МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА
ПО Н .О .Х .Д .
№ 746 /
2018г. , ПО ОПИСА НА
СГС , НО , 13 СЪСТАВ
Софийска градска
прокуратура е внесла пред настоящия съд обвинителен акт срещу Б.К.А.
за това , че на 08.01.2013г. около 21.30 часа в с.******, в
складова база на фирма “Л.*” ООД , в помещение на охраната, в условията на
продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината , при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите е отнел чужди движи вещи от владението на различни лица, като
употребил за това сила както следва:
1 На 08.01.2013г. около 21.30 часа в с.******, в складова база на фирма “Л.*ООД
”, в помещение на охраната, в съучастие, като извършител с Т.Я.Й./ извършител /
е отнел чужди движими вещи- 1бр. газов пистолет на стойност 34.00 лева, 2 броя
паник бутона с ед. стойност 16.00 лева или на обща стойност 32.00лева, 1 бр.
дистанционно управление за бариера на стойност 24.00 лева, като общата стойност
на инкриминираните вещи е в размер на 90 /деветдесет лева / от
владението на пазачите Н.С.Н.и Р.Г.Ц.
/собственост на фирма „ Л.*„ ООД с управител Н.С.А. / с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - повалил на земята и
вързал със сезал, заедно краката в коленете и ръцете на пазачите Н.и Ц. и
започнал да рита с крака Ц. в ребрата от дясната страна , а Н.в областта
на главата в лявото око , като грабежа представлява
опасен рецидив, деянието е извършено от Б.К.А., след като е бил осъден
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по 66 от НК и след като е осъден два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както
следва: - с присъда по НОХД № 10753/2003год. по описа на
СРС, влязла в сила на 11.11.2005год. А.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2
и т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.54 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален “общ режим” на
изтърпяване, с присъда по НОХД №
И-2744/2008год. по описа на СРС, влязла в сила на год. А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 4, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”Б” и б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца при първоначален “строг
режим” на изтърпяване , 2. На
08.01.2013г. около 21.30 часа в с.******, в складова база на фирма “Л.*” ООД ,
в помещение на охраната, в съучастие, като извършител с Т.Я.Й./ извършител / е
отнел чужди движими вещи сумата от 10 лева, 1 бр.автоматичен нож на стойност
4.50 лева, 1 бр. черно на цвят фенерче с гумена дръжка на стойност 3.50 лева,
като общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 18.00 / осемнадесет
/лева, от владението на Р.Г.Ц. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - повалил на земята и вързал със сезал заедно краката в
коленете и ръцете на пазача Ц. и започнал да го рита в ребрата от дясната
страна, като грабежа представлява опасен рецидив, деянието е извършено
от Б.К.А., след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по- малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по 66 от
НК и след като е осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: - с присъда по
НОХД № 10753/2003год. по описа на СРС, влязла в сила на 11.11.2005год. А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 и т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.54 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години при първоначален “общ режим” на изтърпяване, с присъда по НОХД № И-2744/2008год. по описа на СРС,
влязла в сила на год. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 4, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”Б” и б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца при първоначален “строг
режим” на изтърпяване , престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл. 29 ал. 1, б. “А” и б. “Б” вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 26
ал.1 от НК.
Съдебното производство по делото е разгледано
по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Софийска
градска прокуратура подържа внесения обвинителен акт срещу Б.К.А.
за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл. 29 ал. 1, б. “А” и б. “Б” вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 26
ал.1 от НК като с оглед на събраните по делото доказателства пледира за признаването му за
виновен в извършването на
престъплението , за което
е обвинен. По отношение на наказанието , прокурорът пледира да се
вземе предвид обстоятелството , че се касае за висока степен на обществена
опасност на деянието , при което пледира
да му
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 години , което при
приложение на нормата на чл. 58 А от НК да бъде намалено с една трета , и на
подсъдимия да бъде наложено ефективно
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години .
В съдебно
заседание служебният защитник на подсъдимия
Б.К.А. – адв. М. пледира при определяне на наказанието на подсъдимия, на същия да вземе
предвид обстоятелството ,че не е
налице опасен рецидив , с каквито доводи
по искане на Главния прокурор е
било възобновено делото , при което моли да бъде постановена присъда , с която
на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което
наказание е било предмет на постигнатото споразумение с прокурора , като
се зачете и изтърпяното наказание по
него от страна на подсъдимия .
В съдебно заседание подсъдимият Б.К.А. се признава за виновен в извършването на деянието ,
в което е обвинен , признава изцяло
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти . Подсъдимият сочи,
че се признава за виновен , както и че
желае да му бъде зачетено изтърпяното
наказание по сключеното споразумение с
прокурора .
Съдът като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Б.К.А. е
роден на *** ***, българин, български
гражданин, ЕГН: **********, осъждан, с основно образование, женен, с постоянен
адрес ***, работи като вдига кофите в М.
.
Подсъдимият
Б.К.А. е осъждан както следва
: С присъда по НОХД № 10753/2003год. по описа на
СРС, влязла в сила на 11.11.2005год.
подсъдимия А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 и т.5 и т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.54 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години при първоначален “общ режим” на изтърпяване,а с присъда по НОХД № И-2744/2008год. по описа на СРС,
влязла в сила на год. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 4, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”Б” и б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца при първоначален “строг
режим” на изтърпяване.
Свидетелите Р.Г.Ц. и Н.С.Н.работели като охранители в „Л.*"ООД
с управител Н.С.А. . Същите охранявали складова база на дружеството, находяща
се в с.****** - Стопански двор.
На 08.01.2013г. цитираните
свидетели били на работа нощна смяна. Смяната им започвала от 17.00 часа. В
складовата база имало постройка, която се намирала на 10 метра от входа и била
предназначена за охраната
На 08.01.2013г. свидетеля
Ц. и свидетеля Н.се намирали в
помещението предназначено за охраната в складова база на „Л.*” ООД, находяща се
в с.****** - Стопански двор.
Около 21.30 часа свидетелят Ц.
видял на прозореца подсъдимия Б. К.А.
и подсъдимия Т.Я.Й., които били облечени с жълти жилетки
подобни на полицейските. Веднага след това двамата подсъдими А. и Й.влезли вътре в стаята при
пострадалите. Скочили върху двамата пострадали свидетеля Ц. и свидетеля Н.като им казали , че са полицаи и да легнат
на земята. Сложили върху главите на пострадалите якетата им, които висели на
закачалката, която се намирала в коридора, преди стаята в която били.
Двамата подсъдими сложили двамата
пострадали на земята по корем , като завързали всеки един от тях по отделно със
сезал в поза със свити крака в коленете и ръце вързани заедно, така, че като
мръднат краката си сезала да дърпа ръцете им и да се затяга повече. След като
ги вързали двамата подсъдими започнали да нанасят удари , като ритнали един
път в ребрата от дясната страна свидетеля Ц. и нанесли удари в областта на главата в
лявото око на свидетеля Н..
Свидетелят Ц. поискал от подсъдимите ако
може да му дадат да пие вода, докато пиел водата той успял да ги огледа добре .
В това време свидетелят Ц. чул, че колегата му свидетеля Н.говори с двамата подсъдими, като им казвал
да не го удрят повече, защото му потекло кръв. Свидетелят Ц. не можел да види какво се случва с колегата
му , защото подсъдимите отново покрили главата му с якето. Подсъдимите през
цялото време питали пострадалите, къде е склада с цигарите. Свидетелят Ц. им казвал, че няма цигари, след което чул,
че единият от двамата подсъдими казал , че „шофьорът каза, че цигарите са в
склада до стаята на охраната". В същия този момент усетил, че до врата му
има нещо опряно ,като му се сторило, че е дуло на пистолет. Двамата подсъдими
казали на пострадалите, че ще намерят цигарите, след което ще ги претрепят , за
това , че лъжат. След това подсъдимият А. и подсъдимия Й.взели от масата ,
находяща се в помещението газов пистолет, заедно с калъфа, един брой дистанционно
управление за бариера, а от
стената два броя паник бутони , всички
вещи. собственост на „Л.*ООД с управител Н.С.А.. Също така от масата в помещението
подсъдимият А. и подсъдимия Й.взели и черно на цвят фенерче с гумена дръжка,
собственост на свидетеля Ц., a от якето
на последния отнели сумата от 10 лева и автоматичен нож. След като извършили
горното подсъдимият А. и подсъдимия Й.си тръгнали с така отнетите След около половин
час свидетеля Ц. и свидетеля Н.се
освободили и повикали органите на МВР.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства
: направеното признание на фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт от подсъдимия А. ,протокол за разпит на досъдебно производство
на свидетеля Р. Г.Ц. / на л . 8 -10 , л.50 и л. 213 от досъдебното производство / , протокол за разпит на досъдебно
производство на свидетеля Н.С.А. / на л
. 252 от досъдебното производство /, протокол за разпит на досъдебно
производство на свидетелката Т.Н.Г.
