Р Е Ш
Е Н И Е
№
263
гр. Русе, 15.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска
колегия, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря ЕВА Д.А като разгледа
докладваното от съдия ИРИЕВА В.търг.д. № 334 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.Д.П.-пълномощник
на Н.С.Х. против Решение № 1205/04.07.2019 г., постановено по гр.д. № 6470 по
описа за 2018г. на Районен съд Русе, в частта, с която са уважени предявените
от „Р****“ ЕАД, ЕИК ****,
гр.С**** искове срещу Х. за дължимост солидарно със С.Р. Д. на сумите над:
4 604.88лв. главница, 217.35лв. възнаградителна лихва, 47.15лв.
наказателна лихва. В жалбата са развити съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят твърди, че съдът не се е
произнесъл по наведеното с отговора на исковата молба възражение по чл.147 ал.1
от ЗЗД, а същото е отнесено към направените от съда изводи по отношение на
възраженията за погасяване на вземането по давност съгласно чл.111 от ЗЗД. Посочва,
че като не е приел възражението за основателно, съдът е допуснал нарушение на
материалния закон и трайно установената съдебна практика. Счита, че срокът е преклузивен и прекратява поръчителството, като за него
съдът следи служебно, съгласно т.4б от ТР №4/18.06.2014г, и ако в този срок кредиторът не предяви иск, с изтичането му
прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска. Счита, че
по отношение на Н.Х. качеството й на поръчител следва да бъде прекратено към 20.09.2017г., датата, която предхожда с 6м.
подаването на исковата молба, поради изтичане на преклузивния
срок по чл.147 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно задължение. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и
вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени
предявени искове срещу Х. за заплащане солидарно със С.Р. Д. на сумите
над 4 604.88лв. главница за периода 20.03.2013г.-20.09.2017г., над 217.35лв.
възнаградителна лихва за периода 20.03.2015г.-20.09.2017г. и над 47.15лв.
наказателна лихва за периода 20.03.2015г.-20.09.2017г., както и в частта за
присъдените разноски. Претендират се разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемата
страна по жалбата „Р****“
ЕАД гр.С**** счита същата за
неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно, и моли то да
бъде потвърдено. В условията на евентуалност,
в случай, че се приеме възражението, че срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е започнал
да тече на 20.09.2017г., моли да бъде потвърдено решението на РРС, в частта, в
която Х. е осъдена да заплати следните суми: 8733.29лв. главница;573.82лв. възнаградителна
лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.03.2018г.; 47.15лв. наказателна лихва за
периода от 06.10.2017г. до 05.08.2018г.
Въззиваемата
страна по жалбата С.Р. Д., чрез назначения му особен представител-адв.И.М.,
счита че въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а Решението
на РРС противоречи на материалния и процесуалния закон в обжалваната част,
поради което следва да бъде отменено в тази част.
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл.269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
настоящият състав приема от фактическа страна следното:
С договор за банков кредит от 16.10.2008г., сключен между „Р****“ЕАД
от една страна, С.В., в качеството си на кредитополучател и Н.Х. – поръчител, на
В. бил отпуснат кредит в размер на 27 445.50 лева със срок на погасяване до
05.10.2018 г. Уговорена била годишна възнаградителна лихва за банката в размер
на 10.95 %, представляваща сбор от стойността на банковия ресурс /СБР/ за лева
и 3.95 пункта надбавка годишно. В чл.4.1. била предвидена възможност за
едностранна промяна на лихвата от страна на банката в частта СБР при промяна на
пазарните условия, като новият лихвен процент влизал в сила от датата, посочена
от уведомлението до кредитополучателя. Съгласно чл.4.2. от договора, след
промяната на лихвата, банката изготвя и изпраща на кредитополучателя нов
погасителен план в 7-дневен срок от влизане в сила на променената лихва.
