиян, иск с правно основание чл.40 от
ЗУЕС, за отмяна на решението по т.3 на проведеното на 06.08 и 07.08.2020г. Общо
събрание на Етажната собственост на Ваканционно селище ,,Елит 3“, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ взетото решение по т.3 от протокола на проведеното на 06.08 и 07.08.2020г.
Общо събрание на Етажната собственост на ваканционно селище ,,Елит 3“, изградена в имот
с идентификатор 51500.507.293 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес
гр.Несебър, кк „Слънчев бряг-запад“, Община Несебър, представлявана от Карло
Енфиеджиян, с което ОС на ЕС „определя годишната вноска за периода 07.06.2002г.-
06.06.2021г. за поддръжка и управление на общите части на ЕС /без гаражите/ в размер на
552,21 лв. или 46 месечно, а на собственик на обект гараж-51 лв. годишно, или 4,25 лв.
месечно.Собствениците на магазините на партерния етаж да заплащат такса за поддръжка
на общите части в размер на 315,60 лв., като дължимите вноски се заплащат в срок до
01.06.2021г.“ като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №77/09.08.2021г., постановено по гр.д.№768/2021г. по описа на
Районен съд- Несебър в останалите обжалвани части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7