/ на л . 11 от досъдебното производство /,
протокол за разпит на досъдебно производство на свидетеля Н.С.Н./ на л . 13 -14 , л. 48 -49 от
досъдебното производство /, съдебно
– оценителна експертиза / на л. 131 -132 от досъдебното производство / , допълнителна съдебно – оценителна
експертиза / на л. 249 -250 от досъдебното производство / , протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него / на л. 6 – 7 , л. 189
- 196 от досъдебното производство / , протокол за разпознаване на лица
и фотоалбум към него / на л
. 53 -55 от досъдебното производство /, протокол за разпознаване на лица
и фотоалбум към него / на л
. 65 - 67 от досъдебното производство
/
, протокол за доброволно предаване / на л . 52 от досъдебното производство
/ , актуално свидетелство за съдимост на подсъдимия .
Съгласно чл. 373 ал.3 от НПК , тъй като по делото е налице хипотезата на чл. 372 ал.4 от НПК , настоящата съдебна
инстанция възприема за установени обстоятелствата ,изложени в обвинителния акт
.
Направеното самопризнание на подсъдимия
А. се потвърждава изцяло , последователно и
безпротиворечиво от посочените по - горе
гласни и писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство по делото. Направеното самопризнание на
подсъдимия на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно обстоятелствата, при които същия е отнел инкриминираните чужди
движими вещи от пострадалия свидетел Р. Г.Ц. , се потвърждава , както от
показанията на разпитания пострадал
, а именно свидетеля Р. Г.Ц.
/ на л . 8 -10 , л.50 и л. 213 от досъдебното производство / , така и от извършеното
разпознаване на лица , за което
е съставен съответния протокол за разпознаване на лица
и фотоалбум към него / на л
. 65 - 67 от досъдебното производство
/ , при който този свидетел е
разпознал именно подсъдимия А. като едно от двете лица , което са нахлули в помещението и заедно с колегата му са ги
повалили и са ги завързали със сезал
.В тази насока са и показанията на пострадалия свидетеля Н.С.Н./ на л . 13 -14
от досъдебното производство подробно
описва конкретните обстоятелства , при които е било осъществено употребата
на сила и отнемането на вещите им
.Направеното самопризнание на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт относно обстоятелствата, при които същия е отнел инкриминираните чужди
движими вещи от пострадалите свидетели Р. Г.Ц. и
Н.С.Н., се потвърждава , и от показанията
на разпитания свидетел Н.С.А. / на л . 252 от досъдебното производство / , който е бил собственик на склада , който
са пазели двамата пострадали свидетели .
При
така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият А. с
деянието си е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по
чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно на 08.01.2013г. около
21.30 часа в с.******, в складова база на фирма “Л.*” ООД , в помещение на
охраната, в условията на продължавано престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината , при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите е отнел чужди движи вещи от
владението на различни лица, като употребил за това сила както следва: 1 .На 08.01.2013г. около
21.30 часа в с.******, в складова база на фирма “Л.*ООД ”, в помещение на
охраната, в съучастие, като извършител с Т.Я.Й./ извършител / е отнел чужди
движими вещи- 1бр. газов пистолет на стойност 34.00 лева, 2 броя паник бутона с
ед. стойност 16.00 лева или на обща стойност 32.00лева, 1 бр. дистанционно
управление за бариера на стойност 24.00 лева, като общата стойност на
инкриминираните вещи е в размер на 90 /деветдесет лева / от владението на пазачите
Н.С.Н.и Р.Г.Ц. /собственост на фирма „ Л.*„ ООД с управител Н.С.А. / с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - повалил
на земята и вързал със сезал, заедно краката в коленете и ръцете на пазачите Н.и
Ц. и започнал да рита с крака Ц. в ребрата от дясната страна , а Н.в областта на главата в лявото око, 2.На 08.01.2013г. около
21.30 часа в с.******, в складова база на фирма “Л.*” ООД , в помещение на
охраната, в съучастие, като извършител с Т.Я.Й./ извършител / е отнел чужди
движими вещи сумата от 10 лева, 1 бр.автоматичен нож на стойност 4.50 лева, 1
бр. черно на цвят фенерче с гумена дръжка на стойност 3.50 лева, като общата
стойност на инкриминираните вещи е в размер на 18.00 / осемнадесет /лева, от
владението на Р.Г.Ц. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила - повалил на земята и вързал със сезал заедно краката в коленете и
ръцете на пазача Ц. и започнал да го рита в ребрата от дясната страна.
От
обективна страна по делото се установява
, че подсъдимият при условията на продължавано престъпление е извършил две
деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите , при което деянието се явява извършено по чл.26 ал.1 от НК . От обективна страна по делото се
установява , че подсъдимият е извършил
действия по отношение на пострадалите
Н.С.Н.и
Р.Г.Ц. - употребявайки сила , като повалил на земята и вързал със
сезал, заедно краката в коленете и ръцете на Н.и Ц. , при което започнал да рита с крака Ц. в ребрата от
дясната страна , а Н.в областта на
главата в лявото око , както и е извършил действия по отнемане на държаните от тях
инкриминирани движими вещи , доколкото по делото се установява ,че
подсъдимия А. употребявайки
посочената сила по отношение на пострадалите , е отнел инкриминираните им вещи .Използваната
сила по отношение на пострадалите е била с цел
да доведе до отнемане на инкримираните движими
вещи на същите . От
обективна страна по делото се установява
, че подсъдимият А. е извършил действията по използваната сила и отнемането
на вещите в съучастие, като извършител с Т.Я.Й./ извършител / , който
също е взел участие в самото изпълнително деяние , при което при
което деянието се явява извършено и във
връзка с чл. 20, ал.2, вр. ал.1,
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно че употребява сила
по отношение на пострадалите свидетели
за да отнеме движимите им вещи ,
съзнавал е че отнема същите , както
и е съзнавал , че отнемането
на същите е с намерение противозаконно да ги присвои , предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното
настъпване . Налице е и общност на умисъла на двамата
извършители , тъй като подсъдимия А. е съзнавал , че извършва деянието не сам , а заедно с другия извършител Й., който също участва в
самото изпълнение на деянието .
На осн. чл. 304
от НПК подсъдимият А. следва да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение, грабежа да представлява опасен рецидив, а именно деянието да е извършено от Б.К.А.,
след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по- малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по 66 от НК и след
като е осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, както следва: с присъда по НОХД № 10753/2003год. по описа на СРС,
влязла в сила на
11.11.2005год. А. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2 и т.5 и т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.54 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години при първоначален “общ режим” на изтърпяване, с присъда по НОХД № И-2744/2008год. по описа на СРС,
влязла в сила на
29.08.08г. . А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 4, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”Б” и б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца при първоначален “строг
режим” на изтърпяване, а именно по
чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 29 ал. 1, б. “А” и б. “Б” от НК. Това е така , тъй
като видно от данните за съдебното минало
на подсъдимия Б.А. , той е осъден с влязла в сила присъда на 11.11.2005 г. по
НОХД № 10753/2003 г. по описа на СРС (ВНОХД № 3369/2004 г. на СГС) за извършено
на 21/22.02. 1999 г. престъпление по чл. 195 от НК, за което му е наложено
наказание две години лишаване от свобода. С тази присъда, на основание чл. 68,
ал. 1 от НК, съдът е постановил подсъдимия А. да изтърпи и наложеното му по
НОХД № 904/1997 г. наказание от три години лишаване от свобода. Наказанието от
три години лишаване от свобода е било изтърпяно на 18.02.2000 г. – съгласно справка от ГД „Изпълнение на наказанията”, л.
27 от делото). С определение от 28.06.2007 г., постановено по НЧД № 2159/2007
г. по описа на Софийски градски съд,подсъдимия А. е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на останалата му част от наказанието лишаване от свобода,
определено по НОХД № 10753/2003 г., с изпитателен срок от шест месеца, считано от 28.06.2007 г.С влязло
в сила определение на 29.08.2009 г., постановено по НОХД № И-2744/2008 г. по
описа на СРС, подсъдимия А. е осъден за
извършено на 19.08.2008 г. престъпление по чл. 325, ал. 4 от НК, за което му е
наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно
на 22.05.2009 г.Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК правилата на чл.
29 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по предишните присъди. В случаите на условно предсрочно
освобождаване срокът започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният
срок - чл. 30, ал. 2 от НК.При посочените по -горе данни за наказанието,
определено на осъдения А. по НОХД № 10753/2003 г., петгодишният срок започва да
тече от 28.12.2007 г. От този момент до извършване на деянието по настоящето
дело - 08.01.2013 г., са изтекли повече от пет години. Съгласно цитираната
разпоредба това осъждане не може да се вземе предвид при преценката за
наличието на предпоставките по чл. 29, ал.1 от НК.Деянието, предмет на
настоящето дело , е извършено в петгодишния срок, предвиден в чл. 30, ал.1 от НК, от изтърпяване на наказанието по НОХД № И-2744/2008 г., но не е налице
„опасен рецидив” с оглед разпоредбата на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като
наложеното по него наказание е по-малко от една година.
По индивидуализацията на наказанието :
В
разпоредбата на чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, за извършеното от подсъдимия престъпление по този
състав е предвидено наказание лишаване от свобода от три
до десет години .
С оглед на процесуалния ред , по който е проведено
настоящето съдебно производство , а именно по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК , на основание чл. 373 ал.2 от НПК
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58 А от НК с оглед на обстоятелството ,че по делото се
произнася осъдителна присъда , при което предвиденото наказание лишаване от
свобода следва да бъде намалено с една трета
на осн. чл. 58 А ал.1 от НК .
Съдът намира ,че по настоящето дело с оглед
на индивидуализацията на наказанието ,
което следва да се наложи на подсъдимия , , не
са налице основанията
за приложение чл. 55
от НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства . Като смекчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство съдът отчита
изтеклия
период от извършване на деянието
.Направеното самопризнание пред съда не
следва да се взема предвид , тъй като същото е
взето предвид от законодателя с оглед на реда , по който се гледа делото
и редукцията на наказанието , която задължително следва да се извърши . Като
отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство съдът отчита неговото обременено съдебно
минало , при
което и при преценката относно конкретните обстоятелства , при които е осъществено деянието , а именно вида на използваната сила ,послужила
за отнемането на вещите , употребена по отношение на пострадалите ,обстоятелството ,че деянието е извършено при условията на
съучастие в съизвършителство с друго лице , както и че е извършено деяние при
условията на продължавано престъпление , при което са извършени две деяния, съдът намира , че наказанието лишаване от
свобода по отношение на подсъдимия по
настоящето дело , следва да се определи в размер на 4 години и 6 месеца , което
след редукцията с една трета , същото следва да бъде намалено до размер
от 3 години , считано от влизане на присъдата в
сила. Въпреки това , с оглед на обстоятелството , че при настоящето съдебно разглеждане на делото действа
забраната за влошаване положението на подсъдимия
Б.А., тъй като независимо, че производството е възобновено по искане на
главния прокурор, това искане е в интерес на осъдения ,то на същия не би могло
да бъде наложено по високо наказание от наложеното му такова преди
възобновяването на делото , а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 година , считано от влизане на присъдата в
сила .
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“
от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание.
На основание
чл.59 ал.1 от НК, следва да бъде зачетено предварително задържане на подсъдимия А. по делото, а именно считано от
22.02.2013 г. до 10.05.2013г. както и
търпяно наказание по присъдата, а именно считано от 12.07.2017 г. до 14.02.2018
г.
На основание чл.
189 ал.З от НПК следва да бъде осъден подсъдимия А. да заплати направените
по делото разноски, а именно в полза на държавата и по сметка на МВР, направени
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 40, 00 лв., както и по
сметка на СГС и в полза на бюджета на съдебната власт, направени в хода на
съдебното производство разноски в размер на 20 лв.
На основание
чл. 190 ал.2 от НПК следва да бъде
осъден подсъдимия А. да заплати 10,00 лв. за служебно издаване на 2 бр.
изпълнителни листа.
Поради
изложените съображения съдът постанови
присъдата си .
СЪДИЯ :