При забава в плащането на дължими
суми по кредита, кредитополучателят дължал обезщетение за забава – наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/чл.4.5. от договора/. Член 10 и 11 от договора уредили настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита по два начина: по усмотрение на банката - в
случай на неизпълнение/просрочване плащането на която и да е вноска или част от
нея - едностранно, с предизвестие до кредитополучателя и автоматично – при
неплащане на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150
дни от неговия падеж.
За обезпеченията на всички вземания
на Банката по договора било учредено поръчителството на въззиваемата
Н.Х., която неотменимо и безусловно се задължавала да изплати всички задължения
на кредитополучателя към Банката, включващи коя да е част от дължимите плащания
за главница, лихва, наказателна лихва и разноски.
С Анекс № 1/03.11.2009 г. страните приели
по-детайлна дефиниция на стойността на банковия ресурс, като към датата на
подписване на анекса СБР е 8 %. Съгласно чл.1.2. от анекса, при промяна на
пазарните условия, представляващи изменение в едно от посочените условия,
банката можела едностранно да променя лихвата в частта СБР. С анекса страните
установили размера на дължимите редовна и просрочена главници, текуща и просрочена
лихва, лихва и наказателна надбавка върху просрочената
главница. Срокът на договора бил продължен до 05.10.2019г. Уговорен бил гратисен период от 05.11.2009г. до 05.10.2010 г., в който щял
да се заплащана само дължимата лихва. След изтичане на гратисния
период, изплащането на кредита продължавало, съобразно уговореното в чл.7 от
анекса - на 108 равни анюитетни месечни вноски, всяка
в размер на 401.57 лева, с приложима годишна лихва по чл.4 от анекса, за което
е изготвен и нов погасителен план.
Към исковата молба били приложени
уведомления за връчване на кредитополучателя и въззиваемата
за предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит и
анекса към него, получени в хода на първоинстанционното производство, съответно
на 15.11.2018г. и на 17.10.2018г.
От заключението по съдебно-почеркова
експертиза, назначена във връзка с направеното оспорване на подписа на въззивницата Х., положен под Анекс № 1 към договора за
банков кредит за поръчител, се установило, че подписите, положени в реквизита
„Поръчител“ на анекса, са изпълнени от същата. В подкрепа на твърденията й, че
не е полагала подпис в анекса, тъй като не се е намирала в РБ, последната
представила 2 бр. удостоверения, в превод от италиански на български език,
изходящи от лицето Ф. М. за това, че в периода 03.07. – 30.11.2009 г., както и на
датата 03.11.2009 г. Н.С.Х. е работила в И****
за него, които били приети към доказателствата по делото.
От приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установило, че кредитът бил усвоен на
17.10.2008 г., като средствата в размер на 27 445.50 лв. били преведени по
разплащателна сметка с титуляр С.В.. Установило се още, че от сключването на
договора, СБР се е променяла първоначално в посока увеличение, а впоследствие в
посока намаление. Уговорената с договора лихва в размер на 10.95 % се е
увеличила на 05.12.2008 г. и с подписания Анекс № 1/03.11.2009 г., на 11.95 %.
Въпреки, че след 05.09.2012 г. промените на СБР са били в посока намаление,
Банката е спряла да ги прилага, като през периода 05.01.2011 г. – 05.07.2018 г.
е начислявана лихва в размер на 11.45 %. Последното плащане по кредита било
извършено на 19.04.2010 г.
Прието било и заключение на допълнителна съдебно-икономическата
експертиза, което установило дължимите суми за главница, възнаградителна и
наказателна лихви при съобразяване всички извършени плащания, отнесени спрямо
първоначално уговореното между страните в договора за банков кредит от
16.10.2008 г., при уговорена годишна лихва от 10.95%.
Горепосочената фактическата обстановка по делото
е правилно установена от районния
съд и по нея не се спори. Не е
налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които
съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните
за спора факти и
доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите правни изводи. Анализирал е
уговорката в договора за кредит, предоставяща възможност на банката при промяна на пазарните условия да променя едностранно
лихвата в частта СБР, при което новият лихвен процент влизал в сила от датата,
посочена в уведомлението до кредитополучателя, с оглед възражението на ответниците
за неравноправност на тази клауза от договора. Съобразил е разпоредбите на чл.143,
т. 10 от ЗПП, в която е дадена легална дефиниция на “неравноправна клауза” в
договор, както и на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвиждаща нищожност на
неравноправните клаузи. Приел, че с оглед експертно заключение, СБР за лева към
момента на сключването на договора за кредит е била 7 %, като още на 05.12.2008
г. се е увеличила 8 %, а от 05.01.2011 г. започвала прогресивно да пада от 7,50
% до 2.05 %. Въпреки това, лихвеният процент по договора бил променян само в
посока увеличение, като още от 05.12.2008 г. бил увеличен от 10.95 на 11.95 % и
от 05.01.2008 г. до 05.06.2018г. същият е прилаган в размера 11,45 %. При тези
обстоятелства и при липса на данни кредитополучателя да е получавал уведомления
за промените в лихвения процент на кредита напълно обосновано РРС приел, че в
случая е налице неравноправност на клаузите, поради установения дисбаланс между
правата и задълженията на страните по договора и наличието на уговорка във
вреда на потребителя по смисъла на текста, като тези му изводи напълно се споделят и от въззивния съд.
Законосъобразни и в съответствие с цитираната от РРС съдебна практика Р.№ 146/01.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2615/2016 г., I т.о., към което препраща и Р.№ 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 193/2018
г., I т.о. са и изводите на
първоинстанционния съд, че подписаният между страните Анекс № 1/03.11.2009 г. съдържащ установителна част за
размера на дълга, но според нищожните договорни клаузи и то за периода на
действие на първоначалния договор - до 03.11.2009 г., касателно т.нар
"нов размер" на лихвата, независимо от приемането му от ответниците, представлява спогодба по непозволен договор, която
е нищожна, съгласно
чл. 366 ЗЗД, последица от което е прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който
може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на
възнаградителната лихва. В тази насока РРС правилно е
отбелязъл, че между страните действие има първоначалния както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за
падежите на отделните погасителни вноски и неговия
краен срок.
На следващо място, правилно в съответствие
с установените по делото обстоятелства РРС приел, че
с оглед настъпилия падеж на всички вноски на
05.10.2018г., отнесен към по-късното по време получаване на уведомленията от кредитополучателя и поръчителя
за предсрочна изискуемост
на кредита, и при действието на първоначалния
договор за кредит от 16.10.2008г. между страните, предсрочната
изискуемост не следва да се прилага
по отношение на двамата ответници. Действително в
хода на делото всички вноски по кредита са падежирали, при което напълно закономерно
предсрочната изискуемост е загубила своето действие и правни последици. Същевременно
липсата на изпълнение по вноските с настъпили падежи в рамките на исковото
производство по чл.422 ГПК, и без настъпилите последици от надлежно обявената
предсрочна изискуемост, следва да бъде съобразено, по арг.
от чл.235 ал.3 ГПК, относно неизпълнената част на задължението, съставляващо
сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на
устните състезания, доколкото същият винаги може да бъде установен./В
този см.Решение № 15 от 09.05.2017 г. по т.д. № 60034/2016
на Първо гр.о., ВКС/.В тази насока
следва да бъдат възприети изводите на първоинстанционния съд относно размера на
дължимите вноски по кредита с настъпил падеж на 05.10.2018г.
за главница, възнаградителна лиха и
наказателна лихва, тъй като те кореспондират изцяло със заключението на
допълнителната съдебно-икономическата експертиза, приета като неоспорена от
страните. Така РРС правилно приел общ размер на просрочената редовно падежирала и непадежиралата към
20.03.2018г. главница, за периода
05.04.2013 г. - 05.10.2018 г.- 18 848.10 лв; размер на претендираната
възнаградителна лихва върху горепосочената главница за период от три години
/20.03.2015 г. – 19.03.2018 г./ - 2 834.12 лв.;размер на наказателната лихва - 3 176.08 лв., който
бил с оглед претенцията на банката за 10% размер върху просрочения дълг, явяващ се в
по-малък размер и поради това по-благоприятен от този, изчислен на база
уговореното в договора за кредит за сумата от 6 653.88 лв.
Районният съд
обсъдил и възраженията на ответниците за погасяване на претенциите за главница
и лихви поради изтекла погасителна давност, като аргументирано с цитирана
съдебна практика: в решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК и съдебната
практика: в решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК/./приел, че възраженията са неоснователни, тъй като не се
касае за договор за периодични платежи, а неделимо задължение за плащане, разсрочено на отделни вноски, за което е
приложим общият петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД относно главницата, а не
краткият тригодишен такъв по чл.111, б.”в” от ЗЗД, приложим за вземанията за
лихви. С оглед на това РРС извел, че исковете са предявени в посочените давностни срокове и са основателни спрямо двамата ответници
за солидарно заплащане на сумите: главница за периода 20.03.2013 г. -
05.10.2018 г. в размер на 18 848.10 лв., ведно със законната лихва от
образуване на делото, възнаградителна лихва върху тази главница за периода
20.03.2015 г. – 19.03.2018 г. в размер на 2 834.12 лв. и наказателната
лихва за периода 20.03.2015 г. – 19.03.2018 г. в размер на 2 951.26 лв., като
над тези размери, съответно до 21 808.75 лв. и до 4 237.08 лв.
осъдителните искове се явяват неоснователни.
Единственото възражение във
въззивната жалба касае неправилното приложение от РРС на чл.147 ал.1 от ЗЗД,
досежно отговорността на поръчителя Х. по договора за кредит. За да не го
приеме за основателно, районният съд вместо да го обсъди по същество, се е
позовал на изложените си мотиви относно спазването на давностните
срокове за претендираните главница и лихви-съответно по чл.110 и чл.111б.“в“ от ЗЗД, както и на чл.114 ал.1 от ЗЗД за началото на действие на давностния срок, считано от падежа на всяка отделна вноска,
с оглед уговореното в договора връщането на главницата на кредита да става на
отделни вноски с определени падежи. Съдът въпреки, че правилно е съобразил
началото на давностния срок за вноските по
кредита, не е отчел, че това е началото
на действие и на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД, течащ от падежа на съответната парична вноска, както и че този срок е
краен, преклузивен срок, и за него съдът
следи служебно, според т. 4, б. „б“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.
И още, че когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на
отделни погасителни вноски с различни падежи, погасяването на всяка една от
тези вноски представлява погасяване на част от главното задължение. Не е
необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респективно
не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение
на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът бездейства
и не завежда иск срещу главния длъжник в този срок, с изтичането му се
прекратява задължението на поръчителя за плащането на тази вноска, т. е. - преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. В този
смисъл: Решение № 83/26.05.2017 г. на ВКС по търг. дело № 50394/2016 г.,
ГК, 4-о отд., които въззивният съд възприема изцяло. Кредиторът
е предявил иск за дължимите суми по договора за кредит на 20.03.2018г., но към
този момент са били налице падежирали вноски по кредита, за които 6месечният
краен срок по отношение на отговорността на поръчителя е изтекъл. С оглед на
изложеното въззивния съд, счита възражението в жалбата за основателно, поради
което следва да се приеме, че по отношение на всички вноски с настъпил падеж до
20.09.2017г., датата, която предхожда с 6месеца подаването на исковата молба/20.03.2018г./,
поръчителството на въззивницата е прекратено, поради
изтичане на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД, при което същата остава задължена солидарно
с кредитополучателя само за останалите вноски с настъпил падеж след тази дата
до 05.10.2018г. вкл., а именно за сумите: 4 604.88лв. главница за периода
21.09.2017г.-05.10.2018г., ведно със законната лихва от 20.03.2018г. до
окончателното изплащане, 217.35лв. възнаградителна лихва за периода 21.09.2017г.-19.03.2018г.
и 47.15лв. наказателна лихва за периода 21.09.2017г.-19.03.2018г., съобразно
заключението на допълнителната СИЕ и направените от съда служебни изчисления по
приложение №1 и приложение №5 към експертизата. Решението на РРС по отношение
на Х., с което е осъдена над посочените суми- до 18 848.10 лв. за главница,
до 2 834.12лв. възнаградителна
лихва и до 2 951.26лв. наказателна лихва се явява неправилно и следва
да бъде отменено, а искът в тази част да се отхвърли. В частта за осъждането на
ответника С.Р. В. за посочените в решението суми, както и в частта, с която са отхвърлени
исковете за заплащане на главница над сумата 18848.10 лв. до претендираните
21808.75 лв. и за възнаградителна лихва над сумата 2834.12 лв. до
претендираните 4 237.08 лв., решението на РРС, като необжалвано, е влязло
в сила.
С
отговора на въззивната жалба въззиваемата страна Р**** е направила искане в условията на евентуалност, при
уважаване на възражението по чл.147 ал.1 от ЗЗД, Х. да бъде осъдена за сумите:
8733.29лв. главница;573.82лв. възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017г.
до 05.03.2018г.; 47.15лв. наказателна лихва за периода от 06.10.2017г. до
05.08.2018г., като е посочено, че сумите са съобразно стр.11 и стр.13 от
заключението на първата СИЕ, но не е
отчел, че в случая РРС е обосновал
решението си на допълнителната СИЕ, изготвена само по първоначалния договор,
изключая Анекс№1, от където се явява разликата в изчисленията на евентуалната й
претенция с направените от въззивния съд изчисления.
Въззивницата претендира разноските за двете инстанции,
поради което с оглед изхода на спора такива следва да й бъдат присъдени
съразмерно на уважената част от иска, което налага да се отмени решението на
РРС, в частта, в която е осъдена за разноски в размер 339.16лв. За първоинстанционното производство следва да
й се присъди по компенсация сумата от 1100.31лв., а за въззивното производство,
предвид уважаването на въззивната жалба-сумата от 1534.86лв., които въззиваемата страна „Р****“ ЕАД следва да й заплати.Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Въз въззивното
производство е представен
списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, с
уговорено и заплатено от въззивницата Х. възнаграждение
в размер на 1200лв., който размер е съобразен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и защитавания материален интерес.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1205/04.07.2019 г., постановено по гр.д. № 6470 по
описа за 2018г. на Районен съд Русе, с което С.Р.В., ЕГН ********** и Н.С.Х.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Р****“
ЕАД, ЕИК ****, дължими суми по договор за банков
кредит от 16.10.2008 г., В ЧАСТТА, с която Н.С.Х., ЕГН ************, е осъдена за дължими суми над: 4 604.88лв.
главница, 217.35лв. възнаградителна лихва и 47.15лв.
наказателна лихва до сумите: 18 848.10
лв. просрочена главница, 2 834.12 лв. възнаградителна
лихва и 2 951.26 лв. наказателната
лихва, както и за разноски по
компенсация в размер на 339.16лв., като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Р****“ ЕАД, ЕИК **** срещу Н.С.Х., ЕГН ************, за дължими солидарно по договор за банков кредит от 16.10.2008
г. суми над: 4 604.88лв. главница,
217.35лв. възнаградителна лихва и 47.15лв. наказателна
лихва до сумите: 18 848.10 лв. просрочена главница, 2 834.12 лв. възнаградителна
лихва и 2 951.26 лв. наказателната
лихва.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Р****“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Н.С.Х.,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.П. и адв.Л.П., сумата от 1100.31лв.
разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1534.86лв разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: