РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2212/3.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесети ноември октомври
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Т.К. и с участието на прокурор К.Паскалев, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 2434/2020г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна
полиция с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение № 1225
от 30.07.2020г., постановено по АНД № 2463 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
20-1030-002997/24.03.2020г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на С.Р.К. административно наказание : глоба в
размер на 200 лв. - за нарушение по чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДв.П.
Решението е обжалвано като
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорен е извода на
ПРС за наличие на маловажен случай с прилагане нормата на чл.28 ЗАНН – в случая
нарушението е формално, поради което не е необходимо настъпване на вредоносен
резултат и адм.нак.отговорност се реализира след факта на извършване на
деянието; деянието е с висока степен на обществена опасност поради допуснато
ПТП с причинени материални щети. Предвид посоченото се поддържа да липсват
предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Оставането на място след настъпване на
ПТП е задължение по см. на чл.123 ЗДв.П, поради което не е смекчаващо обстоятелство. Поискана е отмяна на
решението с потвърждаване на НП и е заявено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай на оставяне на жалбата без уважение.
Ответникът С.Р.К.,*** не се явява и
не се представлява. Не е представен отговор по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Паскалев предлага касационната жалба да се уважи.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.11/. Същата е част от
административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН серия АА №
654757/04.03.2020г. е съставен от мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция, Г.М. /длъжността е определена за осъществяване на контролна
дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения полицейски орган в
цитираната оправомощителна заповед./.
Според обстоятелствената част на НП :
на 04.03.2020г. , около 08:50ч. в гр.Пловдив на бул.Марица – юг, до № 12,
посока изток-запад, като водач на лек автомобил БМВ Х3 3.0 Д с рег.№ ****, Ст.К.
при избиране на скорост на движение не се съобразява с релефа и интензивността
на движение, губи контрол и излиза извън пътното платно, като допуска ПТП –
блъска се в метален стълб с пътни знаци /4 бр./. Описаното е квалифицирано на
нарушение по чл.20 ал.2 ЗДв.П : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Приложена е санкцията по чл.179
ал.2 пр.1 ЗДв.П : „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“.
Преписката съдържа Справка за нарушител/водач, според информацията от която –
издаденото и оспорено НП е първо за Ст.К..
ПРС приел, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е осъществено от жалбоподателката, като в случая няма
спор относно факта на управление на МПС, време и място на нарушението. Във вр.
с възражение относно несъобразена скорост, която не е индивидуализирана в НП,
правилно РС – Пловдив е отчел разликата между превишена и несъобразена скорост
и отсъствие на необходимост в конкретния случай да има данни за точната скорост
на движение. Скоростта в контекста на нормата на чл.20 ал.2 ЗДв.П е избраната
от водача скорост на движение, която
позволява спиране на пътното платно при възникване на опасност на движението. В
случая не е опровергана констатацията за несъобразена скорост по см. на чл.20
ал.2 ЗДв.П, поради което е зачетена доказателствената сила на АУАН – чл.189
ал.2 ЗДв.П
НП е отменено поради установени от РС
– Пловдив предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН, мотивите за което се
споделят от АС – Пловдив.
2. Както бе посочено по-горе, според справка
за нарушител/водач – издаденото и оспорено НП е първо за Ст.К. при издадено
СУМПС на 20.12.2006г. Следователно, за около 14 години жалбоподателката не е
допускала нарушение на ЗДв.П и разглежданият случай е изолирана проява. Фактът
правилно е отчетен от ПРС като основание за квалифициране на случая като
маловажен – удостовереността за единствено нарушение потвърждава извода за
инцидентно поведение. ПРС с основание приема, че конкретиката на случая не
разкрива висока обществена опасност на деянието и на дееца. Установените
материални щети не може да се определят на значителни, а поведението на лицето
след сблъсъка с металния стълб е отговорно – в изпълнение на задължението по
чл.123 ЗДв.П. Действително нормата на чл.28 ЗАНН представлява изключение по
отношение ЗДв.П, предвид значимостта на регулираните обществени отношения, но
прилагането й не е отречено от закона и всеки случай подлежи на самостоятелна
преценка по критериите за маловажност. При конкретните факти, би могло успешно
да се въздейства чрез предупреждение, че при друг подобен случай ще бъде
ангажирана отговорността на лицето, тъй като не е изключена възможност за
прилагане на чл.28 ЗАНН – нормата не е разграничила административните нарушения
на формални и резултатни.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1225 от
30.07.2020г., постановено по АНД № 2463 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :