№ 425
гр. Плевен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430201091 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0256-000029 от
01.02.2022 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 6 т. 1 ЗДП на М. П.
П. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1,
т.1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Т.К., ПлАК. Последната подържа
изцяло така депозираната жалба и доводите, изтъкнати в нея. Счита, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно тъй като при
установените фактически данни наказващият орган не е съобразил
конкретната степен на обществена опасност на извършеното и неправилно не
е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В придружително писмо с рег. № 256000/24.02.2022 година
изразява становище, че жалбата е неоснователна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
В случай, че жалбата бъде уважена, моли размерът на присъдените разноски
да бъде съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени
ксерокс Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на РУ съответните областни дирекции
на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП, констатирани на обслужваната територия.
На 08.01.2022 година в *** жалбоподателят управлявал *** с рег. №
***“. Движел се по улица ***“ в същото село в посока към ***. В 12:25 часа в
същия ден, на същата улица жалбоподателят бил спрян за проверка от *** .В
хода на същата полицейските служители констатирали техническа
неизправност на автомобила, а именно изгоряла предна лява, къса светлина.
Показали на водача своята констатация. Същият се изненадал от видяното,
съобщил че автомобилът е служебен и до момента на проверката не бил
забелязал повредата. Жалбоподателят помолил за възможност да отстрани
неизправността. За констатираното обстоятелство на жалбоподателят бил
съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1
ЗДП – управление на неизправно МПС. Актът за административно нарушение
бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния
ред. Същият го подписал без възражения. Впоследствие депозирал такова в
законовия тридневен срок.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 139, ал.1, т. 1ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
2
№ 22-0256-000029 от 01.02.2022 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 431141 от 08.01.2022 година на ***;
пощенски плик с дата на пощенското клеймо 21.02.2022 година; Заповед №
8121з - 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи;
справка за нарушител на името на жалбоподателя М. П. П.; Заповед № 8121з -
1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи; справка за
съдимост на името на жалбоподателя М. П. П.; . заверено копие на възражение
от името на жалбоподателя М. П. П. с входящ № 316000-1336 от 14.01.2022
година при ОД на МВР - Плевен; копие на пощенски плик с дата на
пощенското клеймо 13.01.2022 година; копие на докладна записка от
31.01.2022 година относно възражение срещу акт за установяване на
административно нарушение № 431141 от 08.01.2022 година на ***; копие на
докладна записка с регистрационен № 256р-784 от 08.02.2022 година на ***
Л. Х.; копие на уведомление до жалбоподателя М. П. П. с регистрационен №
256р-785 от 08.02.2022 година.
В подкрепа на възприетите от съда по горе факти са и гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите В.Т. и И.Х.,
разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН . Същият е връчен на
лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във
връзка с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с
депозирането на жалба в законоустановеният срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни.
Събраните по делото доказателства установяват, че към момента на
3
проверката, управляваното от жалбоподателя МПС е било технически
неизправно, а именно с изгоряла предна лява, къса светлина, с което
формално е осъществил състава на нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът
счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и
формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на
своята ниска степен на обществена опасност, липсата на настъпили каквито и
да е вредни последици от деянието,личността на дееца, който няма
констатирани други нарушения, причината за извършване на нарушението, а
именно допуснат пропуск от страна на наказания и обстоятелството че
същият осигурява прехраната си като шофьор, определят същото като
маловажен случай. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият
орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при
повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че наказателно постановление № 22-0256-000029 от 01.02.2022 година на ***,
с което на основание чл. 179 ал. 6 т. 1 ЗДП на М. П. П. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева
за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1, т.1 ЗДП е
незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по
материя, място и степен орган, но в разрез с материалния закон, при
несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение, поради което
и следва да бъде отменено. Като приема, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде
наложено административно наказание.
4
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно е, че на адвокат К. е заплатено възнаграждение за
оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 100 лева. Горната сума
следва да бъде присъдена изцяло, доколкото същата не надвишава
предвидения минимален размер. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съответно на действителната правна и фактическа сложност
на делот.о Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо
направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на
НАХД № 1091/2021 година по описа на Рс Плевен в размер на 100 лева следва
да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на
М. П. П. от ***, ЕГН ********** сумата от 100 лева, представляваща
направените по НАХД № 1091/2022 година по описа на РС - Плевен разноски
за възнаграждение на адвокат Т.К., ПлАК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0256-000029 от 01.02.2022
година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 6 т. 1 ЗДП на М. П. П. от ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева за извършено административно нарушение по чл. 139 ал.1, т.1 ЗДП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. П. П. от ***, ЕГН **********, че при
5
извършване на друго административно нарушение от същия вид – такова по
чл. 139 ал. 1 т. 1 ЗДП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок
от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от ***
да заплати на М. П. П. от ***, ЕГН ********** сумата от 100 лева,
представляваща направените по НАХД № 1091/2022 година по описа на
Районен съд Плевен разноски за възнаграждение на адвокат Т.К., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6